Решение по адм. дело №183/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по жалба от Р. Г. Б., с постоянен адрес: гр. Дупница, [улица], чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат А. Б., срещу Заповед № 277з-569/26.03.2025 г., издадена от комисар М. Д., оправомощен със Заповед № 8121К-2864/19.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи да замества директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил. С оспорената заповед на Б., на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от десет месеца за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с т. 55 и 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичния кодекс). В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на процесната заповед на основанията съответно по чл. 146, т. 1 и по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Претендира се обявяване на заповедта за нищожна или отмяна на същата като незаконосъобразна, както и присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски по делото.

В хода на съдебното производство адвокат А. Б. поддържа жалбата.

Ответникът – директорът на ОДМВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Б. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Към датата на издаване на оспорената заповед Р. Б. е заемал длъжността началник на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Кюстендил. Със Заповед № 277з-2412/16.12.2024 г. директорът на ОДМВР – Кюстендил, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, е наредил извършването на проверка от посочената в заповедта проверяваща комисия за изясняване на данните, сочещи на извършено от Б. нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 150, ал. 2 от ЗМВР и т. 55 и 67 от Етичния кодекс. Жалбоподателят е запознат със заповедта на 27.12.2024 г. Срокът на проверката е удължен със Заповед № 277з-69/10.01.2025 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил до 16.02.2025 г., като Б.е запознат със същата. Проверяващата комисия е изготвила Справка рег. № 277р-2006/12.02.2025 г. относно резултатите от проверката. В справката е посочено, че на 05.12.2024 г. около 17:20 часа в сградата на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кюстендил, на адрес: гр. Кюстендил, [улица], в помещението на гише „Квалификация”, Р. Б. на висок тон е отправил към старши инспектор Г. Г. – началник на група АНДОАПТПВ в сектор „Пътна полиция”, думите: „Какви сте вие, бе! Не ви ли е срам! Човекът седи и чака там два часа! Тия там два часа не могат да напишат един акт.” и „Какъв началник си ти на АНД, гнус ме е от вас!”, с което е нарушил т. 55 от Етичния кодекс („Държавният служител в качеството си на ръководител зачита достойнството и правата на подчинените му служители и е отговорен за заповедите, които издава, за тяхното изпълнение и последствията от тях”) и т. 67 от същия („В отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер”), и е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Предложено е на ., на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, да бъде наложено наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година. Жалбоподателят е запознат със справката на 13.02.2025 г. На същата дата му е връчена покана по чл. 34, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи за даване на писмени обяснения или възражения до дисциплинарно наказващия орган. Б. не е представил такива в указания му срок. Директорът на ОДМВР – Кюстендил е отбелязал на 04.03.2025 г. върху справката, че е запознат със същата и е разпоредил на Р. Б. да се връчи покана за даване на писмени обяснения. На 12.03.2025 г. на жалбоподателя е връчена Покана рег. № 277р-3081/12.03.2025 г. по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за даване на писмени обяснения или възражения по резултата от проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, изводите и предложенията по вмененото му нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР наказание, както и за представяне на доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. С възражение от 13.03.2025 г. той е заявил, че оспорва изцяло констатациите за извършени дисциплинарни нарушения и тяхната квалификация. На 24.03.2025 г. му е връчена втора покана по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР (с рег. № 277р-3526/24.03.2025 г.). С възражение от 24.03.2025 г. Б. отново е заявил, че оспорва изцяло констатациите за извършени дисциплинарни нарушения и тяхната квалификация. На 26.03.2025 г. е издадена оспорената заповед, с която дисциплинарно наказващият орган е приел, че на 05.12.2024 г. около 17:20 часа в сградата на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кюстендил, на адрес: гр. Кюстендил, [улица], в помещението на гише „Квалификация”, Р. Б. на висок тон е отправил към старши инспектор Г. Г. – началник на група АНДОАПТПВ в сектор „Пътна полиция” думите: „Какви сте вие, бе! Не ви ли е срам! Човекът седи и чака там два часа! Тия там два часа не могат да напишат един акт.” и „Какъв началник си ти на АНД, гнус ме е от вас!”, като не е зачел достойнството ѝ и е допуснал поведение, изразяващо се в психически тормоз, нарушавайки етичните правила на поведение на държавните служители в МВР по т. 55 и 67 от Етичния кодекс, с което е извършил нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР”, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР”, и му е наложил дисциплинарно наказание „порицание” за срок от десет месеца. Заповедта е връчена на Б. на 01.04.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия – комисар М. Д., надлежно оправомощен със Заповед № 8121К-2864/19.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 33, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПУДМВР), да замества директора на ОДМВР - Кюстендил. В заповедта е посочено, че същата е относно определяне на длъжностно лице за заместване на ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР, като на комисар Д. се възлага да изпълнява функциите по общото и непосредственото ръководство на ОДМВР – Кюстендил съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗМВР и чл. 18, ал. 1 от ПУДМВР за срок до завръщане на титуляря на длъжността (комисар С. Г. – титуляр на длъжността, е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 19.03.2025 г. до 12.04.2025 г.). К. Д., като длъжностно лице, определено за заместване, е отговарял на изисквания на чл. 33, ал. 1 от ПУДЗМВР – имал е статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е заемал ръководна длъжност. Заповед № 8121К-2864/19.03.2025 г. е подписана от Л. Й. – заместник-министър на вътрешните работи, надлежно оправомощен да замества министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-300/17.03.2025 г. за времето на отсъствието му (от 12:00 часа на 18.03.2025 г. до завръщането му, във връзка с командироването му в Румъния за два дни, считано от 18.03.2025 г.). При заместването за определен период необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган предпоставя заместващия да изпълнява в пълен обем правомощията на замествания. В Заповед № 8121з-300/17.03.2025 г. не са посочени изрично ограничения във функционалните задължения на министъра на вътрешните работи по чл. 34, ал. 1 от ЗМВР, а позитивната материалноправна уредба не регламентира изключителни правомощия на министъра, които не могат да бъдат възлагани на заместниците му по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗМВР. В Заповед № 8121К-2864/19.03.2025 г. също не са посочени изрично ограничения във функционалните задължения на директора на ОДМВР – Кюстендил по чл. 43, ал. 3 от ЗМВР. Доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед поради издаването ѝ от некомпетентен орган са неоснователни.

Процесната заповед е издадена в писмена форма. Същата обаче не съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази норма дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В процесната заповед не е посочено ясно в какво се изразява нарушението. Съгласно т. 55 от Етичния кодекс държавният служител в качеството си на ръководител зачита достойнството и правата на подчинените му служители и е отговорен за заповедите, които издава, за тяхното изпълнение и последствията от тях. За да бъде налице уронване на достойнството на служителя от прекия му ръководител, е необходимо последният да е използвал непристойни и неприлични изрази, които увреждат доброто име. От заповедта не става ясно кои от посочените в същата изрази: „Какви сте вие, бе! Не ви ли е срам! Човекът седи и чака там два часа! Тия там два часа не могат на напишат един акт.” и „Какъв началник си ти на АНД, гнус ме е от вас!”, се приемат за непристойни и неприлични, увреждащи доброто име на старши инспектор Г.. Съгласно чл. 67 от Етичния кодекс в отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. По арг. от т. 13, б. „м” от Етичния кодекс тормозът е всяко деяние спрямо колеги, с което се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание. В случая следва да се съобрази и легалното определение на „тормоз”, съдържащо се в чл. 12А, § 3 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 г. за изменение на Правилника за работата на служителите на Европейските общности, а именно – всяко невъздържано поведение, което е продължително, повтарящо се или систематично и се изявява чрез преднамерени постъпки, думи, действия, жестове и писма, които накърняват човешката личност, достойнството или физическата или психическа чистота на човека. От изложеното в процесната заповед не става ясно дали отправените от главен инспектор Боюклийски думи са причинили психическа болка или страдание на страши инспектор Г., както и дали същите са отправени преднамерено. Допуснатото нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е съществено, тъй като препятства правото на защита на жалбоподателя и води до невъзможност съдът да извърши проверка за материална законосъобразност на обжалваната заповед, поради което съставлява самостоятелно основание за отмяната ѝ (вж. в т. см. Решение № 1016/25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2015 г., V о.).

По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Кюстендил (юридическото лице, в структурата на което е органът ответник – съгласно § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да бъде осъдена да заплати на Р. Б. направените от него разноски по делото в размер на 1010 лева (10 лева за държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение). Като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, и обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, съдът намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на горепосоченото адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 277з-569/26.03.2025 г., издадена от комисар М. Д., оправомощен със Заповед № 8121К-2864/19.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи да замества директора на ОДМВР – Кюстендил.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на Р. Г. Б., с постоянен адрес: гр. Дупница, [улица], сумата в размер на 1010 (хиляда и десет) лева – разноски по делото.

Решението е окончателно.