ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11041
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110126852 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от адвокат М. В. М. - процесуален представител на ищеца с
искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като му
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Поддържа, че съдът
неправилно му е определил възнаграждение за оказаната безплатна защита на ищеца в
размер на 510 лева. Претендира, че размерът следвало да бъде определен съгласно
действащата към момента на приключване на съдебното дирене редакция на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да бъде 700 лева.
Не е постъпило становище по молбата от насрещната страна.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал.1
ГПК и е спазено изискването на чл. 80, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество молбата съдът намира за неоснователна.
С решението по делото, съдът е разпределил отговорността на страните за разноски
като е осъдил „****“ ЕАД да заплати на адвокат М. В. М. - АК Пловдив сумата 510 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на А. К. Т.. в
производството по делото. Възнаграждението е определено на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
ищеца да заплати на ответника сумата 100 лева – разноски за производството за
юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението в частта за разноските съдът е съобразил процесуланото
поведение на страните и установените обстоятелства по делото, като подробно е мотивирал
и обосновал изводите си, воден от доказателства, приложимия закон и вътрешното си
убеждение.
Ищецът е представляван от адвокат, оказал му безплатна адвокатска защита, в полза на
когото следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ГПК адвокатското възнаграждение за
1
производството. В случая възнаграждението е определено в минималния размер при
съобразяване с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. в редакцията обн. ДВ- бр. 68 от
31.07.2020 г., актуална към момента на сключване договора за безплатна адвокатска защита
от 12.04.2022 г. Измененията в нормите на наредбата действат занапред и уреждат
материалноправни отношения, свързани със сключването на договори за правна защита и
съдействие, какъвто е и договорът по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Поради това те не могат да
преуреждат вече възникнали правоотношения и приложимата редакция на Наредба №
1/09.07.2004 г. е датата на възникване на правоотношението, която е датата на сключване на
договора.
Следва да се посочи и че това е редакцията, актуална и към датата на исковата молба
/23.05.2022 г./. В тази връзка следва да се посочи, че на адвоката се дължи заплащане на
оказаната безплатна адвокатска защита, а в случая същата в нейната главна и основна част
по делото се състои в изготвяне на исковата молба, чието съдържание в практиката на
адвоката е стандартизирано и приложимо в работата му по оказване адвокатска защита и по
други дела. Адв. М. не се е явил в единственото проведено по делото заседание, а е
депозирал бланкетно становище преди заседанието, като е представил списък с разноските и
договор за правна защита, а по същество е препратил към изложените аргументи в исковата
молба. Преценката на извършената работа ясно сочи, че определянето на възнаграждението
към момента на приключване на съдебното дирене не кореспондира на действителната
фактическа обстановка, тъй като към този момент адвокатска защита е вече отдавна
договорена и в основната си част - реализирана на практика.
По тези съображения съдът не споделя възраженията на адв. М. за наличие на
предпоставки за изменение на решението в частта за разноските.
Дори да не се приеме изложеното, искането е неоснователно с оглед разрешенията,
дадени Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. С посоченото решение СЕС
приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
2
С Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС, ТК по .д. № 1908/2022 г. изрично е
съобразено цитираното решение на СЕС и е прието, че решението на Висшия адвокатски
съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските
възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на
адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не
могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално
представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер.
Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в
аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и
интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38,
ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Предвид посоченото, в полза на адвокат М. не се дължи адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищцата по делото в размер, по-висок от вече
определения с решението.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № **********/05.05.2023 г. по чл. 248 ГПК
от М. В. М. - процесуален представител на ищеца А. К. Т. за изменение на постановеното по
делото решение №6247/21.04.2023 г. в частта за разноските
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3