Решение по дело №61/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 145
Дата: 20 май 2024 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20243001000061
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000061 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД-гр.
София, представлявано от изпълнителните директори С.Н.А. и П.В.Д., чрез
процесуален представител адв. Д. от АК-Добрич, срещу решение №
62/24.10.2023 г., постановено по т.д. № 9/2023 г. по описа на ОС-Силистра, в
частта с която съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на Д.
С. Ц. сумата над 45 000 лв. до присъдените 80 000 лв., предявен частично от
100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
05.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в законна сила.
Въззивникът намира за неправилно обжалваното решение в съответната
му част като постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Поддържа, че не са налице предпоставките от фактическия
състав за ангажиране отговорността на застрахователя. Счита размера на
присъденото застрахователно обезщетение за прекомерно завишен и
неотговарящ на принципа за справедливост. Моли съда да отмени
обжалваното решение в съответната му част, като отхвърли иска на Д. С. Ц. за
разликата над 45 000 лв. до уважения размер от 80 000 лв., ведно със
законната лихва. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции,
1
в т.ч. адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималните размери
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна Д. С. Ц., чрез процесуалния си представител адв.
Я. Д., оспорва основателността на предявената въззивна жалба. Намирайки
обжалваното решението за правилно, обосновано и законосъобразно, с
подробно изложени съображения, моли съда да потвърди същото. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С влязло в сила решение № 9/25.01.2022 г., постановено по АНД №
312/2021 г. по описа на PC – Тутракан, Р.А.Ю. е признат за виновен и е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административна
санкция, на основание чл. 78а НК, за това, че на 05.05.2021 год. по улица
„Искър“ в гр.Тутракан, Област Силистра, при управление на МПС –
л.а.“Рено“ нарушил правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.2, изр.2
ЗДП и чл. 116 ЗДП/, като осъществил състава на престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК, причинявайки на Д. Ц. средна телесна
увреда, за което е освободен от наказателна отговорност, на основание чл. 78а
от НК и му е наложено административно наказание. Неоспорими, на
основание чл.413, ал.3 вр. ал.2 НПК и 300 ГПК, са обстоятелствата
извършено ли е деянието и виновен ли е деецът.
Съдът отчита, че първоинстанционният съдебен акт е влязъл частично в
законна сила в осъдителната си част, в която на ищцата е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 5 949, 75 лева. Влязлото в сила решение в
разглежданата част произвежда предвидените в чл. 299, ал.1 ГПК правни
последици. Спорът относно наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; причинната връзка с настъпилото увреждане,
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя
и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя е разрешен с формираната сила на пресъдено
нещо по частично уважената с влязло в сила решение претенция, поради
което този спор не може да бъде пререшаван в настоящото производство.
Въззивникът – застраховател не поддържа пред въззивната инстанция
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Въззивните
възражения са сведени до размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди. В сочените предметни предели следва да се произнесе
въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
2
Ищцата е получила тежко и многофрагментно счупване на дясната
подбедрица в горната трета с фрактура на латералния и медиалния кондил
на тибията (голям пищял) и фрактура на главичката на Фибулата (малък
пищял) със засягане на колянната става. Претърпяла е хирургична намеса -
открита репозиция с вътрешна фиксация с импланти и остеопластика, която
се определя от вещото лице като сложна, голяма по обем и многочасова.
Поради отстраняването на костни фрагменти се е наложило поставянето на
автотрансплантати от собствена кост с цел по –добро костно срастване, както
и фиксирането на отделните костни фрагменти с метални детайли.
Впоследствие е осъществена допълнителна оперативна интервенция, при
която са отстранени част от поставените импланти.
Според заключението на СМЕ, както и събраните гласни доказателства
– показания на св. М.Ц. /съпруг/ и Г.И. /дъщеря/, възстановителният период
бил труден и продължителен, съпроводен с тежък двигателен дефицит и
изразен болков синдром, налагащ прием на обезболяващи. В първите шест
месеца за ищцата било невъзможно да се обслужва сама. Близо три месеца
била на легло. След третия месец ищцата започнала да се изправя много
трудно, като последователно да използвани помощни средства като
проходилка и патерици. През този срок пострадалата излизала веднъж
месечно от вкъщи единствено за извършване на съответните контролни
прегледи, като всеки път била пренасяна на ръце.
Ищцата е е провеждала няколко курса физиотерапия и рехабилитация.
Съобразно представените пред въззивната инстанция писмени доказателства
рехабилитационното лечение продължава и понастоящем.
Понастоящем е констатирано накуцване и нестабилна походка без
помощни средства, с отток, болка и ограничени движения в областта на
дясната колянна става и невъзможен клек в дясно коляно, като в резултат на
тежкото вътреставно счупване е последвала деформация на долната ставна
повърхност на дясната колянна става, което води до засилване на болката,
увеличаване на отока и ексцесивно износване на хрущялните повърхности. По
мнение на експерта в резултат на процесната травма при ищцата се е развило
дегенеративно ставно заболяване - вторична гонартроза, което допълнително
компроментира дясната колянна става и води до засилване на болката и
ограничаване в обема на движенията в ставата. Нещо повече, според вещото
лице към момента на изготвяне на заключението засегнатият крайник
функционално не е възстановен, като предвид настъпилата промяна в
конфигурацията на колянната става с депресия (пропадане) на зони от
тибиалното плато до пълно възстановяване на десния крак няма да се
достигне. Занапред също е необходимо отбременяване на крайника, а при
всяко ексецивно натоварване ще са налице болки, оток, нестабилност. Според
вещото лице е възможна смяна на колянната става.
Ищцата не е възстановена и в психоемоционално отношение, като
изпитва тревожност при возене в автомобил или пресичане. Съдът отчита и
3
че травмата е причинила сериозен смут в професионалната кариера на ищцата
– учител по английски език, тъй като била принудена да пропусне множество
учебни и езикови проекти. След връщането си на работа същата изпитвала
сериозни затруднения и неудобства при изпълнение на служебните си
задължения.
На пострадалата е определена 10 % трайна намалена работоспособност.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които при телесни
увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на
увреждането, произтичащите от него физически и психически последици,
личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално
положение, среда и занятия. Понятието „неимуществени вреди“ включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е
стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви
физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти;
силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял
ли е; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си
кариера и да се социализира. За ориентир при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени
конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно
покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението –
настъпилото ПТП.
4
Ищцата е била на 48 години към датата на инцидента, активен и
социално ангажиран учител. Претърпяла е тежко и многофрагментно
счупване на дясната подбедрица със засягане на колянната става, за което е
била подложена на две хирургични интервенции, първата от които – сложна и
продължителна. Възстановителният период е бил много труден, болезнен и
продължителен. Травмата е рефлектирала и върху психоемоционалното
състояние, вкл. и върху професионалното развитие на пострадалото лице.
Понастоящем са налице сериозни негативни остатъчни явления – накуцване,
болки и др., а прогнозите за пълно възстановяване са негативни. Засегнатият
крайник не е възстановен функционално.
Съобразяването на целия комплекс от фактори сочи, че определеното
обезщетение в размер на 80 000 лева съставлява справедлива обезвреда за
претърпените неимуществени вреди, вкл. липсват предпоставки за неговото
намаляване. Така определеното обезщетение отговаря и на икономическа
обстановка в страната към датата на деликта, ориентир за която са както
официално оповестените статистически данни за средна работна заплата,
инфлация и пр., така и нормативно установените нива на застрахователно
покритие за неимуществени вреди при застраховка "Гражданска отговорност"
/макар последните да се явяват само помощен критерий/.
С оглед на изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва бъде присъдено възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 2400 лева
с ДДС. Възнаграждението се определя съоразно обжалваемия интерес,
фактическата и правна слоност на делото и факта, че производството пред
въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание. С оглед
задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело С - 432/2022
г. тълкуване, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери
на адвокатските възнаграждение не са задължителни и не обвързват съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62/24.10.2023 г., постановено по т.д. №
9/2023 г. по описа на ОС-Силистра.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* да заплати на адв. Я. Д. Д. сумата от 2400 лева, ссътавляваща
дължимо възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА с вкл. ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6