НОХД № 801/2011г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимите Б.Я.П. и И.П.Й.,*** за престъпление, както следва:
по чл.196 ал.1, т.2 във връзка с
чл.195 ал.1,т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 , във вр. с
чл.26 ал.1 и във връзка с чл.29 ал.1, б.”А”
и “Б” от НК за И.Й.
и
по чл.195 ал.1,т.3 и т.4, във вр.
с чл.194 ал.1 и с чл.20 ал.2 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК за Б.П., а именно за това, че в периода: от 01.02. 2011 г. до 18.02.2011 г. в
гр. Белово, обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в
съучастие като извършители, след като са разрушили преграда, здраво направена
за защита на имот - счупвайки стъкло на входна врата на сграда и след като са
използвали моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК № **, собственост на Б.А.К., и
техническо средство – каруца, собственост на обвиняемия Б.Я.П., са отнели чужди движими вещи: 20 бр. платна покривни
ламарини с размери 200/100см, 1 бр. стара шевна машина „Сингер”, 7 бр. чугунени
капаци за шахти и 1 бр. електрически мотор за водна помпа 1.1 киловата, на обща
стойност от 549лв, от владението на Община Белово, обл.Пазарджик с МОЛ К.А.М.- кмет на общината, без неговото съгласие
и с намерението противозаконно да ги присвоят, като И.П.Й. е извършил деянието
при условията на опасен рецидив, както следва:
1. За това, че на 01.02.2011г. в гр.Белово,
обл.Пазарджик, в съучастие като извършители, след като са използвали техническо
средство – каруца, собственост на обвиняемия Б.Я.П., са отнели чужди движими
вещи - 20 бр. платна покривни ламарини с размери 200/100см, на обща стойност
228.00лв., от владението на Община Белово, обл.Пазарджик с МОЛ К.А.М. - кмет на общината, без неговото съгласие
и с намерението противозаконно да ги присвоят;
2. За
това, че на 18.02.2011г. в гр.Белово, обл.Пазарджик, в съучастие като
извършители, след като са разрушили преграда, здраво направена за защита на
имот - счупвайки стъкло на входна врата на сграда и след като са използвали
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК № РА 6219 АС,
собственост на Б.А.К. ***, са отнели чужди движими вещи: 1 бр. стара шевна
машина „Сингер”, 7 бр. чугунени капаци за шахти и 1 бр. електрически мотор за
водна помпа 1.1 киловата на обща стойност 321лв., от владението на Община
Белово, обл.Пазарджик с МОЛ К.А.М. - кмет на общината, без неговото съгласие и с намерението
противозаконно да ги присвоят.
Представителят на РП-Пазарджик
поддържа обвинението против подсъдимите и пледира за осъдителна присъда.
В съдебно заседание подсъдимите се
явяват лично и със защитници, признават
се за виновни, но само за част от вещите, предмет на обвинението и дават
обяснения.
С протоколно определение на съда
е приет за съвместно разглеждане гр.иск в наказателния процес предявен от
ощетеното ЮЛ солидарно против подсъдимите за сумата от 549 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.
Районният съд след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 01.02.2011 г. подс.И.П.Й. и подс.Б.Я.П.
***, с каруцата на подс.П. тръгнали да
събират вършина. Мивайки по пътя покрай бившия военен санаториум в гр.Белово,
собственост на Община Белово, в двора на същия двамата видели стара стопанска
сграда, под която имало свалени покривни ламарини, като такива имало и на покрива на същата сграда. Мрежата, с която бил
ограден санаториума била скъсана на много места, поради което двамата влезли
без проблем в двора на санаториума. Отишли до стопанската сграда и оттам взели
четири броя покривни ламарини с размери 200х100 см. Две от ламарините взери от
земята, а други две свалили от покрива. Натоварили ламарините в каруцата,
смачкали ги и ги откарали в пункта за изкупуване на метални отпадъци в гр.
Белово – при св.М., където му ги продали. За предадения
отпадък получили общо сумата от 36лв.,
които разделили поравно, след което се прибрали по домовете си.
На 18.02.2011 г. отново двамата подсъдими
се срещнали и отишли за дърва в района на бившия военен санаториум в гр.Белово.
В един момент същите видели, че от санаториума излезли двама човека – млади непознати
момчета, които като ги видели побързали да избягат. Подсъдимите разбрали, че тези две непознати момчета били крадци. Тогава
решили и те също да влязат вътре в санаториума и да откраднат още нещо оттам.
Влезли в двора на санаториума, а след това отишли в една многофункционална сграда, находяща се
вътре в санаториума, в която проникнали през вече взломената входна врата. От тази сграда взели
7 бр. чугунени капаци за шахти и 1 бр. стара шевна машина „Сингер”. Изнесли откраднатото
в района извън санаториума и извикали таксиметров автомобил с водач св.Б.К., с помощта
на който откарали вещите пак в пункта за изкупуване на метални отпадъци в
гр.Белово при св. М.. Там ги предали, като получили общо сумата от 71лв. От тях
за извършената услуга платили 5лв. на св.К., а останалите пари си разделили
поравно.
Няколко дни след кражбите св.Д.К. ***, при обход в района
на военния санаториум констатирал извършени кражби на множество вещи и
сигнализирал за това служителите на МВР.
Били извършени издирвателни
мероприятия, при коита един брой чугунен капак от шахта - от общо седемте
открадните такива, бил намерен в пункта
за изкупуване на метални отпадъци в гр.Белово и бил предаден доброволно от св.Г.М.
на полицията. Последният обяснил как, от кого, кога и при какви обстоятелства е
закупил този капак, както и останалите вещи, които на два пъти му били
предавани като отпадък от подсъдимите. Св.М. предал и копие от регистъра за
покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали, от който било видно, че
на 01.02.2011г. е вписано предаване на отпадъци от подс.Й., а на 18.02.2011г. е
вписано такова от подс.П..
По този повод било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на
изготвената и приета по делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно изготвено, общата
стойност на движимите вещи, предмет на обвинението, към които освен
горепосочените влизат още 16 бр. покривни ламарини и 1 бр. ел.мотор за водна
помпа 1.1 киловата, възлиза на сумата от 549.00 лева, по пазарни цени, като е
приспаднато овехтяване, към датата на извършване на престъплението. Оценката е била
извършена по описание дадено от св.Д.Г.К..
Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия Й. той е бил осъждан
преди настоящото деяние общо 5 пъти. Като
за осъжданията на кражби по НОХД № 60/1996
год. и НОХД № 837/1996г. на ПРС му е било определено и наложено при усливията
на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК едно общо най тежко наказание в размер
на три години ЛС ефективно, което видно от справката от Затвора Пловдив, рег.№
691/08.06.2011г. е изтърпял на 23.06.2001г. За осъжданията на кражби по НОХД № 475/1997 год. и
НОХД № 545/2003г. на ПРС му е било определено и наложено при усливията на чл.25
ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК едно общо най тежко наказание в размер на осем
месеца ЛС ефективно, което видно от справката от Затвора Пловдив, рег.№
691/08.06.2011г. е изтърпял на 27.12.2001г., като при условията на чл.25 ал.2
от НК е било зачетено предишно изтърпяване на наказание ЛС по присъди за деяния
включени в съвкупността. По последното НОХД №
389/2007г. на РС гр.Пазарджик е осъден за престъпление
по чл.196 ал.1, т.2 от НК, във връзка с чл.195 ал.1
т.4, 5 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК, във връзка с
чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, като му е наложено наказание от шест месеца лишаване
от свобода, при първоначален строг режим. По същото дело е
осъден и за деяние по чл.216 ал.1 от НК във
връзка с чл.20 ал.1 от НК като му е наложено наказание пробация, но
при условията на чл.23 ал.1 от НК е определно и наложено общо най-тежко
наказание от шест месеца ЛС при строг режим, което видно от справката от
Затвора Пазарджик с изх.№ 1800 от 03.06.2011г. е изтърпял на 20.06.2007 година.
При
това полежение няма съмнение, че настоящото деяние подс.Й. е извършил в срока
по чл.30 ал.1 от НК само по отношение на това последно осъждане по НОХД №
389/07 год.
Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия Б.П. той е бил осъждан
преди настоящото деяние общо 5 пъти. По НОХД № 348/75г. на ПРС е амнистиран. По
НОХД № 492/99г. на ПРС е осъден на глоба и за това осъждане е настъпила
абсолютна реабилитация по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1,т.5 от НК. По НОХД №
837/96г. на ПРС е осъден за кражба на 2
години и 6 месеца ЛС, условно с петгодишен изпитателен срок. По НОХД № 475/97г.
на ПРс е осъден за кражба на осем месеца ЛС, ефективно при общ режим, като е
постановено при условията на чл.68 ал.1 от НК да изтърпи и наказанието от 2
години и 6 мисицо ЛС, по горепосоченото дело. Видно от справката от
Затвора Бобов дол с изх.№ 221 от 10.06.2011г. тези наказания той е изтърпял на 18.10.2001 година. След това е
осъждан и по НОХД № 250/04г. на ПРС с присъда влязла в сила на 05.05.2005г. за
кражба при опасен рецидив, като му е наложено наказание от 6 месеца Лс, при
строг режим, което видно от справката от Затвора Пазарджик с изх.№ 1800 от
03.06.2011г. е изтърпял на 30.11.2005 година.
При
това положение няма съмнение, че настоящото деяние подс.П. не е извършил в
срока по чл.30 ал.1 от НК по отношение на предишните си осъждания. Няма
съмнение също, че за осъждането му по НОХД №250/04г. на ПРС е настъпила
абсолютна реабилиция по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1,т.4 от НК, т.к. по
това дело наказанието му е било ефективно, но е под една годинеа ЛС, като е
изтърпяно на 30.11.2005г., а на 30.11.2010г. е изтекъл петгодишния срок по
чл.82 ал.1,т.4 от НК. За осъжданията му по НОХД № 837/96г.и НОХД № 475/07г., не
е настъпила абсолютна реабилитаци,, т.к. тези
наказания е изтърпял ефективно и наказанието по НОХД № 837/96г. е повече
от една година, при което срокът за реабилитация по чл.88а ал.2 от НК е 10
години и изтича на 04.03.2011 година, т.к. това наказание е изтърпяна на
04.03.2011 година, а настоящото деяние е довършено преди да изтече този
десетгодишен срок, а именно на 18.02.2011 година.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът установи изцяло от обясненията на подсъдимите и показанията на
свидетелите К., М., Г. и К., заключението на оценъчната експертиза и писмените доказателства,
приети по делото.
Съдът дава
пълна вяра на горепосочените гласни доказателстгва, т.к. те са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондират помежду си и с останалите, събрани по
делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност
очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.
Изцяло
следва да се кредитират обясненията на двамата подсъдими, с които те заявяват,
че са откраднали по описания вече начин само четири броя покривни ламарини, а
не общо 20 такива, както и, че не са крали ел.мотор за водна помпа 1.1
киловата, а също и че на са взломявали входната врата при проникване в помещението
на 18.02.2011 година. Тези обяснения не
се опровергаха от никое друго пряко или косвено доказателство, а напротив
подкрепиха се от показанията на св.М., който е категоричен, че на 01.02.2011г.
двамат подсъдими са му предали само 4 бр. покривни ламарини, а на 18.02.2011г.
са му предали само 7 чугунени капаци за шахти и1 бр. стара шевна машина
„Сингер”, като не са му предавал ул.мотор за водна помпа. Подкрепят се и от
показанията на полицейския служител – св.Г., пред когото непосредствено след
разкриване на деянието двамата подсъдимчи са признали да са откраднали само
тези вещи, за коиот признават и във фазата на съделбното следствие, като още
тогава са заявили, че на 18.02.2011г. не са взломявали врата на санаториума и
са изразили съмнение, че може би тя е била взломена от двете непознати лица,
които са били преди тях вътре, а когато са ги видели са побегнали.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението
си подс.Й. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1,т.4 и т.7 във вр. с чл.194
ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, въвъ вр. с чл.28 ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а подс.Б.П. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1, т.4 във вр. с
чл.194 ал.1 , във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК, като в периода от
01.02.2011г. до 18.02.2011г. в гр.Белово, обл.Пазарджишка, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като
съизвършители, чрез използване на МПС и техническо средство, са отнели
чужди движими вещи – 4 броя платна покривни ламарини с размери 200/100см, 1 брой стара шевна машина „Сингер” и 7 броя чугунени капаци за
шахти, на обща стойност 276.60лв. от владението на Община – Белово,
обл.Пазарджишка, представлявана от кмета К.А.М., без негово съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвоят, като Й. е извършил деянието при
условията на повторност и случаят не е
маловажен.
Още тук е мястото да се посочи,
че двамата подсъдими бяха признати за невиновни и оправдани по първоначално
повдигнатото им обвинение, а именно затова, че са извършили кражбата чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот по смисъла на
чл.195 ал.1, т.3 от НК, както и че са извършили кражба на 16 броя покривни
ламарини и 1 брой електромотор за водна помпа 1,1 киловата на обща стойност
272.40лв., а подсъдимия И.Й. беше оправдан и затова, че е извършил деянието при
условията на опасен рецидив по смисъл на чл.196 ал.1, т.2, във връзка с чл.29
ал.1, буква „а” и буква „б” от НК. Съображенията подсъдимите да бъдат оправдани
за кражбата на вещите -16 бр. покривни ламарини и 1 бр. ел.мотор за водна помпа
на обща стойност 272 лева, както и за това, че са повредили преграда, здраво
направена за защита на имот - се свеждат
до това, че обвинението не беше доказано в пълния му обем и за тези вещи и това
квалифициращо обстоятелство, каквото е взломяването. В този смисъл обвинеието
почива само и единствено на предположения, което по силата на императивната
разпоредба на чл.303 ал.1 от НПК е достатъчно да се постанови оправдателна
присъда в тази част.
Подс.Й. бе призната на невиновен за това да е
извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, буква „а” и буква „б” и
следващите от НК, т.к. неговите предишни осъждания не се вписвате в хипотезите
на тези норми. Както бе посочено по-горе наказанията ЛС на които е осъден ефективно
по НОХД № 60/1996 год., НОХД № 837/1996г., НОХД № 475/1997 год. и НОХД № 545/2003г. на ПРС
е изтърпял изцяло на 27.12.2001г., а настоящото деяние е извършено след
изтичането на петгодишния изпитателен срок по чл.30 от НК спрямо тези предишни
четири осъждания, които макар и обективно да зъпълват нормата на чл.29
ал.1,бук.А от НК, но щом е извън специалния петгодишен срок то е недопустима
кмалификация опасен рецидив. Единствено
настоящото деяние подс.Й. е извършил в срока по чл.30 ал.1 от НК само по
отношение на осъждането по НОХД № 389/07 год., по което е наложено при
условията на чл.23 ал.1 от НК общо най-тежко наказание от 6 месеца Лс,
ефективно. Това осъждане обаче на
обуславя квалификация опасен рецидив по чл.29 ал.1,бук.Б от НК, т.к. е
необходимо лицето да е осъждано два или повече пъти на ЛС за умишщлени
престъпления от ОХ е поне за едно от тези осъждания наказанието да не е
отложено за изтърпяване. В случая имаме само едно осъждане. В случая това
осъждане на подс.Й. обуслаяв квалификация повторност по смчисъла на чл.28 ал.1
от НК, т.к. настоящото деяние е след осъждането му за същото по вид деяние,
т.е. за кражба.
Деянието е извършено от всеки от
подсъдимите умишлено с желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк
умисъл съгласно материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Двамата са действаил в съучастие като съизвършители, доколкото са имали общонст
в умисъла и всеки един от тях е съзнавал
приноса на другия в общата престъпна дзейност.
Подсъдимите са съзнавали всички
обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите,
т.к. Й. е бил наясно със съдебното си минало и посочените по-горе осъждания, особено
последното, което обуславя квалификация повторност при немаловажен случай,
какъвто е настоящия, както и с това, че настоящото деяние върши в рамките на петгодишния
срок от изтърпяване на наложеното наказание ЛС по последното му осъждане. Двамата са съзнавали и че при извършване на
кражбата са използвали техническо средство, каквото в случая е каруцата, т.к.
без нейното използване би било затруднено установяването на трайна фактическа
власт върху отнетите вещи, които са били тежки. Съзнавали са още, че използват
и МПС – таксиметровият автомобил на св.К., без сойто е било невъзмжоно или
значително трудно да пренесат тежките 7 бр. чугунени решетки и шевна машина до
изкупвателни я пункт. Деянието е извършено при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, т.к. двете единични кражби
осъществяват един и същ престъпен състав,
осъществени са при идентичнат фактическа обстановка и еднородност на
вината, като последващото е било продължение на предшестващото.
При
определяне вида и размера на наказцанието, което следва да се наложи на
подсъдимите съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на чл.54 и сл. от НК, относно неговата
индивидуализация.
Съдът отчете високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние
като съобрази начина на извършването му – демонстративно, послед бял
ден, с демонстрирано чувствно за безнаказаност и при условията на продължавана
престъпна дейност, което заслужава по–високата марална, социална и правна
укоримост. Подсъдимите са личности с висока
степен на обществена опасност – двамат
са осъждани основно за престъпления против собствеността, подробно посочени
по-горе, като са и негативно охарактеризирани по местоживеене.
Като
смекчаващи отговрността обстоятелства, следва да се отчетат направените
самопризнания, оказаното съдействие на разследващите органи, тежкото семейно,
материално положение и имотно състояние на
двамата подсъдими и невисоката стойност на вещите, предмет на
посегателство, които общо са в размер малко над една МРЗ. Като отекчаващи – се
отчетоха миналите осъждания на двамата, които не влияят на правната
квалификация и не са обективен елемент от състава на престъплението, особено за
Йораданов, а също така и негативните характеристични данни за двамата.
Подбудите за извъшване на
престъплението следва да се търсят в личността на всеки от подсъдимите, в
изкривената им ценностна система, в стремежа да си набавят средства по бърз и
дори престъпен начин, което е една рефлексия от ниския им жизнен стандарт
и липсата на социална перспектива.
При тези данни и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
отонсителната им тежест съдът счете, че е
налице едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелсдтво - виската стойност на вещите предмет на
посегателство, при наличието на което и най-лекото предвидено в закон
анаказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът приложи разпоредбата
на чл.55 ал.1,т.1 от НК, като определи наказанието и за двамат под минимума,
предвиден в осъществения перстъпен състав. По тези съображения съдът осъди
подс.П. на четири месеца лишаване от свобода, а подс.Й. на шест
месеца лишаване от свобода, което ще е съответно на тежестта на престъплението
повдигнатото и осъществените квалифициращи признаци от всеки от извършителите и
с което ще се постигнат целите на наказанието за всеки един от двамата.
На сонование чл.61 т.2 във вр. с
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от
двамата подсъдими в затвор, т.к. с оглед придишните им осъждания на ЛС за
престъпления от ОХ по отношение на тях е неприложим институтът на условното
осъждане.
От деянието ощетеното ЮЛ е претърпяло имуществени вреди, за които подсъдимите дължат обезщетение по
силата на чл.45 от ЗЗД.
Съдът като съобрази заключението на
оценъчната експертиза, както и сумарната стойност на общо причинените имуществени вреди, предвид това за което Й. и П. бяха признати за виновни
и осъдени намери, че предявеният
граждански иск е частично
основателен, като доказан по
основание, но е и в
размера, в който е предявен, а само в този, който отговаря на вещите, за които
подсъдимиет бяха осъдени. С оглед на това съдът осъди подсъдимите солидарно да заплатят на Община Белово, представлявано от
кмета К.М. сумата от 276.60 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
18.02.2011г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания
размер от 549 лева отхвърли предявения
граждански иск като неоснователен.
Съдът постанови след влизане на
присъдата в сила вещественото доказателство
1 брой чугунен капак за шахта, на съхранение в РУП гр.Септември да се върне на
собственика Община-Белово.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите бяха присъдени и същите бяха осъдени да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Пазарджик, направените по делото разноски за
експертиза в размер на по 20 лева за всеки един от тях, а по сметка на ПРС в размер на по 7.50
лева, както и ДТ върху уважения гр.иск в размер на по 50
лева, в съответствие
с разпоредбата на чл.2 от Тарифата за ДТ събирани от съдилищата по ГПК.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: