Решение по дело №3279/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 721
Дата: 6 декември 2021 г.
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20212230103279
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Сливен, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230103279 по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключени договори между
Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги ответникът е техен
абонат.Сочи се, че ответника е сключил и договори за лизинг с ищцовото дружество с
определен срок за изплащане на лизинговите вноски .Ответникът не е заплатил в срок
възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена,
поради което предявяват настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че
поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги
ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и ответникът дължи
заплащане на ищцовото дружество на сумите за незаплатени далекосъобщителни услуги,
неустойки и лизингови вноски.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 104.64лв, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги, сумата от 149.90лв,
представляваща изискуемо вземане по договор за лизинг, 185.20лв, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, 206.39лв,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги,
161.06лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
1
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск за
главницата, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявените три положителни установителни иска за за
неустойка, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД.
Съдът квалифицирал така предявения положителен установителен иск за за
незаплатени лизингови вноски, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между страните е имало сключени договори между Теленор България ЕАД и ответника
за предоставяне на мобилни услуги,договори за лизинг, че ищцовото дружество е издало 3
броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и
ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги
да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на
плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, договорената между страните
лизингова вноска по договора за лизинг,предоставянето на устройството по договора за
лизинг, че общите условия са действали между страните в процесния период, дължимостта
на сумите по договора за лизинг, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените
предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.10.2015г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД
и П. М. ИЛ. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се
предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в
размер на 39.99лв.
На 17.10.2015 е сключен договор за лизинг между П. М. ИЛ. и Теленор България
ЕАД по отношение на мобилен апарат Алкателна стойност 349.90лв, като в договора за
лизинг е посочен погасителния план за изплащане на мобилен апарат Алкател на стойност
179.17лв.
На 17.04.2018г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД
и П. М. ИЛ. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се
предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в
размер на 36.99лв.Със същия договор е предоставен мобилен апарат Нокия на стойност
2
349.90лв и е направена отстъпка от стандартната цена в размер на 269.91лв,. В договора е
посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок, потребителят дължи
неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и неустойка
в размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му.
На 17.04.2018г. П. М. ИЛ. е подписал декларация съгласие, че са му предоставени
общите условия на Теленор България ЕАД.
На 19.04.2018г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД
и П. М. ИЛ. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се
предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в
размер на 20.99лв.Със същия договор е предоставен таблет Престижио на стойност 295.90лв
и е направена отстъпка от стандартната цена в размер на 285.91лв,. В договора е посочено,
че в случай на прекратяването му през първоначалния срок, потребителят дължи неустойка
в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и неустойка в размер
на разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му.
На 19.04.2018г. П. М. ИЛ. е подписал декларация съгласие, че са му предоставени
общите условия на Теленор България ЕАД.
На 17.10.2015г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД
и П. М. ИЛ. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се
предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в
размер на 39.99лв. С допълнително споразумение към договора от 30.05.2018г. И. страните
са се договорили за продължаване на срока на договора за две години и предоставяне на на
мобилен апарат Самсунг на стойност 649.90лв и е направена отстъпка от стандартната цена
в размер на 290.14лв,. В допълнителното споразумение е посочено, че в случай на
прекратяването му през първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и неустойка в размер на разликата
между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента
на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му.
На 30.05.2018г. е сключен договор за лизинг между П. М. ИЛ. и Теленор България
ЕАД по отношение на мобилен апарат Самсунг на стойност 359.76лв, като в договора за
лизинг е посочен погасителния план за изплащане на мобилен апарат Алкател на стойност
179.17лв.
На 30.05.2018г. П. М. ИЛ. е подписал декларация съгласие, че са му предоставени
общите условия на Теленор България ЕАД.
На 1.06.2019 г. е издадена фактура на П. М. ИЛ. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 108.39 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и
3
лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 16.06.2019 г.
На 1.08.2019 г. е издадена фактура на П. М. ИЛ. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 807.19, като фактурата е формирана от разговори,
данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и неустойки за
предсрочно прекратяване на договори.
В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор
за плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При ползване на предплатени услуги, ползваните
услуги се заплащат в момента на закупуване на ваучер или друго средство за зареждане на
сметката. При сключване на индивидуален договор, всеки потребител, страна по договора
бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане. В чл. 27 от ОУ е
предвидено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, нож не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
На 20.04.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Теленор България ЕАД срещу П. М. ИЛ. за главница по договори за мобилни услуги,
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, неустойки в размер
на разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа и неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги в размер на 807.19лв и
направените по делото разноски. В обстоятелства, от които произтича вземането е посочено,
че неустойката е формирана от трикратния размер от стандартните месечни абонаменти и
разликата между стандартната цена на устройството и заплатената при предоставянето му в
брой.
На 21.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден П. М.
ИЛ. да заплати на Теленор България ЕАД в размер на 807.19лв, представляваща главница
по договори за мобилни услуги, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги, неустойки в размер на разликата между стандартната цена на устройството
съгласно ценовата листа и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги и направените по делото разноски в размер на 205 лв.
Заповедта е връчена на И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на и е указано на
заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на
вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил два положителни установителни иска,
предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от
ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 104.64лв.,
представляваща неизплатена мобилна услуга. Съдът приема, че така предявения иск е
4
основателен. Безспорно се установи в производството, че между страните е имало сключени
три договора за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ищцовото дружество
се е задължило да предоставя мобилни услуги на ответника , а ответника се е задължил в
съответния срок след издаване на фактурите да заплаща дължимите суми. В производството
се доказа, че ответника не е заплатил дължимите суми по фактури за предоставени мобилни
услуги, Не се доказа в производството от ответника да е заплатил процесните фактури,
поради което предявеният иск, ще следва да бъде уважен.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 17.04.2018г. в размер на 185.20лв, от които 92.46лв, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за ползване на устройство в размер
на 92.74лв, съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в
производството, че страните са се уговорили, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и
неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него
при предоставянето му. В договора е посочено, че на ответникът е предоставено устройство
Нокия, а отстъпката от стандартната цена е в размер на 269.91лв.Претендираната от
ищцовото дружество неустойка е в размер на разликата между платената цена и
стандартната цена – 149.24лв и част от месечния абонаментен план.С оглед изложеното
предявения иск за неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 30.05.2018г. в размер на 206.39лв, от които 92.46лв, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за ползване на устройство в размер
на 113.93лв, съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи
в производството, че страните са се уговорили, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и
неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него
при предоставянето му. В договора е посочено, че на ответникът е предоставено устройство,
а отстъпката от стандартната цена е в размер на 113.93лв.Претендираната от ищцовото
дружество неустойка е в размер на разликата между платената цена и стандартната цена –
113.93лв и част от месечния абонаментен план.С оглед изложеното предявения иск за
неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
5
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 19.10.2018г. в размер на 161.06лв, от които 62.17лв, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за ползване на устройство в размер
на 98.89лв, съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в
производството, че страните са се уговорили, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и
неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него
при предоставянето му. В договора е посочено, че на ответникът е предоставено устройство
, а отстъпката от стандартната цена е в размер на 98.89лв.Претендираната от ищцовото
дружество неустойка е в размер на разликата между платената цена и стандартната цена –
98.89лв и част от месечния абонаментен план.С оглед изложеното предявения иск за
неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ за признаване за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество лизингови вноски по договора за лизинг от 30.05.2018г. в размер на
149.90 лв., съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в
производството, че страните са сключили договор за лизинг, уговорили са размер и брой на
лизинговите вноски и съответно ответника дължи заплащането им на ищцовото дружество.
Предявения иск следва да бъде уважен.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в
размер на 610лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. М. ИЛ., ЕГН ********** от гр.С.ул. К.К.
№... дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка:
IBANBG 52 CITI 92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 104.64лв., представляваща
неизплатени мобилни услуги по сключените три договора за мобилни услуги, ведно със
законната лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението 20.04.2021г. до
окончателното й плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. М. ИЛ., ЕГН ********** от гр.С.ул. К.К.
№... дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка:
6
IBANBG 52 CITI 92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 185.20лв, от които 92.46лв,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за ползване на
устройство в размер на 92.74лв по договор за мобилни услуги от 17.04.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. М. ИЛ., ЕГН ********** от гр.С.ул. К.К.
№... дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка:
IBANBG 52 CITI 92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 206.39лв, от които 92.46лв,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за ползване на
устройство в размер на 113.93лв по договор за мобилни услуги от 30.05.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. М. ИЛ., ЕГН ********** от гр.С.ул. К.К.
№... дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка:
IBANBG 52 CITI 92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 161.06лв, от които 62.17лв,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за ползване на
устройство в размер на 98.89лв по договор за мобилни услуги от 19.04.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. М. ИЛ., ЕГН ********** от гр.С.ул. К.К.
№... дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка:
IBANBG 52 CITI 92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ сумата от 149.90 лв., представляваща главница по
договор за лизинг от 30.05.2018г.
ОСЪЖДА П. М. ИЛ., ЕГН ********** от гр.С.ул. К.К. №... да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова
сметка: IBANBG 52 CITI 92501000104111 направените по делото разноски в размер на 610
лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7