Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012
гр. Троян, 28.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД
№ 161 по описа на
Троянски районен съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 295р-6582 от
05.05.2020г., издадено от М.С.М. – Директор на Областна дирекция на МВР гр.Ловеч,
на Х.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 300.00 /триста/ лева за
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от Х.Ц.Р., като с жалбата се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят Х.Ц.Р. се явява лично
в с.з. и поддържа жалбата, като по същество на делото излага аргументи в подкрепа на искането за
отмяна на наказателното постановление.
За въззиваемата ОД на МВР гр.Ловеч, редовно
призовани, не се явява представител и не се представлява от процесуален
представител. Ангажирани са
доказателства.
От приложените към делото и приети писмени
доказателства, както и
от показанията на разпитаните по
делото свидетели С.П.К., П.М.С., М.С.С. и Анета
Димитрова Й., преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.04.2020г., около 09.40 часа, жалбоподателят Р., в качеството му на адвокат на сина на свид.А.Й.- Д.З.Й., посетил сградата на РУ-Троян, където Д.Й. бил
призован във връзка с проверка по преписка. В посоченото време двамата влезли
във фоаето на полицейското управление, като Д.Й. бил с поставена предпазна
маска, а неговия адвокат-жалб.Р. бил без маска. Това
обстоятелство било възприето от свидетелите С.К., П.С. и М.С.. Свид.К. направила забележка на Р., че въпреки въведената
със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, той бил
без поставена предпазна маска, поради което той излязъл от сградата на РУ-Троян
заедно с клиента си. Последният позвънил на свид.Й.,
която изчаквала в автомобила си в близост до полицейското управление. Тя взела
предпазната маска на Р., която той бил забравил на седалката в колата, дала му
я, той я поставил на лицето си и отново влязъл в сградата на РУ-Троян.
На база на установеното от полицейските служители,
че около 09.40 ч. Р. е влязъл в сградата
на РУ-Троян без предпазна маска, свид.С.К. му съставила
акт за установяване на административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, за това, че на 13.04.2020г. , около 09.40 часа, в гр.Троян,
ул.“Захари Стоянов“ №4, не спазва въведената
със Заповед № РД
-01-197/11.04.2020г. противоепидемична
мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно – посещение на обществено
място / сградата на РУ-Троян/ без лични предпазни средства- защитна маска за лице или друго средство ,
покриващо носа и устата.
АУАН
е съставен в присъствието на свидетелите П.С. и М.С.,
и двамата свидетели-очевидци и свидетели при установяване и съставяне на акта, както и в присъствие на Х.Р., на
когото е връчен екземпляр от АУАН на същата дата, на която е съставен и той е посочил, че е бил спряно
на входа заедно с Д.Й.. В тридневния срок по чл.44 от ЗАНН Р. не е направил
допълнителни възражения срещу съставения му АУАН.
На 05.05.2020г. М.М.-Директор
на ОД на МВР гр.Ловеч е издал атакуваното наказателно постановление. В него
описанието на нарушението е посочено по следния начин:
на 13.04.2020г. , около 09.40 часа, в
гр.Троян, ул.“Захари Стоянов“ №4, се е намирал на открито / закрито/
обществено място и не е поставил защитна маска на лицето си, в условията на
обявено в РБългария извънредно положение с Решшение от 13.03.2020г. на Народното
събрание и въведена със
Заповед № РД -01-197/11.04.2020г. , т.9
/ с която се допълва Заповед № РД-01-24/13.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването, с която всички лица, които се намират на обществени места са
задължени да имат поставена защитна маска за лице или друго средство ,
покриващо носа и устата.
Със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, от 12 април 2020 г.
на обществени места носенето на защитна маска или друго средство,
покриващо носа и устата, е задължително. Всички граждани, когато се намират
в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали,
улици, автобусни спирки и др.), са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). Обществени са и местата, и пространствата,
които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване. Това
важи и за места, на които се предоставят обществени услуги. Заповедта е в
сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., включително.
С посочената
заповед е допълнена Заповед РД-01-24 от 13.03.2020г., като е създадена т.9 с
посоченото съдържание.
Съгласно разпоредбата
на чл.209а , ал.1 от Закона за здравето, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000
лв.
Съгласно чл.63, ал.1
от Закона за здравето, при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал.
1, с цел защита и опазване живота
и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
Ал.4
на същата разпоредба урежда, че при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу когото е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно;
наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при
спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния
закон:
Съдът счита, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, а именно
М.С.М. – Директор на ОДМВР гр. Ловеч, съобразно изискванията на чл. 209а, ал. 4,
предл. 1 от Закона за здравето. АУАН № 10/13.04.2020г. също е съставен от
оправомощено лице – свидетелката С.К. – полицейски инспектор при РУ гр. Троян,
която съгласно т. 1 от Заповед № 295з-579 от 24.03.2020г. на Директора на ОДМВР
гр. Ловеч има право да съставя актове за установени нарушения по чл. 209а от
Закона за здравето.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, но намира, че в производството по издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения,
които обосновават незаконосъобразност на същото.
Настоящият състав счита, че както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на наказателното постановление, са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на наказаното
лице. Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4
и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва
да се съдържа описание на нарушението, като задължително следва да бъдат
посочени законовите разпоредби, които са били нарушени.
В
нормата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето са въведени две наказуеми изпълнителни
деяния: неизпълнение или нарушение на въведени противоепидемични мерки.
Основанието на мерките е чл.63, ал.4 от ЗЗ. В настоящия случай нито в АУАН, нито
в НП е ясно кое от двете изпълнителни деяния е осъществил жалбоподателя и за което следва да носи
отговорност. Административнонаказващият орган в НП е въвел текстово описаното в
АУАН с множество допълнения, но само се е позовал на заповеди на министъра, без
да е посочено изрично Х.Р. дали не е изпълнил или е нарушил въведена
противоепидемична мярка. Като основание на последната е посочена разпоредбата
на чл.63, ал.1 от ЗЗ, а за да е осъществено нарушението, то мярката следва да
е по чл.63, ал.4 от същия закон.
В случая АУАН не отговаря на изискванията на
чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, по която е
квалифицирано нарушението, която е
препращаща диспозиция, тъй като визираните неизпълнение или нарушение трябва да
са във връзка с разпоредби на този закон, подзаконовите актове по прилагането
му, както и
заповеди, основани на тях. В тази разпоредба е посочена санкцията, която се
налага за извършване на съответното нарушение. Посочените по-горе императивни
разпоредби на ЗАНН изискват в АУАН и в НП да бъдат посочени точно нарушените
законови разпоредби. В конкретният случай в текстовото описание на нарушението
е отразено, че е нарушена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето, а както вече бе посочено, за да е съставомерно нарушението, то
мярката следва да е по чл.63, ал.3 от ЗЗ. Предвид бланкетната норма следва да
се посочи с какъв акт е въведена противоепидемичната мярка. Посочване на
правната квалификация на нарушението и на актовете и заповедите, към които тя
препраща, е от съществено значение с оглед гарантиране правото на
санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено
административно наказание. Освен това следва между текстовото описание на
нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и
съответствие. В конкретният случай едва в текстовата част на наказателното
постановление е посочена заповедта на министъра на здравеопазването, с която е
въведена противоепидемичната мярка, което съдът намира за недопустимо, тъй като
още със съставяне на АУАН нарушителят следва да е наясно в извършването на
какво нарушение е обвинен. Конкретното нарушение, изразяващо се в непоставяне
на лицето на защитна маска за еднократна или многократна употреба или друго
средство за предпазване по начин, покриващ носа и устата му, е с оглед
въведената противоепидемична мярка по т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., издадена от
Министъра на здравеопазването, с която е допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.
Производството по налагане на административно наказание е
един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и
законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на процесуалните
правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на жалбоподателя и
представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност и водят до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
По приложението на материалния
закон:
Съдът
счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва, че на посочените в
наказателното постановление дата, време и място, жалбоподателят Х.Ц.Р. се е
намирал на обществено място – гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 4, в сградата
на полицейското управление, като не е имал поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата, каквито са били изискванията на
чл. 63, ал. 4 във вр. ал. 1 от Закона за здравето във вр. с т. 9 от
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., с която е допълнена Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Нито
в подадената жалба, нито в съдебно заседание, жалбоподателят Р. оспорва
визираното в АУАН и НП деяние, но сочи, че веднага след като му е направена
забележка от свид.К., той е напуснал сградата на
РУ-Троян, взел е предпазна маска от свидетелката А.Й.и е влязъл отново в
полицейското управление, спазвайки законовите изисквания.
Съдът споделя възражението на жалб.Р., че извършеното от него деяние представлява
маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при
който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от
този вид. Извършеното от Р. нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Следва да
се има предвид , че въведената противоепидемична мярка със т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., е започнала да
действа от 12.04.2020г.- един ден преди на Р. да бъде съставен АУАН за
нарушението по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Актосъставителят е следвало да вземе предвид това, както и
обстоятелството, че непосредствено след като е отправил забележка към жалб.Р., той е поставил предпазна маска на лицето си. При получаване на АУАН с цялата преписка към
него, АНО е бил длъжен, на първо място, да провери дали не са налице условията
за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако не са налице,
да издаде съответното НП и наложи административно наказание на нарушителя. В
конкретния случай тази последователност не е спазена. Съдът счита, че административнонаказващият оран е
следвало да съобрази, че се касае до
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да
предупреди устно или писмено
нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран.
Предвид
изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 295р-6582 от 05.05.2020г., издадено от М.С.М. – Директор на
Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, с което на Х.Ц.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300.00 /триста/ лева
за нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, като неправилно
и незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: