Решение по дело №12079/2021 на Софийски районен съд

Мотиви към решение от 01.10.2021 г. по НАХД № 12079/2021 г.
на СРС, НО, 17 състав
Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла в съда за разглеждане
постановление № 226 ЗМК 205/2021 г., по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр. №
2798/2021 г., по описа на СРП, с което се прави предложение СТ. АРС. АРС.
да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК,
като му бъде наложено административно наказание за престъпление по чл.
354А, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, за това, че на г. в гр. С, ж.к. Л Т, до вх. на
бл. , без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорисково наркотично
вещество – коноп /марихуана/, с него тегло 4.95 грама, с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент –
тетрахидроканабинол 16%, на стойност 29.70 лева, като конопът е под
контрол съгласно ратифицирана от Република България Единна конвенция за
упойващите вещества на ООН от 1961 г. и Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, обнародван в ДВ бр. 30 от
1999 г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП /ЗИД на ЗКНВП/,
обнародван в ДВ бр. 56 от 2003 г., и е включен в Приложение № 1 към чл. 3 т.
1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични – Списък 1, „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като
случаят е маловажен.
Съдебното производство е протекло по реда на глава XXVIII от НПК –
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, чл. 376 и следващите от НПК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
Явява се редовно призованият обвиняем – С.А., който се възползва от
правото си да даде обяснения. В тях той признава, че употребява марихуана
заради диагностицираното си тежко заболяване - ювенилен хроничен артрит,
заради което е и освидетелстван още от ранна детска възраст. Добавя, че в
следствие използването на конопа болките му от болестта намаляват, като е
запознат с данни, че пушенето на марихуана облекчава артритните болки.
Сочи, че доброволно предаденото от него количество марихуана щяло да му
стигне за около месец. Допълва, че е с определена нетрудоспособност от 95 %
с чужда помощ и живее с майка си, като целият му доход е от държавна
помощ в размер 200 лева.
В хода на съдебните прения, в своята лична защита обвиняемият А. моли
съда да не му бъде налагано наказание поради тежкото му финансово
положение, като обещава да не извършва подобно престъпно деяние отново.
В последната си дума изразява съжаление за стореното и моли да не бъде
наказван.
1

Въз основа на подробния анализ на събраните по делото
доказателства, преценени от съда по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, съдът,
като прецени и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Обвиняемият СТ. АРС. АРС. е роден на г. в гр. , българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, пенсионер по болест,
неосъждан /реабилитиран/, адрес – гр. ж. к. , бл. , вх. , ет. , ап. с ЕГН –
**********.
Същият страдал от тежко заболяване – юношески /ювенилен/ артрит,
като на 24.01.2005 г. му била определена пожизнена нетрудоспособност 95 %
с чужда помощ. Към 01.07.2021 г. на същия била отпусната лична социална
пенсия за инвалидност в размер на 178.45 лева. За да облекчи артритните си
болки в следствие на болестта, обвиняемият А. понякога употребявал коноп
/марихуана/.
На 08.02.2021 г. около 15:30 часа обвиняемият СТ. АРС. АРС. се намирал
в гр. С, ж.к. до бл. , вх. , като държал в себе си, в преден ляв джоб на
панталона си, наркотично вещество – 4.95 грама коноп/марихуана, поставено
в полиетиленово пликче. Обвиняемият нямал надлежно разрешително,
издадено по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ за това вещество. По същото време на мястото били и полицейските
служители при 02 РУ СДВР св. Д И и св. Ц Д, които обхождали маршрута в
изпълнение на служебните им задължения и забелязали лицето, като им се
сторило, че се държи подозрително. Двамата полицейски служители спрели
обвиняемия за проверка, вследствие на която установили самоличността му.
Св. И го попитал дали притежава забранени от закона вещества. Обв. А.
отговорил на въпроса, като заявил, че държи в себе си марихуана/коноп/ за
лична употреба и извадил от предния ляв джоб на панталона си плик с
веществото. След това го предал с протокол за доброволно предаване от
същата дата.
В хода на досъдебното производство е извършен химически анализ на
веществото, съдържащо се в посочения обект, като от изготвената физико-
химична експертиза е несъмнено установено, че същото представлява
високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с нетно тегло от 4.95
грама с 16 % съдържание на активния компонент - тетрахидроканабинол в
растителната маса.
Според Приложение № 1 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998
г. за определяне на стойността на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на един грам коноп /марихуана/ е 6.00 лева, с
оглед на което стойността на държаното от обвиняемия вещество възлиза
общо на 29.70 лева.
Видно от справката му за съдимост обвиняемият А. е неосъждан
/реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност, като от
представената в ДП справка от УИС на Прокуратурата на Р Б се установява,
2

че спрямо него няма образувани други досъдебни производства.
Всички събрани и кредитирани доказателства в досъдебното
производство си кореспондират взаимно и подробно, еднопосочно и
непротиворечиво, установяват релевантните факти от предмета на доказване
и подкрепят изцяло изложената фактическа обстановка. Авторството на
деянието и конкретната форма на изпълнителното деяние се доказват от
показанията на всички свидетели, разпитани в ДП, като и самият обвиняем не
отрича държането на наркотичното вещество. Полицейските служители – св.
Д и И, разказват за съмнителното поведение на обвиняемия, което ги е
провокирало да се приближат до него. И двамата разказват за възприетото
признание на обвиняемия, че притежава наркотично вещество – марихуана, за
лична употреба, както и за установената самоличност на С.А.. Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели, които са логични, подробни и
последователни. Това обстоятелство несъмнено се установява и от протокола
за доброволно предаване на предмета на престъплението. В дадените пред
съда обяснения от обвиняемия, същият признава за извършеното и споделя
как въздейства употребата на високорисковото вещество върху симптомите
на заболяването му.
Първоинстанционният съд прецени, че обясненията на обвиняемия
представляват не само средство за защита, но и основно доказателствено
средство в процеса, като в случая е установено, че обвиняемият А. не отрича
обвиненията и е съдействал на полицейските служители при проверката,
както и впоследствие в хода на процеса. Съдът прецени, че не се налага
подробен анализ на обясненията на обвиняемия в частта, в която А. описва
как полицейските служители са претърсили дома му и са търсили някакво
лице, доколкото тези въпроси са извън предмета на доказване по делото. Но в
останалата им част обясненията на С.А. изцяло се подкрепят от събраните по
делото доказателства, включително и за тежкото му здравословно и
материално положение. Изявлението за доброволното предаване на
наркотичното вещество кореспондира с протокола за доброволно предаване
от 08.02.2021 г., като и в него е записано, че веществото е предназначено за
лична употреба. Твърдението на обв. А., че растителната маса представлява
коноп/марихуана, се потвърждава и от заключението на физико-химичната
експертиза.
Съгласно заключението на изготвената в ДП комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, обв. А. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
вещите лица не са установили при него синдром на зависимост към
наркотични вещества и са приели, че се касае за епизодичен прием на
марихуана.
Конкретния вид и стойност на активния компонент в наркотичното
вещество и неговото тегло се доказват категорично от изготвената физико-
химична експертиза. А видно от протокол за оценка на наркотични вещества,
3

паричната стойност на наркотичното вещество е изчислена съобразно
нормативната уредба.
Съдът кредитира изцяло заключенията на физико-химичната и
психиатричната и психологична експертизи, като ги намира за обективно
изготвени, даващи компетентен и добре обоснован отговор на поставените
задачи в рамките на компетентността на вещите лица.
С оглед представената справка съдимост съдът установи, че спрямо обв.
А. има постановена влязла в сила присъда на 08.05.2013 г. по НОХД №
6738/2013 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 104-ти състав, с която му
е наложено наказание за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно:
наказание „пробация“, като са определени двете задължителни пробационни
мерки за срок от шест месеца/ и кумулативно с това лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Това наказание е изтърпяно на
08.11.2013 г., като след изтичането на законоустановения двугодишен срок по
силата на чл. 88а, ал. 1 от НК, към 2021 г. лицето е било реабилитирано по
право и трябва да се третира като неосъждано.
Съдът изцяло се довери и на представените от обвиняемия писмени
доказателства, установяващи тежкото му заболяване, от което страда от 5-
годишен; както и определената му пожизнена неработоспособност и
съответно размера на определената му социална помощ. Тези доказателства
изцяло кореспондират със заявеното от обвиняемия относно изключително
лошото му здравословно състояние и финансовите му затруднения.
В контекста на изложеното, съдът прие, че събраните по досъдебното и
съдебното производство доказателства са единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и
са относими към основния факт, включен към предмета на доказване по
делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът намери за несъмнено установени съществените факти за
съставомерността на деянието относно времето и мястото на деянието,
самоличността на обвиняемия и характеристичните му данни, конкретното
изпълнително деяние, вида и количеството на наркотичното вещество и
неговата стойност.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи :
От обективна страна обвиняемият С.А. А. на 08.02.2021 г., около 15:30
часа в гр. С, ж.к. до бл. , вх. , без надлежно разрешително, издадено по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), е
държал високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1
към чл. 3, ал. 2 от Наредбата за реда и класифициране на веществата като
наркотични - списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” – коноп/марихуана/ с
общо тегло от 4,95 грама, с процентно съдържание на активния наркотично
4

действащ компонент – тетрахидроканабинол 16 %, на стойност 29,70 лева.
Обвиняемият е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние
„държане” с факта на осъществяване на фактическата власт върху
наркотичното вещество, което е било поставено в джоб на панталона му. Това
обстоятелство се установява и от протокола за доброволно предаване на
инкриминираното вещество, како и от свидетелските показания. За
посоченото държане обвиняемият не е имал надлежно разрешително,
изискуемо по чл. 73, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредбата
за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от
ЗКНВП. Държаното наркотично вещество е включено в списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”, в който списък същото е класифицирано като
високорисково.
От субективна страна обвиняемият С.А. е действал при форма на вината
пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, като е
знаел, че държането на високорисково наркотично вещество (марихуана) без
надлежно разрешително е забранено от закона и въпреки това е упражнявал
фактическа власт върху същото, до доброволното предаване на забраненото
за притежание вещество на полицейските служители.
В контекста на изложеното, се налага извода, че от формална страна е
налице осъществен от обвиняемия фактически състав на престъплението по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК. Но подобен извод не държи сметка за конкретната
обществена опасност на деянието, която в случая се явява явно незначителна
и следователно са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК.
С оглед на всички събрани по делото доказателства съдът прие, че
макар формално да осъществява признаците на предвиденото в чл. 354а, ал. 5
вр. ал. 3 НК престъпление, извършеното от обвиняемия А. действие се явява
малозначително. Както се приема и в мотивите на ТР № 113/1982 г. на
Пленума на Върховния съд: „Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е обща. Тя се
прилага за всички престъпления по Наказателния кодекс, независимо дали
техният предмет има или няма парична равностойност. Единственото условие
е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно
или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Други изисквания
законът не поставя“. Оттук се заключава, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
НК намира приложение към всички предвидени в Особената част на
Наказателния кодекс състави на престъпления, включително и за
привилегированите състави на престъпление, сред тях и маловажните случаи,
например чл. 354а, ал. 5 от НК.
За да се приеме едно деяние за престъпно, то е необходимо
кумулативно да са налице елементите по чл. 9, ал. 1 НК. От съществено
значение е високата степен на обществена опасност на противоправното
5

поведение, която да оправдае наказателното преследване, осъждането на
извършителя на престъплението с влязла в сила присъда и третирането на
лицето за осъдено с всички неблагоприятни последици от това.
От друга страна, за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, следва да се приеме,
че е налице незначителност на обществената опасност, когато степента на
засягане на охранявания обект е минимална. От значение са всички обективни
характеристики на деянието, като начин на осъществяване, средства,
специфики на поведението, осъществяващо изпълнителното деяние,
обстановката, допълнителни несъставомерни последици и т. н. В случаите по
чл. 354а, ал. 5 НК, когато са приложими количествени критерии, особено
съществено е теглото на наркотичното вещество и неговата стойност.
Приоритет се отдава на характеристиките на деянието, но се съобразяват и
особеностите на дееца, тъй като те косвено рефлектират върху деянието.
Несъмнено е, че обект на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от
НК са важни обществени отношения, свързани с опазване здравето на
гражданите, но установената по делото фактическа обстановка разкрива
изключително ниска степен на обществената опасност с оглед конкретните
характеристики на деянието и дееца.
В подкрепа на извода за ниска степен на обществена опасност на самото
деяние е необходимо да се посочи количеството и стойността на
притежаваното без надлежно разрешително наркотично вещество /4.95 грама
на стойност 29.70 лева/, наред с това самият вид на субстанцията - марихуана,
която се причислява към т.нар. „меки дроги“, въздействащи в по-малка
степен върху психическото и физическото здраве на индивидите, както и
обстоятелството, че употребата на същата не води до възникване на
физическа пристрастеност. Установеното във владение на обв. А. количество
марихуана – под 5 грама, със сравнително ниско съдържание на активния
компонент – тетрахидроканабинол, свидетелства за предназначението му за
лична употреба, което се заявява и от обвиняемия в хода на целия процес.
Той сочи и конкретната причина за употреба на наркотика, а именно опит за
облекчаване на артритните му болки.
От друга страна, е налице и ниска обществена опасност на самия деец –
С.А. е на сравнително млада възраст /33 г./, с чисто съдебно минало /след
реабилитацията по право/, без висящи наказателни производства, оказал е
съдействие при проверката от служителите на МВР, доброволно е предал
наркотичното вещество и е посочил неговия вид. От значение е и
обстоятелството, че обвиняемото лице признава, че съжалява за извършеното,
т.е. съзнава проявата си, но освен това твърди и че няма повече да
осъществява подобно деяние. Освен това обвиняемият А. е в изключително
затруднено здравословно и финансово положение, което също следва да бъде
отчетено от съда. В случай, че същият бъде признат за виновен и му бъде
наложено минималното административно наказание по чл. 78а, ал. 1 НК в
размер на 1000 лева, това ще представлява изключителна финансова тежест за
6

обвиняемия, доколкото се равнява на дохода му за близо 6 месеца. В този
смисъл дори и минималната административна санкция се явява несъразмерно
тежка с оглед конкретиката на случая.
Изключителното обстоятелство, което съдът отчете в настоящия случай,
е тежкото заболяване на обвиняемия А. – ювенилен хроничен артрит, което е
нелечимо. Известно е, че последното се характеризира най-общо с увреждане
на ставите, а лечението, което се предписва, цели намаляване на болката и
препятстване по-голямото увреждане на ставите. При изготвяне на СППЕ,
самият обвиняем споделя, че употребява марихуана, защото успокоявало
болките му. Такова твърдение споделя и пред съда, където разказва, че след
употребата на марихуана се намалявала болката от хроничното му
заболяване. Именно така заявената цел на употребата на марихуана /и
съответно на нейното притежание и държане/ предпоставя съществената
разлика между типичните случаи на престъпленията по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3 НК и настоящия малозначителен случаи на същото деяние. В случая обв. А.
не е употребявал инкриминираното вещество, за да се чувства постоянно
щастлив, да намали чувството за неудовлетвореност или за да преживее
перипетии от заобикалящата го действителност, напротив, той, както се
констатира и по СППЕ, не е с установена зависимост към веществото, а го
използва, за да притъпи болезнеността, която артритът му причинява. В
обясненията си обвиняемият посочва, че съдържанието на доброволно
предаденото полиетиленово пликче щяло да му стигне поне за месец, за да го
ползва при усещане на болка. Поради това настоящият съдебен състав смята,
че използването на коноп/марихуана за намаляване болката от проявлението
на симптомите на артрита не може да се субсумира под общата хипотеза на
използване на субстанцията. Макар в българското законодателство да не е
легализирана употребата на марихуана за облекчаване на проявяващата се
болка от тежки хронични заболявания, по делото е установено, че за
обвиняемия пушенето на марихуана моментно притъпява болките в следствие
на болестта и спомага да върне част от нормалното си съществуване.
Анализът на тези обстоятелства налага съдът да заключи, че
извършеното от А. действие не е с достатъчно висока степен на обществена
опасност, за да бъде обосновано прилагането на наказателна репресия. В този
смисъл следва да се посочи и произнасяне на Европейският съд по правата на
човека по подобен случай в решение по делото A S A срещу Германия,
където съдът се солидаризира с разрешението на националния съд и приема,
че „извършеното престъпление е със средна или дори с ниска степен на
обществена опасност предвид две обстоятелства: малкото количество
наркотик в притежание на Х – което, освен това е предназначено за негова
собствена консумация…“ Подобни мотиви са довели до постановяване на
оправдателни присъди и от националните съдилища, например с Решение №
72 от 27.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 245/2020 г., II НО, докладчик съдията П
Ш; Решение № 231 от 24.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 869/2019 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Х М и множество други.
7

С оглед на така приетите факти по делото и анализът на деянието на
С.А. следва изводът, че макар описаното деяние формално да осъществява
признаците на престъпния състав по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от НК, поради
явната незначителност на обществената му опасност, то се явява
малозначително такова по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. По изложените
съображения и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 вр. чл. 304, последно
предложение от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК съдът призна обвиняемия С.А. за
невинен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от НК.
Съгласно чл. 354а, ал. 6 от НК, въпреки приетата липса на осъществено
престъпление, първоинстанционният съд следва да съобрази разпоредбата на
чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК, която предвижда, че се отнемат в полза на
държавата и вещите – предмет или средство на престъплението,
притежаването на които е забранено, независимо от наказателната
отговорност. Наркотичното вещество следва да се третира като предмет на
престъплението, поставен под контрола на ЗКНВП, за чието притежаване се
изисква издадено разрешително, с каквото обвиняемият не е разполагал. В
изпълнение на посоченото императивно правило настоящият съдебен състав
отне в полза на Държавата вещественото доказателство по делото -
високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с тегло 4.95 грама,
описано в приемателно-предавателен протокол от 08.07.2021 г. Наркотичното
вещество следва да бъде унищожено, заедно с транспортните опаковки,
приложени на л. 10 и 35-36 от ДП.
С оглед изхода на делото и признаването на обвиняемия СТ. АРС. АРС.
за невинен, на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото
разноски за експертизи в хода на ДП, следва да останат за сметка на
Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови решението си по НАХД №
12079/2021 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
8

Номер на акта:	572
Дата:	1 октомври 2021 г.
Съдия:	Радослава Николаева Качерилска

Дело:	20211110212079
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 август 2021 г.

Решение по дело №12079/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите