Решение по дело №297/2019 на Районен съд - Червен бряг

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №

гр.Червен бряг, 09.01.2020г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                                     

РАЙОНЕН СЪД-ЧЕРВЕН БРЯГ, четвърти наказателен състав в открито заседание на   шестнадесети декември през  две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при участието на секретаря М.Цакова и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията АНД №297 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

            Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на К.С.М. с ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно постановление №18-0374-000479/26.02.2018г. на Началник РУ Червен бряг, с което на жалбоподателя за това, че на 15.02.2018г. в 14.30 часа в община Червен бряг на път третокласен №ПП3 като водач на лек автомобил „***с рег.№***управлявал лек автомобил на изхода на село р. без да е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, напуска мястото на проверката без разрешение на контролните органи,  поради което за нарушение на чл.137 ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му била наложенао административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв,  за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП  - глоба в размер на 10 лв., както и за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.  Посочва се в жалбата, че издаденият акт е незаконосъобразен.  Иска се от съда да отмени изцяло Наказателно постановление №18-0374-000479/26.02.2018г. на Началник РУ Червен бряг като неправилно и незаконосъобразно. 

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

            РУ-Червен бряг, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

            Районна прокуратура Червен бряг, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази служебно известните факти от АНД № 408/2018г. по описа на РС-Червен бряг, по което е бил съдия докладчик, приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 15.02.2018 г. на изхода на село р. в посока гр. Плевен настъпило пътно транспортно произшествие с тир с румънска регистрация, превозващ кенчета с кока кола. За да предотвратят последващи произшествия и с оглед  събиране на вещите, разпилени на пътното платно, служители на РУ Червен бряг включващ свидетелите В.Г.В. и Р.Л.И. сигнализирали на водачите на МПС да преустановят движението си като забранили временно преминаването на превозни средства през участъка. Жалбоподателят няколкократно опитал да наруши тази забрана като му било разяснено от св. В. да преустанови това си поведение. Въпреки предупреждението К.С.М. управлявайки лек автомобил „***с рег.№***, собственост на  П. П. с ЕГН **********, опитал за премине през участъка. Свидетеля В. го спрял и заедно със свидетеля Р.Л.И. опитали да извършат проверка на автомобила и водача. Свидетелите  възприели, че М. е без поставен обезопасителен колан. При поискване на документите / свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон към него/ от служителите на МВР, водачът не ги представил, а заявил, че ще отмести колата. Св.В. му разпоредил да остане на място  и да не мести автомобила, за да му бъде съставен акт за извършените нарушения. Вместо да изпълни разпореждането, М. задвижил автомобила и преминал рязко край намиращия  до предния ляв калник на автомобила св.Р.И., като го засегнал по коляното и му причинил телесни повреди. Св. В. незабавно се свързал с вторият екип, находящ се в близост до село Т. и подал данните на автомобила на жалбоподателя. Св. С.Н.С. бил част от вторият патрулен екип и заедно с колегите си успели да спрат автомобила на М.. Св. С. по-рано през деня участвал при съставяне на АУАН на М. за нарушения на ЗДвП, а именно, че управлява МПС без да представя СУМПС и контролен талон към него. След подаване на сигнала  от св.В. и в хода на втората проверка на автомобила за деня, св.С.  възприел обстоятелството, че жалбоподателя отново управлява МПС като  не носи СУМПС и контролен талон към него. За констатираните административни нарушения свидетелят В. съставил АУАН с ф.№544291/15.02.2018г. за нарушения на чл.100, ал.1 т.1, чл.103 и чл.137а ал.1 ЗДвП, който връчил на нарушителя и последният получил препис от акта на същата дата.  Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление №18-0374-000479/26.02.2018г. на Началник РУ Червен бряг, с което на К.С.М. за това, че на 15.02.2018г. в 14.30 часа в община Червен бряг на път третокласен №ПП3 като водач на лек автомобил „***с рег.№***управлявал лек автомобил на изхода на село р. без да е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, напуска мястото на проверката без разрешение на контролните органи,  поради което за нарушение на чл.137 ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му била наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв.,  за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП  - глоба в размер на 10 лв., както и за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.  Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 17.10.2019г. /л.25-26 от делото/.С жалба вх.№374000-5411/21.10.2019г. на К.С.М. е инициирано настоящото АНД №297/2019г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството писмени доказателства  вкл. заверено копие на АУАН ф.№ 544291/15.02.2019г.; писмо с вх.№ 5482/31.10.2019г.; заверено копие на заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г.; заверено копие на заповед рег.№ 8121з-825/19.07.2019г.; справка за нарушител; заверено копие на докладна записка рег.№ 297р-19192818.10.2019г.; копие на удостоверение от 23.10.2018г.; заверено копие на докладна записка с рег.№ 297р-8377/08.05.2019г.; заверено копие на НП № № 18-0374-000479/26.02.2018г. с  дата на връчване на жалбоподателя вкл. приобщените материали по АНД №63/2018г. по описа на РС-Червен бряг.

            От отделните писмени доказателства съдът установи следните факти и обстоятелства, от значение за разкриване на обективната истина.

            Установи се от заверено копие на Наказателно постановление №18-0374-000479/26.02.2018г. на Началник РУ Червен бряг / л.25-26 от делото/ , че постановлението е връчено на  жалбоподателя на 17.10.2019г.

            Видно от справка за нарушител  /на л.14-21/, на жалбоподателя е било издадено свидетелството за управление на МПС № *********, валидно до 06.04.2022г., като на 23.10.2019г. бил издаден дубликат на свидетелството за управление на МПС. От справката съдът установи и обстоятелството, че на жалбоподателя са издавани до датата на издаване на обжалваното наказателно постановление 26 броя наказателни постановления за нарушения на ЗДвП и КЗ.

Видно от заверено копие на Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. / допълнена със заповед рег.№8121з-825 от 19.07.2019г./ на Министъра на вътрешните работи са определени длъжностните лица от МВР, които да съставят АУАН и да издават НП по ЗДвП като в т. 1.3 . е предвидена възможността мл. автоконтрольор – втора-първа степен в териториалните структурни звена на ОД на МВР да съставят АУАН за нарушение по ЗДвП, а началникът на РУ Червен бряг е оправомощен в т.2.8. от заповедта с материална и териториална компетентност да издава наказателни постановления.

Установява се от заверено копие на докладна записка рег.№297р-19192 от 18.10.2019г. /л.22 от делото/, че в процедурата по връчване на наказателното постановление жалбоподателят съобщил на контролните органи обстоятелството, че свидетелството за управление на МПС му  било откраднато заедно с други документи, за което представил удостоверение с рег.№297000-5596/25.10.2019г.

Видно от представеното удостоверение с рег.№297000-5596/25.10.2019г. л.23 от делото пред РУ Л. К.С.М. декларирал на 19.10.2018г.  , че е пострадал от престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като на 15.10.2018г. установил липсата на портмоне с банкоматни карти, лична карта, СУМП и контролен талон към него и малък талон на л.а. „***“, като по случая е заведена преписка вх.№29730-5431/2018г. по описа на РУ Л..

Установява се от материалите по АНД №63/18г. по описа на РС Червен бряг, че производството е образувано по внесено споразумение на 26.02.2018г.  от РП-Червен бряг, сключено между К.С.М., негов пълномощник и представител на Прокуратурата,  с което за   жалбоподателят се признал за виновен в това, че на 15.02.2018г. около 14.30 часа в землището на с. р., обл. Плевен, на главен път ПП-3, на около 500 метра от края на населеното място в посока гр. Плевен, като водач на лек автомобил „*** с рег.№***, противозаконно попречил на органи на властта – служителите в РУ Червен бряг Р.Л.И. – младши полицейски инспектор и В.Г.В. – младши автоконтрольор, да изпълнят служебните си задължения като контролни органи по Закона за движение по пътищата, изразяващо се в неизпълнение на издадените му разпореждания за представяне на изискуемите документи и бягство с лекия автомобил, с което осуетил полицейска проверка – престъпление по чл. 270 ал.1 от НК, като му било определено наказание  на основание чл.270, ал.1 НК. С определение №22/02.03.2018. по НОХД № 63/2018г. по описа на РС-Червен бряг, в сила от  02.03.2018г., било одобрено споразумението между страните.

            В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и показанията на свидетелите В.Г.В. и Р.Л.И., че на 15.02.2018г. на първокласен път 1-3 на 500 метра от село р. настъпило ПТП с тир с румънска регистрация, като в периода от 8 часа сутринта до 14.30 часа /в момента на съставяне на АУАН/ свидетелите осъществявали контрол на движението, като възприели ясно и категорично,  че жалбоподателя  управлявал МПС без обезапасителен колан, както и при проверката не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

            Установява се от показанията на свидетеля С.Н.С., че същия ден по рано на К.М. бил съставен друг АУАН по-рано за обстоятелството, че не е носил със  себе си свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. След подадения сигнал от свидетеля В. св.С. участвал във втората проверка на автомобила, като последният се опитал да избяга.  Свидетелите В.Г.В., Р.Л.И.  и С.Н.С. потвърждават изложеното в АУАН ф.№ 544291/15.02.2019г.  Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите като обективни и безпристрастни, съответни на обективната действителност. Показанията на свидетелите са правдоподобни, житейски адекватни, в синхрон помежду си и с останалите доказателства и както и да се преценяват няма как да се приемат за недостоверни понеже са заинтересовани. От показанията на тримата свидетели се установява автора, механизма на изпълнителното деяние, времето и мястото на осъществяването му, присъствалите лица и  други обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по случая.

            От установената по-горе фактическа обстановка  и писмените и гласни доказателства, разгледани по отделни  в съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е допустима като подадена в законовия срок от лице с активна процесуална легитимация,            а по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

В АУАН и в Наказателното постановление са посочени всички елементи от фактическия състав на нарушенията,  поради което съдът приема, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото или до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Поради това спорът следва да бъде разгледан по същество.

  По отношение на административните нарушения на чл.100, ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 , както и нарушението на чл.137А, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съдът приема за безспорно доказано по делото, че на 15.02.2018г. жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан,  както и  при направената му проверка от служителите на МВР не е представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Доказателства в тази насока се съдържат в показанията на свидетелите В.Г.В., Р.Л.И.  и С.Н.С. , които единодушно и категорично потвърждават тези факти. От гласните доказателства се установява по безспорен начин, че на процесната дата  М. е управлявал лекия автомобил многократно, като е опитал да наруши създадената организация на движение за предотвратяване на настъпването на други ПТП-та. Нещо повече екипът в близост до село Телиш с участието на св.С. по-рано през деня е съставил на водача АУАН  / ф.№ 544465 от 15.02.2019г. за нарушения на чл.100, ал.1 т.1 ЗДвП/ т.е. жалбоподателя  е съзнавал, че управлява МПС без да носи в себе си изискуемите документи – свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него/ и вместо да предприеме адекватни мерки като преустанови управлението на автомобила, е продължил да управлява МПС-то .

Съгласно чл.100, ал.1 т.1 ЗДвП Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, а в чл.137А, ал.1 ЗДвП е предвидено, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо /чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. Според приложимите субсидиарно разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опаснитепоследици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. В конкретния случай съдът приема, че осъществените от К.С.М. нарушения са осъществени умишлено при ясно съзнание за обществено опасния характер на деянията и  допускане на последиците от тях. В издадения АУАН  и в обжалваното наказателно постановление точно и прецизно е посочен съставите на конкретните административни нарушения  на чл.100, ал.1 т.1 и чл.137А, ал.1 ЗДвП,  извършени от  М.. Спазена е разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗАНН като  са индивидуализирани конкретните административни нарушения и са посочени обстоятелствата от хипотезата на съответната правна норма. Съдът приема, че в текстовото и цифрово описание на административните нарушения административно наказващият орган е спазил законовото изискване като подробно е посочил в какво се изразява неправомерното поведение на дееца.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че обжалваното наказателно постановление не отразява действителната фактическа обстановка, поради което е незаконосъобразно. От приобщените по делото гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установяват елементите от състава на всяко едно от  административните нарушения на чл.100, ал.1 т.1 и чл.137А, ал.1 ЗДвП.  Не се доказа твърдението и наведеното съмнение, че към датата на управление на МПС-то  документите на водача са били откраднати, поради което последният е бил в обективна невъзможност да ги представи на контролните органи. Видно от писмените доказателства по делото - докладна записка рег.№297р-19192 от 18.10.2019г., удостоверение с рег.№297000-5596/25.10.2019г. и справка на л. 14-21 от делото, жалбоподателят е заявил пред  служители на МВР, че  на 15.10.2018г./ осем месеца след проверката на 15.02.2018г./ установил обстоятелството, че му били откраднати документите, а едва през 2019г. му бил издаден дубликат на СУМПС и контролния талон. Тези обстоятелства обуславят извод, че към 15.02.2018г. не  е съществувало форсмажорно обстоятелство, което да възпрепятства водача да спазва нормите в ЗДвП  и да се изключва административно наказателната отговорност за нарушения на чл.100, ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 ЗДвП. Дори да се приеме, че към тази дата документите на водача са били откраднати, за последния е съществувало задължение да не управлява МПС до датата на снабдяване с дубликат на документите.

 С оглед на гореизложеното съдът приема, че по отношение на трите административни нарушения – на чл.100, ал.1 т.1 пр.1 и 2 и чл.137А, ал.1 ЗДвП наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

            По отношение на нарушението по чл.103 ЗДвП, съдът приема, че не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН , както и е нарушен принципа ne bis in idem. Съгласно ТР № 3/22.12.2015 година на ВКС по т.д. № 3/2015 година на ОСНК дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Разпоредбата на чл. 4, параграф 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС по принцип не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод на същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на описаното правило. Принципът ne bis in idem препятства повторението на наказателното производство, приключило с окончателно решение.

            В конкретния случай поведението на жалбоподателя е било подведено под нормата на чл.270, ал.1 НК като в хода на НОХД №63/2018г.  по описа на ЧРС деецът се е признал за виновен в извършването на престъпление от общ характер, а именно на 15.02.2018г. около 14, 30 часа противозаконно попречил на органи на властта – служителите в РУ Червен бряг Р.Л.И. – младши полицейски инспектор и В.Г.В. – младши автоконтрольор, да изпълнят служебните си задължения като контролни органи по Закона за движение по пътищата, изразяващо се в неизпълнение на издадените му разпореждания за представяне на изискуемите документи и бягство с лекия автомобил, с което осуетил полицейска проверка. С определение по НОХД №63/2018г.  по описа на ЧРС на М. е наложено наказание по НК за извършеното. Определението е влязло в сила на 02.03.2018г. Възражението за несъставомерност на деянието по  чл.103 ЗДвП, тъй като покривало признаците на  престъпление по чл.270 НК е основателно. От обективна страна престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен, е предвидена форма на изпълнение на деянието "като противозаконно пречи" на орган на властта да изпълни задълженията си. Начинът на деянието може да бъде изразен в различни фактически форми, като в конкретния случай изпълнението на деянието от подсъдимия се е изразило в бягство от мястото на проверката, след издадено разпореждане да остане на място. Съдебната практика е разграничила престъплението по чл. 270 от НК от аналогичното му деяние по ЗДвП по степента на обществената им опасност, като по отношение на първото законодателят е подчертал по- висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с второто. Съставът на престъплението по чл. 270 от НК изисква поначало активно действие, изразено в препятствие на проверка в "противозаконно пречене на органа на властта" да изпълни задълженията си. В конкретният случай М., след като са му бил  подаден сигнал от страна на полицейските служители е спрял,  след което е избягал от мястото, последван  от служителите на реда с патрулния автомобил. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че деянието на подсъдимия притежава характеристиката на такава обществена опасност, която по степен е по- висока от тази на аналогичното деяние по ЗДвП, поради и което същото се явява престъпно деяние по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НК. Налице е едновременно ангажиране на  наказателна и административно - наказателна отговорност. Съгласно утвърдената съдебна практиката, в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административно наказателна норма с един и същи обект на защита, по - тежката наказателна отговорност поглъща административно-наказателната, защото със санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите обществени отношения, а наказателно правната репресия най-интензивно въздейства върху дееца. Ето защо наказателното постановление в частта по отношение на приложението на чл. 175, ал.1 т.3 ЗДвП във връзка с твърдяното нарушение на чл.103 ЗДвП следва да  бъде отменено като незаконосъобразно.

При преглед на наложеното индивидуално наказание за всяко от останалите административните нарушения съдът установи, че административно наказващият орган правилно е определил  вида и размера на административните наказания. Административната санкция е насочена към тези лица, които извършват административни нарушения при осъществяване на тяхната дейност. Целта на санкцията е да окаже въздействие върху правонарушителя и да бъде приведено поведението му в рамките на закона. Очевидно е, че в конкретния случай са наложени санкции в минимален размер с оглед постигане на възпиращо и предупредително въздействие върху извършителя, поради което съдът намира, че наложените наказания  са съобразени с тежестта на извършените нарушения.

Предвид изложените съображения и съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено в частта относно нарушенията на чл.100, ал.1 т.1 пр.1 и пр.2  и чл.137а, ал.1 ЗДвП, но отменено в останалата му част.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът                          

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0374-000479/26.02.2018г. на Началник РУ Червен бряг, в частта, в която на К.С.М. с ЕГН **********, адрес: ***  за това, че на 15.02.2018г. в 14.30 часа в община Червен бряг на път третокласен №ПП3 като водач на лек автомобил „***с рег.№***управлявал лек автомобил на изхода на село р., напуснал мястото на проверката без разрешение на контролните органи,  поради което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП  му била наложена „Глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0374-000479/26.02.2018г. на Началник РУ Червен бряг, в частта,  в която на К.С.М. с ЕГН **********, адрес: ***  за това, че на 15.02.2018г. в 14.30 часа в община Червен бряг на път третокласен №ПП3 като водач на лек автомобил „*** с рег.№***управлявал лек автомобил на изхода на село р. без да е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него,  поради което за нарушение на чл.137 ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв.,  за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП  - глоба в размер на 10 лв., като правилно и законосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

Районен съдия: