№42
гр. Силистра, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на девети април през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при участието на съдебния секретар Данаила Г. и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в. гр. дело № 49/2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Настоящото дело е образувано по въззивна жалбата, предявена от адвокат Д.С., , процесуален представител на Г.Н.Г., против решение № 510 от 16.01.2019 г, постановено по гр.д. № 879/2018 г. на Силистренския районен съд, с което Е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, с правно основание чл.128 от СК, предявен от Г.Н.Г., против Н.Г.Г Д.Д.Дза определяне на режим на лични отношения с внучката му Д. Д. Д., като е присъдил и съответни такси и разноски. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, в противоречие на материалния закон и съдебната практика на ВКС, поради което моли да бъде отменено и постановено ново, съобразно неговото искане. В с.з. пред тази инстнация се явява лично и с азв. С., като поддържа жалбата.
Ответниците по жалбата - Н.Г.Г., с и Д.Д.Д., не са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, въпреки предоставената им от първоинстанционния съд възможност.Пред тази инстанция се явяват лично и с процесуален представител – адв. В. ато заявяват , че оспорват жалбата, молят ад бъде потвърдено обжалваното решение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна , против подлежащ
на обжалване съдебен акт и при спазени изискванията на чл. 259 и сл. ГПК,
поради което е допустима.
Настоящият жалбоподател Г.Г. е предявил пред районния съд искова молба против въззиваемите в качеството им на ответници пред първоинстанционния съд , с правно основание чл. 128, ал.1 СК, като моли съда да определи следния режим на лични отношения между него и внучката му Д. Д.родена на . чиито родители са ответниците и които, според него, необосновано ограничават контактите му с внучката му.:
всяка последна събота от месеца от 15.ч. до 18 ч. на обществено място- детски кът, детска площадка, в присъствие на майката;
на Коледа, Нова година и на рождения ден на детето;
10 дни през лятото;
По делото е безспорно, че въззивникът е баща на ответницата Н.Г.Г. и дядо на дъщеря и Д.Д.. Ответникът Д.Д.Д. е баща на детето и живее съвместно с неговата майка. И пред двете инстанции ответниците непоколебимо се противопоставят на желанието на въззивника за срещи между него и детето, като считат, че те не биха му влияли добре, тъй като той „ не е добър човек“.
Съгласно събраните по делото доказателства е установено, че с решение № 280/2011г. постановено по гр.д.№ 548/2011г. по описа на Районен съд-Силистра /влязло в сила/, е прекратен бракът между Р. Л.и въззивника Г. Н.Г., които са родители на Н.Г. . Бракът е прекратен по вина на Г.Г., който упражнявал физическо и психическо насилие и злоупотребявал с алкохол. Самата ответница, като дъщеря на страните, била свидетел по делото и показанията ѝ са били в полза на нейната майка. И пред двете инстанции тя е изслушана от съда по настоящото дело и споделя огорчението и обидата, които е преживяла в детството си при съжителството с баща и, отделни моменти, които особено са я разстроили и разочаровали от него като родител. След развода, срещите между нея и баща ѝ са били редки, като той не пропускал да я обвини, че го е предала като е свидетелствала против него, опитал се да въвлече и ответника Д.Д. в конфликта между него и дъщеря му. След като не успял, по-късно отношенията им са се влошили дотолкова, че към настоящия момент ответникът не желае изобщо той и детето му да общуват с ищеца. Ищецът е инициирал полицейско разследване срещу ответника Д., а също така е отправял обиди и закани за здравето и живота му.
По делото са събрани многобройни гласни и писмени доказателства относно събитията около развод, които рефлектират и в по – нататъшните отношения между бащата и дъщерята. Освен единични ситуации, при които срещи на публично място между тях са минавали без инциденти, към днешно време напрежението между тях е толкова засилено, че ответниците категорично отказват да позволят на дядото на детето да се среща с него.
Настоящата инстанция изслуша и тримата участници в производството и от изложенията им се потвърждава извода, че взаимоотношенията между въззивника и родителите на детето Д. са изключително напрегнати, до степен на взаимна нетърпимост. Въпреки, че са минали доста години от развода и независимо от това, че живее в друго населено място, въззивникът не е успял да оправи отношенията с дъщеря си. Твърдението, което прави, че не му се дава достъп до детето, защото дължи пари на бившата си съпруга, които няма възможност да изплати, не е убедително като довод, тъй като и другите причини за разочарованието на дъщерята от баща и са достатъчно силни, за да мотивират нежеланието и той да общува с детето и . Неиздължаването към майка и може да е елемент от цялостната картина на недоволство от баща и, но в никакъв случай не е единствената причина за отношението и към него. В тази връзка, разбираемо е нейното нежелание и страх от това да скъси дистанцията между нея , дъщеря и и баща и, предвид физическото насилие и травмите от детството ѝ, както и разочарованието и от поведението му и до настоящия момент. В тази връзка, би трябвало ищецът да преразгледа позицията си и вместо да продължава да упорства и да иска да наложи дори и със сила волята си, да се опита да изгради пълноценни и хармонични отношение с дъщеря си и нейното семейство, което логично ще доведе до възможност да общува с внучката си. Ниската възраст на детето Даяна също е аргумент, че срещите и контактите с дядо и все още не са приоритет на този етап от развитието и, когато тя няма осъзната потребност от общуване със своя дядо.
Правилен е извода на районния съд, че при описаната по-горе обстановка и взаимоотношения, уважаването на искането би било във вреда на детето, тъй като не е възможно тяхното безпроблемно протичане и може да доведе до сериозни психологически травми най – вече за детето. Решението на районния съд следва да бъде потвърдено, а въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски по делото в размер на 500 лева.
С оглед на гореизложеното ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 510 от 16.01.2019 г, постановено по гр.д. № 879/2018 г. на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА Г.Н.Г., .ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., . сумата от 500 (петстотин) лева- разноски по делото пред тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.