РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 675
гр. Пловдив,06.04.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора Борис Мендев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 210 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от И.Н.Д., с адрес:г***, депозирана чрез
адвокат М., против Решение № 260038 от 27.10.2020г. на Карловския районен съд,
постановено по НАХД № 334 по описа на същия съд за 2020г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 20-0281-000361 от 23.04.2020г. на Началника на РУ
на МВР Карлово, с което на И.Н.Д., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.
638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/, на основание чл. 638, ал.3 от КЗ,
е наложено административно наказание-глоба в размер на 400лв.
Касационният жалбоподател излага подробни
съображения относно неправилност и необоснованост на съдебния акт и наличие на
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира се отмяната на
съдебния акт, респективно на НП.
Ответникът
по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка: На 06.04.2020г., около 15:00 часа лицето А.се
подхлъзнала и паднала на плочките в дома на И.Н.Д. ***, вследствие на което
почувствала болка в левия си крак. И.Н.Д.
предложил да я закара до частна клиника в града за преглед. След нейното
съгласие потеглили с МПС – лек автомобил „Пежо 306“ с рег. номер ***,
управлявано от И.Н.Д..***, забелязали, че зад тях се движи необозначен
полицейски автомобил, за когото знаели, че е такъв и за това Д. отбил и спрял.
Зад него спрял и необозначеният полицейски автомобил, от който слязло лице,
което поискало документите на Д.. След малко пристигнал автопатрул на РУП
Карлово. П.Л.и Д.Г.съпроводили И.Н.Д. ***, където му била извършена проба за
алкохол и наркотици. Същите били отрицателни. П.Л.и Д.Г.установили, че водачът,
който не е собственик, управлявал
процесното МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съставен
бил АУАН серия GA и №154233/06.04.2020г. за извършено от И.Н.Д. нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ. АУАН е подписан без възражения.
Последвало е издаването на НП №
20-0281-000361 от 23.04.2020г. от Началника на РУ на МВР Карлово, с което на И.Н.Д.,
за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, на основание чл. 638, ал.3 от КЗ, е
наложено административно наказание-глоба в размер на 400лв.
Районният съд обсъдил събраните писмени и
гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и приел,
че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да доведат до ограничаване правото на защита на И.Н.Д..
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена
в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно
релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение. Приел е, че
безспорно е установено извършването на нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ.
Първоинстанционният
съд е приел, че процесният случай не осъществява белезите на маловажен такъв,
съобразно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изтъкнал е, че нарушението, за което е
санкциониран И.Н.Д., е формално, на просто извършване, поради което за неговата
съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици или да има
пострадали лица.
Касационният съд намира, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до ограничаване
правото на защита на касационния жалбоподател. Както в АУАН, така и в НП, ясно е
посочена нарушената правна норма - чл. 638, ал.3 от КЗ, според която лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.
При тълкуване на посочената норма следва да
се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание глоба за неизпълнение на задължение по сключване на
задължителна застраховка на автомобилистите, която има за цел да покрие
евентуални вреди от настъпване на ПТП. Поначало обществената опасност на този
вид нарушения е определена от законодателя като изключително висока, тъй като
същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване
на дейността по контрол на изпълнение на това задължение и осигуряването на
останалите членове на обществото. Именно поради това и нормативно определените
санкции на административни наказания за тях са във висок размер. Не се изисква
щета, която да настъпи от нарушението. Целта на КЗ е именно регулиране на
обществените отношения, свързани с покриване на вредите от евентуални
произшествия, подсигуряване на потърпевшите и тяхното обезщетяване. Тъй като
конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се в
настъпване на някаква вреда, но то на практика води до възпрепятстване на
обсъжданите обществени нарушения. Ето защо липсата на такъв съставомерен
резултат на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по
чл. 638, ал.3 от КЗ няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл. 93, т. 9 от НК. Същевременно нарушението е и на поставяне в опасност,
която опасност в случая е била съществуваща към извършването на деянието, а
именно опасността от препятстване на възможността за евентуално имуществено
удовлетворение на трети лица, пострадали от ПТП. Само с поставянето на другите
участници в движението в такава опасност, деянието вече е разкрило типичната си
степен на обществена опасност и това, че конкретни вреди не са настъпили за
никое лице, не обосновава само по себе си маловажен случай. Не може да се възприеме, че при констатация за
формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично се приравнява на
маловажен случай, тъй като това би означавало винаги да отпада
административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се
установи то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа
и противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние
съгласно чл. 6 от ЗАНН. Не
на последно по значение място касационният съд намира, че изпълнението на така
наложеното наказание е необходимо и за постигане на възпитателните и
предупредителни цели на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Чрез налагането на
наказанието се постига търсеното превъзпитателно въздействие и в случай на
последващо попадане на Д. в подобна ситуация, той не би пристъпил към
управление на чуждо МПС без да се увери, че за него има сключен и действащ
договор за застраховка "Гражданска отговорност". Противното би
създало чувство за безнаказаност и не особена значимост на защитаваните
обществени отношения, с което по никакъв начин не би се съдействало за
предупредителното въздействие на наказанието и за предотвратяването на бъдещи
противоправни прояви.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и
правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260038 от
27.10.2020г. на Карловския районен съд, постановено по НАХД № 334 по описа на
същия съд за 2020г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.