Определение по дело №898/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК и се развива по частна жалба на „О Б. Б., ЕИК , със седалище и адрес на управление У.”Св.С.” № 5, представлявана от С. П. В. - главен изпълнителен Д. и Р. И Т. черз Ю. М. насочена против Определение № 5491/12.12.2013 г., постановено по гр.д. № 794/2012 г. по описа на РС Разлог.

Със същото първостепенният съд е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за присъждане на разноски по развилото се пред него производство поради обстоятелството, че по дело не са представени доказателства за направените от ответника в първоинстанционното дело разноски за юрисконсулстско възнаграждение.

В частната жалба се развиват доводи за необоснованост на атакувания С. акт и се иска отмяната му, а по същество – присъждане на претендираните разноски.

Ищцата в първоинстанционното производство не е взела становище по частната жалба.

Благоевграският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана в срок от лице с правен интерес от атакуване на постановения от районния съд акт.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Настоящият състав на въззивната инстанция споделя доводите на районния съд, че отговорността за разноски е аксесорна, и макар за зависи от изхода на делото, то тя не възниква по силата на закона.

Споделя и доводът, че за да се активира тази отговорност следва да са налице при условията на кумулативност, следните изисквания – да е налице искане; да е определен размерът им и разноските да са действително направени.

За конкретния казус няма спор, че в случая искане за присъждане на разноски ответникът в първоинстанционното производство е направил.

Въззивната инстанция споделя и доводът, че освен че трябва да са поискани своевременно, то разноските непременно трябва и да са посочени по размер.

В случая частния жалбоподател е претендирал само и единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение на представлявалия го процесуално Ю. по смисъла на чл.78, ал.8 ГПК /така и отговора по исковата молба/, но нито в отговора, нито по-късно в хода на процеса, вкл. в хода на съдебните прения и в писмените си бележки по делото е посочил какъв размер на исканото юрисконсултско възнаграждение претендира.

Нормата на чл.78, ал.8 ГПК сочи единствено, че в полза на юридическите лица и се присъжда адвокатство възнаграждение, ако те са били защитавани от Ю., но не сочи в какъв размер е това възнаграждение, т.к. определянето на последния е оставено на страните, при спазване изискванията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За конкретния казус основателно районният съд е отбелязал, че частния жалбоподател не е посочил какъв е размера на възнаграждението, което претендира, нито е поискал изрично от съда то да бъде определено он съда, съобразно изискванията на цитираната наредба.

При това положение правилен е изводът му, че искането за присъждане на възнаграждение е неоснователно, предвид неговата неопределеност от страната, която го претендира.

На самостоятелно основание и вън от горното частната жалба се явява неоснователна и с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция.

По изложените съображения и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5491/12.12.2013 г., постановено по гр.д. № 794/2012 г. по описа на РС Разлог.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: