Р Е Ш Е Н И Е
№
262828/19.11.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13196 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен
по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск от „А.Б.” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „У.Н.“ ЕООД (предишно наименование „*),
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 306,59 лв. /триста и шест лева
и петдесет и девет стотинки/, дължима главница за периода от 09.12.2017 г. до
08.01.2018 г. по Фактура № *********/12.01.2018 г. с падеж 11.02.2018 г. и
сумата от 264 лв. /двеста шестдесет и четири лева/, дължима главница за периода
от 09.01.2018 г. до 08.02.2018 г. по Фактура № *********/12.02.2018 г. с падеж
14.03.2018 г., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за предоставяне
на гарантиран фиксиран интернет за периода от 12.01.2018 г. до 14.03.2018 г. по
сключен между страните Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М5892375, ведно със законните лихви върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението /12.06.2020 г./ до окончателното
погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед № 3631/20.07.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6296/2020 г.
на ВРС.
В исковата молба ищецът „А.Б.“ ЕАД твърди, че е
предоставил на ответника услугата „Достъп до интернет“ по силата на сключен
между страните Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М5892375 с уговорено месечно възнаграждение в размер на
220 лв. без ДДС, като услугата е инсталирана от страна на дружеството на
04.01.2020 г. за срок от две години. Сочи, че за периода 04.01.2018 г. –
08.02.2018 г. е извършил изпълнение, но ответникът не е заплатил възникналите
му задължения, които възлизат в размер на 570,59 лв. месечни абонаментни такси
и ползвани услуги. В тази връзка е подал заявление, по което му е издадена
заповед за изпълнение, оспорена от длъжника. Моли за уважаване на предявения
иск за установяване на вземането по заповедта и присъждане на разноски. В
съдебно заседание ищецът подава писмена молба, с която поддържа исковата молба.
Ответникът „У.Н.“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че цитираният от ищеца
договор не е влязъл в сила, защото не е подписан от доставчика. Сочи още, че
услугата „достъп до интернет“ не е реално предоставена, не са изградени трасета
и не са предоставени приемници за достъп до интернет.
Излага още, че в протокола за предоставян на услуга няма опис на предоставено
крайно устройство, чрез което да се осигури достъп до интернет и няма
регистриран трафик. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. В
съдебно заседание ответникът оспорва иска.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
По
делото е представен проект на договор между ищеца „А.Б.” ЕАД (предишно
наименование „*“ ЕАД) и ответника „У.Н.“ ЕООД (предишно наименование „* ЕООД),
в който е положен подпис и печат само на управителя на „* ЕООД, по силата на
който доставчикът се е задължил да предостави възмездно на потребителя услугата
„Достъп до интернет“, дефинирана като постоянна връзка за пренос на Internet Protocol (IP) пакети през входни точки в мрежата на
доставчика срещу задължението на потребителя да заплати месечно възнаграждение
(месечна абонаментна такса) в размер на 220 лв. без ДДС и инсталационна такса в
размер на 0 лв. Първото месечно възнаграждение е дължимо след подписване на
протокол, с който се осигурява използването на услугата, и издаването на
фактура, като същото се дължи независимо дали потребителят е започнал
експлоатацията на услугата или не.
Представен
е констативен протокол за предоставяне на услуга от 07.12.2017 г., носещ
подписите на страните, в който е записано, че срокът за ползване на услугата е
две години, считано от датата на активиране – 04.01.2018 г.
Представени
са издадени от ищеца фактури № *********/12.01.2018 г. и № *********/12.02.2018
г. за задължения на ответника в размер на 306,59 лв. и 264 лв., както и Общи
условия на ищцовото дружество.
От
приетото по делото експертно заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че в софтуерната система на „*“
съществува договор между страните с дата на влизане в сила 04.01.2018 г. с
клиентски номер *********, като същият е за системен пакет интернет осигуряващ
200 Mbps. За периода 04.01.2018 г. – 08.02.2018 г. е
имало връзка между двете дружества, но между 23-24 седмица същата е прекратена,
като му е представена графика на трасето, от която се виждат загубите на
данните, но графика на потреблението не е представена. За предоставянето на услугата
е било необходим SFP-преобразувател на оптичния сигнал в електрически, който е бил
предоставен. Бил е необходим поне един IP адрес, за да се ползва услугата, но
няма данни, че такъв е предоставен. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че договор между страните фигурира само в системата на ищцовото дружество.
Посочва, че от графиката се вижда, че има свързване между системите, но това не
означава, че е имало трафик. Уточнява, че след като не е бил предоставен IP
адрес не може да се ползва услугата, дори и да е имало изградена връзка.
По
делото е разпитан свидетеля А.Х.Х., който твърди, че
до май 2019 г. е бил служител на „*“ и си спомня, че между ищеца и ответника е
имал сключен договор за гарантиран интернет, като ИТ отдела са инсталирали
услугата. Не си спомня кога е бил сключен договора.
По
делото е разпитан свидетеля *, който твърди, че е през януари-февруари 2018 г.
е работил като технически консултант за *. Не знае дали е сключен договор с *,
но е участвал в техническото изграждане. Посочва, че * са пуснали кабел до * и
връзката е била изградена, но по нея не е тръгнала услуга, като IP адрес също
не е бил предоставен.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск по реда
на чл. 422 ГПК, за установяване на вземания за незаплатени месечни абонаментни
такси за предоставяне на гарантиран фиксиран интернет по сключен между страните
Договор за електронни съобщителни услуги, с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса
доказателствена ищецът е следвало да докаже, че между него и ответника е налице
валидно облигационно отношение с параметрите на договор за електронни
съобщителни услуги, изпълнението си по договора, а именно реално да предостави
услугите, както и основанието и размера на предоставените услуги. Ответникът е
следвало да докаже, че е заплатил дължимата цена за предоставените услуги, в
случай, че ищецът докаже фактите, за които носи доказателствена тежест.
На първо място следва да се посочи, че ищецът не
съумя пълно и главно да докаже в процеса, че между него и ответника е бил
сключен процесния договор за услуги. Съобразно събраните по делото
доказателства може да се приеме, че е вероятно такъв договор действително да е
бил сключен, доколкото фигурира в системата на ищеца и е налице подписан от
двете страни констативен протокол, че услугата е предоставена. Оригиналите на договора
и констативния протокол не са представени от ищеца с твърдения, че същите са
унищожени в резултат на наводнение в архивиращата компания, която ги е
съхранявала. Ответникът твърди, че не разполага с тези документи. Представения
по делото договор не може да породи валидно правни последици, доколкото не носи
подписа на една от страните по него.
В подкрепа на горното в Раздел II, т. 6 от ОУ на
ищцовото дружество е предвидено, че * сключва с лицата, желаещи да ползват
услуги писмен договор и договорът при общи условия влиза в сила в 7-дневен срок
след сключването му или незабавно, ако абонатът изрично е заявил това писмено.
Доколкото в ОУ е предвидена специална писмена форма на договора, а ОУ имат
силата на закон между страните, то и съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК
свидетелски показания за установяването на правни сделки, за действителността
на които се изисква писмен акт, са недопустими. Недопустими са и за
установяване на писмени съглашения, в които страната е участвала (чл. 164, ал.
1, т. 5 ГПК). В тази връзка с допуснатите по делото свидетелски показания не
може да се установява, че такъв договор е бил сключен, а тези показания могат
да се ползват единствено за изясняване на обстоятелствата и преддоговорните
отношения около сключването на сделката. От разпита и на двамата свидетели Х. и
* може да се направи извод, че между страните са били налице някакви отношения,
но точната дата на сключването на договор за услуги, както и параметрите му не
се установяват. В тази връзка наличието на облигационно отношение не беше пълно
и главно доказано от ищеца, макар и да са налице косвени доказателства за
неговото съществуване. Този извод на съда е достатъчен за отхвърляне на иска за
реално изпълнение на задължението за заплащане на абонаментни такси във връзка
с този договор.
На следващо място дори да се приеме, че договор
между страните е бил сключен, то ищецът не успя да докаже в процеса изпълнение
на задължението си по него – да предостави услугата „Достъп до интернет“, за да
възникне задължението на ответника да заплати възнаграждение. По делото се
установява точно обратното. От свидетелските показания на Аврамов се
установява, че кабел е бил прекаран между двете дружества, но не е бил
предоставен IP адрес. Свидетелят Х. също си спомня, че услуга е била
инсталирана. Във връзка с предоставянето на услугата съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице, от което категорично се установява, че IP адрес не
е бил предоставян на ответника и интернет трафик не е бил генериран. Ищецът не
е изпълнил задължението си по „проекто-договора“ да предостави
услугата „Достъп до интернет“, дефинирана като постоянна връзка за пренос на
Internet Protocol (IP) пакети през входни точки в
мрежата на доставчика. Установява се, че е предоставено устройство (SFP), но не
и IP адрес, поради което и ответникът не е могъл реално да ползва услугата и да
генерира трафик. В тази връзка доколкото услуга не е използвана по вина на
доставчика не следва да му се дължи и възнаграждение, защото в противен случай
ще е налице хипотеза на неоснователно обогатяване. Ищецът е фактурирал
задължения на потребителя за услуги, които реално не са предоставени и ползвани
за периода 04.01.2018 г. – 08.02.2018 г., влизащ в отчетния период, за който са
издадени процесните фактури, поради което и сумите са недължими.
В заключение настоящият състав
намира, че предявеният иск за установяване дължимостта на сумите от 306,59 лв.
и 264 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските следва да се възложат
в тежест на ищеца. Ответникът е претендирал сторените разноски в размер на 160
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение /л. 47/, които следва да му се
присъдят изцяло.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск от „А.Б.” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „У.Н.“ ЕООД (предишно наименование „*
ЕООД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 306,59 лв. /триста и шест лева и петдесет и девет стотинки/,
дължима главница за периода от 09.12.2017 г. до 08.01.2018 г. по Фактура №
*********/12.01.2018 г. с падеж 11.02.2018 г. и сумата от 264 лв. /двеста шестдесет и четири лева/, дължима главница за
периода от 09.01.2018 г. до 08.02.2018 г. по Фактура № *********/12.02.2018 г.
с падеж 14.03.2018 г., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за
предоставяне на гарантиран фиксиран интернет за периода от 12.01.2018 г. до
14.03.2018 г. по сключен между страните Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М5892375, ведно със законните
лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
/12.06.2020 г./ до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е
издадена Заповед № 3631/20.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6296/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „У.Н.“ ЕООД (предишно
наименование „* ЕООД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 160 лв. /сто и шестдесет лева/,
представляваща сторени разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: