Р Е
Ш Е Н
И Е№ 726
гр.Русе,
02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр.с-в, в публично заседание на 09-ти
април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 7103 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази:
Предявени са обективно
съединени искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и за
отмяна на констативен нотариален акт, с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.
Ищецът Община Русе,
представляван от П. П. С.-кмет твърди, че е собственик на незастроен поземлен
имот с идентификатор по КККР на гр. Русе: 63427.5.862, одобрени със Заповед №
РД-18-18/16.05.2007 г. на изп. директор на АК, с площ от 251 кв.м, с трайно
предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско
застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: 2319, квартал: 781, находящ
се в гр. Русе, Общ. Русе, Обл. Р., ул. „П." № ., при граници и съседи:
поземлени имоти с идентификатори 63427.5.863, 63427.5.865, 63427.5.861,
63427.5.854, 63427.5.853 и 63427.5.852. Община Русе била титуляр на правото на
собственост спрямо гореописания поземлен имот на основание § 7, ал. 1, т. З от
ПЗР към ЗМСМА, считано от влизане в сила на закона - 17.09.1991 г.,
алтернативно § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС /обн. ДВ, бр. 96 / 05.11.1999 г./, считано
от влизане в сила на ЗИДЗОС - 09.11.1999 г., като правоприемник на Българската
Държава, отчуждила имота в периода 1989г.-1990г. за реализиране на жилищно
строителство и благоустройствени мероприятия съобразно действалите по това време
подробни устройствени планове. Община Русе се легитимирала като собственик на
описания поземлен имот с АЧОС № 8586/28.05.2018 г., вписан под № 6, т. 15,
парт. № 2921, ДВР 6265, вх. № 6443 / 29.05.2018 г. по описа на СВ - гр. Русе.
Съгласно чл. 5, ал. З ЗОС, актът за общинска собственост нямал правопораждащо
действие.
Заявява и че след възникване
на правото на собственост спрямо процесния ПИ
в патримониума на Община Русе, с НА за покупко-продажба на недвижим имот
№ 47, т. I, рег. №
1022, д. № 38/20.02.2017 г. по описа на Нотариус Л. Ш., вписан в регистъра на НК
под № 624, с район на действие -РРС, ответникът П.А.К. продал на ответницата В.И.Н.
29/30 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор по КККР на гр. Русе 63427.5.862,
срещу заплащане от страна на купувача на продажна цена в размер на 7500.00 лв.
При изповядване на прехвърлителната сделка, продавачът П.К. се е легитимирал
като съсобственик — притежател на идеалните части от правото на собственост
спрямо процесния ПИ с НА за собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение № 152, т. IV, рег. №
8121, д. № 560/
28.12.2016 г. на Нотариус Л. Ш., вписан в регистъра на НК под № 624, с район на
действие -РРС. Придобиването на 29/30 ид.ч. от процесния имот било извършено от
купувача В.И.Н., по време на брака й с
ответника А.И.Н., обуславящо възникването на СИО спрямо ид.ч. от имота. С молби
с входящи номера ОИ-04-2 / 20.10.2017 г. и 94Г-2332-1 / 06.08.2018 г. по описа
на Община Русе, В.И.Н. заявила, че е титуляр на 29/30 ид.ч. от процесни имот и
е отправила искане за прекратяване на съсобствеността спрямо имота чрез
изкупуване на дела на Община Русе.
Счита, че П.А.К. не е бил
съсобственик в ПИ 63427.5.862, като същият никога не е придобивал по давностно
владение и не е притежавал 29/30 ид.ч. от правото на собственост спрямо имота.
Сделката, обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 47, т. I, рег. № 1022, д. № 38/20.02.2017 г. не би могла да породи вещно-транслативен ефект
и не е могла да прехвърли 29/30 ид.ч. от правото на собственост спрямо ПИ
63427.5.862 в правната сфера на купувача
В.И.Н., т.к. никой не може да се
разпорежда и да прехвърля права, които не притежава.
Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 29/30
ид.ч. от процесния недвижим имот, както и да бъде отменен констативен НА за собственост
на недвижим имот придобит по давностно владение № 152, т. IV, рег. № 8121, д. № 560/ 28.12.2016 г.Претендират се разноски.
Ответниците В. И.Н. и А. И.Н.
не са представили отговор на ИМ, не се явяват в с.з. и не вземат становище по
исковете.
Ответникът П.А.К., чрез
назначеният му от съда особен представител оспорва изцяло исковете.
По делото са представени
писмени доказателства, приета е и
неоспорена от страните експертиза.
От всички
представени доказателства, съдът приема, че Община Русе е титуляр на правото на
собственост спрямо процесния имот на основание § 7, ал. 1, т. З от ПЗР към ЗМСМА,
считано от влизане в сила на закона - 17.09.1991 г., алтернативно § 42 от ПЗР
към ЗИДЗОС /обн. ДВ, бр. 96 / 05.11.1999 г./, считано от влизане в сила на
ЗИДЗОС - 09.11.1999 г., като правоприемник на Българската Държава, отчуждила
имота в периода 1989г.-1990г. за реализиране на жилищно строителство,
обществени и благоустройствени мероприятия, съобразно действалите по това време
подробни устройствени планове. Съобразно представените с ИМ писмени
доказателства, имот пл. № 2319 от кв. 475 по стар недействащ план на гр. Русе /идентичен
с ПИ с идентификатор 63427.5.862 по КККР на гр. Русе/ е отчужден съобразно действалите по време на
отчуждаването норми на ЗТСУ/отм./, а всички бивши собственици са реално
възмездени по надлежния ред с получаване на конкретен недвижим имот в
обезщетение, индивидуализирано в представените заповеди/л.49-л.52/ с правно
основание чл. 100 ЗТСУ /отм./, съответно на притежаваните от бившите
собственици дялове от правото на собственост спрямо отчуждавания имот. В този
смисъл е неприложима нормата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като процесният имот
не е отнет без законово основание, респ. не е отчужден не по установения ред.
Заповедта по чл. 100, ал. 1 ЗТСУ /отм./, на
органа по чл. 95 ЗТСУ /отм./, за обезщетяване, във връзка с чл. 103, ал. 1 ЗТСУ
/отм./, прехвърля собствеността върху отстъпения като обезщетение недвижим
имот. Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗТСУ /отм./, заповедта по чл. 100 ЗТСУ /отм./
прехвърля правото на собственост по отношение на отстъпения като обезщетение
апартамент, дори и в случаите същият още да не съществува, т.е. преди обективно
да възникне обекта на собственост, отчужденият собственик е собственик на
отстъпения като обезщетение имот, без дори този имот да съществува като обект в
правния мир./ В този смисъл вж.Решение № 300/15.05.2009 г., на ВКС по гр. дело
№ 268/2008 г., I г.о./. Само
когато не е издавана конкретна заповед с правно основание чл. 100 ЗТСУ /отм./ и
не е определяно по надлежния ред дължимото на отчуждаваните собственици
конкретно обезщетение за имота, обект в отчуждително производство,
отчуждаването се счита за незавършено. С обезщетяване на отчуждените
собственици, отчуждителното производство се счита за приключило, което прави §
9 от ПР към ЗУТ неприложим. Съгласно § 9, ал. 2 ПР към ЗУТ, в случаите, когато
недвижимият имот не е завзет до 30.10.1998 г., заповедта за отчуждаване и за
обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със
заповед. Няма данни и доказателства по делото за конкретния недвижим имот,
бившите собственици да са се възползвали от възможността, регламентирана в § 9,
ал. 2 ПР към ЗУТ. Подобна заповед от кмета на Община Русе с правно основание §
9, ал. 2 ПР към ЗУТ не е издавана за процесния недвижим имот. Процедурата по §
9, ал. 2 ПР към ЗУТ е административна, без реституционен ефект ех legе. В конкретния случай са налице доказателства,
че процесния имот е бил завзет до крайния срок, установен в § 9, ал. 2 ПР към
ЗУТ, и спрямо същия Община Русе е осъществявала фактически действия, като
собственик, в периода от отчуждаване на имота до 30.10.1998 г./вж.Протокол № 8
/ 30.10.1992 г. на комисията по чл. 16 от Наредбата за приложение на чл. 5, ал.
2 от Закона за амнистията и връщане на отнетите имущества-л.53, заповеди с №654/
23.04.1997 г. и 663/23.04.1997 г., издадени от кмета на Община Русе за събаряне
на отчуждените сгради, собственост на Община Русе, разположени в имота, находящ
се в гр. Русе, ул. „Панагюрище" № 17-л.56 и л.57/.
Обстоятелството, дали мероприятието, за което
е отчужден имота, е реализирано или не, е материалноправка предпоставка за
настъпване на реституционен ефект след успешно провеждане на специалното
административно производство, регламентирано в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ
и ЗС. Предвиденото в посочения реституционен закон производство е ограничено с
преклузивен срок, при което реституционния ефект на възстановяване на правото
на собственост в полза на бившите собственици, или в полза на техните
наследници, не настъпва ех lege, а с акт
на компетентен административен орган съгласно чл. 4 от закона, след реализиране
на административна процедура за отмяна на отчуждаването и връщане на отчуждения
имот на правоимащите лица. Няма данни и доказателства, сочещи че за процесния
имот е провеждано реституционно производство по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС за връщане на отчуждения имот в полза на бившите собственици /или на
техните наследници/.
По делото
липсват доказателства, бившите собственици на отчуждения имот пл. № 2319 от кв.
475 по предходен план на гр. Русе да са се възползвали своевременно от
възможностите, регламентирани в чл. 108, ал. 1, чл. 109, ал. 1 или ал. 2 ЗТСУ /отм./.
Посочените норми от ЗТСУ /отм./ също нямат реституционен ефект ехlege, а предполагат провеждането на административна
процедура по възстановяване на собствеността.
В този смисъл по делото не бяха доказани
твърденията на особения представител на ответника П.А.К. за настъпил
реституционен ефект и отмяна на отчуждаването в полза на бившите собственици
спрямо имот пл. № 2319 от кв. 475 по предходен план на гр. Русе /представляващ
ПИ с идентификатор 63427.5.862 по КККР на гр. Русе/. Имотът находящ се в гр. Русе,
по ул. „Панагюрище" № 17 е бил отчужден по надлежния, законоустановен ред
в полза на Българската Държава в периода 1989г.- 1990г. за жилищно строителство,
обществени и благоустройствени мероприятия, предвидени в действалите към
17.09.1991г. подробни градоустройствени планове, предполагащо настъпването на
вещно-транслативен ефект на правото на собственост в патримониума на Община
Русе спрямо целия имот, съгласно § 7, ал. 1, т. З от ПЗР към ЗМСМА,
алтернативно § 42 ПЗР към ЗИДЗОС /обн. ДВ, бр. 96 / 1999 г./. Имотът не е
подлежал на възстановяване ех lege,съгласно
ЗВСОНИ, респ. за него не са провеждани специални административни реституционни
производства по § 9, ал. 2 ПР към ЗУТ, съответно в преклузивните срокове по чл.
4 ЗВСНОИ по ЗТСУ. ЗПИНМ. ЗБНМ, ЗДИ и ЗС,
респ. в сроковете по § 2 ПЗР към ЗОСОИ /обн. ДВ, бр. 107/1997 г./. Съдът
приема, че Община Русе е собственик на ПИ с идентификатор 63427.5.862 по КККР
на гр. Русе, като за сочения имот се прилага институтът на спиране на
придобивната давност, регламентиран в § 1 от ЗДЗС/обн. ДВ, бр. 46 / 2006 г./.
Ответникът П.А.К. не е бил съсобственик в
процесния ПИ 63427.5.862, като същият никога не е придобивал по давностно
владение и не е притежавал 29/30 ид.ч. от правото на собственост спрямо имота.
С § 1 от ЗДЗС е спряна придобивната давност спрямо вещи - частна държавна или
частна общинска собственост, считано от 31.05.2006 г. Спирането на придобивната
давност спрямо вещи - частна държавна или частна общинска собственост е
продължавано неколкократно, като към настоящия момент мораториумът е удължен до
31.12.2022 г. П.А.К. не е установявал владение спрямо процесния ПИ 63427.5.862 въз основа на правоотношение с
Държавата, респ. с Община Русе, поради което осъществяваното от същия владение
не може да бъде квалифицирано по чл. 70 ЗС като добросъвестно такова. Съгласно
мотивите към Тълкувателно решение № 3 / 2017 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГК на
ВКС, десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, започнал да тече спрямо вещи -
частна държавна или частна общинска собственост на 01.06.1996 г., изтича на
01.06.2006 г., а не на31.05.2006г., откогато е в сила мораториумът, установен с
§1 ЗР наЗДЗС. В този смисъл осъществяваното на недобросъвестно владение по чл.
79, ал. 1 ЗС не може да породи придобиване на правото на собственост спрямо
вещи - частна държавна или частна общинска собственост. П.К. не е придобил
29/30 ид.ч. от ПИ 63427.5.862 /идентичен с имот пл. № 2319 от кв. 475. респ. с
имот планоснимачен № 2319 от кв. 477, респ. с парцел Х-16 в кв. 73
„Цаперката" по стари недействащи планове на гр. Русе-съгласно приетата по
делото и неоспорена от страните експертиза/ на посоченото в НА за собственост
на недвижим имот придобит по давностно владение № 152, т. IV, рег. № 8121, д. № 560/ 28.12.2016 г. правно
основание. Актът за общинска собственост не е придобивен за правото на собственост
способ, т.е. съставянето на акт за общинска собственост не прави общината
собственик, съответно несъставянето на акт не прави общината несобственик. В
този смисъл - Решение № 220/09.01.2015 г., на ВАС, VII-мо отделение, по адм. дело № 3465/2014 г. Актът е официален свидетелстващ
документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, установени в закон, но
той няма правопораждащо действие, съгласно чл. 5, ал. 2 и З ЗОС.
Установи се, че К. не е собственик н апроцесния имот и не би могъл да прехвърли права, които не е притежавал. Съответно, НА за покупко-продажба на недвижим имот № 47, т. I, рег. № 1022, д. № 38/20.02.2017 г. не е могъл да породи вещно-транслативен ефект,
прехвърляйки 29/30 ид.ч. от процесния имот в правната сфера на В. Н. /по време на брака й с А.Н.-вж.удостоверение
за сключен гр.брак-л.59/, респ.последните двама не могат да бъдат правоприемници
на деривативно основание в права, които техният праводател не е притежавал.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че предявеният положителен иск за собственост
се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Поради уважаване на главния иск с
правно основание чл.124 ГПК, следва да се уважи и акцесорната претенция по
чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нот.акт, с който се е снабдил ответника К..
На основание чл.78, ал.1 ГПК в
тежест на ответниците са направените от ищеца деловодни разноски. Поради това,
че вземането за разноски има облигационен характер и страната, която е осъдена
да заплати разноски на насрещната страна ги дължи в пълен размер. В случаите,
когато страните, на които се възлага заплащането на разноските, са няколко, в
закона не е предвидена солидарна отговорност за тях. Съгласно общият принцип,
материализиран в чл. 121 ЗЗД, освен в определените от закона случаи,
солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.
При положение, че липсва изрична законова норма в ГПК, предвиждаща солидарност
на страните при заплащане на разноските и не е възможно да бъде уговорена
такава между тях, отговорността за разноските, които следва да заплатят на
заинтересованата страна – ищеца по делото, не е солидарна по смисъла на чл.
121, ал. 1 ЗЗД. Независимо, че задължението да заплатят разноските е възникнало
от един и същи юридически факт – водените спрямо страните искове, всяка от
страните отговаря разделно за дълга. Поради това, следва ответниците да се
осъдят, в условията на разделност, да заплатят на ищеца направените по делото
разноски. Тази разделност следва да съответства на правата на всеки от
ответниците, срещу исковете, по които се защитават спрямо ищеца. Общия размер
разноски са както следва: 300.00лв.- юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП, 400.00лв- възнаграждение за вещо лице, 153,76 лв.-заплатена д.т., 10,00
лв.-такса вписване на ИМ и 400,00 лв. възнаграждение за особен представител на
ответника К., като последната сума се дължи само от този ответник.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на В.И.Н., ЕГН ********** ***, А.И.Н.,
ЕГН ********** *** и П.А.К., ЕГН ********** ***, че собственик на 29/30 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор по КККР на гр. Русе: 63427.5.862, одобрени със
Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на изп. директор на АК, с площ от 251 кв.м, с
трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за
ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 2319, квартал: 781,
находящ се в гр. Р., Общ. Р., Обл. Р., ул. „П." №.., при граници и съседи:
поземлени имоти с идентификатори 63427.5.863, 63427.5.865, 63427.5.861,
63427.5.854, 63427.5.853 и 63427.5.852 е Община Русе, Булстат: *********, с адрес: гр.Русе, пл.”Свобода” №6, представлявана от кмета П. П. С..
ОТМЕНЯ на
основание чл.537, ал.2 ГПК НА за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение № 152, т. IV, рег. №
8121, д. № 560/
28.12.2016 г. на Нотариус Л. Ш., вписан в регистъра на НК под № 624, с район на
действие -РРС, с който П.А.К., ЕГН ********** е признат за собственик на гореописания
недвижим имот.
ОСЪЖДА В. И.Н.,
ЕГН ********** *** заплати на Община Русе, Булстат: *********, с адрес: гр.Русе, пл.”Свобода” №6, представлявана от кмета П. П. С. сумата от 287.92 лв.-деловодни разноски.
ОСЪЖДА А. И.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на ОбщинаРусе, Булстат: *********, с адрес: гр.Русе, пл.”Свобода” №6, представлявана от кмета П. П. С. сумата от 287.92 лв.-деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.А.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на Община Русе, Булстат: *********, с адрес: гр.Русе, пл.”Свобода” №6, представлявана от кмета П. П. С.сумата от 687.92 лв.-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Русе в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: