№ 260130 / 14.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
14.04.2021 година, град М.
В И М Е Т О Н А НА Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 25.03.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора....................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2556 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищецът, Р.П.Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявил иск против Й.М.Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за развод по чл.49 от СК.
В исковата си молба твърди, че с ответницата Й.М.Р. са законни съпрузи, имат сключен граждански брак от 1985 година, Акт за граждански брак № 1 от 19.01.1985г. на Кметство с.Д. Ц..
От брака си имат родени две деца, П. Р. П., родена
на xxxг. и Младен Р.П., роден на xxxг., които са
навършили пълнолетие.
От 2002 година в брачните им отношения настъпили промени, които довели до общото разбиране да се разделят. От 2003 година не живеят заедно, не поддържат никакви контакти помежду си, всеки един от тях има свои самостоятелен живот и не се интересува от другия.
В резултат на тази продължителна фактическа раздяла, почти 20 години, съвместното им съжителство в бъдеще като семейство е практически невъзможно, в брачните им отношения е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, бракът им фактически е изчерпал своето съдържание, същия съществува само формално, поради което счита, че следва да бъде прекратен с развод, при условията на чл. 49, ал. 1 от СК.
Моли съда да постанови решение, с което да се прекрати бракът им при условията на чл.49, ал.1 от СК, като се допусне развод и при евентуално съгласие от страна на ответника, съдът да не се произнася относно вината за разстройството в брачните отношения.
Издръжка един на друг не си дължат.
След прекратяване на брака не възразява ответницата Й.М.Р. да продължи да носи брачното си фамилно име - Р..
Разноските по водене на настоящия иск да се присъдят на всяка от страните, както ги е направила.
Ответникът, Й.М.Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, събраните в хода на производството доказателства и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че страните са съпрузи, сключили граждански брак, признат единствено за официален такъв в Република Б. на 19.01.1985 година в с.Д. Ц., община Я., обл. М..
При сключването на брака съпругата е приемала фамилното име на съпруга си Р..
От брака няма родени ненавършили пълнолетие деца.
Предявен е иск от съпругът Р.П.Р. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като не претендира да се установява вина на които и да е от съпрузите.
Ответникът не оспорва твърдението за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака, предвид не представяне отговор в предвидения от закона срок и не вземане становище по предявения иск. Призована редовно за насрочено съдебно заседание не се явява, не се представлява, не прави оспорвания, не представя доказателства и няма искания.
Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия, липса на грижа и отговорност от страна на двамата съпрузи към семейството.
Съпрузите са отчуждени един от друг, всеки води свой собствен живот, от 2003 година са във фактическа раздяла. Тези обстоятелства от своя страна са довели и до окончателното разкъсване на брачните връзки.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и дългия период на фактическата раздяла между съпрузите, повече от 18 години, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства – от обясненията, дадени лично от ищеца. Той е категоричен, че са разделени от 2003 година, и никои от тях не е правил каквито и да било опити да заздравят брачната си връзка.
Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровеност, взаимност за осигуряване благополучието на семейството, уважение.
В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому във вина.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между Р.П.Р. и Й.М.Р. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК се явява основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Съпругът - ищец категорично е заявил, че не желае да се изследва въпроса относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им. Ответникът не взе становище относно въпроса следва ли да се изследва чия е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им.
В Глава Трета на Семейния кодекс, чл.13 – 17 са уредени личните отношения между съпрузите. Текстът на чл.14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. А относно грижата за семейството и двамата съпрузи са длъжни, чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. При условие, че съпругът - ищец не е заявил искане за изследване и преценка виновността на някои от съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им, то съда не следва да се произнася по този въпрос.
При това разбиране и с оглед изхода на делото съдът следва да постанови, че след прекратяването на брака бившите съпрузи не си дължат издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, за което не се установи наличие на такова, а и не е направено и искане от страна на някои от съпрузите, то не следва и по този въпрос да има произнасяне.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Съдът не е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем ответницата не изрази становище относно иска за промяна на фамилното си име, поради което и съда не следва да допусне такава.
При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на по 25 лв. или общо 50 лв., която такса се дължи при решаване на делото по иска за развод. В случая, дължимата такса е внесена от ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да я изплати в полза на съда.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Р.П.Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Й.М.Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 19.01.1985 година, с Акт № 1 от 19.01.1985 година на Кметство Д. Ц., община Я., обл. М., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася относно въпроса за вината за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ И ИЗДРЪЖКА
От брака няма ненавършили пълнолетие деца.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ, по смисъла на закона съпрузите не притежават, и такова не се предоставя за ползване на някой от тях.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата Й.М.Р., която след прекратяването на брака ще продължава да носи брачното си фамилно име Р..
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
След допускането на развода и прекратяването на брака Р.П.Р., ЕГН xxxxxxxxxx и Й.М.Р., ЕГН xxxxxxxxxx не си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА Й.М.Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка Районен съд М. държавна такса в размер на 25.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: