РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502986 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по жалба на «П.А. БГ» ЕООД с ЕИК ********* от
гр.Пловдив срещу решение № 261910/08.07.2021г. по гр.д.№ 12231/2020г. на
РС Пловдив, І граждански състав. С обжалваното решение е осъдено
дружеството жалбоподател «П.А. БГ» ЕООД да заплати на М. Д. Д., ЕГН
********** сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение на
основание чл.200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на смъртта на баща й Д.Р.Д., ЕГН **********,
настъпила на 21.04.2010г. вследствие на трудова злополука, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 21.04.2020 г. до
окончателното плащане на дължимите суми, като е отхвърлен иска за
разликата над размера на сумата от 120 000 лева до пълния предявен размер
от 150 000 лева, като неоснователен. Решението е постановено с
участието на третото лице помагач на ответника ЗАД „Алианц България“.
Решението се обжалва в осъдителната му част.
1
Жалбоподателят «П.А. БГ» ЕООД обжалва решението в осъдителната
му част. Твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че неправилно
Районен съд Пловдив не е приел възражението на работодателя за намаляване
на неговата отговорност и за липса на фактически и правни доводи по
доказателствата, фактите и спорните материални правоотношения на страните
по делото. Сочи се, че по делото са налице доказателства за предявеното
възражение за проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник,
допринесла за разширяване на трудовата злополука при управление на
товарния автомобил, тъй като от приетата експертиза няма данни за рязко
задействане на спирачната система на товарния автомобил и за наличие на
препятствие на пътя или други обективни причини, довели до отклоняване на
композицията на дясно и напускане на пътното платно за движение. Сочи се,
че техническото състояние на автомобила е доказано от правна страна, от
което следва извод, че вина за настъпилото ПТП има водача по субективни
причини и са налице предпоставките на чл.201, ал. 2 от КТ. Сочи се
нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движение на пътищата. Сочи се
практика на ВКС по гр. дело № 2292 от 2017 г. и по гр. дело № 434/2021 г., на
ІІІ ГО на ВКС. Също така се сочи, че размерът на неимуществени вреди е
несправедлив и неправилно определен по чл.52 от ЗЗД, като съдът не се е
съобразил с всичките критерии за определяне на неимуществените вреди, а се
е съобразил само с някой от тези критерии. Иска се отмяна на обжалваното
решение, в осъдителната му част и изменяне на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемата М. Д. Д.,
чрез адв. Д., в който сочи, че жалбата е неоснователна, а решението е
правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират
се разноските по настоящото дело.
Постъпило е становище и от ЗАД „Алианц България“, чрез адв. Я.А., с
което въззивната жалба се намира за допустима и основателна, а решението
на първоинстанционния съд за неправилно.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
2
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са обективно съединени искове за неимуществени вреди от
трудова злополука от наследник на починалия работник Д.Р.Д. с правна
квалификация чл.200 ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателят «П.А. БГ» ЕООД,
че по делото са налице доказателства за предявеното възражение за проявена
груба небрежност от страна на пострадалия работник, допринесла за
разширяване на трудовата злополука при управление на товарния автомобил,
тъй като от приетата експертиза няма данни за рязко задействане на
спирачната система на товарния автомобил и за наличие на препятствие на
пътя или други обективни причини, довели до отклоняване на композицията
на дясно и напускане на пътното платно за движение. Сочи се, че
техническото състояние на автомобила е доказано от правна страна, от което
следва извод, че вина за настъпилото ПТП има водача по субективни причини
и са налице предпоставките на чл.201, ал. 2 от КТ. Сочи се доказано по
делото нарушение на чл.20 ал.1 от Закона за движение на пътищата.
Това възражение правилно не е прието от РС Пловдив, защото не е
доказано по делото. Въззивният съд приема, че по делото не е доказано, че
техническото състояние на товарния автомобил е било напълно изправно и не
е довело до излизането му от пътя. От една страна автомобилът е излязъл от
пътя и е изгорял, при което същият не може да се провери от експерт за
неговата техническа годност и за липсата на технически причини за
излизането на камиона извън пътя. По делото е налично само едно
доказателство за този факт и това е писмото от полицейското управление в
Дюселдорф /л.25/, в което се сочи, че няма данни за техническа грешка
/дефект/. Това обаче е резултат на предварително полицейско разследване,
което не може еднозначно да обвърже съда със своите предположения. По
този технически въпрос излизащ извън компетентността на съда има
назначени и приети две автотехнически експертизи. Първата се намира извън
3
делото, прикачена към корицата на делото, втората допълнителна е на /л.245-
л.254 от делото на ПРС/. В първата АТЕ експертът стъпвайки на писмото от
полицията в Дюселдорф приема, че при липса на обективни причини за
отклонение на композицията вдясно, то е възможно причината да е
субективна, т.е. загуба на контрол от страна на водача. В допълнителната АТЕ
експертът не взема становище по този въпрос, като единствено се уточнява,
че камионът една минута преди напускането на пътя се е движел с
отрицателно ускорение /закъснение/, като скоростта му се е намалила от 84
км/ч. на 75 км/ч., което е характерно за движение без рязко спиране, при
което само гумите оказват спирачен ефект. Отговорите на вещото лице за
причините за ПТП и по-точно за напускането на камиона на пътя са
некатегоричини и са резултат на предположения. Като в казуса това няма как
да е и по друг начин, защото доказателствения материал е крайно оскъден.
Тъй като ПТП е настъпило в чужбина, липсват протоколи за оглед на ПТП, не
е запазен катастрофиралия камион, липсват свидетели очевидци на
инцидента, вещото лице не е посещавало местопроизшествието и изхожда от
приблизителните данни запазени в GPS навигацията на работодателя. В
казуса дори не е много сигурно, наблюдавайки картите на пътищата в
Германия налични в интернет, да се твърди със сигурност къде точно камиона
е напуснал пътя и къде се е спрял и изгорял. При тези доказателства не може
да се изиска и от вещото лице да дава категорични изводи, боравейки с доста
оскъден доказателствен материал. Ето защо евентуална обективна причина,
свързана с техническа неизправност не може категорично да се изключи като
причина за настъпилото ПТП, както не може да се изключи и субектива
грешка или заспиване на водача, също така не може да се изключи и
комбинация от тези причини. Тоест възражението за съпричиняване не може
да се докаже по това дело, поради липса на достатъчно доказателства и на
основание чл.154 ал.1 от ГПК работодателят ще понесе негативните
последици от лежащата върху него доказателствена тежест за направеното от
него възражение, което правилно е отхвърлено като недоказано.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателят «П.А. БГ» ЕООД,
че размерът на неимуществени вреди е несправедлив и неправилно определен
по чл.52 от ЗЗД, като съдът не се е съобразил с всичките критерии за
определяне на неимуществените вреди, а се е съобразил само с някой от тези
критерии. РС Пловдив е приел, че предвид възрастта на пострадалия и
4
близките отношения с ищцата, обезщетение в размер на 120 000 лева, като
изцяло съответстващо на критериите по чл. 52 от ЗЗД и на претърпените от
ищцата болки и страдания. Според въззивният съд размера на обезщетението
е справедлив и съответства на болките и страданията на дъщерята на
пострадалия. Освен горните критерии посочени от РС Пловдив, настоящият
съд намира, че размерът е съобразен и с факта, че по делото е доказано, че
дъщеря му е студентка, която е разчитала за своята издръжка и на средства от
работещият й баща. Личната им връзка е била много добра, по приетите
свидетелски показания на свидетелите Г. и И. /л.107/. Пак същите свидетели
доказват и причинен стрес и депресия у пострадалата след смъртта на баща й,
допълван и от необходимостта да дава биологичен материал за ДНК
изследване на изгорялото му тяло. Ето защо обезщетението за неимуществени
вреди е справедливо.
От така определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
120 000 лева следва да се приспадне платеното застрахователно обезщетение
от застрахователя ЗАД „Алианц България“. За това обезщетение се събраха
доказателства за пръв път пред въззивния съд, а именно извършен превод на
47 040 лева по сметка на защитника на настоящата въззиваема М.Д. - адв.С.Д.
/л.82/. Плащането е по една щета, образувана по молби на трите законни
наследнички на починалото лице /л.83-85/. А защитникът на въззиваемата по
това дело адв.Д. е упълномощен от тях трите да получи това застрахователно
обезщетение по тази една щета /л.86/. Видно от удостоверение за наследници
/л.23 от делото на ПРС/ става дума за три наследнички по закон, който имат
равни квоти в наследството, ето защо за настоящата ищца и въззиваема се
пада 1/3 идеална част от тази общо платена сума или 15 680 лева. С тази сума
следва да се редуцира обезщетението от 120 000 лева и да се присъдят само
104 320 лева като обезщетение за ищцата. Обжалваното решение следва да се
отмени в частта над 104 320 лева до уважения размер от 120 000 лева като
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, а в другата част да се
потвърди. Решението в останалата му част е влязло в сила, като необжалвано.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Въззивната жалба е уважена на
13,07% и е отхвърлена на 86,93 %. Ето защо в полза на жалбоподателят «П.А.
БГ» ЕООД следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК
5
при следните предели 2 400 лева за държавна такса л.24 и 4 716 лева за
адвокатски хонорар, по списък с разноски на л.91 общо 7 116 лева. От тях се
дължат 13,07% или 930,06 лева от въззиваемата. В полза на защитника на
въззиваемата М.Д. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от
ГПК при следните предели адвокатски хонорар за безплатна правна помощ на
упълномощения адвокат Д. /л.30-л.33/ заявен със списък за разноски на л.95
от делото в размер на 3 616,40 лева определен по реда на чл.7 ал.2 т.5 от
НМРАВ. От тях се дължат 86,93 % или 3 143,73 лева от жалбоподателя.
Възраженията за прекомерност на адвокатските хонорари са неоснователни
защото същите са определени към минимума на предвиденото.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261910/08.07.2021г. по гр.д.№ 12231/2020г. на РС
Пловдив, І граждански състав, в частта с която се осъжда «П.А. БГ» ЕООД с
ЕИК ********* гр.Пловдив да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********,
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на
баща й Д.Р.Д., ЕГН **********, настъпила на 21.04.2010г. вследствие на
трудова злополука над размера от 104 320 лева до 120 000 лева , като вместо
това постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М. Д. Д., ЕГН ********** срещу «П.А.
БГ» ЕООД с ЕИК ********* гр.Пловдив за обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на смъртта на баща й Д.Р.Д., ЕГН **********,
настъпила на 21.04.2010г. вследствие на трудова злополука над размера от
104 320 лева до 120 000 лева, като ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение
в останалата му част.
Решението в частта, в която искът е бил отхвърлен за сумата над
120 000 лева до 150 000 лева е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на «П.А. БГ» ЕООД с
ЕИК ********* гр.Пловдив сумата от 930,06 лева за разноски по делото
направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА «П.А. БГ» ЕООД с ЕИК ********* гр.Пловдив да заплати на
адвокат С.Г. Д. от АК Пловдив с ЕГН ********** сумата от 3 143,73 лева за
6
разноски по делото направени пред въззивната инстанция, за оказана
безплатна правна помощ на М. Д. Д..
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на жалбоподателя – ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: *********.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните и на третото лице-помагач.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7