№ 292
гр. Благоевград, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500404 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК, като е образувано по въззивна
жалба на Л. К. Х., ЕГН: **********, действащ чрез процесуалния
представител адв. Г. Ч., АК - Благоевград, срещу Решение № 844 от
04.12.2023 г., постановено по гр. д. № 221 от 2023 г. по описа на РС -
Благоевград, с което е разпределено ползване на поземлен имот с
идентификатор 04279.604.75, с площ от 433.20 кв.м., с адрес на имота в ***,
при граници - от двете страни улица, парцел IV-536 и наследници на К. П., по
отношение на страните по делото, съсобственици на недвижимия имот - Л. К.
Х., Т. Г. Г., М. М. Г., съобразно възприетия от съда вариант № 2, Приложение
№ 4, от заключението на вещо лице И. Ваканина - Чучукова. В жалбата се
релевира, че първоинстанционният съд неправилно счел, че приетото в
съдебно заседание експертно заключение отразявало по най-целесъобразен
начин възможностите за ползване на имота по отношение на всички
съсобственици, като в тази връзка се сочи, че съдебният състав не е следвало
да оставя без уважение сторените доказателствени искания за назначаване на
допълнителна, съответно повторна експертиза. Ето защо сега на основание чл.
201 ГПК въззивникът прави отново доказателствено искане за назначаване на
1
повторна експертиза, която да изготви нови варианти на разпределение на
ползването, като съобрази в максимална степен възможността за паркиране в
имота и да разпредели площите за ползване съобразно намиращите се в имота
сгради. С петитума на жалбата се иска отмяна на първоинстанционното
решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново
такова, с което да бъде извършено ново разпределение, съобразено оптимално
със свободното дворно място в имота. В представения в срока по чл. 263 ГПК
отговор от страна на Т. Г. и М. Г., чрез адв. Н. Б., АК - Благоевград, се
възразява срещу доказателственото искане на въззивника, тъй като според
тези страни Районен съд - Благоевград правилно и законосъобразно
мотивирал решението си и анализирал всички доказателства по делото, в това
число и приетото експертно заключение, в което експертът посочил, че няма
други варианти за разпределение правото на ползване на процесния имот,
като съобразил притежаваните от страните идеални части на собственост,
както и свободната и незастроена част от недвижимия имот. В тази връзка
релевират, че доказателственото искане, повдигнато с жалбата, следва да бъде
оставено без уважение, а съдебното решение потвърдено. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски и от двете страни в процеса. В
проведеното открито съдебно заседание в настоящата инстанция, редовно
призовани, не се явяват нито страните, нито техните процесуални
представители.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, в изпълнение
на своите правомощия и след като съобрази възраженията и доводите на
страните, както и относимите писмени доказателства, приобщени по
делото, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си
служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато
съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на
ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство
или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на
разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. В това производство съдът не осъществява
правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство
от съсобственици и постановява това, което то е следвало да реши с оглед
2
най- целесъобразното използване на общия имот. В това производство не се
решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва
съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ, с оглед на
което производството не се определя като спорно и исково, а като съдебна
администрация, поради и което самото решение по него не се ползва със сила
на пресъдено нещо (единствено с изпълнителна такава), поради което е
допустимо инициирането на ново производство от страна на съсобственик
при промяна на обстоятелствата. Съгласно ТР № 13/10.04.2013 г. по т. д. №
13/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е
налице съсобственост между страните и какви са квотите им в
съсобствеността и да постанови целесъобразно разпределяне на ползването,
съобразено във възможно най-пълна степен с действителните права на
страните в съсобствеността. При разрешаване на спора съдът съобразява
правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и постройки на
допълващо застрояване, фактическото положение до възникване на спора и
предназначението на имота, като няма право да предписва или да взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на
отделни дялове за ползване. Следва да се съобрази и принципът за
съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците
такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която
да съответства на квотата в съсобствеността.
В процесния случай самото сезиране на съда обосновава извод за
невъзможност да се вземе решение относно ползването на вещта, поради
което искането с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е допустимо и подлежи на
разглеждане по същество. В случая мнозинството е решило да предостави на
съда своята компетентност да управлява съсобствения имот, което е и
напълно допустимо (Решение № 90 от 08.05.2015 г. по к. гр. д. № 6834 / 2014
г. на Върховен касационен съд), особено в светлината на изложените
твърдения (подкрепени с гласни доказателствени средства) за невъзможно
извънсъдебно разрешение на спорния въпрос с Л. Х.. Така Т. и М. Г., които
легитимирайки се с нотариален акт за покупко-продажба № *** на нотариус
И. К. за притежаване на право на собственост върху 67% ид. ч. от поземлен
имот, с начин на трайно ползване “ниско застрояване”, с трайно
предназначение “урбанизирана”, с идентификатор 04279.604.75 по КККР на
град Благоевград, одобрени със Заповед № РД -18-32 от 10.05.2006 г. на ИД на
3
АК, с адрес на имота в ***, при граници на имота ПИ с идентификатори:
04279.604.74, 04279.604.76, 04279.604.255, 04279.604.72, желаят
разпределение на ползването съобразно дяловете на съсобствениците на така
описания имот с насрещната страна Л. К. Х., притежаващ 33% идеални части
от поземления имот (по отношение на правата на собственост върху
процесния имот не се спори, като наличието на същите, в посочения пределен
обхват, се подкрепя от представения нотариален акт). В исковата молба са
наведени твърдения, че искането за съдебна защита било продиктувано от
невъзможността молителите да ползват реално недвижимия имот, съобразно
правата, които притежават по отношение на него, тъй като Л. К. Х. го ползвал
по начин, който изключвал тази възможност. В процесния имот са построени
две жилищни сгради с идентификатори 04279.604.75.1 и 04279.604.75.3
(видно от скица на поземлен имот на стр. 5 от делото). По делото са
изслушани гласни доказателствени средства (показанията на св. Г. Г.) и е
изготвено и прието експертно заключение, а именно съдебно-техническа
експертиза. Спорният момент, с оглед предметния обхват на въззивната
жалба, е свързан именно с кредитирането на заключението на вещото лице,
представило два варианта за ползване на спорния имот. В експертизата
вещото лице е изготвило вариант № 1 на ползване, който включва
прилежащите площи от двете страни към многофамилната жилищна сграда с
идентификатор 04279.604.75.3 и изключва застроена площ на двете построени
в имота сгради, в който случай делими за разпределение остават 172 кв. м.
(115,24 кв.м. за молителите и 56.76 кв.м. за Л. Х., съобразно изчисленията на
експерта), както и вариант № 2, включващ прилежащите площи от двете
страни към многофамилна жилищна сграда с идентификатор 04279.604.75.3 и
изключена застроена площ на сграда 01, като са определени за реално
ползване 136 кв. м. свободна незастроена площ за молителите и 129 кв. м. за
Л. Х.. Към всеки вариант вещото лице е представило и изготвена скица със
съответните обозначения, очертаващи реалната площ за ползване за всяка
една от страните по делото. В своето решение първоинстанционният съд е
приел, че най-удачен и целесъобразен вариант за разпределение на ползване
между страните би бил посоченият от вещото лице вариант № 2 от
експертизата - приложение № 4 от нея, като съобразен в най-голяма степен с
интересите на всички съсобственици. Съдебният състав заключил, че реално
отредената площ за ползване на Л. Х. е близка до тази на молителите, а
4
последните от своя страна са съгласни с приложението на този вариант. Този
краен извод се споделя и от настоящата съдебна инстанция, като
аргументите за това са следните:
На първо място обаче следва да бъде подчертано от съда, че не се споделят
възраженията, изтъкнати от жалбоподателя срещу изготвеното експертно
заключение. Както във въззивната жалба, така и в откритото съдебно
заседание, проведено на 06.11.2023 г., процесуалният представител на
ответната страна е оспорил мнението на експерта, като е поискано
назначаването на допълнителна, впоследствие с жалбата и на повторна
експертиза. Съгласно чл. 201 ГПК допълнително заключение се възлага,
когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая данни,
които да послужат като основание за назначаване на повторна експертиза,
съдът не констатира, тъй като същото е изготвено от компетентно лице, което
с нужната изчерпателност е отговорило на въпросите, които са му били
поставени, като е представена и вариантност на отговорите, с оглед конкретно
констатираните на място обстоятелства, обуславящи възможността за
ползване на имота от отделните лица. Възражения срещу самата
обоснованост, а оттам и за правилността на експертното мнение, от страна на
жалбоподателя не се сочат във въззивната жалба, с която е релевирано
изслушването на такава повторна експертиза. Доводите на тази страна са
свързани с поискано в хода на първата инстанция назначаване на
допълнителна експертиза, която да има за обект на изследване допълнителна
задача, която да установи дали в частта от недвижимия имот в неговата южна
част, заключена между буквите Т, У, К и М, както и защрихованата в зелено
площ над тази част технически е възможно да се извърши паркиране на лек
автомобил и ако да, то това да се вземе под внимание от страна на експерта
при разпределяне правото на ползване на процесния имот. Провеждането на
допълнително изследване обаче не е било необходимо, поради което и
правилно е оставено без уважение от първата инстанция, доколкото в съдебно
заседание вещото лице ясно е отбелязало, че е съобразило, че спорът между
страните е свързан главно с начина на паркиране на автомобилите, като
съобразно това обстоятелство е изготвило единствено възможните варианти
за ползване на имота, още повече, че видно от приложенията към
експертизата част от спорната площ (защрихованата такава) е отделена за
5
ползване за всички съсобственици, поради съществуваща входна врата за
достъп към сградата, а друга е покрита със зелена площ (последното изрично
е посочено от вещото лице в хода на изслушването му), поради което
отделяне на това място за ползване от една от страните би довело до нужда от
промяна на предназначението, което по заявление на един от молителите
(видно от протокола за проведеното съдебно заседание) не е приемлив
вариант, а и е вън от правомощията на съда в настоящото производство,
които са в рамките на управителната власт на мнозинството на
съсобствениците, която не включва право на преустройство на целия или част
от съсобствения имот. От значение е и също така, че спорната площ, която
жалбоподателят е поискал да бъде предмет на изследване с допълнителна
експертиза, както във вариант № 1, така и във вариант № 2 е отделена за
ползване тъкмо за Т. и М. Г., които изрично са посочили, че не желаят
промяна на местата за паркиране. На следващо място, видно от процесуалните
позиции на страните, изложени в настоящата инстанция, по - конкретно на
тази, представена от въззивника в жалбата му до въззивната инстанция, не се
оспорва изборът на първоинстанционния съд да определи в решението си
предложения от експерта вариант № 2, поради което така постановено
решението следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските.
С оглед на гореизложеното, разноски следва да се присъдят в полза на
въззиваемите страни, които представят доказателства (договор, който има
характер на разписка за изплатено възнаграждение, стр. 29 от делото) за
извършването на такива в размер на 1 000 лева, като възражение за
прекомерност от страна на въззивника не е повдигано. Съгласно Решение №
275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444 от 2012 г. на ВКС, II г.о.; Определение №
62 от 26.03.2015 г. по к. гр. д. № 4351/ 2014 г. на Върховен касационен съд, II
г.о. в производство като настоящото (спорна съдебна администрация),
доколкото съдебното решение за разпределяне на ползването ползва всички
съсобственици, в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността. Но при обжалване пред по-горна инстанция
отговорността за разноски се разпределя по общите правила на чл.78, ал.1 и 2
ГПК и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която
6
жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод
за обжалването и признае основателността му, в който случай и при
обжалването разноските се разпределят, както в първоинстанционното
производство. В същия смисъл са и задължителните указания, обективирани в
т. 2 от ТР № 13/ 2012 г. от 10.04.2013 г. по т.д.№ 13/12 г. на ОСГК, според
които по отношение на производствата за спорна съдебна администрация,
които нямат нарочна регламентация в процесуалния закон, приложение
намират правилата на общия исков процес, което на общо основание следва
да се отнася и до начина, по който се разпределят направените от страните
разноски в тези производства. Поради което разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в полза на
въззиваемите, а тези, извършени в хода на първата инстанция, съобразно
цитираната по-горе съдебна практика, остават за сметка на страните, както
правилно е и процедирала първата инстанция. Отказът на
първоинстанционния съд да присъди съответната част (съобразно правото на
собственост върху общия недвижим имот) на разноските за съдебно-
техническа експертиза и държавна такса не обжалван в законоустановения за
това срок по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което към този момент същите
вече не могат да бъдат предмет на произнасяне от страна на въззивния съд
(Определение № 115 от 07.03.2017 г. по ч. т. д. № 194 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение), като съгласно т. 14 от ТР 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г. началният момент, от който започва да
тече срок по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или
изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната,
която няма интерес да обжалва самото решение, тече от уведомяването й за
него (тъй като в случая то е обжалваемо).
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански
състав на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 844 от 04.12.2023 г. по гр.д. № 221 по
описа за 2023 г. на РС - Благоевград.
ОСЪЖДА Л. К. Х., ЕГН: **********, с адрес в ***, да ЗАПЛАТИ на Т. Г. Г.,
7
ЕГН: ********** и М. М. Г., ЕГН: **********, двамата с адрес в ***,
разноски в размер на 1 000 (хиляда) лева - представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8