Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ 427

Гр.Габрово, 22.08.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на тринадесети август ................................................. през две хиляди и осемнадесета година ..................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ..................................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 872 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя „Трявна лес 2016” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Трявна, улица „Иванка Горова” № 39, е обжалвал Наказателно постановление № 07-000871, издадено на 15.05.2018 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ във вр. с чл.4 ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, на дружеството в качеството на работодател е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1500 лева, на осн. чл.414 ал.3 от КТ. По съображения, изложени в подадената жалба и подробно развити в хода на воденото по същество съдебно заседание чрез процесуален представител, упълномощен по предвиденият за това ред, жалбоподателя е счел издаденото постановление за незаконосъобразно, и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез свой процесуален представител, който е упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба, като застъпва становище за оставяне на последната без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна :

Към месец април 2018 г. санкционираното дружество„Трявна лес 2016” ЕООД, ЕИК *********, е наемало самостоятелно работници на трудово правоотношение, и от аспект на това се е явявало работодател по смисъла на указаното в & 1 т.1 от ДР на КТ.

Свидетелите Б.Т. и Ц.К. са служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово.

За периода от 15,00 до 15,30 часа на 16.04.2018 година посочените свидетели извършили проверка на дейност по разтоварване на дървени трупи на територията на рампа, която се намирала в кв.”Радецки” на град Габрово. При проверката установили, че в същата участва лице – Д.М.М. от гр.Трявна, ЕГН **********, което в собственоръчно попълнена от него декларация посочило, че работи в „Трявна лес 2016” ЕООД като товарач, с работно време от 08,00 до 17,00 часа, определно време за почивка и възнаграждение в рамките на 40 лева на ден. Към момента на проверката, на която е присъствувал управителя на въпросното дружество М.Н., посоченото лице е извършвало трудова дейност, свързана с разтоварване на дървени трупи от един камион и тяхното натоварване на друг. На Н. била връчена призовка, с която от същият е изискано да представи на 23.04.2018 година в Дирекция „ИТ” Габрово определени документи, имащи отношение към констатираното при проверката по работни места.

На 23.04.2018 г. изисканите документи са били представени в Дирекция „ИТ” Габрово от В.С.А. – упълномощено лице от дружеството. При проверка на данните в представената от това лице документация, както и от нейните писмени обяснения, се установило, че: между Д. М. и  „Трявна лес 2016” ЕООД бил сключен писмен трудов договор № 12/16.04.2018 г., подписан от двете страна, за длъжност „общ работник” за работа при пълно работно време – в рамките на 8 часа и основно трудово възнаграждение 510 лева месечно, в който е оотразено, че М. е постъпил на работа на датата за сключване на договора; че на 16.04.2018 г. на последният е била връчена длъжностна характеристика за тази длъжност, както и че на същата дата на М. е бил проведен начален инструктаж и такъв на работното място, документиран чрез издадена от дружеството служебна бележка № 11/16.04.2018 г. След съпоставка на представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с Изх. № 07388183008157 от 17.04.2018 г. било констатирано, че трудовия договор с М. е бил регистриран в ТД на НАП в 11,47 часа на 17.04.2018 година, т.е. след момента за извършване на проверката по работни места.

Като са се базирали на изложеното, проверяващите са приели, че дружеството е допуснало посоченото по-горе физическо лице до работа в 15,30 часа на 16.04.2018 г. без да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП,  в нарушение на указаното с чл.63 ал.2 от КТ и чл.4 ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ. Резултатите от проверката по работни места, както и от тази на представената писмена документация, са отразени в протокол за извършена проверка Изх. № ПР1812993 от 30.04.2018 година. Въз основа на тях и материалите по административно-наказателната преписка, на 30.04.2018 година против дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Актът е бил съставен в присъствието на друго упълномощено от дружеството лице : А. И. ***, на което е бил връчен след неговото съставяне. Въз основа на последният и останалите материали по административно-наказателната преписка е било издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Копието от разписката в приложения екземпляр от НП сочи, че то е било получено от управителя на санкционираното дружество на 20.06.2018 година. Копието от приложения на л.20 пощенски плик установява, че жалбата против него е била подадена към наказващия орган на 26.06.2018 година, или преди изтичането на определеният в чл.59 от ЗАНН 7 дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл.84 от ЗАНН и чл.183 ал.2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на самото наказателно постановление. С оглед на това и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя от тази на акта за установяване на нарушението, което се санкционира чрез него. Същият следва да бъде  съобразен с определени изисквания, посочени в чл.42 т.1-10 от ЗАНН, между които и това да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е осъществено. Актът отговаря на тези изисквания, като съдържа данни не само за датата и мястото, на които нарушението е било извършено (и установено), но и в какво точно се е изразявало самото то. Съществуването на последното може да се приеме за безспорно от фактическа страна, след като сравнението между данните в приложената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с Изх. № 07388183008157 от 17.04.2018 г. и датата (16.04.2018 година), на която е била извършена проверката по работни места, води до извод, че лицето Д. М. е извършвало трудова дейност на нея без да е получил копие от съответното уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от НАП. Чл.63 ал.1 от КТ е задължавал работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от НАП. Преди изпълнението на посоченото задължение   дружеството като работодател не е имало правото да допуска упоменатото по-горе физическо лице до работа, и след като го е допуснало, в очевидно нарушение на установената забрана по чл.63 ал.2 от КТ, това обосновано е довело до ангажиране на неговата административно - наказателната отговорност въз основа на предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ. Нарушението е установено според предвидения в ЗАНН ред, като от компетентен / по смисъла на чл.416 ал.5 от КТ / орган е издадено и самото наказателно постановление, с което то е било санкционирано.

В административно-наказателната преписка (на л.11 от делото) е приложено писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите, чрез което освен останалите изброени действия, М.Ц.Н. *** лес 2016” ЕООД е упълномощил три лица (в т.ч. В.С.А. и А. И. ***) с правото „да получават и подписват актове за административни нарушения и НП от името и за сметка на дружеството и физическото лице”, което им е делегирало тези права. Именно тези две лица са представлявали „Трявна лес 2016” ЕООД пред Дирекция „ИТ” Габрово във връзка с извършеното нарушение, като първото от тях е представило документите, изискани с получената от Н. призовка на 16.04.2018 г., а второто е присъствало при съставяне на акта за установяване на административното нарушение на трудовото законодателство, на който, в съгласие с предоставените му чрез пълномощното права, се е подписало от името на управителя на това юридическо лице на съответното място за „нарушител”. Въз основа на това пълномощно не може да се счита, че в рамките на административно-наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до незаконосъобразност на НП. ЗАНН не съдържа определение на понятието „съществено нарушение” на процесуалните правила. Тъй като уреденото в този закон производство е свързано с реализация на отговорност за административни нарушения, т.е. за деяния с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с едно престъпление по НК, следва да се приеме, че приложими в това отношение са именно понятията, съдържащи се в НПК, и в частност посоченото в чл.249 ал.4 т.1 от НПК. При отразеното в тази разпоредба, както и от нейното тълкуване във връзка с правата на обвиняемия по чл.55 ал.1 от НПК и приложимата в същото отношение съдебна практика, може да се заключи, че нарушението на процесуалните правила в административно-наказателното производство ще бъде винаги съществено, ако нарушителя преди всичко е бил лишен от правото да научи за какво нарушение е бил привлечен да отговаря; от възможността да участва в производството, образувано по повод на същото; да прави искания, бележки и възражения, както и да представя доказателства във връзка с него. По делото не се поддържат възражения и липсват представени доказателства в подкрепа на това, че упълномощеното лице, което е присъствало при съставяне на акта за установяване на извършеното нарушение на трудовото законодателство, не е уведомило управителя не само за него и за свързаните с последното обстоятелства, но и за образуваното по повод на същото административно-наказателно производство, чието начало е било поставено едновременно със съставяне на акта за това нарушение. Не се твърди, че към датата за съставяне на акта упълномощеното лице не е имало право да представлява дружеството, като не са представени и доказателства, че упълнощаването на това лице е било оттеглено към нея. Поради изложеното не може да се счита, че действията във връзка със съставянето на акта в отсъствието на управителя на отговорното за нарушението юридическо лице е довело до съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо неговата възможност да участва в административно-наказателното производство и да реализира правото си на защита, независимо от обстоятелството, че актът е бил съставен в разрез с указаното в чл.40 ал.2 от ЗАНН, тъй като до нарушителя не е била изпращана покана с уведомление за констатираното нарушение и явяване на представител за съставяне на акт във връзка с него.

Освен за определена правилно по вид с оглед на правилно изведената правна квалификация на нарушението и съответната правно-организационна форма на отговорния за него нарушител, който се явява ЮЛ, съдът намира наложената за нарушението имуществена санкция за законосъобразна и по отношение на нейния размер. При издаване на НП наказващия орган е посочил обстоятелства, които водят до невъзможност за санкциониране на нарушението въз основа на установеното с чл.415в от КТ поради факта, че (според чл.415в ал.2 от КТ) за вида, към който то се числи, не е предвидена възможност за квалификация като маловажен случай. Доколкото това отговаря на действително установеното от закона, а заради естеството на самото нарушение не е имало и предпоставки, които биха могли да обосноват приложението на чл.28 б.”А” от ЗАНН, наказателното постановление не може да се счита за незаконосъобразно с оглед на указанията по приложението на закона, дадени в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по т.н.д. № 1 за 2005г. на ВКС на РБ, НК, и изискването за неговата законосъобразност по същество. От друга страна, свързаните с него обстоятелства очевидно са били отчетени от страна на наказващия орган при индивидуализацията на наложеното наказание, след като този орган е определил имуществена санкция в минимално предвидения с чл.414 ал.3 от КТ размер. Отнасящата се до нея сума от 1500 лева не е ниска, но в този вид наложеното наказание отговаря в най-пълна степен както на тежестта на самото нарушение, така и на целите на административно-наказателната репресия по смисъла на чл.12 от ЗАНН, които се преследват чрез неговото налагане. Поради това съдът приема, че не са налице основания, които да водят до необходимост от отмяна или изменяване на обжалваното наказателно постановление, и счита, че следва да го потвърди.

Воден от горното, и на основание чл.63 ал.1 предложение 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 07-000871, издадено на 15.05.2018 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, с което за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ във вр. с чл.4 ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, на „Трявна лес 2016” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Трявна, улица „Иванка Горова” № 39, в качеството на работодател е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева – на основание чл.414 ал.3 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................