№ 19682
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110102734 по описа за 2025 година
. е предявило срещу Л. Д. И., Й. Х. И., М. Х. М. и И. Й. К. искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят следните суми: сумата от по 82.35 лева всеки от тях – стойност на
незаплатена топлинна енергия до имот, находящ се в гр.., за периода 01.05.2021г. –
30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.01.2025г. до окончателното
плащане, сумата от по 21.93 лева всеки от тях – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г.
до 15.01.2025г. върху цената на топлинната енергия, сумата от по 6.83 лева всеки от тях –
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 17.01.2025г. до окончателното плащане и по 2.07 лева всеки от тях -
мораторна лихва за периода от 16.02.2022г. до 15.01.2025г. върху цената на услугата дялово
разпределение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици /наследници на собственика/ топлоснабден имот въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като
дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.
1
В срока по чл. 131 ГПК от името на ответниците е депозиран отговор на исковата
молба, в който се признава дължимостта на процесните суми и се посочва, че е извършено
плащане на същите. Възразява се срещу допускането на поисканите от ищеца експертизи.
Излагат се подробни аргументи, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК и сторените по делото разноски да останат в тежест на ищеца, тъй като
ответниците не са дали повод за завеждане на иска. Изтъква се, че ответниците са деца на
починали първи братовчеди, не са живеели в този имот и не са знаели за наличието на
задължения. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.
С молба с вх. № .г.и с вх.№ .г ищецът признава, че ответниците са заплатили част
претендираните суми, с което са погасени вземания за главници, частично за мораторни
лихви, но са останали дължими суми за законна лихва, мораторна лихва и разноски.
С молба с вх.№ .г. ответниците заявяват, че са извършили плащане допълнително на
сума в размер на 16.97 лева, с което са погасили вземания за мораторна лихва и законна
лихва. Изрично оспорват дължимостта на разноски.
От името на ищеца в молба с вх.№ .г. изрично се признава, че е постъпило плащане, с
което са погасени и задълженията за законна лихва и за мораторна лихва, като се претендира
единствено сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест за всеки ответник е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
С оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно признание),
съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по
отношение на четиримата ответници Л. Д. И., Й. Х. И., М. Х. М. и И. Й. К. (включително и
качеството на ответниците наследници на предходния клиент за част от исковия период и
потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за останалата част от периода).
Освен гореизложеното следва да се посочи, че наличието на облигационно правоотношение
2
между . и наследодателя на ответниците – Л. М. П., съответно в последствие между ищеца и
самите ответниците се установява и от представените по делото Нотариален акт № .г за
собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ, съгласно който Л. П. и Е. Х. са признати за
собственици на апартамент № .. Същевременно ведно с удостоверение за наследници на Е.
Х. същата е починала на .г, като е оставила за своя единствена наследница сестра си Л. П.
по аргумент от чл. 8, ал. 1 ЗН. Предвид това считано от .г именно Л. П. е станала единствен
собственик на топлоснабденото жилище. Съгласно действащата към .г, когато наследодателя
на ответниците - Л. П. е станала собственик на имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за
ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал.
4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна
енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените
имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена
дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен
газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и
дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.
Следователно, доколкото липсват доказателства Л. П. да се е разпоредила с правото на
собственост върху имота, е налице основание да се приеме, че същата до смъртта си –
19.01.2022г. е била потребител на топлинна енергия и като такава е следвало да отговаря за
потребената в жилището топлинна енергия.
По делото видно от приетото удостоверение за наследници на Е. Х. се установява, че
четиримата ответници са наследници на Л. П., като всеки от тях е наследил равна част от
притежаваното от Л. П. имущество. Ето защо в качеството си на собственици ответниците
Л. Д. И., Й. Х. И., М. Х. М. и И. Й. К. считано от 20.01.2022г са придобили качеството
клиенти на топлинна енергия и на собствено основание са имали задължение да заплащат
потребената в имота топлинна енергия. С оглед изложеното следва да се посочи, че за част
от исковия период от 01.05.2021г до 19.01.2022г четиримата ответници отговарят за
заплащане на процесните суми не в качеството си на потребители на топлинна енергия, а в
качеството си на наследници на задълженията на починалия потребител - Л. П..
Именно поради това и ответниците са заплатили всички задължения за исковия
период за топлоснабдения имот, предмет на настоящото производство, с което още веднъж
признават качеството си потребители на топлинна енергия за целия топлоснабден имот.
Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са
погасени изцяло от ответниците в хода на производството по делото, като ищецът изрично е
признал това обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по аргумент от
чл.235, ал. 3 ГПК.
Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се
налага извод, че с извършеното плащане са погасени изцяло и претендираните вземания за
3
главница в общ размер на 329.41 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
абонатен № ., за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г. и лихва за забава в размер на законната
лихва в общ размер на 87.74 лева за периода от 15.09.2022г. до 15.01.2025г. върху цената на
топлинната енергия. Платени са и сумите за услугата дялово разпределение в размер общо
на 27.35 лева за периода от м.12.2021г до м.04.2023г и за лихва върху цената на услугата
дялово разпределение в размер на 8.28 лева за периода от 16.02.2022г до 15.01.2025г.
Начинът, по който са били отнесени, сумите платени от ответниците, видно от представената
по делото извадка от счетоводната система на ищеца /л.103 от делото/, съответства и на
посоченото от съда начин за отнасяне на плащанията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Видно от
представените доказателства е и, че ответниците са заплатили и начислената законна лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за
поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да
бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за
основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес.
По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради
погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.
По разноските:
Ищецът претендира единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство и за държавна такса. Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на
предявените искове поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, всеки ответник
дължи претендираните от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса, доколкото са станали повод за завеждане на исковете. В настоящия случай в
действителност както е посочено от ответниците, същите са далечни роднини с общия
наследодател Л. П., въпреки това в разглежданата хипотеза те отговарят за нейните
задължения, натрупани преди смъртта и, т.е нейното поведение – незаплащане на
задълженията до м.01.2022г е станало повод за образуване на настоящото производство. На
следващо място, основен принцип в правото е, че незнанието или грешката не оправдава
бездействието. Следователно обстоятелството, че ответниците не са знаели за задълженията
си, не може да ги освободи от отговорността за заплащането на самите задължения, а от там
и за заплащане на разноските, сторени в производството.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по
аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че
юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата
минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на . извършените
4
процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба, без техен
процесуален представител да се яви в проведеното открито съдебно заседание, съдът счита,
че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде общо 50 лева.
Към така посочена сума следва да се прибави и заплатената държавна такса в размер
на 50 лева и таксата платена за съдебно удостоверение в размер на 5 лева. Ето защо в полза
на ищеца следва да се присъди сумата от 105 лева – разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., срещу
Л. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.., осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Л. Д. И., ЕГН
**********, да заплати на ., ЕИК ., сумата от 82.35 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия до имот, находящ се в гр.., за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата от 17.01.2025г. до окончателното плащане, сумата от 21.93
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 15.01.2025г. върху цената на
топлинната енергия, сумата от 6.83 лева– цена на услугата дялово разпределение за периода
от 01.12.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.01.2025г. до окончателното
плащане и 2.07 лева - мораторна лихва за периода от 16.02.2022г. до 15.01.2025г. върху
цената на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., срещу
М. Х. М., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.., осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на М. Х. М., ЕГН
**********, да заплати на ., ЕИК ., сумата от 82.35 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия до имот, находящ се в гр.., за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата от 17.01.2025г. до окончателното плащане, сумата от 21.93
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 15.01.2025г. върху цената на
топлинната енергия, сумата от 6.83 лева– цена на услугата дялово разпределение за периода
от 01.12.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.01.2025г. до окончателното
плащане и 2.07 лева - мораторна лихва за периода от 16.02.2022г. до 15.01.2025г. върху
цената на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., срещу
Й. Х. И., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.., осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Й. Х. И., ЕГН
**********, да заплати на ., ЕИК ., сумата от 82.35 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия до имот, находящ се в гр.., за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата от 17.01.2025г. до окончателното плащане, сумата от 21.93
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 15.01.2025г. върху цената на
топлинната енергия, сумата от 6.83 лева– цена на услугата дялово разпределение за периода
5
от 01.12.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.01.2025г. до окончателното
плащане и 2.07 лева - мораторна лихва за периода от 16.02.2022г. до 15.01.2025г. върху
цената на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., срещу
И. Й. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.., осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на И. Й. К., ЕГН
**********, да заплати на ., ЕИК ., сумата от 82.35 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия до имот, находящ се в гр.., за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата от 17.01.2025г. до окончателното плащане, сумата от 21.93
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 15.01.2025г. върху цената на
топлинната енергия, сумата от 6.83 лева– цена на услугата дялово разпределение за периода
от 01.12.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.01.2025г. до окончателното
плащане и 2.07 лева - мораторна лихва за периода от 16.02.2022г. до 15.01.2025г. върху
цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Л. Д. И., ЕГН **********, М. Х. М., ЕГН **********, Й. Х. И., ЕГН
********** и И. Й. К., ЕГН **********, и четиримата със съдебен адрес в гр.., да заплатят
на ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
общ размер на 105 лева– разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6