№ 1266
гр. София, 26.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20231110109585 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен установителен иск по чл. 422 ГПК,
вр с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че между него и ответника **** има сключен договор от
07.01.2021 г., по силата на който ищецът се задължава да извършва техническо
обслужване и ремонт на товарни автомобили, собственост на ответника. Твърди, че
последният му е възложил извършването на ремонт на товарен автомобил с рег.
№****, като за извършения ремонт ищецът му е изпратил 2 бр. фактури, а именно
фактура № **********/08.08.2022 г. на стойност 5 942,12 лв. и фактура №
**********/27.06.2022 г. на стойност 4 533,70 лв. Посочва, че ответникът е приел така
изпратените фактури, но не е заплатил същите. Отговорил е на изпращането им, като е
предложил да бъде извършено прихващане с други задължения по фактури. Твърди, че
ответникът е приел извършената дейност по товарния автомобил, доколкото е
подписал приемно-предавателен протокол. Предвид липсата на извършено плащане,
моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата в общ размер от
10 475,82 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.08.2022 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 43868/2022 г. по описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът **** е подал отговор на
исковата молба, в който сочи, че не е възлагал на ищеца извършване на ремонтни
дейности на посочения товарен автомобил, а единствено смяна на масло, общ преглед,
преглед на спирачки и ходова част и в този смисъл не дължи така претендираните
суми. Отделно от това, посочва, че е подписал приемно-предавателен протокол за
автомобила, само защото не е могъл да си вземе обратно същия от ищеца. Твърди, че
автомобилът е бил в движение при закарването му в сервиза, а когато е взел същия от
там, автомобилът не е могъл да запали и се е наложило да бъде репатриран, като в
1
този смисъл твърди, че е налице недобросъвестно изпълнение на поетото задължение
от страна на ищеца. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По така предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр с чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи: 1. сключването на
валиден договор за изработка между ответника, като възложител, и ищеца, като
изпълнител със соченото от ищеца съдържание; 2. ищецът да е изправна страна по
договора, т. е. да е изпълнил възложеното точно в количествено, качествено и времево
отношение, съобразно уговореното и да е предал извършената работа на ответника,
като ответникът да е приел работата или неоснователно да не я е приел; 3. настъпване
на изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение. При установяване
на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е извършил плащане на
дълга.
По делото безспорно установено е обстоятелството, че между ищеца и ответника
е било налице валидно облигационно отношение, имащо характера на договор за
изработка. Сключеният между страните договор от 07.01.2021 г. е с предмет
техническо обслужване на автомобили, товарни автомобили, полуремаркета и
ремаркета. Съгласно сключения договор, след извършване на посочените ремонтни
дейности ответникът по делото е длъжен да приеме извършената работа след
подписването на Протокол. По делото не е спорен въпросът дали ремонтните дейности
на товарен автомобил с рег. №**** са били извършени или не. Единствено спорен
между страните е въпросът дали извършените ремонтни дейности са били възложени
на ответното дружество, както и дали изпълнението отговаря в количествено и
качествено отношение на възложеното.
Несъмнено между страните е налице облигационно правоотношение, имащо
типичните белези на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, като
ищецът е изпълнител по него, а ответникът - възложител. Договорът за изработка е
двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Съгласно легалната дефиниция, с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да плати възнаграждение - чл. 258 ЗЗД.
Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи със свой
материал - чл. 261, ал. 2 ЗЗД. Той дължи на поръчващия един резултат, т. е. една
завършена работа. От своя страна възложителят е длъжен да приеме работата и да
заплати уговореното между страните възнаграждение.
По отношение на съдържанието на понятието "приемане на възложената
работата" правната доктрина и съдебна практика са единни, сочейки, че същото
включва в себе си фактически и правни действия, а именно: преминаване на властта
върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или
изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с
договора. Предпоставка за възникване на задължението по чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е
поръчващият да приеме съответната работа, като възражения за явни или скрити
недостатъци във връзка с изпълнението поръчващият е длъжен да направи - при
2
приемането, съответно - веднага след откриването им. Отговорността на изпълнителя,
съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 изр. 2 ЗЗД винаги е обвързана с уведомяването
му, като законът не изисква форма, в която следва да бъдат заявени възраженията
по чл. 264, ал. 2 ЗЗД. По тази причина е възможно те да са направени и само устно. От
представените по делото доказателства – писмени и гласни, обаче не се установи
такива да са заявени пред изпълнителя от възложителя на работата. Бездействието на
възложителя и пропускът да направи възражения в посочените срокове е обвързано от
закона със специфична "санкция" - при липса на възражения за неточно изпълнение
работата се счита за приета от възложителя (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД). Презумпцията за
точно изпълнение преклудира правото на възложителя на последващи възражения за
неправилно или неточно изпълнение, вкл. като процесуални възражения срещу
предявен от изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а едновременно с това
безусловно задължава възложителя да заплати възнаграждението, уговорено с
договора, за приетата работа, в който смисъл е и съдебната практика (Решение №
1100/04.07.2003 г., по гр. д. № 1876/2002 г., на V г. о.).
Предвид изложеното, съдът намира, че извършената от изпълнителя работа е
била приета от ответника по делото, доколкото в този смисъл е и приложения по
делото приемно-предавателен протокол, в който е отразено, че товарният автомобил се
приема без забележки. Заявеното от свидетеля **** в неговия разпит пред настоящия
съдебен състав, че е подписал приемно-предавателния протокол, понеже го е обсъдил
с дошлия с него полицай, съдът намира за абсолютно ирелевантно относно
приемането на работата.
Действително, показанията на разпитания свидетел се явяват обективни, логични
и пълни, но в същото време същите не опровергават по никакъв начин
обстоятелството, че ответното дружество, в качеството си на възложител по
сключения договор за изработка, е приело извършената работа. За дружеството е
съществувало задължение да прегледа извършената работа преди нейното приемане и
да прецени дали и по какъв начин да приеме същата. Пропускът от негова страна не би
могъл да се вмени във вреда на изпълнителя. Свидетелят ****, който е приел на място
работата, заявява, че след като е разписал приемно - предавателния протокол и е приел
камиона, е установил, че същият не може да запали, поради което е извикал пътна
помощ, която да репатрира превозното средство. Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал.
3 ЗЗД правата на възложителя при констатиране на недостатъци на извършената
работа са да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане,
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението и се погасяват в срок от 6 месеца от откриването на скритите
недостатъци на изработеното. В настоящия случай по делото не са представени
доказателства, от които да може да се установи, че ответното дружество е уведомило
ищеца за откритите недостатъци на извършената работа изобщо. Свидетелят ****
заявява в съдебно заседание, че е приел камиона, като впоследствие е закарал същия
да му бъде извършен нов ремонт, без обаче да е предявил своите претенции пред
ищеца. Извършването на възложената работа, както и обстоятелството, че същата е
била приета от представител на ответното дружество, се установява и от
свидетелските показания на свидетеля ***, които настоящия съдебен състав счита, че
следва да кредитира с доверие, доколкото същите са изцяло подкрепени от останалите
събрани по делото доказателства. Същият заявява, че действително товарният
автомобил при приемането му от свид. **** не е поискал да потегли, като е имало
проблем със скоростната кутия. Въпреки това, обаче, товарният автомобил е бил приет
3
без забележки от представителя на ответника, за което същият е разписал приемно-
предавателен протокол.
По отношение на направеното от ответника възражение, че не е възлагал на
ищеца извършването на работата, съдът намира на първо място, че същото
обстоятелство се явява изцяло ирелевантно, доколкото след като работата е била
приета от ответника без забележки, то той се е съгласил с извършеното. На следващо
място, видно от показанията на свидетеля ***, въпреки че в сключения между
страните договор работата е следвало да се възлага на ищеца писмено, то обикновено
възлагането е ставало устно. Заявеното от свидетеля ****, че останалите поръчки са
ставали писмено, като за тях е имало заявки, се явява абсолютно голословно
твърдение, неподкрепено от нито едно останало приложено по делото доказателство.
В този смисъл и доколкото самият свидетел признава, че като представител на
ответното дружество е приел извършената работа, без да направи в предоставения му
от закона шестмесечен срок възражения по констатираните от него недостатъци,
поражда за дружеството задължение да заплати уговореното между страните
възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да приеме за установено, че на база
сключен между страните договор за изработка от 07.01.2021 г., ответникът дължи
заплащане на сумата от общо 10 475,82 лв. във връзка с извършен ремонт на товарен
автомобил с рег. №****, за който са издадени 2 бр. фактури, а именно фактура №
**********/08.08.2022 г. на стойност 5 942,12 лв. и фактура № **********/27.06.2022
г. на стойност 4 533,70 лв.
Искът е изцяло основателен.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. 12/, съдът разпределя отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
Ето защо и с оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 210 лв. – разноски за държавна такса в
заповедното производство, както и сумата от 210 лв. – разноски за държавна такса в
настоящото исково производство. Ищецът има право на разноски и за адвокатско
възнаграждение за заповедното и исковото производство, но доколкото по делото не са
представени доказателства такива да са направени, то не следва да бъдат и
присъждани.
Ответникът няма право на разноски нито за заповедното, нито за настоящото
исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр с чл. 266, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: *****, дължи на ...., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, ет. 4, ап. 13, сумата от 10 475,82 лева, представляваща възнаграждение за
извършен ремонт на товарен автомобил с рег. №**** в изпълнение на сключен договор
4
за изработка от 07.01.2021 г., за което са издадени 2 бр. фактури, а именно фактура №
**********/08.08.2022 г. на стойност 5 942,12 лв. и фактура № **********/27.06.2022
г. на стойност 4 533,70 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.08.2022 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 43868/2022 г. по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ****, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: *****, да заплати на ...., ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, ет. 4, ап. 13, сумата от 210 лв. – разноски за държавна такса в
заповедното производство, както и сумата от 210 лв. – разноски за държавна такса в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5