Решение по дело №2496/2019 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№…………

Гр. София, 13.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в заседание при закрити врати състояло се на тридесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                        СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ                                                                      

при секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Маджев търговско дело N 2496 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на Националната агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, за откриване производство по несъстоятелност на търговско дружество „П.“ ЕООД, с ЕИК*******-*, със седалище ***.

Молителят твърди, че Държавата, която представлява разполага с изискуеми парични задължения от категорията на публичните такива възлизащи в размер на сумата от общо 32 449 197,67 лв. /22 333 080,23 лв. – главница, и 10 166 117,44 лв. – лихви/. Адресат на тези непогасени задължения се сочи да е ответното дружество, а основанието за тяхното възникване – начисляването на дължим данък върху добавената стойност следващ се за периода от 22.12.2008 г. – 08.10.2010 г., както и за корпоративен данък за периода 13.11.2008 г. – 31.12.2010 г.  Това станало по силата на издаден след данъчна ревизия Ревизионен акт № 2210-1302199-091-01/15.08.2014 г., поправен с ревизионен акт за поправка № П-22221014043575-003-01/27.10.2014 г. Предвид необслужените публични задължения, чиято изискуемост е отдавна настъпила, молителя поддържа, че неизпълнението от страна на дружеството техен длъжник се дължи на обективна невъзможност за плащане, поради липса на достатъчно краткотрайни активи. Освен това дружеството „П.“ ЕООД не било предприемало действия по обявяване на ГФО-та за годините от 2010-2018 г., което също покривало предположение за неплатежоспособност визирано от законодателя в текста на чл. 608, ал. 2 ТЗ.  В тази връзка е и искането на НАП към сезирания съд за постановяване на решение  по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което да се обяви неплатежоспособността на ответния търговец с определяне на датата на тази неплатежоспособност, да се открие производство по несъстоятелност, да се наложат общ запор и възбрана върху цялото имущество притежавано от ответника, дружеството да се обяви в несъстоятелност, както и да се прекрати дейността на неговото предприятие, вкл. да се спре производството по несъстоятелност. 

Ответникът - „П.“ ЕООД е надлежно уведомен за инициираното срещу него производство при приложение фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, считано от 13.12.2019 г. Негов представител не е взел участие в провелото се на 30.12.2019 г. открито съдебно заседание, като не е изразил и писмено становище относно депозираната молба с  прано основание чл. 625 ТЗ, с която се твърди, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност.  

Натоварената с произнасянето по искането съдебна инстанция, като съобрази изложените в молбата по чл. 625 ТЗ фактически твърдения и събраните в пределите на провелото се съдебно дирене писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :   

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо да са налице целия кръг от предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ - длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публично-правно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество - чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно - аргумент от чл. 631 ТЗ.

В конкретния случай писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от Националната агенция за приходите, която поддържа, че държавата, която представлява е носител на изискуеми публични вземания за данък добавена стойност и корпоративен данък, които са установени с влязъл в сила ревизионен акт. 

Във връзка с възложена и извършена ревизия на търговско дружество – „П.“ ЕООД, която има за предмет определяне на задълженията за данък добавена стойност и корпоративен данък за периода от 22.12.2008 г. 08.10.2010 г., респективно за периода от 13.11.2008 г. до 31.12.2010 г.  е бил издаден Ревизионен акт № Р-2210-1302199-091-01/15.08.2014 г., въз основа на който в тежест на ревизираното лице са определени данъчни задължения за довнасяне на  упоменатите по-горе видове данъци при размери, както следва : 15 271 410,89 лв. – данък върху добавената стойност; 7 134 263,92 лв. – начислени лихви върху дължимия ДДС; 7 006 783,73 лв. – корпоративен данък; и 3 031 853,52 лв. – лихва върху дължимия корпоративен данък.

Въз основа на Ревизионен акт № П-22221014043575-003-01/27.10.2014 г. на основание чл. 133, ал. 3 ДОПК е осъществена поправка на Ревизионен акт № Р-2210-1302199-091-01/15.08.2014 г., като установените данъчни задължения, за които ревизираното лице е установено да отговаря възлизат, както следва : 15 271 410,89 лв. – данък върху добавената стойност; 7 134 263,92 лв. – начислени лихви върху дължимия ДДС; 7 061 669,34 лв. – корпоративен данък; и 3 031 853,52 лв. – лихва върху дължимия корпоративен данък. Посоченият ревизионен акт е връчен на адресата му по правилата разписани в чл. 32 ДОПК, като същия е влязъл в законна сила още през 2014 г.

Следователно НАП в качеството си на процесуален субституент на държавата по установяване и събиране на публични задължения е провел достатъчно по степен доказване, което непротиворечиво разкрива наличието на възникнали и изискуеми такива за корпоративен данък и данък добавена стойност /и лихви върху тях/, чиито адресат се явява именно ответника по молбата – „П.“ ЕООД. Това означава, че упражненото искане за откриване на производство по несъстоятелност  по смисъла на чл. 625 ТЗ, е инициирано от процесуално легитимирано лице при наличие на изискуеми и неудовлетворени публични вземания. На следващо място съдът отчитайки правно-организационната форма на ответника – ЕООД, намира че същото покрива критериите за търговец, поради което е налице и втората предпоставка.

Установяването състоянието на неплатежоспособност на „П.“ ЕООД трябва да се извърши на базата на анализ концентриран върху имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си.

По делото е приложена справка от Агенция по вписванията, Служба по вписвания /10.12.2019 г./, с която е удостоверено, че при направената в ИКАР проверка за територията на цялата страна, относно вписвания, отбелязвания или заличавания по персоналната партида на „П.“ ЕООД не се наблюдава извършването на такива.

Така също се разкриват сведения, че в централната база на АИС-КАТ към 04.12.2019 г. на името на ответника липсват данни за регистрирани пътни превозни средства.

Съобразно служебно изискани от НАП сведения за подадени от страна на „П.“ ЕООД пред органите на приходната администрация ГДД и ГФО за периода от 2016г. до 2018 г. е предоставена информация за липса на постъпили книжа с подобни характеристики.

Ангажирани са и два броя Постановления за налагане на обезпечителни мерки от 25.01.2018 г. и от 14.03.2019 г., посредством които в рамките на образуваното против  „П.“ ЕООД по реда на ДОПК изпълнително дело № *********/2016 г. са наложени различни по вид обезпечителни мерки спрямо евентуално притежавано от дружеството-длъжник имущество.

Резултатите от служебно извършената от настоящата инстанция справка за информацията поместена в Търговския регистър по партидата на „П.“ ЕООД, и по-конкретно, дали дружеството е обявявало годишните си финансови отчети, показват, че цитирания търговски субект не е предприемал действия по обявяване на свои ГФО след 2010 г.,. когато за последно е обявен изготвения за 2009 г. такъв.

Стремейки се все пак да издири документални сведения за финансовото и имуществено положение, в което се намира анализираното дружество – „П.“ ЕООД, изхождайки от служебното си задължение по чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, настоящия съдебен състав е задължил ответника да представи по делото под страх от санкцията на чл. 161 ГПК – ГФО с всички негови съставни части  по чл. 26 ЗСч. за периода от 2016 г. до 2018 г., инвентаризационни описи и сравнителни ведомости и пр.  счетоводни документи.  Въпреки редовното си уведомяване  за така четеното определение, ответника не е предприел никакви действия, с които да осигури по делото, така търсената от него информация, което процесуално поведение не оставя друга възможност за решаващата съдебна инстанция, освен да заключи, че дружеството възпрепятства събирането на сведения относно финансово и имущественото си състояние  за периода подложен на проверка. В резултат на това сезирания съд приема, че за времето от периода от 2016 г. до 2018 г.  „П.“ ЕООД не разполага с никакви активи, било то дълготрайни, или краткотрайни.

От допуснатата след искане на молителя НАП съдебно-финансово икономическа експертиза и приетото във връзка с нея експертно заключение на вещото лице – А. се установява какво е нивото на активите и пасивите на „П.“ ЕООД към 31.12.2008 г. и към 31.12.2009 г. Към коментирания период е установено, че с притежаваните краткотрайни активи дружеството е било в състояние текущите си задължения. Изрично обаче е изтъкната резервата, че от съществено значение за потенциалната възможност за покриване на текущите задължение е обстоятелството, дали констатираните балансови краткотрайни активи /вземания/ са от категорията на събираемите. Отбелязано е това, че след 2009 г. дружеството не е заявявало за обявяване в ТР ГФО, то не се открива на обявения му в ТР адрес на управление, а така също показва висока задлъжнялост към края на 2009 г., като съвкупната експертна оценка на вещото лице е, че това неминуемо говори за траен и необратим характер на финансовите му затруднения да обслужва формираните свои текущи задължения. Финансовото положение на предприятието на длъжника придобивало още по неблагоприятно изражения ако към него се добавят установените парични задължения с публичен характер. В обобщение от експерта е казано, че „П.“ ЕООД е демонстрирало изключителна задлъжнялост и лошо управление на задълженията си.      

Тези резултати от анализа на финансовото и имуществено състояние на „П.“ ЕООД без колебание формират извод, че към изследвания период от време предприятието на този търговец не е разполагало с  имущество, което да му позволи дори и при наличие на желание за изпълнение да погаси успешно натрупаните свои задължения към държавата, чиито размер надвишава 32 мил. лв.    Пасивното поведение на ответника резонно е съпътствано и от липсата на ангажирани доказателства, че финансовите затруднения имат временно проявление, като са налице вътрешен или външен капацитет за тяхното успешно преодоляване. Това говори за настъпило състояние на неплатежоспособност, което е с траен и необратим характер. 

В подкрепа на горния извод за настъпило състояние на неплатежоспособност е и обстоятелството, че ответникът не е заявил за обявяване в търговския регистър отчетите си за последните три години. Съгласно чл. 608, ал. 2 ТЗ, предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по, ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. В изложението на настоящия съдебен акт вече се подчерта, че поместената в ТР по партидата на ответника информация показва, че  последният обявен годишен финансов отчет е този за 2009 г. Молбата за откриване производство по несъстоятелност на ответника е подадена на 22.11.2019 г. и трите години, за които ответникът е трябвало да заяви за обявяване годишните си отчети са 2018 г., 2017 г. и 2016 г., което не е направено. Ответникът не ангажира доказателства за оборване въведената с чл. 608, ал. 2 ТЗ презумпция, поради което съдът намира за доказано състоянието на неплатежоспособност на „П.“ ЕООД и с оглед приложението на чл. 608, ал. 2 ТЗ.

При определяне началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т. О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т. О., решение № 44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т. О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. № 1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме датата 31.12.2014 г., към която са налице изискуеми и непогасени от ответника задължения и след тази дата финансовите затруднения на търговеца са с траен характер.

По делото липсват доказателства, че ответникът разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Разноски не са предплатени и в указания от съда срок с протоколно определение от 30.12.2019 г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ. С оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Предвид изхода на спора, право на разноски има молителят. Той обаче не е поискал присъждането на такива, нито е доказал реално извършване на разходи за водене на производството пред настоящата инстанция. Същевременно на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във връзка с чл. 621 ТЗ, доколкото НАП е освободен от задължението за заплащане на държавна такса за разглеждане на депозираната молба по чл. 625 ТЗ, и такава не е събрана от съда при инициирането му, то с оглед изхода на делото, който е негативен за ответника именно в негова тежест следва да се възложи за заплащане упоменатата такса, като изпълнението и следва да стане по сметка на СГС. 

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на търговско дружество – „П.“ ЕООД, с ЕИК*******-*, със седалище ***, и ОПРЕДЕЛЯ началната дата на неплатежоспособността- 31.12.2014 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на търговско дружество – „П.“ ЕООД, с ЕИК*******-*, със седалище ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ търговско дружество – „П.“ ЕООД, с ЕИК*******-*, със седалище ***.

НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на търговско дружество – „П.“ ЕООД, с ЕИК*******-*, със седалище ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на търговско дружество – „П.“ ЕООД, с ЕИК*******-*, със седалище ***.

СПИРА производството по несъстоятелност на търговско дружество – „П.“ ЕООД, с ЕИК*******-*, със седалище ***, открито в рамките на т.д. № 2496/2019 г. водено по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК масата на несъстоятелността на „П.“ ЕООД, с ЕИК*******-*, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата в размер от 250,00 лв. – съставляваща държавна такса, от чието заплащане молителя с оглед особеното си качество по чл. 84, т. 1 ГПК.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, то същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговско дружество - П.“ ЕООД, с ЕИК*******-*.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.

Делото да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на вписване на решението в Търговския регистър.

 

 

 

 

    СЪДИЯ: