Р Е Ш Е Н И Е
№ 433/25.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори април, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
244 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) във връзка със Закона за местните данъци и такси.
Образувано
е по жалба на „Солар Парк Тракия“ООД, с ЕИК…, представлявано от управителите К.
Н. И. и Б.В.С., срещу АУЗД №АУ-0002665/04.11.2019г., издаден от ст.инспектор в
сектор „Контрол“ към отдел МДТ, при Община Пазарджик, потвърден с Решение №
13-38-166-001/24.01.2020г. на ръководител на звено за местни приходи на Община
Пазарджик- началник отдел МДТ при Община Пазарджик. Жалбоподателят твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен.
Съображенията са в насока, че не е определена правилно данъчната основа, имотът
не се ползва, не генерира отпадъци и не следва да се начислява ТБО, за да се
спази принципът на пропорционалност. Иска да бъде отменен оспорения акт и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски. Евентуално посочва, че следва
да бъде изменен размерът на задължението съгласно ангажираните доказателства. В
съдебно заседание, чрез адвокат Б., жалбоподателят поддържа жалбата и пледира
за отмяна/изменение на обжалвания акт.
Ответникът
– началник отдел МДТ при Община Пазарджик, оспорва жалбата. Представлява се от
юрк. В.. Изпраща по делото копие на пълната административна преписка, ангажира
доказателства с оглед разпределената доказателствена тежест. Иска от съда да
отхвърли жалбата, да присъди юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
По
делото се установява, че „Солар Парк Тракия“ООД се легитимира като собственик с
нотариален акт за покупко-продажба с вх. № 3463/08.07.2011г., акт 100, том
ХIII, стр. 2101 на Служба по вписвания Пазарджик на недвижим имот - поземлен
имот № 062001, с начин на трайно ползване - производство на ел.енергия с площ
от 922,034 дка, в местност "Кичук Чал", находящ се в землището на с.
Синитово, община Пазарджик. Имотът е деклариран от жалбоподателя/чрез
пълномощник/ по чл. 14 от ЗМДТ с декларация с вх. № 000323/14.07.2011 г. В
декларацията е посочена отчетната стойност на имота в размер на 600 000
лева, която е сумата без ДДС за закупуването му. В декларацията, в раздел
характеристики на населеното място е отбелязано, че имотът е до 1 км от
републиканска пътна мрежа, попада в производствена/промишлена зона, извън
строителните граници, като земята е регулирана в УПИ, попада в производствена
устройствена зона.
Въз
основа на декларацията старши инспектор в Сектор "Контрол" към отдел
МДТ при община Пазарджик е издал обжалваният Акт за установяване на задължения
по декларация № АУ002665/04.11.2019 г., който съгласно известието за доставяне
е съобщен на 08.11.2019г. С АУЗД се определят задължения за ДНИ/данък недвижим
имот/ и ТБО /такса битови отпадъци/ в общ размер на 89847, 72 лева, от които
главница 76896,13 лева и лихва за просочие, изчислена към 04.11.2019г. в размер
на 12951, 59 лева. За данъчна оценка е определена по – високата, от отчетната
стойност и тази съгласно приложение № 2. Данъчната оценка за 2016, 2017, 2018 и
2019 години е определена по приложение № 2 в размер на 1959137, 80 лева,
съгласно отразеното от дружеството в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Взето е
предвид наличието на пътна мрежа, както и местоположението на имота извън
строителните граници
Несъгласно
с АУЗД, дружеството го е оспорило на 21.11.2019г. пред началник отдел МДТ на
Община Пазарджик. Горестоящият орган се е произнесъл с Решение
13-38-166-001/24.01.2020г., с което е потвърдил изцяло оспорения
административен акт. Решението на ръководителя на звеното за местни приходи на
Община Пазарджик – М.М., на длъжност Началник отдел МДТ към Община Пазарджик, е
подробно мотивирано. Горестоящият административен орган е отчел, че АУЗД е
издаден от компетентен орган, определен съгласно изискванията на чл. 4, ал. 4
от ЗМДТ със заповед на кмета на общината, правилно е приложен материалния закон
при определяне на задълженията за данък и такса, като се обосновава формирането
на данъчната оценка, прилагайки коефициентите по ЗМДТ. За определяне на
дължимата ТБО, началник МДТ на Община Пазарджик е обосновал, че същата е
формирана съгласно Решенията на Общински съвет за приемане на план – сметка,
заповедите за определяне границите на районите, в които се извършва
сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа, както и поддържане на
чистотата на улични платна, площадки, паркове и др. територии.
Решението
е съобщено на дружеството на 30.01.2020 година, като срещу потвърдения АУЗД е
подадена жалба до Административен съд Пазарджик чрез органа на 12.02.2020г.
От
административната преписка се установява, че със Заповед № 2514/13.11.2015г.
кметът на Община Пазарджик е определил служители, които имат права и задължения
на органи по приходите по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Сред тях е и Ц.П.Г. – ст.
инспектор, издала процесция АУЗД. Със Заповед № 2415/22.11.2019г. кметът на
Община Пазарджик определя М.П.М. – началник отдел МДТ да упражнява правомощията
на Териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, във връзка с
чл. 11 от ЗНАП.
Със
Заповед № 2396/30.10.2015г., Заповед № 2997/14.12.2016г., Заповед №
2539/18.10.2017г., Заповед № 1886/02.08.2018г. – всички издадени от кмета на
Община Пазарджик, се определят границите на районите, в които през съответната
година/2016г., 2017г., 2018г., 2019г./ Община Пазарджик ще организира
сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на
битови отпадъци, както и поддържането на чистотата на уличните платна,
площадките, алеите, парковете и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване.
Представени
са решения на Общински съвет Пазарджик, с които се одобрява План сметка за
необходимите разходи за битови отпадъци и се определя размера на ТБО в община
Пазарджик.
Община
Пазарджик разполага с депо за депониране на битови отпадъци в с. Алеко
Константиново, за което е представен Акт за публична общинска собственост №
298/15.07.2014г.
Съгласно
представена по делото Скица на ПИ № 15-474783-08.06.2020г.по КККР, одобрени със
Заповед №РД18-53/30.06.2017г. на ИД на АГКК, ПИ с идентификатор 66559.61.1, в
с. Синитово, община Пазарджик и адрес местност Кичук Чал е с площ 921995 кв.м.,
с Трайно предназначение на територията Урбанизирана, НТП За електроенергийно
производство, с номер по предходен план 062001, собственост на „Солар Парк
Тракия“. В удостоверение за характеристики изх. № 25-123195/03.06.2020г.,
издадено от служител при АГКК, имотът е с местоположение спрямо строителните
граници на населеното място от 1 до 3 км; граничи с пътна мрежа.
По
делото са приети и съдебни актове по адм. д. № 609/2017г. на Административен
съд Пазарджик и Решение № 495/14.01.2019г. по адм.д. № 6470/2018г. на ВАС,
които касаят съдебно производство, в резултат на което е отхвърлена жалбата на
„Солар Парк Тракия“ООД срещу АУЗД № АУ000332/27.05.2016г. на старши инспектор
при Община Пазарджик за задължения за ДНИ и ТБО за предходен период за същия
имот. Съдържат се и писмени доказателства за историята на собствеността на
процесния недвижим имот.
Страните
са ангажирали писмени и гласни доказателства, съдебни експертизи с оглед
указаната доказателствена тежест, основанията за издаване на процесния акт,
твърденията по оспорването.
Приета
е съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Б.Д., чрез която да се
установят основанието и размерът на определените с АУЗД задължения за ДНИ и
ТБО. Вещото лице е изчислило данъчната оценка на имота съгласно приложение № 2
от ЗМДТ, по показателите посочени в декларацията. Данъчната оценка е
изчислена на 1959137,80 лева, като
базисната данъчна стойност на 1 кв.м. е 0,8 лева; коефициентът за
местоположение е определен на 3,2; коефициентът за инфраструктура се определя
като за водопровод – няма /– 0,05/ канализация няма /-0,-5/, електрификация
няма /-0,07/ улична мрежа /0,00/ или Ки-0,83;
коефициентът за устойствена зона е определен съгласно чл. 16, ал. 2 от
приложение 2 – единица 1; коефициентът застроеност съгласно чл. 17, ал. 1 за
незастроени земи – единица 1; площта на земята е съгласно нотариалния акт и
вписаното в декларацията 922 034 кв.м.; данъчната стойност на подобренията
е нула 0; установява се общо ДНИ в размер
на 13322, 12 лева и законна лихва до 04.11.2019г.-2 264 лева.
Експертизата
установява и стойностите на ТБО и лихвите, като съобразява данъчната оценка от
1959137,80 лева, и включване само на компонентите обезвреждане на битови
отпадъци в депа и други съоръжения и почистване на местата за обществено
ползване, съобазно установените промили. Общо за процесния период ТБО е 63574,
01 лева и лихва до 04.11.2019г. - 10 673 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице, като счита, че то отговарят
пълно всестранно и компетентно на така поставените му задачи.
От
ответника са представени фактури, за които вещото лице потвърждава, че има
извършени плащания, за период януари 2016г- август 2018г. за извършени услуги
по сметосъбиране и депониране, почистване на улици, снегопочистване и други.
Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат Б., е оспорил заключението на
съдебно-икономическата експертиза, с оглед на което е уважено от съда
доказателственото искане за тройна съдебно-икономическа експертиза. Трите вещи
лица са извършили проверка на документите по делото, оглед на място, съобразили
са декларираните обстоятелства и са представили варианти на изчисляване на
стойността на данъчната оценка и размер на ДНИ и ТБО. Различните изходни данни
са при приложените коефициенти по формулата от приложение 2 от ЗМДТ. Касае се
за елемента на улична мрежа, като е прието, че тя липсва и поради което е в
отрицателна стойност – 0,08/при единичната СИЕ този коефициент е приет със
стойност 0/; Другият показател - Коефициент за устройствена зона, е приложен в
стойност 0, 90 /тъй като е прието, че процесният имот попада извън строителни
граници, но в производствени, предимно производствени и специални
производствени зони/ ; площта на имота е описаната в нотариалния акт и декларацията
– 922 034 кв.м. С оглед на констативносъобразителната част вещите лица
определят данъчната оценка на процесния имот в размер на. Като заключение
вещите лица предлагат два варианта за определяне на задълженията на ДНИ и ТБО,
определени по тази данъчна оценка - 1 593 275 лева. ДНИ за процесния период е в
размер на 10834, 28 лева и ТБО – 51 701 лева, съответно с изчислени и
представени в табличен вариант лихви към сумите. При втори вариант се определя
ТБО, като в нея не е включен компонент за обезвреждане на битови отпадъци в
депа и други съоръжения – за целия период е 22 624, 49 лева с общ размер
на лихви 3 804 лева. Съдът
възприема и това заключение, като счита, че то отговаря компетентно на
поставените задачи, с оглед заявеното като въпроси от страна на жалбоподателя и
доказване на неговата теза.
Релевантният
за съдебния спор момент е определянето на данъчната оценка на процесния имот,
въз основа на която се изчисляват задълженията. Спорът между страните е кои
компоненти от приложението 2 от ЗМДТ да се включат и с какви стойности.
Спорните коефициенти са по отношение на устройствената зона и коефициент за
инфраструктура. Поради тези спорове по делото е необходимо да се изслушат и
приемат различни варианти на изчисляване, при включване на различни стойности
на компоненти, тъй като трябва да бъде изяснено, за да се реши правният спор
между страните.
Юрисконсулт
В. е оспорил приетите данни в тройната експертиза за устройствените показатели
и приложените стойности от трите вещи лица. Същите заявяват, че не разполагат с
технически знания, поради което са приложили установеното от документите по
делото и оглед на място. В подкрепа на възраженията си той е представил по
делото снимки, заверено нотариално извлечение на сателитни снимки от
Google maps и на Кадастрално-административната
информация за имота от АГКК, ведно с административни актове, свързани с
урегулиране на процесния имот.
С
оглед възражението на ответника по тройната съдебна експертиза е допусната
отделна съдебно-техническа експертиза по поставени от ответника въпроси,
допълнени от жалбоподателя. Съдът счита, това за необходимо, тъй като има спор
дали декларираното, съответно отразеното в писмени документи, отговаря на
действителното състояние, както и да се изясни какви са техническите
показатели, отразяващи се върху коефициентите, които следва да бъдат приложени
при определяне на данъчната оценка.
От
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният поземлен имот №
062001 по КВС е с идентификатор 66559,62.1 по КК на землището на с. С.., м. К.
ч.., с НТП „За електроенергийно производство“, с площ по КК 921995 кв.м. За
процесния имот има одобрен ПУП-ПРЗ, съгласно решение № 40/24.02.2011г. на
Общински съвет Пазарджик/също е представено от ответника/, който отрежда УПИ
I-1 „за фотоволтаични системи“, с малкоетажно свободно застрояване, с височина
до 10 м и показатели за устройстена зона Пч /чисто производствени зони/.
Предвиждането не е реализирано. От южната страна имотът на дружеството граничи
с имот 66559.33.120 с НТП „за селскостопански, горски, ведомствен път“, но този
път не е реализиран. Достъпът до имота се осъществява от югоизточната страна,
посредством имот и идентификатор 66559.21.177, с НТП „За местен път“, който
представлява път с положена бетонна настилка /2,5 м широк/, която достига до
бетоновата площадка на процесния имот. В имота има бетонови алеи за достъпа до
обектите на ТЕЦ Тракия. В имота има сграда – стоманобетонна едноетажна, с площ
763 кв.м., която не е електрифицирана, няма водоснабдяване и канализация.
Съществуващата бетонна алея в имота е свързана функционално с местния път с
идентификатор 66559.21.177 и осъществява пътен достъп с трайната настилка до
част от имота.
Вещото
лице дава своето становище дали
настилката, която се намира в имота, има характеристика на улична мрежа, по
смисъла на чл. 15 от Приложение № 2 от ЗМДТ за целите на данъчното
облагане/улици, изпълнени с трайни настилки/.Вещото лице посочва, че за
процесния имот не са съхранени данни за предвиждане на улична мрежа в имота.
Има частично запазени вътрешни обслужващи алеи, изпълнени с бетонова настилка,
изградена по времето на строителството на ТЕЦ Тракия, за достъп до отделните
сгради. Ширината на положената трайна настилка е 2,5 м.-3 м., като на места
настилката е нарушена и липсва. Експертът посочва, че не отговаря на
техническите изисквания и нормативи, заложени в ЗУТ и Наредба №
2/29.06.2004г.отм и Наредба № РД-02-20-2/2017г. по отношение на тяхната
широчина, улично-регулационни линии, осови точки, поради което не може да ги
квалифицира като улична мрежа.
Вещото
лице разяснява по въпросите на жалбоподателя, че в имота няма функционираща
инженерна инфраструктура: водопровод, канализация, ел. мрежа; няма изградена
ограда, има запазени вътрешни обслужващи алеи, изпълнени с бетонова настилка;
сградата не е електрифицирана, няма водоснабдяване и канализация.
Във
връзка с приетите експертизи и данните от съдебно-техническата експертизи,
съдът е уважил искането на ответника за назначаване на нова
съдебно-икономическа експертиза, която да представи варианти при определяне на
ДНИ и ТБО. Жалбоподателят е възразил. Съдът е допуснал експертизата, както с
оглед доказателствената тежест на ответника по чл. 170 от АПК, така и с оглед
необходимостта да бъдат определени варианти на стойностите на задълженията.
Същото е необходимо и породено от спорните между страните обстоятелства, а
именно какви коефициенти следва да бъдат приложени при определяне на данъчната
оценка досежно устройствената зона и инфраструктура. Вещото лице е изготвило 4
варианта на определяне на данъчната оценка, съответно на задълженията за ДНИ и
ТБО, с дължимите лихви. Вариант 1 съобразява коефициент за инфраструктура – 0,
75/липса на улична мрежа/ и коефициент за устройство 0,90 с оглед
производствената зона. Вариант 2 съобразява коефициент за инфраструктура – 0,
75/липса на улична мрежа/ и коефициент на устройствена зона – 1 /извън
строителните граници/. Вариант 3 съобразява коефициент за инфраструктура – 0,
83, като отчита наличие на улична мрежа и коефициент за устройствена зона – 0,
90 с оглед производствената зона. Вариант 4 съобразява коефициент за
инфраструктура – 0, 83, като отчита наличе на улична мрежа и коефициент за
устройствена зона - 1 /извън строителните граници/. Вещото лице представя
вариант към всеки от посочените за начисляване на лихвите.
По
делото са допуснати гласни доказателства.
Свидетелят
Петьо Аспарухов Шъркелов е юрист, който е обслужвал юридически „Солар Парк
Тракия“ООД във връзка с изграждане на фотоволтаичен парк на проесния недвижим
имот. Казва, че е запознат с терена, който е заобиколен от земеделски земи. За
периода 2016г.-2019г. казва, че не е извършвана никаква експлоатационна
дейност. Дружеството няма експлоатационни договори, не ползва водоснабдяване,
канализация; имало е одобрен технически проект, но не се е изградил. Споделя,
че в имота няма улици и улична мрежа, описва го като бивша площадка на ТЕЦ
Тракия, която никога не е работила. Имотът е бил с предназначение за
производство на електрическа енергия, защото е нереализиран проект за ТЕЦ.
Описва, че до имота се стига по граничен път, който е между терена на
дружеството и земеделската земя, представлява бетонен път, който според него е
създаден за времето за ползване на ТЕЦ. Този път излиза на пътя, който свързва
гр. Пазарджик със с. Синитово. В имота имало една сграда – склад, който не
функционира, празен е, останал като помощна сграда.
Свидетелят
Б.В.Д. през 2016г.-2019г. е бил пълномощник на дружеството. Споделя, че не се е
извършвала никаква дейност в имота, тъй като е нямало електрозахранване,
канализация, вода, не се е генерирало отпадък. Имотът е заобиколен от ниви, но
самият имот е варовикова скала. До имота се стига по път, който е посока гр.
Пазарджик – с. Огняново кариерата, като пътят е добър, оттам нататък го
определя като 5/6 категория, който има настилка, но няма асфалт. Посочва, че
този път обслужва всички селскостопански техники и механизации, които обслужват
нивите. По този път се карат багери, трактори. След това пътят към имота става
лош, за който трябва висок автомобил. Споделя, че през зимата не се чисти.
