№ 45463
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110163588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „Кангару- транс“ ЕООД с правно основание чл.
248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските,
присъдени в полза на молителя.
Ответникът поддържа, че неправилно съдът е счел общо претендираното адвокатско
възнаграждение от 3000.00 лева за прекомерно, тъй като същото било реално заплатено,
било определено съобразно броя на предявените искове и при съобразяване на фактическата
и правна сложност на делото, по което от екипа на адвокатското дружество били
извършвани задълбочени проучвания на европейското законодателство, били разпитани
свидетели и изслушано заключение на съдебно- счетоводната експертиза. Освен това върху
дължимия размер на хонорара следвало да бъде начислен ДДС, тъй като адвокатско
дружество „Мургова и партньори“ било регистрирано по ЗДДС.
В законоустановения едноседмичен срок по делото не е постъпил отговор на молбата с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК от насрещната страна по спора.
Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за
процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок- двуседмичен за обжалване на
решението, от лице с правен интерес да иска изменение на решението в съответната част,
което е представило списък на разноските по чл. 80 ГПК в срок- до приключване
разглеждането на делото в настоящата инстанция.
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
В случая с оглед заявеното от името на ищеца изрично възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът е извършил преценка за съответствието на претеднирания от името на ответното
дружество адвокатски хонорар с критериите за справедливост и обоснованост съобразно
нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА и съобразно разясненията, съдържащи се в т. 41 (въпрос първи)
от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно които
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
1
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. При тази
преценка е отчетено обстоятелството, че се касае за трудов спор, който не разкрива каквато и
да е специфика спрямо производствата, имащи сходен предмет, поради което и
разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание. Само по себе си
обстоятелството, че в хода на това заседание са събрани писмени и гласни доказателства и е
изслушано заключение на съдебно- счетоводната експертиза не обосновава по- висока
степен на фактическа сложност на делото, доколкото свидетелите са само двама, разпитвани
за едни и същи обстоятелства, още повече, че същите са ангажирани за провеждане на
насрещно доказване във връзка с група обстоятелства, за чието пълно и главно доказване
сам ищецът, комуто с доклада е възложена доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства. Не без значение е и фактът, че в случая разрешаването на правния спор не
предполага прилагане на европейското законодателство, доколкото правният спор не се
характеризира с международен елемент, а освен това спорът между страните не е бил по
правото, а по фактите- доказаността ищецът да е полагал труд извън установеното работно
време, извън пределите на страната, респ. да е натрупал трудов стаж, обосноваващ
дължимост на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. При тези
съображения и ползвайки единствено като ориентир размера на минималното адвокатско
възнаграждение, определен въз основа на общия материален интерес по делото съобразно
изричната норма на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при постановяване на решението по съществото на правния
спор съдът е счел, че възнаграждение в общ размер (независимо дали е налице основание за
начисляване на ДДС) от 1042.49 лева е справедливо, респ. че присъждането на
възнаграждение в по- висок размер, вкл. в пълния претендиран от 3000.00 лева, би довело до
съществено надценяване на труда на адвоката по конкретното дело и до необосновано
утежняване положението на насрещната страна.
За пълнота и прецизност, макар, както бе изяснено, в случая размерите по Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да са ползвани
единствено като насока за съда относно справедливото и обосновано адвокатско
възнаграждение, следва да се изясни, че необосновано би било определянето на отделен
хонорар по всеки от исковете, тъй като правилото на чл. 2, ал. 5 НМРАВ следва да се
тълкува систематически с разпоредбата на чл. 7 от същата Наредба, в която като критерий за
определяне на адвокатското възнаграждение е заложен материалният интерес по делото. С
оглед на това съдът счита, че релевантен за общия размер на следващото се на адвоката
възнаграждение по правило е материалният интерес по делото, а не видът и броят на
предявените искове /в този смисъл е Решение № 2520 от 23.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
3895/2019 г./.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице основание да ревизира
извода си относно размера на следващото се в полза на ответното дружество адвокатско
възнаграждение, поради което искането за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Кангару- транс“ ЕООД от 20.09.2024г. за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3