Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………..………23.10.2020 година…………..…..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…...….Седми граждански състав
На………девети
октомври…..…..…..……...……………...……..Година 2020
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар………Лазарина
Лазарова……………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от…………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 641..…по описа за………….….………2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно съединени
установителни искове е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Мого България” ООД твърди, че на 31.10.2019 г.
депозирал във Старозагорския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за вземане на дружеството от длъжника Н.К.М. и била
издадена заповед за изпълнение за сумата от общо 1 702,91 лв. представляващи
изискуеми неплатени задължения по Договор за финансов лизинг № AG0003872 от
27.07.2018 г. с лизингодател „Мого България“ ООД и лизингополучател Н.К.М.,
като лизингополучател, ведно със законната лихва върху тази главница от датата
на подаване на заявлението - 31.10.2019 г., както и направените съдебни
разноски.
Ищецът изяснява, че на 27.07.2018 г. между него и
ответника бил сключен Договор за финансов лизинг с № AG0003872. Предмет на
договора било предоставянето на лизинг на МПС марка и модел „Тойота Корола”,
рама SB1KX28E10E017610 и рег. №
СВ6635МС, изключителна собственост на „Мого България” ЕООД.
По силата на този договор, „Мого България” ООД в
качеството на Лизингодател е предоставило на ответника, в качеството му на
лизингополучател, лизинговия обект, за възмездно ползване при заплащане на
месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в договора за финансов
лизинг и приложените към него Общи условия и погасителен план. По силата на
лизинговия договор лизингополучателят се е задължил да изплаща гореописания
автомобил на 24 /дванадесет и четири/ лизингови вноски, съгласно погасителен
план, неразделна част от Договора, в който са посочени стойността на
лизинговите вноски и падежа на всяка от тях.
След сключване на договора лизингополучателят не изпълнявал
задълженията си за плащане на изискуемите задължения в уговорените срокове,
като до момента на предявяване на настоящото заявление, представляваното от мен
дружество не е получило дължимите плащания по договора за финансов лизинг –
последното частично плащане било на 14.01.2019 г., като лизингополучателят
ползвал вещта до 27.02.2019 г. когато след разваляне на договора автомобилът
бил върнат на ищеца.
Към момента на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК задължението на ответника към ищеца по
договор за финансов лизинг с № AG0003872 било в общ размер на 1702,91 лева, от
които: 265,50 лева - изискуеми неплатени лизингови вноски за периода 10.01.2019
г. – 27.02.2019 г., 211,73 лв. незаплатена договорна лихва по лизингови вноски
за периода 10.01.2019 г. – 27.02.2019 г., 1,75 лв. неустойка за периода
10.01.2019 г. – 27.02.2019 г., 550,59 лв. неустойка за прекратяване на договора
за лизинг, 133,34 лв. застрахователни премии по застрахователна полица BG/22/118002151949
и 540,00 лв. разходи за възстановяване на владението за лекия автомобил
съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. вр. чл. 14.4 и чл. 8.7.10
от ОУ.
Моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 1702,91 лв. представляващи изискуеми неплатени
задължения по договор за финансов лизинг № AG0003872 № от 27.07.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението -
31.10.2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
С молба докладвана в проведеното на 09.10.2020 г. открито съдебно заседание
по делото, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно призован по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява
от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов
представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответника. От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.
1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 12 февруари
2020 г., връчено на адреса на ответника, са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен
това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства, че ответникът не е заплатил дължимите суми по договора за
финансов лизинг, както и с оглед на представените с исковата молба
доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените от „Мого
България” ООД, против Н.К.М., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да
заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 34,06 лв.
за исковото производство и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв., както и тези, направени в заповедното производство – 34,06 лв. за държавна
такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение /така т.12 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/ или общо сумата
от 410 лв. разноски за двете производства.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239
ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД
/при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение/, по отношение на Н.К.М. с ЕГН: ********** и адрес: с. Старозагорски
минерални бани, гр. Стара Загора съществуването на вземането на „Мого България“
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Г.М.Димитров“ № 16-А за сумата от общо 1702,91 /хиляда седемстотин и два лева и деветдесет и една стотинки/, представляващи изискуеми неплатени
задължения по договор за финансов лизинг № AG0003872 от 27.07.2018 г. като
следва: 265,50 лева - изискуеми неплатени лизингови вноски за периода
10.01.2019 г. – 27.02.2019 г., 211,73 лв. незаплатена договорна лихва по
лизингови вноски за периода 10.01.2019 г. – 27.02.2019 г., 1,75 лв. неустойка
за периода 10.01.2019 г. – 27.02.2019 г., 550,59 лв. неустойка за прекратяване
на договора за лизинг, 133,34 лв. застрахователни премии по застрахователна
полица BG/22/118002151949 и 540,00 лв. разходи за възстановяване на владението
за лекия автомобил съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. вр. чл.
14.4 и чл. 8.7.10 от ОУ, ведно с законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3028/04.11.2019
г. по ч.гр.д. № 5784/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.К.М. с ЕГН: ********** и адрес: с.
Старозагорски минерални бани, гр. Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на „Мого България“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Г.М.Димитров“ № 16-А сумата в размер на
134,06 лв. /сто тридесет и четири
лева и шест стотинки/ разноски за исковото производство както и сума в размер на
84,06 лв. /осемдесет и четири лева и шест стотинки/, разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 5784/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