Р Е Ш Е Н И Е
№ 1168
гр. Пловдив, 21 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на седми юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Недялка Петкова, като разгледа административно дело №423 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, във връзка с чл.83, ал.4 и чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“ОПАЛ - Д“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, представлявано от адвокат Н.А.- пълномощник, обжалва Акт за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (АРЗДДС) с №160422103629308 от 17.11.2021г., издаден от Г.Б.А.- инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение №43 от 28.01.2022г. на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който жалбоподателят е регистриран по ЗДДС, считано от 24.11.2021г.
Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък за разноските (лист 200). На 13.06.2022г. по електронна поща по делото постъпват писмени бележки с Вх.№11615 (листи 209-212) от адвокат А., в които се излагат допълнителни съображения, подкрепящи заявеното в жалбата.
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Н.Н.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. На 10.06.2022г. по електронна поща по делото постъпва писмена защита с Вх.№11456 (листи 202-206) от юрисконсулт Н., поддържаща изразените становища и претенция.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на оспорения акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По електронен път в ТД- Пловдив на НАП постъпва Заявление за регистрация по ЗДДС с Вх.№303912103466105 (ДДС.1700-1312404) от 03.11.2021г. (листи 82-84) за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, подадено от дружеството жалбоподател чрез Ц.П.Р.- упълномощено лице (лист 59), предвид достигнат облагаем оборот за периода 01.11.2020г. – 31.10.2021г. в общ размер от 320 737,00 лв., съгласно справка за облагаем оборот 12 месеца преди текущия (лист 85).
С Резолюция за извършване на проверка (РИП) с №162692103468912 от 03.11.2021г. (лист 81) на К.Т.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, е определено извършването на проверка за наличието на основания за регистрация по ЗДДС. За проверяващ е определена Г.А.- инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП и е определен срок на проверката до 10.11.2021г.
До жалбоподателя е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№303912103466105 от 03.11.2021г. (листи 70-73), получено по електронна поща на 03.11.2021г., според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 69).
В отговор на посоченото ИПДПОЗЛ, като приложение към писмо с Вх.№********** от 09.11.2021г. (листи 46-47) на Ц.П. в ТД- Пловдив на НАП постъпват множество документи (листи 48-68).
За резултатите от извършената проверка е съставен нарочен Протокол №********** от 17.11.2021г. (листи 36-37). Според посочения протокол, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 19.10.2021г., с №4, том III, рег.№5059, Н.дело №384/19.10.2021г. (листи 65-66), жалбоподателят продава на “ПОЛИРИНГ“ ООД, ЕИК *********, 2 броя недвижими имоти, както следва: 1) земеделска територия с площ от 4167,00 кв.м., съставляваща поземлен имот (ПИ) с пълен идентификатор №47295.29.449 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. Марково, община Родопи област Пловдив, одобрена със Заповед №РД-18-85 от 06.07.2007г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с начин на трайно ползване (НТП)- средно застрояване (от 10 метра до 15 метра), който ПИ е със стар идентификатор: ПИ с пълен идентификатор №47295.29.440 и ПИ с пълен идентификатор №47295.29.441 и с номер по предходен план – УПИ (урегулиран поземлен имот) [парцел] 29.449-производствена, търговска, складова и обществено-обслужваща дейност, при граници – съседи на имота, съгласно Скица на ПИ 15-1028532 от 12.11.2019г. (лист 15), с данъчна оценка на имота от 8 854,00 лв.; 2) земеделска територия с площ от 224,00 кв.м., съставляваща ПИ с пълен идентификатор №47295.29.451 по КК и КР на с. Марково, община Родопи област Пловдив, одобрена със Заповед №РД-18-85 от 06.07.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с НТП- за селскостопански, горски, ведомствен път, който ПИ е със стар идентификатор: ПИ с пълен идентификатор №47295.29.441 и с номер по предходен план ПИ №29.441, при граници на имота, съгласно Скица на ПИ 15-1028536 от 12.11.2019г. (лист 16), с данъчна оценка на имота от 476,00 лв.
Продажната цена на двата ПИ е сумата от общо 320 737,00 лв., платени по банков път, както следва: 30 000,00 лв. на 30.09.2021г., съгласно извлечение от разплащателна сметка №9 от 01.10.2021г. (лист 56), за което е издадена фактура с №10940 от 01.10.2021г. (лист 49), с предмет на доставката “Аванс за имоти 47295.29.449; 47295.29.451 Марково“; 290 737,00 лв. на 19.10.2021г., съгласно извлечение от разплащателна сметка №10 от 01.11.2021г. (лист 56а), за което е издадена фактура с №10941 от 19.10.2021г. (лист 49а), с предмет на доставката “Окончателно плащане имоти 47295.29.449; 47295.29.451 с. Марково“.
Прието е за установено, че жалбоподателят достига облагаем оборот по чл.96, ал.1, изр.2 от ЗДДС над 50 000,00 лв. за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия (месеците 09 и 10.2021г.), поради което са налице условията за задължителна регистрация по ЗДДС и жалбоподателят следва да подаде заявление за регистрация до 26.10.2021г., което обаче е направено едва на 03.11.2021г.
Предвид приетото за установено от фактическа страна, на 17.11.2021г. се издава оспореният по делото АРЗДДС с №160422103629308 от 17.11.2021г. (лист 34), с който жалбоподателят се регистрира по ЗДДС, считано от датата на получаването му от жалбоподателя- 24.11.2021г.
Против оспорения АРЗДДС е подадена жалба с Вх.№70-00-12292 от 06.12.2021г. (листи 13-14), адресирана до ответника по делото, след което е издадено Решение №43 от 28.01.2022г. (листи 9-10).
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в законоустановения 7-дневен срок по чл.101, ал.7 от ЗДДС.
Оспореният АРЗДДС е издаден от компетентен за целта орган- Г.А.- инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съгласно чл.101, ал.7 от ЗДДС и чл.83, ал.2 от ДОПК, по отношение на което обстоятелство и между страните не е формиран спор.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №780 от 20.12.2021г. (лист 99, 184) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед Е.Д.Р.- заемаща длъжността „началник на отдел“ в Отдел “Обжалване“ в Д“ОДОП“- Пловдив, е наредено да изпълнява и длъжността „директор на дирекция“ в Д“ОДОП“- Пловдив, за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но за не повече от 6 месеца. Следователно, Решение №43 от 28.01.2022г. също се явява издадено от компетентен орган.
Съгласно разпоредбите на чл.96 от ЗДДС, (1) Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. (2) Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл.46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл.47. (3) В облагаемия оборот не се включват доставките по ал.2, т.2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 и 3.
В случая, жалбоподателят е регистриран по ЗДДС, предвид обстоятелството, че е извършил облагаема доставка на стойност 320 737,00 лв. през данъчния период месец 10.2021г., чийто предмет са посочените по-горе два броя недвижими имоти.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗДДС, освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. А съгласно чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС, алинея 1 не се прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост върху УПИ по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови.
Съответно, прехвърлянето на право на собственост върху земя, представляваща УПИ по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащ терен към сгради, не е освободена доставка, а е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС.
За нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), с вещо лице Я.Н.Р. и задачи, подробно формулирани от жалбоподателя в нарочна молба (лист 114). Според заключението на вещото лице Р. (листи 165-175), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, като компетентно и безпристрастно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, ПИ с идентификатор №47295.29.449 по КК на с. Марково, към 19.10.2021г. е отреден за УПИ 29.499-производствена, търговска, складова, обществено-обслужваща дейност и УПИ 29.450-жилищно строителство, съгласно Заповед №961 от 12.09.2019г. (неприложена по делото) на кмета на община Родопи за одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ (подробен устройствен план, план за регулация и застрояване). Имот с идентификатор 47295.29.449 представлява УПИ по смисъла на ЗУТ.
ПИ с идентификатор 47295.29.451 по КК на с. Марково, към 19.10.2021г. е без отреждане по регулация, но представлява имот с променено предназначение. Той е част от ПИ 29.404, за който е одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед №113 от 09.02.20218г. (неприложена по делото) на кмета на община Родопи и е в сила Решение №КЗЗ-11 от 22.05.2018г. (лист 18), взето с Протокол №11 от 22.05.2018г., точка 65 на Комисията за земеделските земи при Министерството за земеделието, храните и горите (МЗХГ). Той е с НТП- “За селскостопански, горски, ведомствен път“ и попада в бъдещо разширение на пътя от североизток на ПИ 47295.29.449 и 450. В община Родопи няма одобрен парцеларен план (ПП) за техническа инфраструктура на транспортно-комуникационна мрежа на неурбанизираната територия на с. Марково. Имот с идентификатор 47295.29.451 представлява ПИ с променено предназначение от земеделска земя в имот за неземеделски нужди.
В съдебно заседание, проведено на 30.05.2022г. (лист 178а), вещото лице Р. заявява в отговор на въпрос на съда “И двата са урегулирани. Предназначенията съм ги написала. Единият, малкият имот е за улична регулация. Няма ПУП, но е за улична регулация, като публична общинска собственост, урегулиран имот, който трябва да се приеме като такъв по смисъла на закона. Големият имот е урегулиран имот, с отреждане“.
При това положение, следва да се приеме за установено, че доставката, за която е съставен посоченият по-горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 19.10.2021г., е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС.
Независимо от посоченото до тук обаче, настоящият състав на съда намира, че е налице сочената от жалбоподателя хипотеза на чл.96, ал.3, пр.2 от ЗДДС, съгласно която в облагаемия оборот на лицето не се включват доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето. За приложимостта на посоченото изключение по чл.96, ал.3, пр.2 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно и двете предпоставки, посочени в закона. Първо, предмет на доставката да е дълготраен (материален или нематериален) актив и второ, този актив да е използван в дейността на съответното лице. Липсата на която и да е от посочените предпоставки не позволява прилагането на изключението на закона. Разпоредбите на ЗДДС са императивни и е недопустимо те да бъдат тълкувани разширително.
Според
легалното определение на §1, т.83, б.“а“, пр.1 от ДР на ЗДДС, “Дълготрайни активи“ са представляващите част от стопанските
активи на данъчно задълженото лице недвижими имоти по т.82, какъвто е
настоящият случай.
Освен това, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.10.2016г., с №41, том VI, рег.№5515, Н.дело №874/2016г. (листи 142-143), жалбоподателят придобива собствеността върху ПИ с идентификатор №47295.29.404 по КК на с. Марково, с площ от 3034,00 кв.м., ТПТ- земеделска, НТП-нива, за сумата от 20 000,00 лв.
Според извадки от счетоводството на жалбоподателя (лист 17) и което обстоятелство не се оспорва от ответната страна, на 21.11.2016г. дружеството жалбоподател придобива ДА (дълготраен актив) ПИ с Марково 3033 кв.м. за сумата от 12 000,00 лв., който ПИ е заснет в КК на с. Марково с идентификатор №№47295.29.403.
С Решение №КЗЗ-11 от 22.05.2018г. (лист 18), взето с Протокол №11 от 22.05.2018г., точка 65 на Комисията за земеделските земи при МЗХГ, е променено предназначението на общо 6 067,00 кв.м. земеделска земя, собственост на жалбоподателя, за изграждане на обект “Производствена, търговска, складова, обществено-обслужваща дейност и жилищно строителство – заведение за обществено хранене и четири жилищни сгради“, представляваща имоти с идентификатори №47295.29.403 (3033 кв.м.) и №47295.404 (3034 кв.м.). Собственикът на земята (жалбоподателят) следва да заплати 17 036,14 лв. такса на основание чл.30, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ).
Според заключението на вещото лице Р., със Заповед №113 от 09.02.20218г. (неприложена по делото), както и със Заповед №961 от 12.09.2019г. (неприложена по делото) на кмета на община Родопи за одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ, е променено предназначението на земеделска земя, представляваща ПИ с идентификатор №47295.29.403 (3033 кв.м.) и ПИ с идентификатор №47295.404 (3034 кв.м.), като от двата поземлени имота за образувани УПИ 29.449-производствена, търговска, складова, обществено-обслужваща дейност (4167,00 кв.м.), УПИ 29.450-жилищно строителство (1676,00 кв.м.), като част от ПИ с идентификатор №47295.29.451 (224,00 кв.м.) остава в улица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на комбинирана скица №1 от 02.01.2020г. (лист 27), представляваща скица за проектиране по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗУТ, издадена от главния архитект на община Родопи, с която на жалбоподателя се разрешава проучване и проектиране на “Хотел и заведение за обществено хранене“ в УПИ 29.449-производствена, търговска, складова, обществено-обслужваща дейност.
Според приетото по делото заверено копие на учредителния акт на дружеството жалбоподател (листи 109-111), предмет на дейност на “ОПАЛ – Д“ ЕООД е: ПPOИЗBOДCTBEHA, KOHCУЛTAHTCKA И CEPBИЗHA ДEЙHOCT, BЪTPEШHA И BЪHШHA TЪPГOBИЯ, TЪPГOBCKO ПPEДCTABИTEЛCTBO, ПOCPEДHИЧECTBO И KOMИCИOHEPCTBO, BЪTPEШEH И MEЖДУHAPOДEH TУPИЗЪM И CBЪPЗAHИTE C HEГO OБCЛУЖBAЩИ ДEЙHOCTИ, PEKЛAMHA, ИHФOPMAЦИOHHA, ПPOГPAMHA И ПEЧATAPCKA ДEЙHOCT И ПPEДOCTABЯHETO HA ДPУГИ УCЛУГИ, ПOKУПKA, CTPOEЖ И OБЗABEЖДAHE HA HEДBИЖИMИ ИMOTИ C ЦEЛ ПPOДAЖБA.
За нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), с вещо лице П.Д.Т. и задачи, подробно формулирани от жалбоподателя в нарочна молба (лист 114). Според заключението на вещото лице Р. (листи 132-137), също прието неоспорено от страните и което съдът също кредитира изцяло, като компетентно и безпристрастно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, счетоводството на жалбоподателя е редовно водено за периода от 2016г. до 2021г. Хронологична ведомост на синтетична сметка 201 “Земи гори и трайни насаждения“ за периода 01.01.2016г. – 31.10.2021г. (лист 134) съдържа записи на всички счетоводни отразявания от жалбоподателя по отношение на притежаваните от него ПИ с идентификатор №47295.29.403 (3033 кв.м.) и ПИ с идентификатор №47295.404 (3034 кв.м.), понастоящем ПИ с идентификатор №47295.29.449 (4176,00 кв.м.) ПИ с идентификатор №47295.29.451 (224,00 кв.м.) и ПИ с идентификатор №47295.29.450 (1676,00 кв.м.).
Нужно е да се посочи, че нормата на чл.96, ал.3, пр.2 от ЗДДС не изисква дълготрайният материален актив да е използван за “основна дейност“ на лицето, а да е използван изобщо в дейността му.
А както се написа вече, след придобиване на собствеността върху двата процесни ПИ от страна на жалбоподателя са предприети действия за промяна на тяхното предназначение от земеделска земя в УПИ, като е заявено и инвестиционно намерение спрямо тях, предвид издаването на виза за проектиране.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че са налице и двете предпоставки по чл.96, ал.3, пр.2 от ЗДДС- наличие на дълготрайни материални активи, използвани в дейността на жалбоподателя.
Следователно, оспореният по делото АРЗДДС се явява постановен в противоречие с материалноправната разпоредба на чл.96, ал.3, пр.2 от ЗДДС, поради което същият е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Предвид очерталия се изход на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а с оглед изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с без определен материален интерес (какъвто е настоящият случай) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. А съгласно §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие и процесуално представителство от 11.02.2022г. (лист 159) е заплатено по банков път (лист 161) възнаграждение от общо 600,00 лв., в това число данъчна основа от 500,00 лв. и ДДС от 100,00 лв., за което по делото е прието заверено копие на фактура с №1678 от 11.02.2022г. (лист 160). Очевидно е, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност с №160422103629308 от 17.11.2021г., издаден от Г.Б.А.- инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, потвърден с Решение №43 от 28.01.2022г. на и.д. директор на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който “ОПАЛ - Д“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, е регистрирано по ЗДДС, считано от 24.11.2021г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на “ОПАЛ - Д“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, сумата от общо 1 230,00 (хиляда двеста и тридесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/