№ 614
гр. Велико Търново, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20234110201465 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Попово, представляван по пълномощие от адв.
*** от АК - Търговище, против Наказателно постановление № BG25042023/1000/P8-1260 от
07.09.2023 г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, с което за извършено административно нарушение по
чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева. Претендира се неговата
отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата. Депозирано е писмено такова от пълномощника му.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също
претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Административно наказателно производство е инициирано с Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG25042023/1000/P8-1260 от 25.04.2023 г.,
1
съставен от ***., инспектор в ТД в отдел Митница Бургас, ТД „МП Капитан Андреево“,
срещу жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на свидетеля ***
АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето. В съответната графа за
възражения е вписано – „Съгласен съм“. В законоустановения срок не са постъпвали
писмени възражения срещу акта.
Въз основа на издадения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се приема за
установено, че на 25.04.2023 г., в 14:10 часа, в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево, е
пристигнало пътно превозно средство с peг. № СА 87 16 ХС, вид: влекач, марка и модел
СКАНИЯ Р 440 ЛА, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, оси – 5,
управлявано от жалбоподателя.
След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на
04.04.2023 г., в 05:45 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен
№ СА 87 16 ХС, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не
е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно
средство било засечено на 04.04.2023 г., в 05:45 часа, на Килифарево, по път № 55, км.
5+140, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път № 55, км. 5+140, за който се събира такса
за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на
Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението №
F946AC861EAC2CF9E053011F160AFA25.
Прието е за установено, че за процесното пътното превозно средство на посочената
дата 04.04.2023 г., в 05:45 ч. няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация, и
не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на
рамката, на която е отчетено нарушението.
При така установеното от фактическа страна наказващият орган е приел, че е налице
извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в
размер на 1800 лева.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
2
Свидетелите на въззиваемата страна потвърждават констатациите направени с
АУАН.
Представени са писмени доказателства, че на посочената дата процесното ППС е
управлявано от жалбоподателя.
Представен е и договор, сключен между дружеството собственик на ППС, което
жалбоподателят е управлявал и „Интелигентни Трафик Системи“ АД – дружество,
действащо в качеството си на национален доставчик на услуги за електронно таксуване на
пътни такси, от което е видно, че към процесната дата ППС е било оборудвано с бордово
устройство.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
В хода на административно наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като в АУАН и НП неправилно е посочена
нарушената материалноправна норма. Посочено е, че е нарушението е по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв. Посочената норма е санкционна, в нея не се посочват права и задължения на
водача. В разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП се съдържа правилото за поведение, което
според наказващия орган е нарушено, тъй като в посочената норма е вменено, че водачът на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. Неправилната квалификация на нарушението е съществено нарушение на
процесуалните правила, нарушена е императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
като неправилно са посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Нарушението е съществено, защото е свързано с правото на защита на жалбоподателя, в
правата на който е да разбере какво нарушение е извършил и срещу какво да се защитава,
като допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
3
В тази връзка е налице неяснота коя от двете хипотези на нарушението по чл. 179, ал.
3а от ЗДвП е приета за реализирана от жалбоподателя - управление на ППС, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата.
Двете хипотези могат да се проявят както заедно, така и поотделно, като кореспондират със
задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, за водача да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
С жалбата е направено възражение относно техническата изправност или на рамката,
през която е преминало ППС, или на бордовото устройство и следователно е била
приложима едната хипотеза, предвидена в състава на нарушението.
В тази връзка нормата на чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от НАРЕДБА за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, предвижда
ред по който при техническа неизправност са задължени да процедират собствениците и
ползвателите на превозните средства, както и доставчикът на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние.
Извършената проверка от наказващия орган в тази насока е била повърхностна и е
приключила до установяване на нарушението и на нарушителя, без да се установи
причината за това – техническа неизправност или целенасочено действие от страна на
водача.
При всички положения изясняването на този въпрос е от бил от изключителна
важност за да се обоснове извода за наличието на нарушение.
Според съда, административнонаказващият орган е следвало да даде възможност на
превозвача да предекларира данните, ако е установил несъответствие, съгласно чл. 18, ал. 1,
т. 7 от наредбата, а не да прибягва към санкциониране на водача.
Именно по тази причина разпоредбата на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП предвижда ако
пътното превозно средство има монтирано устройство за целите на подаване на декларирани
тол-данни, което не функционира, и ако при извършена на място проверка от контролните
органи се установи, че неподаването на декларирани тол данни не се дължи на умишлена
намеса във функционирането на посоченото устройство, наказание по ал. 3а не се налага,
ако е спазена процедурата за уведомяване на Агенция "Пътна инфраструктура" за
преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните
участъци от пътя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от Закона за
пътищата.
От субективна страна също е налице недоказаност на нарушението и необоснованост
на наказателното постановление, по следните съображения:
4
На първо място, за да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е
необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост – чл. 7 от
ЗАНН. В случая обаче от установените факти, освен че не може да се направи извод за
умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по
непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение
и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и
непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост /14, ал. 2 от НК/ – т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези
обстоятелства, но въпреки това не го е направил.
В настоящата хипотеза не са налице доказателства жалбоподателят да е знаел за
наличието на техническа неизправност на бордовото устройство, което е още едно
основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото.
Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 480.00 лв.,
което се явява договорено и платено в размер не надвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съответства на фактическата и права сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление BG25042023/1000/P8-1260 от 07.09.2023 г. на
Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/ гр. София, с което на жалбоподателя ***, с ЕГН ********** от гр. Попово на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на ***
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00
/четиристотин и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – Велико Търново.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6