Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Асеновград, 26.06.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 354 по описа на Асеновградския районен съд, ІІ н.с. за 2019 година, докладвано от съдията, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
16-002456 от 20.03.2019г., издадено от Директора на Д-я “ ИТ”- гр. Пловдив - инж.
Атанас Чернаев, с което на „*** 2016“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив ул. „Златорог“ №
18 ет.2 ап.6, представлявано от Х.Н.Ч. – управител, в качеството му на
работодател, на основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1800
лева, за нарушение по чл.62 ал.1, във
вр. с чл. 1 ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят „*** 2016“ ООД, чрез пълномощника
си адв. А. в жалбата и в съдебно заседание оспорва наказателното постановление
откъм законосъобразност и обоснованост, като навежда твърдения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно
приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна Дирекция “ОИТ”-гр.
Пловдив се представлява от ст.юрк. Тодоринска, която моли за потвърждаване на
НП, като законосъобразно и правилно.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
акт за установяване на административно нарушение от 26.02.2019 г. е
констатирано, че при извършена проверка на 15.02.2019 г., в магазин за алкохол
и цигари, находящ се в гр. Асеновград ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 11, стопанисван
от „*** 2016“ ООД от жалбоподателя в качеството му на работодател е приет на работа и работи в проверявания обект като
продавач Г. Владимиров Ш. ЕГН: **********
, без да е сключен с него трудов договор
в писмена форма. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
на 15.02.2019 г., била извършена проверка в горепосочения обект. Проверяващите
установили, че магазинът е в работен режим и в него в момента работи като
продавач, като обслужва клиентите лицето Г. Ш.. Проверяващите се легитимирали и
провели беседа с продавача Ш., който заявил, че работи от две-три седмици в
магазина, с работно време от 09.00 ч. до 17.00 часа, като почивните дни в
месеца са му по утвърден график, с уговорено възнаграждение по 30 лв. на ден. Г.
Ш. саморъчно попълнил справка по чл. 402 от КТ, в която декларирал елементите
на трудовото си правоотношение, като посочил, че работи в магазина от две-три
седмици, на длъжност продавач с работно време от 09.00 ч. до 17.00 ч., с уговорено
възнаграждение, почивки в рамките на работното време и почивни дни по график. В
графите за сключен трудов или граждански договор същият отбелязал, че няма сключени
нито трудов, нито граждански договор. В последствие в Д-я „ИТ“ по отношение на
работника Ш., бил представен
граждански договор № 2 от 04.02.2019 г. Контролните органи на базата на
констатациите от проверката приели, че е налице трудово правоотношение, което е
съществувало към момента на проверката, тъй като всичките му елементи са били
налични още към този момент. За констатираното нарушение, касаещо допускането и
приемането на работа на работничка Г. Ш. без да има сключен за това писмен
трудов договор на работодателят „*** 2016“ ООД бил съставен АУАН. Актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството Х.Ч.. При предявяването на
АУАН и в срока по 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Съдът намира, че
административното нарушение е надлежно установено. Безспорно се установява от
доказателствата, че на посочената дата Г. Ш. е престирал работна сила и са налице всички
елементи на трудово правоотношение, за което обаче е нямало сключен писмен
трудов договор. АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и
съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните
доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението,
което правилно е квалифицирано по чл. 62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от
АУАН и на основание чл. 414 ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в
размер на 1800 лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е
от компетентен орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. В
него правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на
чл. 414 ал.3 от КТ въз основа на която е наложена санкцията.
Изложената от жалбоподателя
защитна теза, че е налице порок в НП състоящ се в това, че посочената като
нарушена материално правна разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ не е посочена в
задължителната според жалбпоподателя връзка с чл. 61 ал.1 от КТ, съдът намира за неоснователна. Съдът намира, че в конкретния случай правилно
е посочена нарушената материално правна разпоредба, а именно чл. 61 ал.1 от КТ,
с което са изпълнени изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Не е необходимо същата да се изписва във вр. с чл. 61 ал.1 от НК, тъй като не е
налице такова нарушение. Това е така, тъй като в случая е установено, че между
страните е имало устна уговорка, по силата на която всички елементи на трудовото правоотношение
вече са били налични и е имало за тях съгласие между страните , но договорът не
е бил облечен в императивната писмена форма, в което именно се състои и
нарушението предмет на издаденото НП.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за маловажност на нарушението и съответно за приложимост на чл.
28 от ЗАНН. Видно от административно –
наказателната отговорност уредена в КТ
законодателят е предвидил изключително високи санкции за нарушаване на
правилата по глава V от КТ, свързани с правата и задълженията на работодателите
по отношение на възникването на трудовото правоотношение и по начало този вид неизпълнения се третират като тежки нарушения видно от
предвидените в санкционната част високи специални минимуми на глобите и
имуществените санкции. Още повече, че съгласно
разпоредбата на чл. 415в ал.2 от КТ, директно е предвидено,че не са маловажни
нарушенията на чл. 61 ал.1 , чл. 62, ал.
1 и 3 и чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, т.е. по силата на закона тези нарушения са
изключени от преценката за маловажност.
По отношение на
наложената имуществена санкция от 1800 лева, същата като вид е законосъобразно
определена, а като размер е съобразена с критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението. Същата е оразмерена
малко над минимума предвиден в закона,
който размер кореспондира, със сравнително малката тежест на нарушението.
С оглед на изложените съображения
съдът намира,че НП е постановено при спазване на административно-производствените
правила, същото е правилно и законосъобразно и като тава следва да бъде
потвърдено, затова и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-002456 от 20.03.2019г.,
издадено от Директора на Д-я “ ИТ”- гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което
на „*** 2016“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****
представлявано от Х.Н.Ч.–управител, в качеството му на работодател, на
основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1800 лева, за нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2
от Кодекса на труда.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: