Решение по дело №80/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, подадена чрез юриск. В. П., против Решение № 1382 от 25.11.2024 г. по АНД № 1892/2024 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № **********, с който на Х. С. М., с [ЕГН], е наложена „глоба“ в размер на 1 800 лева на основание чл. 179, ал. 3а, във вр. с чл. 187а, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно, като неправилно са тълкувани и приложени относимите правни норми. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на изводите на въззивната инстанция за неотговаряне на съдържанието на ЕФ на изискванията на чл. 57 ЗАНН и чл. 189ж ЗДвП, по отношение признаците на изпълнителното деяние и извода, че наказаното лице не следва да понесе административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение, описано в санкционния акт. Твърди се незаконосъобразност и на извода за противоречие на националния закон на Правото на ЕС, който извод е мотивирал съда да остави без приложение чл. 179, ал. 3а ЗДвП, заради изискването за пропорционалност на наказанието. Според касатора решението по съединени дела С-497/15 и С-498/15 на СЕС е неотносимо, доколкото заплащането на дължимата пътна такса се осъществява или след подадени към АПИ декларирани тол данни, или със закупуването на маршрутна карта, а и съществува възможност дължимата тол такса да бъде определяна по начин, различен от предварителното й заплащане. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се потвърди ЕФ като правилен, законосъобразен и издаден в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Х. С. М., с [ЕГН], чрез адв. П. Н., с писмен отговор по касационната жалба и писмена молба, поддържа правилност и законосъобразност на направените изводи от въззивната инстанция и съответно неоснователност на жалбата. Излагат се подробни доводи за наличие на основания за отмяна на процесния ЕФ. Позовавайки се на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, ответникът настоява, че едва с изменението на ЗДвП от13.02.2024 г. се допуска издаване на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3а-3б. Ответникът заявява, че споделя мотивите на районния съд за противоречие на предвидения в чл. 179, ал. 3а ЗДвП размер на наказанието с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Излагат се доводи и за самостоятелно основание за отмяна на ЕФ - противоречие с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията, което противоречие е отстранено от законодателят със ЗИДЗП – ДВ, бр. 14 от 2023 г. – чл. 10б, ал. 7-9 ЗП. Ответникът се позовава и на Решение от 21 ноември 2024 г. на Съда на ЕС по дело С-61/23. Искането е да се остави в сила обжалваният съдебен акт.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред РС – Варна ЕФ, на Х. С. М., с [ЕГН], е наложена „глоба“ в размер на 1 800 лева на основание чл. 179, ал. 3а, във вр. с чл. 187а, ал. 5 от З ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие пред него релевантни доказателства, въззивният съд приема за установено от фактическа страна, че ЕФ е издаден, за това, че на 02.06.2023 г., в 11: 49 часа е установено нарушение № FDEE8AE87ED34012E053021F160AE732, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ВОЛВО ФЛ, с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 12000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, в община Варна, за движение по път А-5 км 6+683, с посока "Нарастващ километър", включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Районният съд приема, че съдържанието на ЕФ не отговаря на изискванията за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН и чл. 189ж ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението и по-конкретно за признаците на изпълнителното деяние, предвид следните съображения: Определянето на дължимата тол такса е предпоставено от получаването от АПИ на необходимите тол данни, като осъществяването на един от трите алтернативни метода за отчитане е вменено в основно задължение, както на водача, така и собственика/ползвателя на МПС; Предвид нормативната регламентация в ЗДвП и в ЗП и мотивите на законопроекта за изменение на ЗДвП, с който са въведени новелите на чл. 179,ал. 3а, чл. 179, ал. 3б и чл. 187а ЗДвП, в съдържателен план както чл. 179, ал. 3а ЗДвП (отговорност на водача), така и чл. 179, ал. 3б (отговорност на собственика) санкционират неустановяването и незаплащането на тол такса; Нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП ще е съставомерно, ако необходимите тол данни не са достигнали до АПИ по нито един от алтернативните механизми - чрез маршрутна карта или чрез изпълнение на задълженията по чл. 13 от 14 от Наредбата (договор с доставчик на УЕСТИР и снабдяване на МПС с изправно техническо устройство); При издаден ЕФ на ЮЛ по реда на чл. 187а ЗДвП, за да може да се направи правилната преценка дали нарушението е по чл. 179, ал. 3а или по чл. 179, ал. 3б не е достатъчно в ЕФ да е посочено само че за съответното МПС липсва установена и заплатена тол такса, а следва да бъде очертана и причината за това, която причина се явява и релевантната форма на изпълнителното деяние: липса на закупена маршрутна карта, липса на договор с доставчик на УЕСТИР, неизправно техническо устройство, което не предава данни на АПИ, погрешно деклариран номер на МПС при сключване на договора с УЕСТИР и др. В процесния случай това изискване не е спазено и в този смисъл се явява основателно възражението в жалбата, че в ЕФ не е индивидуализирана надлежно приложимата форма на изпълнителното деяние; Доколкото липсата на валидна тол декларация може да се дължи на различни причини, в зависимост от конкретната форма на изпълнителното деяние, употребенията термин „липсваща валидна тол декларация“ може да се субсумира както като нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, така и като такова по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а когато съставомерните обстоятелства, така както са изложени в санкционния акт, не позволяват преценка за действителната правна квалификация на деянието, то е налице порок по смисъла на чл. 57 ЗАНН в съдържанието му, поради неизпълнение на задължението на наказващия орган да опише фактите, които водят до извод за извършено нарушение; Налице е безусловно основание за отмяна на ЕФ, т.к. липсва достатъчно ясно посочване в ЕФ на конкретната форма на изпълнителното деяние, която да позволи правилната квалификация на извършеното.

На следващо място, позовавайки се на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, в т.ч. и на чл. 9а от Директивата, чл. 49, ал. 3 от Хартата за основните права на ЕС и решение на СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15, въззивната инстанция приема, че принципът за пропорционалност е нарушен, т.к. предвиденото заплащане на компенсаторна такса и санкцията по чл. 179, ал. 3а и чл.179, 3б ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е максимална.

С тези съображения РС – Варна отменя ЕФ.

Касационният съдебен състав споделя като правилен и съответен на материалния закон достигнатия краен правен извод за наличие на основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. На основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на въззивния съд.

Принципно правилен и подробно обоснован е изводът на районния съд за наличието на нарушение на изискванията на чл. 57 ЗАНН, отнасящи се до изискуемото описание на релевантната форма на изпълнителното деяние. Неоснователни са възраженията на касатора в този аспект. Следва само да се посочи, че по начина, по който е описано деянието в ЕФ акцентът попада в неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата пътна такса (което е задължение на собственика или ползвателя на ППС), а не върху неизпълнението на задълженията на водача, обезпечаващи, способстващи и удостоверяващи заплащането на въпросната пътна такса.

Неоснователно касаторът обосновава довода си за неправилност на преценката на районния съд, че чл. 179, ал. 3а ЗДвП не съответства на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕС, с неотносимост на Решението по преюдициално запитване на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15. Фактът, че от доказателствата по делото в случая се установява, че не е налице предварително закупена маршрутна карта е без значение, доколкото освен позоваването на посоченото решение на СЕС, въззивният съд е изложил мотиви за нарушаване на принципа за пропорционалност, които мотиви са изведени от нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕС и чл. 49, ал. 3 от ХОПЕС.

Правилно РС – Варна изследва съответствие на нормата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП с Директива 1999/62/ЕО и практиката на СЕС и стига до извод за наличие на основания да бъде оставена неприложена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а, във вр. с. чл. 187а, ал. 5 ЗДвП.

Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (наричана по-нататък Директива 1999/62) изисква държавите членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, като предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на националните разпоредби, а установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на пропорционалност, който следва държавите членки да съобразяват, предполага предвидените санкционни мерки в националното законодателства да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от директивата цели.

В случая с нормата на чл. 179, ал. 3а, във вр. с чл. 187а, ал. 5 ЗДвП е предвиден фиксиран размер на глобата, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП – неизпълнение на задължението на водача на ППС, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва или да изпълни съответните задължения (по чл. 13 или 14 от Наредбата за предаване на тол данни чрез бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключен договор с лице доставчик на УЕСТИР) по установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС. С ЕФ е указано и че независимо от наложената глоба наказаното лице дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП съобразно категорията на ППС в размер на 71 лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 450 лв., нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

В подкрепа на извода за правилност на изложеното от РС - Варна, по отношение на наличие на основания да бъде оставена неприложена санкционната разпоредба от националния закон следва да бъде съобразено и визираното и в отговора по касационната жалба Решение от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 на Съда на ЕС. С последното е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Тоест санкционната норма на чл. 179, ал. 3а във вр. с чл. 187а, ал. 5 ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба в абсолютен размер лева, на водач на ППС за неизпълнение на задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, правилно районният съд оставя неприложена като противоречаща на Правото на ЕС.

С основание ответникът в касационното производство се позовава на липсата на възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, което обстоятелство не е съобразено от въззивната инстанция. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста – обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е изрично разширен и за нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП. Тоест към 02.06.2023 г. санкционирането на вмененото за извършено от ответника по касацията административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Недопустимото му санкциониране с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяната на фиша.

С основание ответникът по касационната жалба изтъква като довод за противоречие с правото на ЕС и че едва със ЗИДЗП – ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., са създадени разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП и е отстранено противоречието с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията, изискващ незабавно уведомяване на ползвателите на ЕУЕПТ от доставчиците на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса и предлагане възможност за отстраняване на нередовността преди ползвателите на пътната мрежа да бъдат санкционирани.

Обжалваният пред РС - Варна ЕФ правилно е прието, че е незаконосъобразен и е отменен.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

Касационната жалба се явява неоснователна и следва решението на РС - Варна да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на направените от касатора разноски се явява неоснователна.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1382 от 25.11.2024 г. по АНД № 1892/2024 г. на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.