Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 291 Година 2019, 11.02. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
09.01.2019 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
при
присъствието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ и като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2320 по описа за 2018
година и като обсъди:
Производство
пред първа инстанция.
Постъпила е искова молба от А.М.К. *** срещу
Национална агенция за приходите /НАП/ с адрес на призоваване гр.София,
бул.“Дондуков“№52 за присъждане на обезщетение в размер на общо 10 000 лева,
представляващо причинени неимуществени вреди, следствие от незаконосъобразен
акт на органи по приходите, отменен с влязло в сила решение №902/29.05.2017г.,
постановено по адм. дело № 442/ 2017г. по описа на
Административен съд - Пловдив, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното и изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Национална агенция за приходите оспорва
така заявената исковата претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/. Претендира разноски.
Подробни съображения излага в отговора на исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за основателност на исковата претенция, но счита, че търсеният размер
на обезщетение, е прекомерен.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за
установено следното.
Съгласно новелата на чл.203 АПК/в приложимата
редакция/, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава,
като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Според чл.1 ЗОДОВ пък, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът
са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така,
защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице
с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е НАП – София, която
Агенция, съобразно новелата на чл.2 ал.2 от ЗНАП, е юридическо лице на бюджетна
издръжка и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ,
тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон искът следва да се
предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът
следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди
тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/. Или
иначе казано, ищецът К. и ответникът НАП са надлежни страни в процесуалното
правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното/по
възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи
само с решението по същество на правния спор.
За да възникне правото на обезщетение обаче,
задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени
предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Не е спорно между страните, че със съдебно решение №902 от 29.05.17г. по адм. дело №442/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, VІІ състав е било отменено като незаконосъобразно Решение №26/19.01.2017г. на Директор ТД на НАП – Пловдив, с което е била оставена без уважение жалба на К. срещу действия на публичен изпълнител при същата Дирекция, обективирани в разпореждане за присъединяване изх.№С-160016-105-0214121/ 16.12.2016г. Т.е. няма спор относно установеността на единия от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ – отменен е като незаконосъобразен акт, с който е била оставена без уважение жалба на К. срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, обективирани в разпореждане за присъединяване изх.№С-160016-105-0214121/16.12. 2016г.
Следователно дължима е преценка установяват ли се от
доказателствената съвкупност по делото претърпени
неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се
неимуществените вреди в пряка причинна обусловеност от отменения
административен акт.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че
обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени
физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените
вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са
засегнати неблагоприятно от административна дейност.
В доктрината се поддържат разнообразни виждания
относно същността и обхвата на неимуществените вреди, но разбирането, че те се
отнасят до емоционалния живот на пострадалия и включват физическите и моралните
страдания, предизвикани от действията на други лица, не се поставя под
съмнение. По дефиниция неимуществените вреди обхващат последиците както на
блага, които са предмет на субективни права /право на чест, на име, върху
духовния интегритет/, така и върху блага, които не са предмет на права. Не
всяко увреждане обаче е релевантно, а само онова, което се характеризира с
продължителност и по-висока степен на интензивност.
В тази насока по делото беше разпитана в о.с.з. на
09.01.2019г. свидетелката З.А.К./майка на ищеца по делото/. От показанията й
научаваме, че К. след получаване на някакво писмо е станал: „…нервен, започваше
да крещи, ядосваше се от всяко нещо …“. Става ясно обаче, че сочените в
исковата молба заболявания ищецът е притежавал още преди получаване на
„…някакво писмо през края на 2016г….“, както и че през 2017г. (вече в хода на
неговото обжалване) е постъпил в „…болница „Свети Иван Рилски“ с кардиологичен
проблем….“. Следва да бъде посочено на първо място, че така дадените показания
не могат да бъдат определени като напълно обективни и безпристрастни, поради
обстоятелството, че свидетелката е майка на ищеца. От друга страна, дори и да
бъдат кредитирани, от тези показания не се разкриват обстоятелства, които да
обосновават неправомерна интервенция в сферата на К., различна от тази,
заложена при всяко едно получаване на издаден административен акт,
неблагоприятен за адресата му.
На следващо място, съдът намира, че всеки
административен акт, който е неблагоприятен за неговия адресат, създава
негативни емоции у последния, стига, разбира се, лицето адекватно да възприема
социалната действителност. Тези негативни последици в личен план са напълно
очаквани, предвидими, случващи се нормално, когато дадено лице като адресат на
акта счита, че необосновано е засегната правната му сфера. Важно тук е да се
прецени степента на интервенция в сферата на адресата, която се предопределя от
конкретните обстоятелства, напр. извършено изпълнение по акта, издаването му от
органа при ясното разбиране, че не е налице основание за възникване задължения
на адресата и други подобни. В последните хипотези ще е налице едно
по-дълбочинно засягане сферата на адресата, тъй като същият ще е поставен не
само в състояние за евентуална заплаха, а на директна намеса в правната му
сфера/напр. чрез изпълнение върху негови имуществени права за погасяване на
присъединените задължения/.
В дадения случай обаче, е било налице само едно
правно очакване, тъй като изпълнение по време на обжалване на административния
акт не е било предприето, а и К. се е възползвал от възможността да обжалва
действията на публичния изпълнител.
Според настоящия състав на съда “неудобството” на
даден субект да е страна в правен спор и да очаква разрешаването му/в една или
друга посока/ е заложено като допустимо и нормално да се търпи от всяка страна,
за да може да се осъществява правосъдието в Държавата. То обаче не може да е
основание само по себе си за възникване по право/ipso
jure/на някаква специална хипотеза на обезвреда, затова че лицето е било принудено по
административен и съдебен ред да отстоява правата си.
На доказване в настоящия процес подлежат конкретните
проявления на изпитваните негативни чувства. Описанието на проявленията може да
даде на съда опора за определяне сериозността на емоционалния стрес, а от тук -
за справедливо съизмеряване на вредите от
неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните възприятия,
времето и начинът на отработване на негативните вътрешни изживявания.
Такова доказване по делото не бе проведено. Нещо
повече, от показанията на свидетелката се установява, че здравословните
проблеми на К. са от преди отменените като незаконосъобразни действия на
органите по приходите, а хоспитализирането му в МБАЛ-Медицински комплекс „Св.
Иван Рилски“ – Пловдив е станало след депозиране на жалбата му до
Административен съд – Пловдив, по повод на която е образувано адм. дело № 442/2017г., приключило с влязъл в сила съдебен
акт, благоприятен за ищеца К..
Наложилите се действия пък във връзка с последвалото
административно и съдебно оспорване, очакванията във връзка с развитието и
приключването на спора, негативните емоции от самото издаване на разпореждането
за присъединяване, също не обосновават извод за ангажиране на специалната деликтна отговорност на ответника по тази претенция. Това е
така, защото в разглеждания казус не се разкриват някакви индивидуални
обстоятелства, които да обосновават ангажиране отговорността на ответника за
посоченото засягане на цели комплекси от изградени психо-емоционални
връзки, довели например и до здравословни проблеми, доколкото не се установи
нито умисъл, нито “груба небрежност” при упражняване на властническото
правомощие от длъжностните лица на ответното юридическо лице, нито е извършено
предварително изпълнение на акта, т.е. стояла е само опасността от евентуалното
такова в случай на отхвърляне жалбата на физическото лице.
Освен това в случая ищецът не събра достатъчно
убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си за причинените по обем и
въздействие увреждания на психиката или здравето си - показанията на
свидетелката З.К. не позволяват формиране на извод, че се касае за характеризиращо
се с продължителност и по-висока степен на интензивност увреждане. Искането за
назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да установи
„…взаимовръзката между упражнения ми психически тормоз от страна на ответника
по делото и влошаването на здравословното ми състояние, отнасящо се към периода
между 2014г. и 2017г.“, направено в исковата молба, бе оттеглено в о.с.з. на
05.11.2018г.
При това положение следва да се приеме, че в случая
фактът на отмяната на незаконосъобразните действия на публичния изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив е красноречив, но сам по себе си не може да обуслови
ангажирането на специалната деликтна отговорността на
Държавата в посочената насока. По друг начин казано, отмяната на един
административен акт, поради неговата незаконосъобразност, не презюмира отговорност на Държавата за настъпилите от него
вреди. Необходимо е да се докаже настъпването на тези вреди, които да са реално
претърпени, за да се определи техният паричен еквивалент. Това обаче също не е
достатъчно, а следва вредите да са пряка и непосредствена последица, т.е. да са
настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт.
Всичко, изложено по-горе, обосновава и извода на
настоящия състав – за отхвърляне на така предявената претенция, като неоснователна.
По разноските.
Съгласно нормата на чл.10 ал.2 ЗОДОВ, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 ГПК са
средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.10 ал.3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството/така решение №8985 от 10.07.17г. по адм. дело №11180/2015г. на ВАС на РБ, III отд. и много други в същия смисъл/.
С оглед на това на ответника не следва да се
присъжда търсеното възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.К. *** иск срещу Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков“№52 за
присъждане на обезщетение в размер на общо 10 000/десет хиляди/лева,
представляващо причинени му неимуществени вреди, следствие от незаконосъобразен
акт на органи по приходите, отменен с влязло в сила решение № 902/29.05.2017г.,
постановено по адм. дело № 442/2017г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ведно със законната лихва върху
посочената главница от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното и плащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Национална
агенция за приходите гр.София за присъждане на разноски по производството за
осъществена защита от юрисконсулт по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :