№ 15937
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110126187 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. В. Н. и В. В.
Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
разделната дължимост /на всеки по ½ част/ на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10718/2023г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2168,02лв. - цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.02.2023г.
до изплащане на вземането; 278,82лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г.-15.02.2023г.; 38,76лв. - цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.01.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от
28.02.2023г. до изплащане на вземането; и 7,02лв. - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 05.03.2020г.-15.02.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за
забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговор на искова молба в законоустановения срок, с
който оспорват исковете. Отричат наличието на облигационно правоотношение между
страните, като оспорват да са собственици или ползватели на имота. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. Отричат в имота да е доставяна топлинна
енергия.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт за продажба от 11.07.2007г., съгласно
който ответниците В. Н. и М. Н. са придобили при равни квоти от по ½ идеална част
правото на строеж върху процесния апартамент № 3.1. На 11.04.2012г. е проведено
общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, находяща се в
/населено място/, на което е взето решение за избор на /фирма/ за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата. От експертното
заключение по СТЕ се установява, че сградата, в която се намира имотът, е
присъединена към топлопреносната мрежа и до нея се доставя топлинна енергия.
Ответникът М. Н. е подал заявление – декларация до ищцовото дружество, с което е
поискал да бъде открита партида за процесния имот, а ответникът В. Н. е дал съгласие
партидата да бъде открита на името на М. Н. /л. 18-19/.
При горните обстоятелства и след съобразяване задължителните разяснения,
дадени в цитираното ТР, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за имота, ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за него и са
материално легитимирани да отговарят за стойността на потребената топлоенергия.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че
топлинна енергия за отопление през процесния период за имота не е начислявана.
Начислявани са единствено топлинна енергия за БГВ (топла вода) и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. За сезони 2019/2020г. и 2020/2021г. поради
неосигурен достъп за отчет в имота, топлата вода е начислявана на база 2бр.
потребители по 140л/денонощие за един човек съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба №
Е-РД-04-1, а за сезон 2021/2022г. топлата вода е изчислена на база 2бр. потребители по
2
140л/денонощие за един човек поради невъзможност да се установи началното
показание на водомера.
Както бе посочено по-горе, в настоящия случай самото ищцово дружество е
избрано за извършване на услугата дялово разпределение и именно негово е
задължението да отчита показанията на измервателните уреди след края на
отоплителния сезон. За да бъде приложено правилото за служебно начисляване на
топлоенергия поради неосигурен достъп, следва да бъде спазена предвидената
процедура, установяваща, че действително не е осигурен достъп за отчет на уредите от
страна на потребителите. При извършването на отчет на предварително известените
дати, се съставя протокол за отчет, подписан от лицето, извършило отчета, и
представител на етажната собственост. По аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 3, чл. 41, ал. 1,
изр. 2 и чл. 46, ал. 1, т. 2 от приложимите към договора общи условия, които обвързват
страните, при неосигуряване на достъп за отчет на измервателните уреди в някой от
имотите, задължително се съставя протокол, който се подписва от лице от етажната
собственост (представител на ЕС) и от упълномощен представител на търговеца
(продавача). Този протокол остава в държане на търговеца, извършващ дяловото
разпределение, което на съда му е служебно известно от множеството дела с идентичен
предмет, които разглежда ежедневно. Именно поради това, в проведеното на
28.09.2023г. открито съдебно заседание съдът е указал, че в тежест на ищеца е да
представи такива протоколи за неосигурен достъп за отчет на имота, за да има
възможността да начислява служебно топлоенергия по предвидения в чл. 69, ал. 2, т. 2
от Наредбата начин, като изрично му е указано съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК и че не
сочи доказателства за това. Въпреки тези указания, ищецът не е предприел активно
поведение и не е ангажирал доказателства за установяването на тези обстоятелства.
Самото вещо лице по допуснатата СТЕ при изслушването си в съдебното заседание
заяви, че от ищцовото дружество са му представени само празни непопълнени от
никого бланки за отчет за отоплителни сезони 2019/2020г. и 2020/2021г. за имота.
Тоест, съдът приема, че въобще не е спазена процедурата, удостоверяваща
неосигуряването на достъп до имота за отчитане, от което се налага извод и че не е
възникнало право в полза на ищеца да начислява служебно топлоенергия за БГВ на
база според Наредбата за посочените два отоплителни сезона. Съдът намира, че няма
проведено доказване ответниците да не са осигурили достъп за отчитане, за да бъде
приложим този ред на начисляване за тези два сезона. С оглед на това, служебно
начислените суми за БГВ (топла вода) за сезони 2019/2020г. и 2020/2021г. не са
дължими, доколкото не е установено наличието на основание за извършването на
подобни действия от страна на ищцовото дружество.
По отношение на сезон 2021/2022г., вещото лице по СТЕ разяснява, че също е
начислена топла вода на база 2бр. потребители (което се установява от заявлението –
декларация на л. 19 от делото) по 140л/денонощие поради невъзможност да се
установи началното показание на водомера. В откритото съдебно заседание експертът
посочва, че за отоплителен сезон 2021/2022г. му е представена бланка за отчет, който е
бил попълнен и подписан от представител на дружеството и от клиента. При тези
обстоятелства, съдът намира, че за този отоплителен сезон ищцовото дружество е
имало основание да извърши изчисляване на топлата вода по посочения от вещото
лице начин. Ето защо, за този период сумата е дължима и възлиза на 824,21лв. според
експертното заключение.
Клиентите на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост дължат
и топлинна енергия, отдадена от сградата инсталация, която се изчислява по формулата
по т.7.2 от приложението към Наредбата, която в случая според експертното
заключение е спазена. Нейната стойност за сезон 2019/2020г. възлиза на 111,52лв., за
сезон 2020/2021г. на 107,59лв. и за сезон 2021/2022г. на 117,39лв., като съдът намира
3
тези суми за дължими.
Ответниците своевременно са направили възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, което се явява частично основателно. Задълженията за
заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 28.02.2023г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 28.02.2020г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.12.2019г. вкл., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди
28.02.2020г. На всички останали вземания изискуемостта настъпва след тази дата (за
м.01.2020г. настъпва през м.03.2020г.). Размерът на задълженията само за сградна
инсталация (тъй като само те са дължими според съда за този отоплителтен сезон) за
периода м.05.2019г.-м.12.2019г. възлиза общо на 74,35лв., изчислен на основание чл.
162 ГПК от съда, използвайки заключението по СТЕ.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за главницата за
топлинна енергия се явява основателен за сумата от 37,17лв. за периода м.01.2020г.-
м.04.2020г., за сумата от 107,59лв. за периода м.05.2020г.-м.04.2021г. и за сумата от
941,60лв. за периода м.05.2021г.-м.04.2022г. или общо за сумата от 1086,36лв. За
разликата над този размер до пълния предявен от 2168,02лв. и за периода м.05.2019г.-
м.12.2019г. подлежи на отхвърляне.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и доказват да са
погасил дължимите и необхванати от погасителната давност парични задължения, за
които отговарят, поради което са изпаднали в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
дължат законна лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на
изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна
лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че
мораторната лихва върху дължимата главница от 1086,36лв. възлиза на сумата от
139,71лв. за периода 15.09.2020г.-15.02.2023г. Ето защо, този иск се явява основателен
до размер на сумата от 139,71лв., а за разликата до пълния предявен размер от
278,82лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
4
Както бе посочено, в случая тази услуга е извършвана от ищцовото дружество,
което се установява от експертното заключение по СТЕ, а и ОС на ЕС е избрало
именно него за ФДР. Ето защо, ответниците дължат на ищцовото дружество и цената
на тази услуга. От събраните писмени доказателства се установява, че нейният размер
за процесния период м.01.2020г.-м.04.2022г. възлиза на претендираната сума от
38,76лв. Тези задължения не са обхванати от погасителна давност, тъй като първото от
тях се отнася за м.01.2020г. (виж изложените по-горе съображения относно давността).
Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответниците не твърдят и доказват да са платили и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат и за тях лихва за забава, чийто размер
върху сумата от 38,76лв. възлиза на претендираните от ищеца 7,02лв. за периода
05.03.2020г.-15.02.2023г., изчислен на основание чл. 162 ГПК. Ето защо, този иск също
следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид равните квоти в собствеността на процесния имот от страна на
ответниците, дължимите суми се поделят между тях поравно – всеки отговаря за ½
част.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 99,85лв., от
които следва да му се присъдят 50,94лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 88,42лв. за
държавна такса и 250,00лв. депозит за експертиза, като претендира и юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 438,42лв., следва да му се присъдят 223,70лв.
Ответниците са доказали разноски в общ размер от 500лв. за платено адв.
възнаграждение, като съдът намира възражението на ответника за прекомерност за
неоснователно. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да им се присъдят
244,88лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу М. В. Н., ЕГН: **********, и В. В. Н., ЕГН: **********, и двете с
постоянен адрес: /населено място/, че ответниците дължат разделно поравно /всеки
по ½ част/ на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10718/2023г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 1086,36лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.01.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********,
ведно със законната лихва от 28.02.2023г. до изплащане на вземането; 139,71лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
15.02.2023г.; 38,76лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2020г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.02.2023г. до изплащане на вземането; и
7,02лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
05.03.2020г.-15.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
5
разликата над уважения размер от 1086,36лв. до пълния предявен от 2168,02лв. и
за периода 01.05.2019г.-31.12.2019г. и иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 139,71лв. до пълния
предявен от 278,82лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 М. В. Н., ЕГН: **********, и В. В. Н., ЕГН:
**********, и двете с постоянен адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/,
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от
50,94лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 223,70лв. – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: ************, със седалище
и адрес на управление: /населено място/, да заплати на М. В. Н., ЕГН: **********, и
В. В. Н., ЕГН: **********, и двете с постоянен адрес: /населено място/, сумата от
244,88лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6