Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
София 04.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, първо гражданско отделение,
І-6 състав
в
публичното заседание на тридесети и първи октомври
две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател
: П. АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия
Алексиева
гр. дело № 5663 по описа
за
2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от А.Н.О. против Г.Ф., с която е
предявен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
Твърди се, че на 15.03.2012 г. около
19,30 часа в гр. Разлог по ул. „Възраждане“ се движел л.а.м. „Рено“ с рег. № *******,
управляван от водача Е.И.Б., който в района на кръстовището с ул. „Т.А.“
нарушил правилата за движение по пътищата, като без да се убеди, че няма да
създаде опасност за други участници в движението предприел маневра „завой
наляво“ и навлязъл в лентата за насрещно движение на ул. „Т.А.“, при което
блъснал движещия се по нея велосипедист-ищеца по делото. Поддържа се, че вината
на Б. е установена с влязло в сила Решение № 4043/02.10.2014 г. постановено по
н.а.х.д. № 145/2014 г. по описа на РС-Разлог. Поддържа се, че в хода на
наказателното производство е установено, че от техническа гледна точка
основната причина за настъпване на произшествието са действията на виновния
водач Е.Б., който навлязъл в зоната на кръстовището със скорост по-висока от
критичната и поради това, че се движил по крива с радиус по-голям от допустимия
е довело до навлизането му в срещуположната лента на движение на ул. „Т. А.“,
където блъска правомерно движещия се пешеходец. Поддържа се, че ищецът
управлявал велосипед по ул. „Т. А.“ и виждайки автомобила предприел спиране, но
не успял да избегне удара и в този момент бил ударен от автомобила. Ударът настъпил с лявата част на предната
броня на автомобила, след което велосипедът се завъртял наляво, при което последвал
нов удар в дясното коляно на велосипедиста. След него под действието на
ударните сили тялото на велосипедиста започнало да се плъзга назад по асфалта и
се установило на 1-2 м пред предната част на автомобила. Твърди се, че водачът
на автомобила е следвало да се съобрази първо с правилото на чл.25, ал.1 от ЗДвП и второ с правилото на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Твърди се, че
настъпилото произшествие се дължи единствено на допуснатите от водача на лекия
автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че
съществува пряка, причинна връзка между деянието на водача Б. и настъпилите
общественоопасни последици-телесните повреди, причинени на ищеца. Твърди се, че
за увреждащото МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Поддържа се, че в резултат на претърпяното ПТП на ищеца са
причинени следните увреждания: счупване на вътрешностраничния кондил на дясна
голямопищялна кост, счупване на лъчева кост на лявата предмишница, множество
охлузвания по цялото тяло, увреждания на междупрешленните дискове в шийния
отдел. Твърди се, че ищецът търпи силни болки и много страдания, като
възстановяването му продължава и към настоящия момент, не се чувства добре
физически и емоционално. Твърди се, че отделно от горното в резултат на
претърпяното ПТП ищецът получил и допълнително усложнение-увреждания на
междупрешленните дискове в шийния отдел, довело до поява на силна неврологична
болка в гръбначния стълб в областта на шията, изтръпване на двете ръце и
схващания в шийно -раменната област. Твърди се, че вследствие на травмите за
дълъг период от време пострадалият е трябвало да спазва постелен режим, като е
имал затруднение на движенията, както на десния долен крайник, така и на лявата
ръка. За дълго време след инцидента за пострадалия е било невъзможно да се
придвижа самостоятелно, поради което е бил принуден да разчита на други хора за
задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието, за един
продължителен период от време е имал нужда от постоянни грижи. Твърди се, че
вследствие претърпените телесни увреждания ищецът е бил неработоспособен за
период от 124 дни. Твърди се, че преди инцидента ищецът е бил здрав,
работоспособен мъж, грижел се е за всичките си задължения и семейството му е
разчитало на него, но след инцидента животът му напълно се променя. За дълго
време е лишен от обичайния си начин на живот, причинения стрес ще остане за цял
живот в неговото съзнание. Поддържа се, че в резултат на произшествието ищецът
е претърпял и имуществени вреди на стойност 5671,57 лв., изразяващи се в
направени разходи за закупуването на медицински изделия за колянна
имобилизираща шина на стойност 73 лв., плака за дистален радиус на стойност
1140 лв., метална остеосинтеза на стойност 1896 лв., медицинско изделие на стойност
1100 лв., потребителска таска-113,80 лв., лекарства на обща стойност – 432,80
лв., допълнителна медицинска услуга-24 лв., заплащане на бензин-891,97 лв.
Поддържа
се, че ищецът е предявил претенциите си пред ответника, но с Решение №
34-3/27.11.2014 г. последният е отказал да плати обезщетение
Моли Съда да постанови решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати сумата от 90 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и сумата от 5671,57
лв.-имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 15.03.2012 г.
в гр. Разлог на ул. „Т. А.“, виновно причинено от водача Е.И.Б., управлявал
л.а.м. „Рено“ с рег. № *******, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 27.11.2014 г.-датата на постановяване на решението на ответника до
окончателното изплащане. Претендира разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника чрез юрисконсулт Шишков, надлежно упълномощен с
пълномощно, приложено към отговора. Оспорва изцяло исковите претенции по
основание и размер. Поддържа, че липсват доказателства, установяващи механизма,
причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Заявява
възражение за съпричиняване от ищеца, който в нарушение на чл.79 и чл.80 от ЗДвП се е движил в тъмната част на денонощието без светлоотразителна жилетка и
без да е оборудван с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред велосипед. Твърди прекомерност на иска за неимуществени вреди,
а по отношение на иска за имуществените вреди твърди липсата на доказателства
да са извършени твърдените разходи за лечението на ищеца.
В срока за допълнителна искова молба,
ищецът чрез процесуалния си представител депозира такава. Оспорва всички
възражения на ответника като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържат всичките си възражения и
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковете чрез своя процесуален представител. Подробни съображения са изложени в
депозираните по делото писмени бележки. Претендира адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ЗА. Оспорва претенцията на третото лице помагач за разноски в
настоящото производство с твърдението, че такива не му се полагат.
Ответникът, в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли съда да
постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло. Претендира разноски, като
представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Третото лице помагач в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли съда да отхвърли
исковата претенция. Претендира сторените разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила на 18.11.2015 г. Решение
№ 5337 от 18.11.2015 г., постановено по в.н.а.х.д. № 419/2014 г. по описа на
Окръжен съд Благоевград, Е.И.Б. е признат за невиновен в това, че на 15.03.2012
г. около 19,30 часа в гр. Разлог, на кръстовището образувано от улиците
„Възраждане“ и „Т. А.“, при управление на МПС-л.а.м. „Рено Еспейс“ с рег. № *******
е нарушил правилата за движение, установени в по ЗДвП-чл.15, ал.1, чл.16, ал.1,
чл.20, ал.2, чл.25, ал.1, чл.36, ал.1, чл.36, ал.2 и е оправдан по обвинението
по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във
връзка с чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.2, чл.25, ал.1, чл.36, ал.1, чл.36,
ал.2 от ЗДвП.
С оглед наличието на влязла в сила
присъда на наказателния съд и на основание чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда
е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено
по делото, че Е.И.Б., при управление на л.а.м. „Рено Еспейс“ с рег. № *******,
на 15.03.2012 г. не е извършил нарушения на правилата за движение по пътищата,
установени с нормите на чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.2, чл.25, ал.1,
чл.36, ал.1, чл.36, ал.2 от ЗДвП.
Отговорността на водача Е.И.Б. не е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност».
От приетото по делото заключение на
САТЕ, оспорено от третото лице помагач се установява, че на 15.03.2012 г. около
19,30 часа в гр. Разлог на «Т» -образно кръстовище, образувано от ул.
«Възраждане» и ул. «Т. А.» се сблъскват л.а.м. «Рено Еспейс» с рег. № *******,
управлявано от Е.И.Б. и велосипед, управляван от А.Н.О.. Ударът между двете
превозни средства е кос, челен. След първоначалния удар велосипедът с предната
си част се завърта в посока обратна на часовата стрелка, последва вторичен удар
в дясното коляно на велосипедиста и той заедно с велосипеда е отхвърлен в
посока, обратна движението му, пада напречно на пътното платно с глава в
близост до средата на улицата и крака, насочени към десния тротоар в посока
кръстовището. Съобразно заключението на вещото лице основната причина за
настъпилото произшествие е неправилното движение на лекия автомобил в
«Т»-образно кръстовище, където същият навлиза при ляв завой от ул. «Възраждане»
в лентата за насрещно движение на ул. «Т. А.» и удря намиращият се там
велосипедист, който е имал намерение да завие наляво. Водачът на лекия
автомобил е можел да предотврати произшествието при условие, че се е движил
правилно при десния завой, без навлизане в лентата за насрещно движение на ул.
«Т. А.» и дори при неправилното си движение в кръстовището бе предприел
аварийно спиране своевременно.
От заключението на приетата по делото
СМЕ се установява, че от процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: счупване на латералния /външен/ кондил на десен голям пищял на
подбедрицата, счупване на лъчевата кост на типично място на лява предмишница,
дисторзио коли /навяхване/ в областта на шията. Лечението на ищеца е било
оперативно-кръвна /открита/ репозиция и метална остеосинтеза /плаки/ на
фрактурите и на двата крайника. При счупване на лъчевата кост на типично място
на лява предмишница с проведено оперативно лечение е необходимо крайникът да се
имобилизира за около 4 седмици, след което се провежда рехабилитация. При
благоприятно протичане на оздравителния процес, пълно възстановяване настъпва
за около 2-4 месеца от датата на травмата. При счупване на латералния /външен/
кондил на десен голям пищял на подбедрицата и проведено оперативно лечение,
крайникът се имобилизира за около 8-10 седмици. Дозирано натоварване на
крайника се разрешава едва след 90 дни от оперативната интервенция. При
благоприятно протичане на оздравителния процес, функционалното възстановяване
се отчита за около 5-6 месеца от датата на травмата. От извършения преглед на
ищеца с направени нови рентгенографии се установява, че костите на счупените
крайници са зарастнали напълно анатомично и има пълен обем на движения на
колянна и гривнена стави. Единствено има остеопоротични промени в областта на латералния
кондил на десния голям пищял, при което често настъпват усложнения-деформираща
артроза на колянната става, което състояние се съпътства с болеви симптоми и
постепенно ограничаване на движенията в същата. По отношение на костната
структура на увредените крайници ищецът е напълно възстановен, единствено има
функционални затруднения на движение при по-голямо физическо натоварване и при
промяна на времето в областта на дясна колянна и лява гривнена стави, като се
появяват болеви симптоми и слабост в крайниците, които биха могли да се купират
с аналгетични и противовъзпалителни медикаменти и провеждане на
физиотерапевтични процедури. На ищеца му предстои още една оперативна
интервенция за изваждане на остеосинтетичния материал от лявата лъчева кост.
Вещото лице дава заключение, че всички направени от ищеца разходи са във връзка
с проведеното лечение, тъй като НЗОК не поема заплащането на остеосинтетичните
материали, ортези, помощни средства , както и приемането на лекарствени
средства в извън болнично лечение.
От приетите по делото фактури и касови
бонове към тях, удостоверяващи извършеното плащане се установява, че ищецът е
направил разходи за лечението си, както следва: армор колянна имобилизираща
шина на стойност 73 лв.-фактура №
**********/20.03.2012 г. и фискален бон от същата дата, плака за дистален
радиус, модел MATRIX на стойност 1 140
лв.-фактура № 9789/20.03.2012 г. и фискален бон от същата дата, заключваща
плака за проксимална тибия комплект с винтове от титан на стойност 1 896 лв.-фактура № 1130/20.03.2012 г.
и фискален бон от същата дата, за закупуване на Fraxiparin 0.4 на стойност 124,20 лв.-фактура № 1079/11.04.2012 г.
и фискален бон от същата дата, заплатени потребителски такси на МБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД на обща стойност 37,80
лв.-фактура № **********/23.03.2012 г. и фискален бон от същата дата, заплатени
потребителски такси на МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на обща стойност 12 лв.-фактура № **********/23.03.2012
г. и фискален бон от същата дата, заплатена потребителска такса на МБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД на стойност 2,70 лв.-фактура
№ **********/21.04.2012 г. и фискален бон от същата дата, заплатени
потребителски такси на МБАЛ „Л.“ ЕАД в размер на 17,40 лв.-фактура № **********/19.09.2013 г. и фискален бон от
същата дата /видно от приложената епикриза за периода от 18.09.2013 г. до
24.09.2013 г. ищецът е лежал в болницата, където е извършена екстракция на
метала от дясната подбедрица/. Ищецът е направил разходи за закупуване на
лекарствени средства в размер на 106,60
лв., изписани му за лечението - рецептурни бланки и финансови бонове на
л.32 от делото.
Съдът приема за доказани само горните
разходи в общ размер на сумата от 3 409,70 лв. Не кредитира фактура №
1100/15.05.2012 г., фискален бон на стойност 26,50 лв., без дата, фактура №
1143/10.07.2012 г., фактура № 7501 от 15.10.2012 г., фискален бон на стойност
38,50 лв. за платени суми към болница във Велинград, фактура от 22.03.2012 г.
на стойност 1100 лв., представените фискални бонове на л.33 до л.36 от делото,
тъй като от същите е невъзможно да се установи какви точно лекарства и
лекарствени продукти са закупувани, а оттук не може да се направи извод,
включително и вещото лице не може да направи такъв, направеният в тази посока е
необоснован, дали действително тези разходи са направени именно за лечението на
травмите получени от процесното ПТП. По отношение на суми платени на болница
във Велинград, ищецът нито има твърдения, че за лечението на травмите е
постъпвал в болница във Велинград, нито има доказателства за това.
Пред настоящата инстанция е разпитан
свидетеля Г. Н.О., брат на ищеца. Установява, че веднага след като научил за
инцидента отишъл в болницата при брат си, където последният престоял в спешното
през нощта, а на следващия ден постъпил в Пирогов, където след 2 дни го оперирали,
и крака, и ръката му. Поставени били импланти и на двете места и към края на
седмицата го изписали от „Пирогов“. През целия престой в болницата ищецът бил с
придружител. Поставен бил гипс, който стоял до към месец август. През цялото
време ищецът не можел да се обслужва без чужда помощ. В началото свидетелят го
носел от леглото до тоалетната. Взети били и патерици. Започнали масажи, в дома
идвали рехабилитатори и след няколко месеца ищецът започнал да стъпва по малко
и да си помага с крака и с патериците. С патерици бил до следващата операция.
След втората операция още няколко месеца бил с патерица и след това започнал да
ходи без патерица. В момента крака го
боли постоянно. Скоро бил на консултация, защото има болки в кръста и му
казали, че болките са от крака, защото той е изкривен вече. Ръката му е с една
ръкавица и не може да я отвори. До миналата година ходел на рехабилитация. Сега
ходи редовно на прегледи, за да види кога ще свалят и другия имплант.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
непротиворечиви.
При
така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема следното от правна страна:
Предявени са искове за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, който съдът
квалифицира по чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
В настоящия процес и с ангажираните по
делото доказателства следваше да се установят главно и пълно елементите от
фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т.
2, б. "а" от Кодекса за застраховането, а именно: наличие на
увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
противоправното поведение и вината на водача Е.И.Б., както и
причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца
неимуществени и имуществени вреди-болки и страдания от получени травматични
увреждания, както и че е направил разходи за лечение на тези увреждания.
Фактът на настъпване на пътно –
транспортно произшествие на 15.03.2012 г. около 19,30 часа в гр. Разлог на
кръстовище, образувано от ул. „Възраждане“ и ул. „Т. А.“ с участието на л.а.м.
„Рено“ с рег. № *******, управляван от водача Е.И.Б. без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и велосипед, управляван от ищеца е
безспорно установено с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10 от
15.03.2012 г.
Причинно-следствената връзка между това
ПТП и травматичните увреждания, получени от ищеца също е безспорно установена с
приетото по делото заключение на СМЕ и приетите по делото писмени
доказателства, представляващи епикризи и амбулаторни листа от извършени
медицински прегледи на ищеца.
Основният спор между страните е: налице
ли е осъществяване на непозволено увреждане от водача на л.а.м. „Рено“ с рег. №
******* - Е.И.Б., който поради нарушение на правилата за движение по пътищата
причинил на ищеца травматични увреждания. При преценяването на горните факти
съдът е обвързан на основание чл.300 от ГПК от влязлата в сила оправдателна
присъда. По изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно
деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния
съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените
в чл. 300 ГПК, обстоятелства, т.е. въведеното от законодателя с чл. 300 ГПК
ограничаване на обективните граници на силата на пресъдено нещо налагат извод,
че осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги
предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е
предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.
С постановената оправдателна присъда
третото лице помагач е признато за невиновно само в рамките на конкретното
деяние, обективирано като такова по повдигнатото му обвинение - за нарушения на
чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.2, чл.25, ал.1, чл.36, ал.1, чл.36, ал.2 от ЗДвП, т.е. обвързващата гражданския съд сила, не се проявява относно друго
различно от горепосочените правонарушения, които биха могли да обуславят
ангажиране на деликната отговорност на водача.
Предвид горното в настоящия процес
следва да се прецени с оглед събраните по делото доказателства, налице са други
правонарушения, извън тези за които е имало обвинение и е постановена
оправдателна присъда, като съдът не е обвързан от посочените в исковата молба,
доколкото е достатъчно ищецът само да твърди наличието на такива.
В протокол за оглед, извършен на
14.11.2012 г. е отразена като хоризонтална маркировка пешеходна пътека тип
„зебра“ по протежение на пресечната линия между улиците „Възраждане“ и „Т. А.“
и като вертикална маркировка пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство“, намиращ се откъм страната на ул. „Т. А.“ по посока на
кръстовището. Видно от направените от мл.ЕКД Радослав Кирев на 15.03.2012 г.
снимки, приложени по воденото досъдебно производство, без да е извършен оглед,
хоризонталната и вертикална маркировка в деня на произшествието е била същата.
В деня на произшествието са били заснети и двете пътни превозни средства и
деформациите по тях, посочени и в заключението на САТЕ, а именно: за
автомобила-отпред, вляво, увредени броня и ляв мигач, за велосипеда-деформирана
предна капла.
По делото като доказателство е
приобщено и н.а.х.д. № 145/2014 г. по описа на Разложки районен съд, в което се
намира ДП № 183/2012 г. по описа на РУ „Полиция“-гр.Разлог. В ДП са приобщени
АУАН № 365/15.03.2012 г., както и обяснение от 15.03.2012 г. от Е.И.Б., в които
третото лице помагач е направило признание на неблагоприятни за него факти, а
именно: при завиване на кръстовището ул.“Т. А.“ бил осветен от лекия автомобил
на Д. В. и навлязъл в насрещната лента и не видял велосипедиста А.О.,
вследствие на което го блъснал и той паднал.
Саморъчно написаното обяснение от
деликвента, представлява частен писмен документ, изхождащ от страната по делото
- деликвента и третото лице помагач и в този смисъл това признание му е
противопоставимо и има доказателствена стойност. Това признание съвпада с
твърдението на ищеца за противоправно поведение на Б..
Дори да се приеме, че този документ няма
обвързваща за съда доказателствена сила, той представлява доказателство за
начина на настъпване на произшествието, което трябва да се вземе предвид с
оглед другите обстоятелства по делото.
Това признание обсъдено
заедно с установените по делото геометрични характеристики на процесното
кръстовище, както и със заснетите на 15.03.2012 г. повреди по двете пътни
превозни средства доказват противоправното поведение на водача на лекия
автомобил, който нарушил нормата на чл. 77 от ЗДвП, която го задължава, при
заслепяване да намали скоростта и при необходимост да спре. Видно от
заключението на приетата по делото САТЕ, една от причините за настъпване на
процесното ПТП
е, че водачът на лекия автомобил не е предприел своевременно аварийно спиране.
Така мотивиран съдът намира, че искът е
доказан в своето основание.
По отношение на размера на предявените
искове:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент,
са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца
болки и страдания от причинените му травматични увреди- счупване на латералния
/външен/ кондил на десен голям пищял на подбедрицата, счупване на лъчевата кост
на типично място на лява предмишница, дисторзио коли /навяхване/ в областта на
шията. Взема предвид, че оздравителния процес при счупване на лъчевата кост на
типично място на лява предмишница и пълно възстановяване настъпва за около 2-4
месеца от датата на травмата, а при счупване на латералния /външен/ кондил на
десен голям пищял на подбедрицата и проведено оперативно лечение, крайникът се
имобилизира за около 8-10 седмици, а оздравителният процес и функционалното
възстановяване се отчитат за около 5-6 месеца от датата на травмата. Ищецът
следва да бъде обезщетен и за остеопоротичните промени в областта на латералния
кондил на десния голям пищял, както и за функционалните затруднения на движение
при по-голямо физическо натоварване и при промяна на времето в областта на
дясна колянна и лява гривнена стави, като се появяват болеви симптоми и слабост
в крайниците, които биха могли да се купират с аналгетични и
противовъзпалителни медикаменти и провеждане на физиотерапевтични процедури. При
определяне на дължимия размер на обезщетението следва да се вземе предвид, че на
ищеца му предстои още една оперативна интервенция за изваждане на
остеосинтетичния материал от лявата лъчева кост.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв. Доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то тези обезщетения се явяват
справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване.
Съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата
и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал, а съобразно
с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването
на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно.
Ответникът не доказа главно и пълно
приносът на ищеца за настъпване на произшествието. С така ангажираните по
делото доказателства не се установи, че велосипедът не е отговарял на
изискванията на чл. 79 от ЗДвП и чл. 14 ППЗДвП - не е имал монтирани
светлоотразяващи елементи и т. н.
Що се отнася до възражението, че не е
бил с поставена светлоотразителна жилетка. То това нарушение не е способствало
за настъпване на вредоносния резултат, тъй като видно от заключението на САТЕ,
видимостта на водача на лекия автомобил е била ограничена до 15 м преди
кръстовището от сградата вляво от него на ъгъла
между двете улици на „Т“-образното кръстовище. Т.е. дори и ищецът да е
бил с поставена светлоотразителна жилетка, която го прави различим от
разстояние 100 м и повече, то поради ограничената видимост до 15 м, той не е
бил различим от по-голямо разстояние.
При това положение искът следва да бъде
уважен за сумата от 50 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 90 000 лв.
По съображения изложени по-горе искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 3 409,70 лв. и
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
5 671,57 лв. като недоказан.
Относно началната дата на дължимото
обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи,
съгласно императивната норма в чл. 288,
ал. 7 КЗ /отм./ след изтичането на три месеца от завеждането на щетата.
Ищецът е сезирал ответника с искане за
заплащане на обезщетение на 09.09.2014 г., като законоустановения тримесечен срок
е изтекъл съответно на 09.12.2014 г., т.е. от 10.12.2014 г. ответникът е
изпаднал в забава, поради което съдът присъжда лихва, считано от 10.12.2014 г.
до окончателното изплащане. Предявеният иск за лихва за периода от 27.11.2014
г. до 09.12.2014 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските в производството:
При този изход на делото разноски се
дължат, и на ищеца, и на ответника съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете. На основание чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач разноски не
се дължат, поради което и искането му за присъждане на такива ще следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно.
Ищецът е направил разноски в размер на
800 лв., от които: 500 лв.-ДТ и 300 лв.-депозит вещи лица.
От тази сума и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 446,50
лв., която е съответна на уважената част от исковете /53 409,70 лв./
Ответникът е направил разноски в размер
на 200 лв. –депозит за вещи лица и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
От сумата от 650 лв. и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 286,96 лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете /42
261,87 лв./
При това положение ответникът и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по компенсация в размер на 159,54 лв.
В
исковата молба е налице изявление на ищеца, че адвокатската помощ е безплатна и
уговорена при хипотезата и изискванията на чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за
адвокатурата. Заявено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, заедно с начислен ДДС, тъй като адвокат К. е
регистрирана по ЗДДС. В тази връзка е представен договор за правна помощ и
съдействие от 30.03.2012 г., удостоверяващ уговарянето на безплатна правна
помощ.
При материален интерес в размер на
95 671,57 лв., минималното адвокатско възнаграждение изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 3 400,15 лв.
От тази сума и на основание чл.38, ал.2
от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 897,65 лв., респ. 2 277,18 лв. с ДДС,
което възнаграждение е изчислено като съответно на уважената част от исковете
/53 409,70 лв./, а не съобразно този размер.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд сума в размер на 1 636,39 лв. държавна такса, представляваща разликата
между внесената вече от ищеца държавна такса в размер на 500 лв. и дължимият
пълен размер, съобразно уважената част от исковете 2 136,39 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на основание
чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./ на А.Н.О., ЕГН
**********,***, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „********, офис 10 сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди
лв./ представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинени травматични увреждания и сумата от 3 409,70 лв. /три хиляди четиристотин и девет и 0,70
лв./ - имуществени вреди-направени разноски за лечението на получените травми, получени
в пряка, причинна връзка с ПТП реализирано на 15.03.2012 г. в гр. Разлог на ул.
„Т. А.“, виновно причинено от водача Е.И.Б., управлявал л.а.м. „Рено“ с рег. № *******,
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 10.12.2014 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани искът за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 90
000 лв., искът за имуществени вреди за разликата над сумата от 3 409,70
лв. до пълния претендиран размер от 5 671,57 лв., както и искът за
присъждане на законна лихва за периода от 27.11.2014 г. до 09.12.2014 г., ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 159,54 лв. /сто петдесет и девет и 0,54 лв./-разноски по компенсация.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата на адвокат П.Д. С.-К.,*** сумата от
2 277,18 лв. с ДДС /две хиляди двеста седемдесет и седем и 0,18 лв./
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 1 636,39
лв. /хиляда шестстотин тридесет и шест и 0,39 лв./ държавна такса, съобразно
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на
Е.И.Б., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач на страната на
ответника Г.Ф..
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: