РЕШЕНИЕ
1658/8.3.2019г.
гр.София, 08.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, ІІ-Д
въззивен състав в публично заседание на седми декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с.ИВА НЕШЕВА
при секретаря Илияна Коцева и прокурора …като разгледа
докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№2719/2018г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение
от 19.12.2017г. по гр.д.№ 5911/2017 г. на СРС, 32 с-в А.П.И.-С.е осъдена да плати на К.И.А. сумите:
3000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно ПТП на 27.11.2016,
около 19.00ч., в гр. София, Северна тангента (част от републиканската пътна
мрежа), при управление на л.а. Опел с ДК№ ******* при сблъскване с насип на
пътя, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 30.1.2017г., до
плащането, като е отхвърлен иска за сумата над 3000лв. до предявения размер от
20000лв.; 2000лв. - имуществени вреди,
настъпили от същото ПТП, представляващи повреди по автомобила, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 30.1.2017г., до плащането. С
решението е отхвърлен и обратния иск предявен от А.П.И.срещу ХПВС-ССТ“ДЗЗ.
Решението е обжалвано от К.И.А. в частта, с която е отхвърлен предявения от
него иск с пр.осн.чл.49 ал.1 ЗЗД, вр.чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди. Жалбоподателят излага доводи, че съдът
неправилно е приложил критериите на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на
претърпените от него неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението на СРС
в тази му част и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения от него иск. Претендира разноски.
Срещу така постановеното решение в частта, с
която са уважени предявените искове е постъпила въззивна жалба от Агенция Пътна
Инфраструктура. Жалбоподателят твърди,
че решението на СРС е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на материалния и процесуален закон.
Твърди, че по делото не се установяват
предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му, като излага
доводи по съществото на спора. Моли съда да отмени решението на СРС в
обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявените срещу него искове изцяло. Претендира разноските по делото.
Ответникът К.И.А. оспорва жалбата по съображения
изложени в писмен отговор.
Третото лице помагач по делото на страна на
въззивника-ответник—„ХПВС-ССТ“ДЗЗД не взима становище по жалбите.
СРС е сезиран с искове
с правно основание чл.49 ал.1
от ЗЗД, вр.чл.45 ал.1 от ЗЗД., съединени с обратен иск с правна
квалификация чл.79 ЗЗД.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания
съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във
въззивната жалба на ищеца /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи за
необоснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният
съд е формирал правилни фактически и
правни изводи относно отсъствието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане и постановеното от него решение не е в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредба на чл.49 ал.1 от ЗЗД, този
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС № 7/1958 г.
отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на
възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е
безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди, причинени на
пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 от ЗЗД е възложил
изпълнението на работа.
Съгласно чл.ЗО Закона за пътищата А.П.И.осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища, а според чл.21 ЗДвП разшената
скорост при управление на лек автомобил по скоростен път е 90км./ч. С оглед
събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че е правилен извода
на първоинстанционния съд, че към датата на процесното ПТП не е установено
изпълнителят на строително-монтажните работи да е имал задължение за
обезопасяване на пътното платно, поради което
е приел, че това задължение е следвало да се изпълни от АПИ. В отговора по чл. 131 ГПК ответникът изрично
е оспорил обстоятелствата отразени в
протокола за ПТП. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото и причинените вреди на автомобила. По делото не се обори от ответника
материалната доказателствена сила на протокола за ПТП. Доказателствената тежест
за установяване на обстоятелството, че щетите по автомобила са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, посочен в представения протокол
за ПТП, е в тежест на ищцовата страна. За установяване на това обстоятелство по
искане на страната от СРС е прието заключение на СТЕ от които се установяват
твърдяните от ищеца факти, които са
удостоверени и в приетия по делото протокол за ПТП т.е наличието на
причинно-следствена връзка на щетите по застрахования автомобил с механизма на ПТП, посочен в протокола.
Ето защо, настоящия състав на съда намира, че не са
налице предпоставките визирани
в разпоредбите на чл.49
от ЗЗД, вр.чл.45 ал.1 от ГПК за ангажиране отговорността на ответното дружество
за обезщетение на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди
вследствие на процесното ПТП. Досежно
размера на обезщетението нза претърпените имуществени вреди от ищеца съдът
кредитира заключението на СТЕ, с оглед на което и предявения иск следва да бъде
уважен за предявения размер-2000лв. Настоящата съдебна инстанция намира, че
първоинстанционния съд правилно и при съобразяване на ангажираните от ищеца
доказателства правилно и съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД е определил
размера на дължимото му от ответника обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от процесното ПТП.
Предвид изложеното обжалваното решение като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора всяка страна следва да
понесе направените от нея разноски пред въззивната инстаниця.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.12.2017г. по гр.д.№ 5911/2017 г. на СРС, 32 с-в.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач по делото ХПВС-ССТ“ДЗЗД.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.