Знае, че в с. Синитово има алеи и паркове.
Свидетелят
Б.Л.А. е кмет на с. Синитово от 2011 г. до сега. Казва, че в селото има
изградени места за обществено ползване – паркове - три, алеи, пейки, стадион,
като всичките тези територии се почистват по график; извършва се сметосъбиране
от фирма изпълнител; по договор се извършва почистването на паркове и градинки,
включително и по временна заетост от дирекция „Социално подпомагане“. Знае за
издадените заповеди за определяне на границите на районите, както и приетите
решения за определяне на план сметка за тези разходи. Знае за имота на „Солар
Парк Тракия“ООД, като посочва, че до този имот се стига по отклонение на пътя
между Пазарджик и с. Огняново, това е бетонен път, който отивал към бившия ТЕЦ
Тракия.
Съдът
кредитира свидетелските показания и счита, че свидетелите с техните показания
спомагат за изясняване на фактите по правния спор. Не счита, че същите са
противоречиви, а детайлизират съответните факти и обстоятелства, доколкото са
били обект на различно възприятие.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно
чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични
изпълнители, а съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган съобразно правомощията, предоставени със
Заповед № 2514/13.11.2015г. на кмета на Община Пазарджик, с която са определени
служителите, които имат права и задължения на органи по приходите по чл. 4, ал.
1 от ЗМДТ. Сред тях е и Ц.П.Г. – ст. инспектор, издател на процесния АУЗД.
Съдът
счита, че обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона
писмена форма, от компетентен орган, при спазване на регламентираните в закона
процесуални правила. Актът е мотивиран, като в мотивите са посочени както
фактическите, така и правните основания за издаването му. В хода на производството
по издаване на АУЗД не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до
неговата незаконосъобразност на това основание. Производството е протекло в
съответствие с изискванията на чл. 107 от ДОПК, чл. 152 и сл. във връзка с
чл.144 от ДОПК. АУЗД е постановен служебно, поради неплащане в срок на
задължения, размерът на които е установен въз основа на подадена от задълженото
лице декларация.
По
отношение на съобразяване на АУЗД с материалните разпоредби по издаването му
съдът съобрази следното:
По
безспорен начин се установява по делото, че през периода от 2015 г. до 2019 г. включително оспорващото
дружество е собственик на процесния недвижим имот.
Съгласно
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията
на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените
места, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8,
т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, като данъчно
задължени лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти.
Съгласно чл. 13 от ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се
използват или не. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху
данъчната оценка па недвижимите имоти. Съгласно чл. 22 от ЗМДТ общинският съвет
в наредбата за местните данъци определя размера на данъка в граници от 0,1 до
4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Съгласно чл. 15 от
Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на гр.
Пазарджик размерът на данък върху недвижимите имоти е в размер на 1,7 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите
имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно
изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ, а именно:
не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от
републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до
ограничителните строителни линии; не се облагат с данък и поземлените имоти,
заети от водни обекти, държавна и общинска собственост; не се облагат с данък
земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително
застроената площ и прилежащия й терен.
От
доказателствата по делото е безспорно, че процесният имот с идентификатор
66559,62.1 по КК на землището на с. Синтово, м. К.. ч.., е с НТП „За
електроенергийно производство“, за който е отреден УПИ I-1 „за фотоволтаични
системи“, с малкоетажно свободно застрояване, с височина до 10 м и показатели
за устройстена зона Пч /чисто производствени зони/. Съгласно чл. 16, ал. 1 от приложение 2 от ЗМДТ
коефициентът за устройствена зона (Ку) се определя в зависимост от
предназначението на терена съгласно подробния градоустройствен план, както
следва:1. централна зона, Ку = 1,10; 2. производствени, предимно производствени
и специално производствени зони, Ку = 0,90, а земи, заети от селскостопански
дворове, Ку = 0,80; 3. всички останали зони (жилищни, обществено обслужване,
паркове, зелени площи, за спорт и други), Ку = 1,00. Съгласно ал. 2
коефициентът по ал. 1 има значение единица за земи извън строителните граници
на населеното място и за земи в населени места, в които не са обособени или не
се обособяват такива зони.
Съдът
счита, че приложимата материално норма в конкретния казус, по която следва да
се определи коефициентът на устройствена зона е по чл. 16, ал. 1 ,т. 2 на
Приложение 2 от ЗМДТ. Определящо е предназначението на терена, а именно в
производствена зона, поради което следва да бъде определен в размер на 0,90.
Имотът безспорно е извън строителните граници, което е определено с ОУП, но
конкретното отреждане с ПУП определя предназначението на имота, за което следва
да се определи коефициент за нуждите на данъчното облагане със стойност 0,90.
Органът неправилно е определил коефициент 1.
По
отношение на определяне на данъчната оценка, спорен между страните освен
коефициентът на устройствената зона е и коефициентът на инфраструктура.
Съгласно чл. 15 от Приложение 2 от ЗМДТ коефициентът за инфраструктура (Ки) се
определя, като към единица се прибавя значението на елементите по табл. № 10 –
Водопровод, Канализация, Електрификация, Улична мрежа, като в т. 1 изрично се
пояснява, че под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;
Първите три елемента безспорно липсват, спорно остава дали в имота е налице
улична мрежа. За изясняване на въпроса се допусна съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира с доверие по отношение на
констативносъобразителната част, с която установява състоянието на имота при
извършен оглед, както и регулационните характеристики на имота. Чрез
експертизата се установи по делото, че от южната страна имотът на дружеството
граничи с имот 66559.33.120 с НТП „за селскостопански, горски, ведомствен
път“/нереализиран/, като достъпът до имота се осъществява от югоизточната страна,
посредством имот 66559.21.177, с НТП „За местен път“, който представлява път с
положена бетонна настилка/2,5 м широк/, която достига до бетоновата площадка на
процесния имот. Съществуващата бетонна алея в имота е свързана функционално с
местния път с идентификатор 66559.21.177 и осъществява пътен достъп с трайната
настилка до част от имота. От тези обстоятелства и факти съдът счита, че по
делото се установява наличие на улична мрежа, тъй като има изграден път с
трайна настилка, а именно това изисква закона като определя за данъчното
облагане понятието улична мрежа - „улици, изпълнени с трайна настилка“. Съдът
счита, че вещото лице по съдебно-техническата експертиза е направило извод, че
улицата не отговаря на нормативните изисквания на ЗУТ и подзаконовите
нормативни актове, но за нуждите на данъчното облагане ЗМДТ изисква единствено
изпълнение с трайна настилка. Подходът при преценката на наличие или липса на
улична мрежа -улица, изпълнена с трайна настилка, следва да е реален, а не
формален, с предимство е установяване на фактическото положение. В конкретния
казус има изграден път с бетонна настилка/трайна/, по същия минава тежка
земеделска техника, която обслужва и съседните земеделски земи; Чрез този път
се осигурява достъп от републиканската пътна мрежа до поземления имот. Тези
обстоятелства са достатъчни, за да се възприеме за доказано, че има изграден
път, с трайна настилка, което изпълва изискването за улична мрежа съгласно
приложението по таблица 10 от ЗМДТ. Съдът счита за правилен коефициент при определяне
на данъчната оценка да бъде включено и наличието на улична мрежа. В подкрепа на
тези аргументи са и свидетелските показания на допуснатите по делото свидетели;
Всички те заявяват пред съда, че пътят е с бетонна настилка, която е от времето
на изграждане на ТЕЦ Тракия и обслужва имота, като по нея минава тежка техника.
Този път и трайната настилка на места е компрометирана, но настоящото състояние
на пътя не води до различен извод, че той липсва. Той безспорно е изграден от
трайна настилка и служи за достъп до имота.
По
задължението за такса за битови отпадъци: Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за
битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в
които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се
събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване. При тази нормативна уредба
таксата за битови отпадъци съдържа следните елементи: 1) сметосъбиране и
сметоизвозване; 2) обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите
отпадъци, както и 3) поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „а” от ЗМДТ, общините събират местни такси за
битови отпадъци, а според чл. 64, ал. 1 тя се заплаща от лицата по чл. 11 от
същия закон, сред които на първо място е собственикът на имота. В чл. 63, ал. 2 от същия закон е регламентирано, че
кметът на общината определя със заповед, която се оповестява до 31.10 на
предходната година, границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл.
62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване. Съгласно чл. 66,
ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място въз
основа на одобрена план-сметка от общинския съвет за всяка дейност по предоставяните
услуги. Съгласно ал. 3 от същия член когато до края на предходната година
общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за
текущата година, таксата се събира па база действащия размер към 31 декември на
предходната година. По делото са налице доказателства, че Общински съвет
Пазарджик за периодите 2015г. - 2019 г. с надлежни решения е одобрил
план-сметки и съответните промили на таксата за битови отпадъци за всяка
дейност или съответно са действащи тези за предходния период.
Както
се посочи в предходното изложение през периода от 2015 г. до 2019 г. включително оспорващото
дружество е собственик на процесния недвижим имот. Същият се намира извън
границите на района, определени със заповед на
кмета на Общината за предлагане на услугата по сметосъбиране, но
безспорно от писмените доказателства – заповеди, графици, договори, фактури,
Акт за публична общинска собственост, гласни доказателства/показанията на кмета
на с. Синитово/ по делото се установява, че се предоставят услугите по
обезвреждане в депо за битовите отпадъци, както и по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населеното място. Тъй като услугите
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на
битови отпадъци не са обвързани с фактическото ползване на имота, за нейното
начисляване е без значение дали конкретно около имота е била изградена
инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото
населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи за
извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а
не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена
близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или
могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото
населено място, а не само в определен район от него. От експертизите се
установи, че органът по приходите е определил задължението за ТБО, без да
включва компонента по сметосъбиране и сметоизвозване, а само тези за поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови
отпадъци. Жалбоподателят твърди, че не дължи такава такса, защото имотът не
кумулира отпадъци. В този смисъл счита, че услугата не му е предоставена.
Съгласно чл.71, т.3 от ЗМДТ, ТБО не се събира за обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци само в случаите, когато
липсват депа за битови отпадъци. От разпоредбата на закона става ясно, че тази
услуга не е обусловена нито от конкретното предназначение на имота, нито от
обстоятелството дали той реално кумулира отпадъци, за разлика от услугата
сметосъбиране и сметоизвозване. Дължимостта на ТБО за услугата обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържането на депа е обусловена единствено от
съществуването на такива депа. С тези аргументи съдът счита и за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че „замърсителят плаща“.
Съдът
счита, че е налице основание за определяне на ТБО за собственика на процесния имот
– „Солар Парк Тракия“ООД. По отношение на определения размер на такса съдът
съобрази направените изводи по отношение на определяне на данъчната оценка на
имота и конкретно коефициентите за
устройствената зона и инфраструктура.
По
тези съображения, съдът счита, че задълженията за ДНИ и ТБО следва да бъдат
определени във вариант 3 на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза
на вещото лице М.К., при която коефициентът на устройствена зона е съгласно чл.
16, ал. 1, т. 2 от Приложението – 0,9, а коефициентът за инфраструктура е 0,83,
тъй като съдът приема, че е налична улична мрежа, съгласно изискването на т. 1
към таблица 10 от Приложение 2.
Съдът
стига до извода, че неправилно са били определени задълженията по АУЗД от
административния орган, а именно:
Данък
недвижим имот /за процесните периоди 2016г.-2019г./ неправилно е определен в
размер на 13 322, 12 лева, вместо 11989,92 лева и законната лихва
неправилно е определена в размер на 2 264, 76 лева вместо 2041, 62 лева.
Такса
битови отпадъци/за процесните периоди 2016г.-2019г./ неправилно е определена в размер на 63 574,01 лева
вместо 57 216, 64 лева и законната лихва неправилно е определена в размер
на 10 673, 43 лева вместо 9622
лева.
Съобразно
вмененото в чл. 160 от ДОПК задължение, съда следва да измени определения от
приходния орган дължим данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци и
да посочи дължимите такива.
Двете
страни по делото претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски, като от
страна на ответника е представен списък по чл.80 от ГПК. Констатираната частична незаконосъобразност на
административния акт, налага на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдебните
разноските да бъдат разпределени между страните по съразмерност. Всяка от тях е
направила възражение за прекомерност на заявения размер за
адвокатска/юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатско възнаграждение съобразно процесния материалния интерес по делото се
установява на 3225,43 лв. Жалбоподателят претендира 1500 лева за адвокатски
хонорара, а ответникът – 3225,43 лева. С оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото и обстоятелството, че тези размери не превишават
минималния, съдът намира и двете възражения за неоснователни. Страните са
направили съдебни разноски освен за адвокатска защита, и за експертизи – от
страна на ответника те са в размер на 880 лева, а от страна на жалбоподателя –
564 лева. Разноските следва да се присъдят съразмерно въз основа на доказания
размер. Изходът от оспорването обуславя разпределяне на разноските по делото
между страните съобразно уважената част от жалбата (8 859,85лева), като за
частта на задълженията в изменения им общ размер на 80 987, 87 лева, до
който жалбата е отхвърлена. На жалбоподателя се дължат 203,53 лв., а на
ответника 3700,21 лв.
Водим
от горното, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд -
Пазарджик,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Акт за установяване на задължения АУЗД №АУ-0002665/04.11.2019г., издаден от
ст.инспектор в сектор „Контрол“ към отдел МДТ, при Община Пазарджик, потвърден
с потвърден с решение № 13-38-166-001/24.01.2020г. на ръководител на звено за
местни приходи на Община Пазарджик, с който на „Солар Парк Тракия“ООД, с ЕИК…,
със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Ц. О..“№ ., са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в общ
размер на 89847, 72 лева, от които главница 76896,13 лева и лихва за просочие,
изчислена към 04.11.2019г. в размер на 12951, 59 лева., КАТО ОПРЕДЕЛЯ на
дружеството задължения както следва :
- Данък върху
недвижимите имоти за 2016г. - 2997,48 лв. и лихва за просрочие за първа вноска
508, 73 лева и за втора вноска 454, 53 лева;
- Данък върху
недвижимите имоти за 2017г. - 2997,48 лв. и лихва за просрочие за първа вноска
356,78 лева и за втора вноска 305,58 лева;
- Данък върху
недвижимите имоти за 2018г. - 2997,48 лв. и лихва за просрочие за първа вноска
204,83 лева и за втора вноска 153,63 лева;
- Данък върху
недвижимите имоти за 2019г. - 2997,48 лв. и лихва за просрочие за първа вноска
52,87 лева и за втора вноска 1, 67 лева;
- Такса за битови
отпадъци за 2016г.- 14 105 лв. и лихва за просрочие за първа вноска 2427,73
лева и за втора вноска 2183,37 лева;
- Такса за битови
отпадъци за 2017г.- 14 105 лв. и лихва за просрочие за първа вноска 1702,59
лева и за втора вноска 1458,23 лева;
- Такса за битови
отпадъци за 2018г.- 14 105 лв. и лихва за просрочие за първа вноска 977,45 лева
и за втора вноска 733,09 лева;
-Такса за битови
отпадъци за 2019г.- 14899,24 лв. и лихва за просрочие за първа вноска 252 лева
и за втора вноска 7,95 лева;
Отхвърля жалбата на „Солар Парк
Тракия“ООД срещу Акт за установяване на задължения АУЗД
№АУ-0002665/04.11.2019г., издаден от ст.инспектор в сектор „Контрол“ към отдел
МДТ, при Община Пазарджик, потвърден с потвърден с решение №
13-38-166-001/24.01.2020г. на ръководител на звено за местни приходи на Община
Пазарджик, в частта й по отношение на определения за 2016г.-2019г. данък недвижим имот до размер на 11989,92
лева главница и до размера на 2264 лева законната лихва и в частта по отношение
на определената за 2016г.-2019г. такса битови отпадъци до размера на
57 216, 64 лева и до размера на 9622 лева законна лихва.
ОСЪЖДА
„Солар Парк Тракия“ООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление : гр. С..,
ул. „Ц.. О..“№ .. да заплати на Община Пазарджик, сумата от 3700. 31 лв. / три
хиляди и седемстотин лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски в производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
Община Пазарджик да заплати на „Солар Парк Тракия“ООД, с ЕИК…, със седалище и
адрес на управление : гр. С.., ул. „Ц. О..“№ ..
сумата от 203,53 лева (двеста и три лева и петдесет и три стотинки)
разноски в производството.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /П/
Решение от
5.4.2022г. по Административно дело 6976/2021 Върховен административен съд
Решение
№ 3184 от 05.04.2022 г. на ВАС София, Осмо отд. по адм. д. № 6976/2021 г. -
ОТМЕНЯ Решение № 433 от 25.05.2021 г., постановено по адм. дело № 244/2020 г.
по описа на Административен съд – Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
АУ-0002665/04.11.2019 г., потвърден с Решение № 13-38-166-001/24.01.2020 г. на
Началника на отдел МДТ при Община Пазарджик, В ЧАСТТА на определените
задължения в тежест на СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ ООД за ДНИ и ТБО, както следва, както
следва:
- ДНИ за 2016 г. в размер над 2 708,57 лв. и съответните лихви за просрочие;
- ДНИ за 2017 г. в размер над 2 708,57 лв. и съответните лихви за просрочие;
- ДНИ за 2018 г. в размер над 2 708,57 лв. и съответните лихви за просрочие;
- ДНИ за 2019 г. в размер над 2 708,57 лв. и съответните лихви за просрочие;
- ТБО за 2016 г. в размер над 5 576,46 лв. и съответните лихви за просрочие;
- ТБО за 2017 г. в размер над 5 576,46 лв. и съответните лихви за просрочие;
- ТБО за 2018 г. в размер над 5 576,46 лв. и съответните лихви за просрочие;
- ТБО за 2019 г. в размер над 5 895,12 лв. и съответните лихви за просрочие.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ ООД срещу АУЗД № АУ-0002665/04.11.2019
г., издаден от ст. инспектор в сектор „Контрол“ към отдел МДТ при Община
Пазарджик, потвърден с решение № 1338166-001/24.01.2020 г. на ръководител на
звено за местни приходи на Община Пазарджик в останалата част.
ОСЪЖДА СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ ООД,********* да заплати на Община Пазарджик сумата от
3 217,39 лв., представляващи разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.