№ 4355
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110146338 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че на 23.01.2021 г. в гр. София, водачът Р. Ц.,
управлявайки по ул. „Витошки бор“ л.а. марка „С.“, модел „**”, ДК № ********, с посока на
движение към ул. „Марта“ и преди кръстовището на ул. „Витошки бор“ с ул. „Марта“
преминал с лекия си автомобил през необезопасена, неподсигурена и несигнализирана
дупка на пътното платно, вследствие на което на МПС били нанесени материални щети.
Поддържа, че към датата на събитието л.а. марка „С.“, модел „**”, ДК № ******** бил
застрахован по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД, със застрахователна полица № **************, със срок на валидност от
14.08.2020 г. до 13.08.2021 г. В съответствие с установените като вид и степен щети и на
базата на опис, експертиза и оценка било определено застрахователно обезщетение на
увреденото МПС в размер на 293,62 лв., която сума била изплатена на собственика на
увреденото МПС с преводно нареждане от 12.02.2021 г. Поддържа, че на основание чл. 410,
ал. 1 КЗ ищецът придобил право на регрес срещу Столична община за сумата от 293,62 лв. -
изплатено застрахователно обезщетение, като до ответника била изпратена регресна покана,
получена на 12.04.2021 г., но плащане не последвало. Ето защо моли съда да уважи
предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.06.2021 г. по ч.гр.д. № 28973/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. А., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер, като поддържа, че Столична община
не била пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по така предявената искова
претенция. В случая липсвало виновно поведение от страна на ответника в лицето на
неговите служители, поради което не била налице и причинно-следствена връзка между
1
събитието и вредата. Оспорва твърдения механизъм на увреждането в исковата молба, като
твърди, че щетите по увредения автомобил не били от дупка на пътното платно. Липсвали и
категорични доказателства, че автомобилът бил застрахован с процесните гуми и джанти.
Оспорва представената по делото застрахователна полица № **************, тъй като
същата не съдържала подписи на посочените в нея две страни – застраховател и
застрахован, поради което счита, че нямало валидно сключен договор за имуществено
застраховане. Счита, че водачът на процесното МПС бил изцяло отговорен за настъпване на
вредите. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност
моли съда да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От представената по делото Застрахователна полица № **************, се установява,
че ищецът е застраховател по застраховка „Каско Стандарт“ на МПС „С.“, модел „**” с рег
№ ********, със срок на застраховката от 14.08.2020 г. до 13.08.2021 г., с покритие „Пълно
Каско“.
От представената декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица
„Каско Стандарт“ се установява, че на 23.01.2021 г. Р. ИЛ. Ц. управлявал процесното МПС
„С.“, модел „**”, с рег № ********, в гр. София, по ул. „Витошки бор“ с посока към ул.
„Марта“ и срещу № 10 автомобилът попаднал в необезопасена дупка на пътното платно,
вследствие на което били причинени щети на процесното МПС – спукани предна дясна и
задна дясна гуми, увредени предна и дясна джанти.
От Р. ИЛ. Ц. било подадено до ищеца заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, вследствие на което била заведена претенция под № **********.
От представената Опис-претенция се установява, че застрахователят е приел щетата за
обезщетяване на констатирани щети – гума пр. дясна, гума задна дясна, джанта предна
дясна, джанта задна дясна. По изготвения доклад за щета е прието да се изплати на
собственика на увреденото МПС сумата в общ размер на 293,62 лв.
От платежно нареждане от 12.02.2021 г. се установява, че на собственика Р. ИЛ. Ц. е
била платена сумата в общ размер на 293,62 лв.
От регресна покана изх. № 01904/06.04.2021 г. се установява, че ищецът е отправил до
ответника покана за заплащане на сумата от 293,62 лв., към която е описано, че се прилагат
декларация за настъпилото застрахователно събитие, доклада по щетата, опис на
претенцията, снимки и платежното нареждане. Поканата е получена на 12.04.2021г., което
се доказва от приложеното към делото известие за доставяне.
От представените общи условия на ищеца по застраховка „Каско Стандарт“ се
установява, че клаузата „Пълно каско“ включва покрити рискове, причинени от „ПТП“ –
събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство и предизвикало
щети на пътното превозно средство, какъвто е и настоящият случай.
Разпитаният пред настоящия съдебен състав свидетел Р. ИЛ. Ц. заявява, че е
управлявал л.а. „С.“, модел „**”, с рег № ********, като си спомня, че със същия автомобил
претърпял ПТП – попаднал в необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което
били причинени увреждания на предна дясна и задна дясна гуми, както и предна дясна и
задна дясна джанти.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че всички увреждания по л.а. „С.“, модел „**”, с
рег № ********, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за
2
възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 363,62 лв. към датата на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, счита, че ищецът е доказал и спорните обстоятелства по делото, а именно
механизма на ПТП, както и вредите и размера на същите, до който размер има право на
регрес спрямо ответника.
От представената по делото Застрахователна полица се установява наличие на
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане. Неоснователно е възражението на ответника, ч е липсвал валидно
сключен договор за имуществено застраховане. Предвид обстоятелството, че договорът за
застраховка, съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 286 ТЗ, е абсолютна търговска сделка, която,
според чл. 344, ал. 1 КЗ, следва да бъде сключена в писмена форма-застрахователна полица
или друг писмен акт. Дори тази форма да не е спазена, то страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността
на изявлението (чл. 293, ал. 3 ТЗ). В тази насока дори липсата на подпис от страна на някоя
от страните върху застрахователната полица не дава основание на някоя от страните по
правоотношението да оспорва договора като нищожен поради липса на съгласие, ако от
поведението й може да се заключи, че тя не е оспорвала действителността на сделката (ТР
1/2018 г., ОСГК, т. 2 а). Дори и полицата да не е подписана от оправомощено лице, с
извършените от страните конклудентни действия като заплащане и приемане на дължимата
застрахователна премия, предявяване, приемане на претенция и изплащане на
застрахователно обезщетение, същият безусловно се валидира. Ето защо и по аналогия,
доколкото от събраните по делото доказателства не се установява някоя от страните по
договора за застраховка да е оспорила действителността на същия, то следва да се приеме, че
съществува действително застрахователно правоотношение. След като никоя от страните по
него не може да се позовава на неговата недействителност, то такова възражение не може да
прави и ответникът по регресното вземане. Затова и липсата или наличието на представен
оригинал на застрахователната полица по делото, както и това кой точно и дали я е
подписал, в конкретния случай е ирелевантно за крайния изход от делото. Аналогичен е и
изводът относно това кой точно и дали е подписал документите в застрахователната
преписка (в този смисъл Решение от 27.05.2021 г. по в.гр. дело № 11751/2020 г. по описа на
СГС, ІІІ - "Б" въззивен състав). Отделно от това, от съвкупната преценка на доказателствата
по делото – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, предложение за
сключване на застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, застрахователна полица №
**************, декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“, опис на претенция, доклад по щета, преводно нареждане за кредитен превод от
ищеца на Р. ИЛ. Ц. за сумата от 293,62 лв., несъмнено се установява наличие на
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
3
застраховане.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните
доказателства чрез разпита на свидетеля Р. ИЛ. Ц., които следва да бъдат ценени като ясни,
последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както
и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав
приема за установено, че процесното произшествие е настъпило на посочените по – горе
дата и място, като причина за настъпване на същото е необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно. От допуснатата и приета САТЕ се установява също размерът на вредите
(които са на стойност по-висока от заплатената, поради което с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес регресното вземане е основателно до размера
на претендираната сума), както и причинно-следствената връзка.
Въпросният пътен участник е собственост на Столична община съгласно § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл.167 ал.1 ЗДвП
вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се
сигнализират незабавно препятствията по него. Поради което, наличието на дупка
(неравност) на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на
длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължение, поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49
ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на ответника, че
начинът на настъпване на вредите върху лекия автомобил, а именно попадане в дупка, не
бил сред покритите застрахователни рискове по процесния договор за имуществено
застраховане. Както се изясни, от представените общи условия на ищеца по застраховка
„Каско Стандарт“ е видно, че клаузата „Пълно каско“ включва покрити рискове, причинени
от „ПТП“ – събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство и
предизвикало щети на МПС, какъвто е и настоящият случай.
Възражението на процесуалния представител на Столична община за съпричиняване е
недоказано, като не са искани и събирани доказателства в тази насока, а доказателствата
тежест да го установи при пълно и главно доказване се носи от ответника. Поради
изложеното възражението за съпричиняване е недоказано по делото и при прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът стига до правния извод, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения иск за изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора с правна възможност да претендира разноски разполага
ищецът, който е поискал присъждането им и е представил списък по чл.80 ГПК, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
следва да му бъдат присъдени: 325 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, 25 лв. за държавна такса в исковото производство, 300 лв.
депозит за САТЕ и 50 лв. депозит за свидетел, т.е. общо 700 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, че Столична община,
с адрес: АДРЕС, представлявана от кмета Й.А.Ф. дължи на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата
от 293,62 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка "Булстрад Каско Стандарт" за вредите, причинени от ПТП, настъпило на
23.01.2021 г. в гр. София, при което водачът на л.а. „С.“, модел „**”, с рег. № ********, при
движение към ул. "Марта" преди кръстовището на ул. "Витошки бор" с ул. "Марта"
преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната
лихва от 25.05.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.06.2021 г. по ч.гр.д. № 28973/2021
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: АДРЕС, представлявана от кмета Й.А.Ф. да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: АДРЕС, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 700 лв., представляваща
сторените разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5