О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
368 25.03.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и пети март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 547 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба, подадена от ,,Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Московска“ № 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, чрез пълномощник Живко Руменов Райков, със съдебен адрес:*** против П.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с пълномощник адв.Живко Харизанов от АК-Бургас, със съдебен адрес:***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника съществуване вземането на ищеца, произтичащо от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 03.12.2004г., за следните суми: 97 941 (деветдесет и седем хиляди деветстотин четиридесет и едно) евро непогасена главница, 97 344.67 (деветдесет и седем хиляди триста четиридесет и четири евро шестдесет и седем евроцента) договорна лихва за периода 17.06.2010 – 21.11.2017 г., 8451.57 ( осем хиляди четиристотин петдесет и едно евро петдесет и седем евроцента) обезщетение за забава дължимо за периода от 18.07.2010г. до 17.11.2017г. по т.20.1. от общите условия на допълнително споразумение от 20.11.2009г. към договора за кредит, представляващо 3 % лихвена надбавка върху частта от вноската, представляваща главница – 8342.73 евро и за периода от 18.11.2017г. до 21.11.2017г. по т.20.2. от общите условия на допълнително споразумение от 20.11.2009г. към договора за кредит, представляващо 10 % лихвена надбавка върху частта от непогасената главница – 108.84 евро; 638.12 (шестстотин тридесет и осем евро дванадесет евроцента) дължими такси и разноски, както следва: такса управление в размер на 175 евро, такса изискуемост в размер на 60 евро, такса подновяване срока на ипотеката на ипотекарните обезпечения в размер на 403.12 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 22.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указана възможността за подаване на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В определения от съда двуседмичен срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Отговорът на ответниците е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът не е депозирал допълнителна искова молба с възражения.
В указания според чл.373 от ГПК срок, постъпи отговор на допълнителна искова молба от ответника.
При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени
редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност и предвид постановеното определение 19365/ 20.09.2018г. по т.д.№ 7916/2018г. по описа на Софийски градски съд. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска.
Възражението
на ответната страна за наличие на влязло в сила съдебно решение, с което спора
да е бил вече разрешен, не може да бъде уважено. Приложеното действително
влязло в сила на 12.02.2016г. (датата на постановяване на определение № 140 по
т.д.№ 1593/2015г. на ВКС, ТК, І т.о.) решение № 100/ 24.11.2014г. постановено
по в.т.д.№ 254/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас, има за последица
отхвърлянето на претенцията на „Банка ДСК“ ЕАД против П.К. да бъде прието за
установено, че дължи подробно посочени суми, произходящи от договора за банков
кредит от 03.12.2004г. Различието в търсените суми, периодът на неизпълнение,
твърдяната друга дата за настъпване на предсрочната изискуемост в настоящото
производство, обосновават заключението, че нормата на чл.299 ал.1 от ГПК е
неприложима към предявените с искова молба искове. При това
положение, същите са допустими.
Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че на 03.12.2004г. страните сключили Договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който ,,Банка ДСК“ЕАД е предоставила на П.К. банков кредит в размер на 120 000 евро, който е бил усвоен на 17.12.2004г. За обезпечение изплащането на отпуснатия кредит, от К. е била учредена договорна ипотека в полза на ищеца, вписана на 13.12.2004г. в СВ – Несебър (неприложена). Съгласно договореното в чл.3 от договора за кредит, длъжникът следвало да изплати дължимата сума по кредита на 180 месечни вноски, с 12 месечен гратисен период по отношение на главницата. Договорената лихва е 9.40 %, към която се добавя 3.05 % за риск или лихвата е била 12.45 %. На 20.11.2009г. е било подписано допълнително споразумение с уговорен нов 12 месечен гратисен период за главницата, като лихвата е променена на 12.95 %. Последното редовно плащане е било на 17.06.2010г. Поради неизпълнение на задълженията по договора, на 07.11.2017г. банката е връчила нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която К. е получил по реда на чл.47 от ГПК. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, на 21.11.2017г., ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист пред Районен съд – Поморие, като впоследствие били издадени по ч.гр.д.№ 746/2017 по описа на РС-Поморие (Заповед за изпълнение № 425/ 24.11.2017г. и изпълнителен лист № 473/ 24.11.2017г.) за следните суми: 97 941 евро главница, 97 344.76 евро договорна възнаградителна лихва, 8342.73 евро санкционна лихва, 108.84 евро санкционна лихва, 638.12 евро дължими такси и разноски, законната лихва върху главницата от 22.11.2017г. до изплащането и 8044.47 лв. разноски в заповедното производство.
Ответникът е оспорил съществуването на дълга, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяването на настоящите искови претенции. Представя доказателства. Претендира разноски.
Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл.422 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът с депозирания отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител, твърди, че иска е недопустим на основание чл.299 ал.1 от ГПК, тъй като е налице влязло в сила решение № 100/ 24.11.2014г. постановено по в.т.д.№ 254/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което предявеният установителен иск на банката за съществуване на вземане срещу П.К. – главница, договорна лихва, санкционна лихва и законна лихва по посочения договор за кредит е бил отхвърлен. По същество оспорва предявените искови претенции, като твърди, че същите са погасени по давност към датата на подаване на заявлението до РС-Поморие – 22.11.2017г. Предявените преди 2017 г. искове с образувани заповедно производство по ч.гр.д.№ 1122/2011г. по описа на РС-Поморие, гр.д.№ 158/2013г. по описа на ОС-Бургас и в.т.д.№ 254/2014г. на Апелативен съд – Бургас, не са прекъснали давността на основание чл.116 б.“б“, второ изречение от ЗЗД, тъй като ако предявения иск не бъде уважен, давността не се счита за прекъсната. Приложената нотариална покана от 2017г. не е била връчвана на ответника, поради нарушение на чл.47 ал.1 – 4 от ГПК. В поканата не са посочени и размерите на конкретните задължения. Оспорва размерите на предявените главница, лихви, такси и разноски, като представените в заповедното производство извлечения от счетоводните книги на банката за сметка № 19274203 към 22.11.2017г. и погасителния план са с невярно съдържание. Не са посочени падежиралите и непадежиралите вноски по кредита. Отчетната сметка от извлеченията е различна от тази в договора за кредит и не е ясно дали по нея банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. В извлечението не е отразена извършената капитализация на лихвите от банката и размерите на дължимите погасителни вноски. Едностранното увеличаване на лихвите по договора от страна на банката е незаконосъобразно. Претендираните договорна и наказателна лихва като обезщетение за забава в размер на 5734.10 евро и 3 % -та лихвена надбавка върху частта от вноската, представляваща главница – 2023.07 евро и 10 % лихвена надбавка върху частта от непогасената главница – 3711.03 евро, произтичат от неравноправни клаузи. С отговора на исковата молба са представени доказателства.
Ищецът не представи допълнителна искова молба, не приложи нови доказателства.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът депозира отговор на допълнителна искова молба, в който твърди нищожност на клаузата на пункт 2.3. от допълнителното споразумение от 20.11.2009г., който предвижда капитализация на лихвите чрез включването им в главницата. Това води до недопустимост както на твърдяната главница, така и на формираната въз основа на нея лихва, тъй като главницата още в заявлението за издаване на заповед за плащане е заявена като една сума, без разбивка. Включването на капитализираните лихви в общия размер на главницата води и до недопустимост на иска пред съда. Нищожно е и извършеното едностранно от банката увеличаване на лихвения процент от 12.45 на 12.95 %. В нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост е посочена сметка № 0000000019274203, а в самия договор е посочено, че той се отчита по сметка № 8788858. Това несъответствие е довело до опорочаване на процедурата по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В нотариалната покана не са посочени параметрите на главница, лихви, такси и разноски, като се говори за „цялата непогасена главница“, което е в противоречие с разясненията в ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС. Поставен е и още един въпрос към вещото лице по исканата съдебно- счетоводна експертиза.
Относно въведените искания по доказателствата:
Представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. Изложеното се отнася и до приложените от ответната страна писмени доказателства, доколкото същите касаят направени възражения за недължимост на сумите на различни основания.
Ищецът е направил доказателствено искане за допускане и извършване на съдебно - счетоводна експертиза. Съдът счита, че горното следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси са относими към предмета на спора. Това се отнася и до искането на ответната страна за допускане на съдебно – икономическа експертиза, като вещото лице следва да отговори и на поставените от него задачи.
Искането на ищцовата страна за прилагане на ч.гр.д.№ 746/2017г. по описа на РС-Поморие, беше уважено и делото следва да бъде приобщено към доказателствата.
По доказателствената тежест
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
За да се признае за установено съществуването на процесните вземания, в тежест на ищеца е да докаже, че между Банката и кредитополучателя е съществувало действително облигационно правоотношение, с параметрите на договора за кредит, посочен в исковата молба, че Банката е изправна страна по договора, в това число - че е предоставила кредит в уговорения размер; че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че е уведомила длъжника за това обстоятелство.
Ответната страна следва да докаже своите възражения, в т.ч. че са налице факти, освобождаващи я от задълженията по договора за кредит.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, в т.ч. ч.гр.д.№ 746/2017г. по описа на РС-Поморие.
ДОПУСКА извършването на съдебно - счетоводна
експертиза, която да отговори
на поставените от страните по делото въпроси, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице, вносим
от ,,Банка ДСК“ ЕАД в размер на 200
лв. и от П.К. в размер на 150 лв., по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Жечко Костенски, който да се уведоми след внасяне на поне
един от депозитите.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 02.05.2019 г. от 14.15 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за доклад по делото, а на ищцовата страна и препис от отговора на допълнителна искова молба от ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: