Р Е Ш Е Н И Е
№_________
гр. Варна_____________2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, Първо отделение, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на
деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Административен съдия:
ИСКРЕНА Д.
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д. адм.дело № 1402 на
Административен съд - Варна по описа за 2012
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Месокомбинат Варна” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.Яребична, общ. Аксаково, обл. Варна,
представлявано от Е ЖМ, против Решение № 62/27.02.2012г. на в.и.д. директор на
ТД на
НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 16119 - 43/20.02.2012г.
срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № ВхК - 16119 - 37/26.01.2012г.
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. Твърди, че при издаване
на постановлението публичният изпълнител е нарушил разпоредбите на чл.198, ал.2
и чл.195, ал.6 от ДОПК. Твърди, че с ПНОМ № ВхК - 16119-34/16.01.2012г. същият
публичен изпълнител е наложил запор на движими вещи – машини и съоръжения с обща
балансова стойност 1307244,30лв., тоест, първото наложено обезпечение надхвърля
с почти 275000лв. задължението по РА № *********/28.12.2011г. По тези
съображения твърди, че запорът на банкови сметки на дружеството се явява
прекомерна обезпечителна мярка, приложена в нарушение на чл.198, ал.2 от ДОПК и
на чл.6 от АПК. Намира за ирелевантно обстоятелството, че срещу дружеството е
налице друго ревизионно производство. Оспорва констатациите на
административният орган, че има подадено уведомление по чл.77 от ДОПК. Иска
постановяването на решение, с което да се отмени Решение № 62/27.02.2012г. на
директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него ПНОМ № ВхК –
16119-37/26.01.2012г. издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Варна.
Ответната страна оспорва жалбата. Моли същата да се
остави без уважение и да се присъди в полза на Дирекцията юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Със ЗВР № 1101193/11.03.2011г., изменена със ЗВР №
1101257/16.03.2011г.,
ЗВР № 1102796/05.07.2011г. и ЗВР № 1102927/14.07.2011г., на „Месокомбинат
Варна” АД е възложена ревизия за установяване на задълженията за Корпоративен
данък по ЗКПО и ДДС, и ангажиране отговорността на дружеството на основание
чл.177 от ЗДДС. В срока по чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад №
1102927/22.08.2011г., а въз основа на него Ревизионен акт №
*********/28.12.2011г. Със същия на дружеството са установени задължения общо в
размер на главница и лихви 1032240,92лв., от които: по чл.177 от ЗДДС –
987000,00лв; Корпоративен данък за 2008г. – главница 222,50лв., лихви 65,89лв;
Корпоративен данък за 2009г. – главница 38087,03лв. и лихви 6865,50лв.
За обезпечаване събирането на задълженията установени с
посочения ревизионен акт, на основание чл.195 от ДОПК публичен изпълнител при
ТД на НАП – Варна е издал следните постановления за налагане на обезпечителни
мерки: 1/ изх. № ВхК – 16119 –
34/16.01.2012г., с което е наложен запор върху движими вещи находящи се
в Месопреработващ комбинат в с.Яребична, общ. Аксаково, обл. Варна,
представляващи машини и съоръжения подробно описани в букви от а) до н), с обща
балансова стойност към 31.08.2010г. в размер на 1 307 244,30лв; 2/ изх. № ВхК – 16119 – 36/26.01.2012г.,
с което е наложена възбрана върху поземлен имот в с.Яребична, общ. Аксаково,
съставляващо УПИ № ХVІ – 19, заедно с построените в имота стопански сгради,
както и всички подобрения и приращения върху имота, с обща балансова стойност
9673000лв., до размера на задължението по
РА № *********/28.12.2011г. и 3/ изх. №
ВхК – 16119 – 37/26.01.2012г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банковите сметки в размер на 15226,37лв., находящи се в
„Инвестбанк” АД, „Централна кооперативна банка” АД и „Райфайзенбанк” АД.
В цитираните
постановления изрично е посочено, че с тях на основание чл.121, ал.6 от ДОПК се
продължава и запазва действието на постановленията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е ПНОМ № ВхК – 16119 – 37/26.01.2012г.
Същото е обжалвано по административен ред пред директора на ТД на
НАП – Варна, който с Решение № 62/27.02.2012г., връчено на 21.03.2012г. го е
потвърдил. За да отхвърли жалбата, решаващият орган е приел за недоказано твърдението
на дружеството, че наложеният запор сериозно ще възпрепятства дейността му, тъй
като разполага и с други банкови сметки, върху които не е наложен запор. Прието
е още, че дружеството не е представило доказателства за това, че наложените
обезпечителни мерки ще спрат извършваната от него дейност. Във връзка с
твърденията, че запорът ще затрудни дейността е прието, че дружеството може да
се възползва от възможността по чл.199 от ДОПК да поиска замяна на
обезпечителните мерки, както и по реда на чл.229 от ДОПК да поиска разрешение
за неотложни плащания. Посочено е още, че дружеството не е представило други
обезпечения описани в чл.197, ал.3 от ДОПК както и, че е подадено уведомление
по чл.77 от ДОПК. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на жалбата,
директорът на ТД на НАП – Варна е посочил, че срещу дружеството е налице и
друго ревизионно производство на фаза издаден ревизионен доклад, с който са
установени задължения за ДДС – главница 1975226,60лв. и лихви 788388,39лв.,
поради което действията на публичния изпълнител при издаване на ПНОМ № ВхК –
16119 – 37/26.01.2012г. са адекватни и в защита на публичния интерес.
В последното по делото заседание, представителят на
ответната страна представя доказателства за съдебното обжалване на ПНОМ № ВхК –
16119 – 36/26.01.2012г., с което за обезпечаване задълженията по същия
ревизионен акт, е наложена възбрана върху УПИ и намиращите се върху него
стопански сгради. Постановлението е обжалвано по административен ред, като с
Решение № 63/27.02.2012г. директорът на ТД на НАП – Варна е отхвърлил жалбата
по съображения, че преди данъчната администрация, на 13.09.2010г., е вписана
възбрана от
„Фонд Респект” ЕООД на основание обезпечителна заповед издадена от Окръжен съд
- Варна по частно търг.дело № 1569/2010г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес,
в срока по чл.197, ал.2 от ДОПС и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което
се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто
директор го е издал. Условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна
мярка са определени от нормата на чл. 197, ал.
3 от ДОПК. Тоест, предмет на съдебен контрол в настоящото
производство е както ПНОМ, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД
на НАП - Варна. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна
проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за
законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на
материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена
форма и съобразяване с целта на закона.
В случая при
извършване на служебната проверка, настоящият съдебен състав преценява, че
обжалваното ПНОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на
НАП - гр. Варна, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа
посочените в същата норма задължителни реквизити. От своя страна и обжалваното
решение на директора на ТД на НАП - Варна е валидно и допустимо. Няма спор и,
че решението е издадено от материално компетентен орган – зам.директора на ТД
на НАП – Варна, в качеството му на в.и.д. директор съгласно заповед
№ ЗЦУ – 534/04.05.2010г., и в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК,
съдът отменя обезпечителните мерки, в три хипотези: 1/ предоставянето от страна
на длъжника на обезпечение в пари, безусловна или неотменяема банкова гаранция
или държавни ценни книжа; 2/ липса на изпълнително основание, или 3/ неспазване
на изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по
чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В конкретния
случай от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за предоставено,
обезпечение от категорията на изрично изброените в чл.197, ал.3 от ДОПК,
наложените обезпечителни мерки не са от категорията на посочените по чл.195,
ал.5 от ДОПК, поради което изискванията на тази разпоредба са неотносими към
конкретния случай. В този смисъл ирелевантно в случая е обстоятелството, че от
страна на ответника не е доказано подаването на уведомление по чл.77 от ДОПК,
тъй като обезпечителната мярка цели обезпечаване на задължения установени с
Ревизионен акт № *********/28.12.2011г. и на основание чл.121, ал.6 от ДОПК
продължава действието на наложените предварителни обезпечителни мерки. Видно от
приложеното по делото искане изх. № ВхК 16119/17.03.2011г. предварителните
обезпечителни мерки, продължени включително и с процесното постановление, са
наложени на основание мотивирано искане, поради което условието по чл.121, ал.1
от ДОПК е било изпълнено. Действието на наложените предварителни обезпечителни
мерки е било и надлежно продължено с Определение № 4012/25.07.2011г. на
Административен съд – Варна по адм.д. № 2569/2011г. По тези съображения съдът
намира, че при издаване на процесното постановление не са допуснати процесуални
нарушения.
По същество
жалбоподателят твърди, че заради запора на машините и съоръженията наложен с
ПНОМ № ВхК 0 16119 – 34/16.01.2012г., запорът на банковите сметки се явява
мярка, която надхвърля обезпечителната нужда на взискателя и ще затрудни
дейността на дружеството.
Изискването за
съразмерност между обезпечението и вземанията на държавата е въведено с
разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК, според която обезпеченията трябва да
съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или
установяеми по реда на ал.5. Отделно от това, разпоредбата на чл.198, ал.2 от ДОПК допуска публичният изпълнител да наложи няколко по вид обезпечения, но до
общия размер на вземането.
Горното
означава, че при определяне на обезпечителната мярка винаги трябва да се държи
сметка както за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за
интересите на длъжника, без прекомерното му обременяване. Това изискване
произтича пряко и от принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, според който
административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административния акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Следва обаче
да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът
отменя ПНОМ само ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по
чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК. В първата хипотеза се счита, че публичният
интерес е най – добре защитен чрез някое от посочените обезпечения. При втората
хипотеза - липсата на изпълнително основание, няма как да се обоснове изобщо
наличието на обезпечителна нужда. В третата хипотеза се приема, че неспазването
само на посочените изисквания представлява особено съществено нарушение на
процедурата, противопоставимо на обезпечителната нужда и на публичния интерес.
Неспазването на изискването по чл.195, ал.7 от ДОПК не е посочено изрично като
абсолютно основание за отмяна по чл.197, ал.3 от ДОПК, поради което съдът
приема, че това нарушение може да обоснове отмяна на обезпечителната мярка само
в случаите, в които с налагането й явно и съществено е нарушен принципа на
съразмерност и по този начин се стига до прекомерното обременяване на длъжника.
В конкретния
случай съдът намира, че тази хипотеза не е налице.
На първо място
следва да се посочи, че преценката за съответствие на обезпечението с обезпечителната
нужда не следва да се изразява единствено в установяване на математическата
съпоставимост на задълженията и стойността на обезпечението. Целта на
обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения
ще бъде невъзможно или значително трудно. Ето защо, във всички случаи трябва да
се извършва преценка и за обективната възможност кредиторът да може да се
удовлетвори от съответното обезпечение, защото както правилно е посочил
директорът на ТД на НАП – Варна в обжалваното решение, само така би бил защитен
публичния интерес в максимална степен.
Няма спор
между страните, че задълженията по процесния ревизионен акт са обезпечени с
възбрана на недвижими имоти – земя и сгради, запор на машини и съоръжения и
запор на банкови сметки до определения в постановлението размер.
Видно от ПНОМ
№ ВхК – 16119-36/26.01.2012г. възбраненият имот е с балансова стойност
9673000лв., като възбраната е наложена само до размера на задължението
–1032240,92лв. Видно от Решение № 63/27.02.2012г. на директора на ТД на НАП –
Варна, върху същия имот преди Държавата е вписана възбрана от „Фонд Респект”
ЕООД и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Наличието на друг
кредитор безспорно представлява усложнение при изпълнението, което би
затруднило своевременното удовлетворяване на Държавата. Отделно от изложеното,
след справка в деловодната система на съда се установява, че пред
Административен съд – Варна е образувано частно адм.д. № 2362/2012г. във връзка
с обжалването на Решение № 392/01.06.2012г. на директора на Дирекция „ОУИ” –
Варна, с което е отказано спирането изпълнението на РА № ********* от 05.03.2012г.
(цитиран в представената от ответника служебна бележка), задълженията по който
възлизат общо в размер на 2894407,65лв. Искането за спиране е обосновано с ПНОМ
№ 41105-10/05.03.2012г., с което е наложена възбрана на същия недвижим имот,
върху който са вписани възбраните от „Фонд Респект” ЕООД и по ПНОМ № ВхК –
16119 – 36/26.01.2012г. Тоест, възбраненият имот служи за обезпечение и на
други публични задължения в значителни размери.
Действително
балансовата стойност на възбранените имоти – земя и сгради, покрива
задълженията по двата ревизионни акта и тези към „Фонд Респект” ЕООД, но по
делото са налични безспорни доказателства за това, че постановлението е
обжалвано и към настоящият момент не е влязло в сила. Във връзка с жалбата пред
Административен съд – Варна е образувано адм.д. № 1411/2012г., по което към
настоящия момент няма произнасяне. При това положение, след като ПНОМ № ВхК
16119-36/26.01.2012г. не е влязло в сила, същото не следва да бъде съобразявано
при преценката по чл.195, ал.7 от ДОПК. Всъщност самият жалбоподател не се
позовава на това постановление, а твърди, че още с първото ПНОМ № ВхК – 16119
–34/16.01.2012г., с което е наложен запор на машини и съоръжения на дружеството
е обезпечен целия размер на публичните задължения установени с РА №
*********/28.12.2011г.
Видно от ПНОМ
№ ВхК – 16119 34/26.01.2012г. общата балансова стойност на същите е
1307244,30лв. В постановлението обаче изрично е посочено, че тази балансова
стойност е към 31.08.2010г. В същото време, видно от протокола за опис изх. №
622-20/07.02.2012г. изготвен във връзка със същото постановление, по данни от
справка на ДМА предоставена от „Месокомбинат Варна” АД, общата балансова
стойност на машините и съоръженията към момента е вече 1084972,47лв.
Според
ревизионния акт главницата на установените задължения е 1025309,53лв., а
лихвите до датата на акта – 28.12.2011г. са в размер на 6931,39лв., или общо
1032240,92лв. Към датата на издаване на процесното постановление – 26.01.2012г.
за периода от 29.12.2011г., дължимите лихви са 8441,48лв., или общо
задължението възлиза на 1040682,40лв. Към момента на постановяване на решение №
62/27.02.2012г., за периода от 29.12.2011г., дължимите лихви са 17725,76лв.,
или общо задължението възлиза на 1049966,68лв. Към настоящия момент лихвите
считано от 29.12.2011г. са в размер на 54134,09. или общо задълженията по акта
са в размер на 1086375,01лв. Този размер на задължението вече надхвърля с около
1400лв. общата балансова стойност на машините и съоръженията, а наложеният
запор на банковите сметки до размера на 15226,37лв. би покрил приблизително
лихвите върху главницата за около още 2 месеца. (Размерът на лихвите към съответните периоди е изчислен с помощта на
изчислителния модул за лихви на сайта на НАП http://nraapp03.nra.bg/web_interest/CalcInterest.jsp).
Отделно от
изложеното, съдът констатира, че по делото са налице безспорни данни, че РА №
*********/28.12.2011г., задълженията по който са обезпечени с процесното ПНОМ е
обжалван. След справка в деловодната система на съда се установява, че в тази
връзка е образувано адм.д. № 1597/2012г., по което с определение от
28.05.2012г. съдът е спрял изпълнението на акта, като в молбата за спиране
дружеството се е позовало именно на трите ПНОМ, в това число и на процесното. С
решение № 1692/28.06.2012г. по адм.д. № 1597/2012г.
РА № *********/28.12.2011г. е отменен в частта на установените задължения по
чл.177 от ЗДДС в размер на 987000лв., но към настоящият момент решението не е
влязло в сила.
С оглед
изложеното и тъй като обезпечителната нужда следва да се преценява във всеки
един момент, съдът намира, че към настоящият момент същата не е отпаднала и не
са налице основания за отмяна на ПНОМ с което е наложен запор на банкови сметки
на дружеството. Предвид размера на задълженията установени с РА №
*********/28.12.2011г., дължимостта на лихви до изплащане на главницата,
спряното изпълнение на акта на основание обжалваното постановление и общия
размер на публичните задължения подлежащи на събиране видно от представената
служебна бележка изх. № 3001-000014/12.06.2012г. – главница 3000536,13лв. и
лихви – 982795,27лв., настоящият съдебен състав намира, че запорът на банковите
сметки на дружеството не представлява прекомерно обезпечение наложено в
нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Обезпечителната нужда и
публичният интерес в случая не са удовлетворени чрез прекомерно обременяване на
длъжника, още повече, че същият сам черпи изгода от това постановление,
изразяваща се в спряното предварително изпълнение на ревизионния акт.
Неоснователно
е и оплакването, че запорът на банковите сметки ще затрудни дейността на
дружеството. Действително заради запора, дружеството не може пълноценно да
оперира с тези сметки, но може да се възползва от възможността по чл.199 от ДОПК да поиска замяна на обезпечителните мерки както и по чл.229 то ДОПК да
поиска разрешение за неотложни плащания.
По изложените
съображения, съдът намира жалбата за неоснователна.
Предвид изхода
на спора, в полза на ТД на НАП – Варна на основание чл.161 от ДОПК, следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представителство е
реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се
определи по реда на чл.8, вр.чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 150лв. (сто и
петдесет лева).
Водим от
горното, Варненският административен съд, I-во отделение, VIII – ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Месокомбинат Варна” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Яребична, общ. Аксаково, обл. Варна, представлявано от Е Ж М
против Решение № 62/27.02.2012г. на зам.директора на ТД на НАП – Варна, с което
е оставена без уважение жалбата му с вх. № 16119-43/20.02.2012г. срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № ВхК-
16119-37/26.01.2012г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА „Месокомбинат Варна” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Яребична, общ. Аксаково, обл. Варна, представлявано от
ЕЖ М да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
150лв. (сто и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: