П Р О Т О К О Л
гр. Девня, 15.05.2018 г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ
СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, сложи за разглеждане гр.
дело №1171/2017 г. по опис на РС Девня, докладвано от председателя.
След спазване разпоредбата на
чл.142, ал.1 ГПК, при именното
повикване в 13:41 часа се явиха:
Ищецът „Търговска база” ООД, представляван от Д. П. – управител, редовно призован чрез адв.
П., не се представлява.
Ответникът „Булмикс
Интернешънъл” АД, редовно призован чрез адв. Ж., представлява се от адв. Ж. и адв. Кръстев, редовно
упълномощени.
Съдът докладва становище вх.№2015 от 10.04.2018 г. от
ответника чрез адв. Ж..
Съдът докладва молба вх.№2674 от 14.05.2018 г. от адв. П.,
пълномощник на ищеца, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че няма
възражения по проекта за доклад. Излага становище относно наведените твърдения
в отговора на ИМ.
Съдът докладва молба вх.№2679 от 15.05.2018 г. от адв. П., пълномощник на ищеца, с която моли да се даде възможност на
ищеца да изрази становище по становище на ответника вх.№2015 от 10.04.2018 г.,
тъй като същото не е връчено на доверителя му.
ПО
ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Ж.: Не са налице процесуални
пречки.
Адв. Кръстев: Да
се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към изясняване на
спора от фактическа страна, като дава възможност на страните, ако желаят да
пояснят и допълнят фактическите си твърдения.
Адв. Ж.: Категорично възразявяваме
срещу наведеното твърдение от ищцовата страна относно обстоятелството, че
доверителят ни „Булмикс Интернешънъл” АД не е правоприемник на „Тополи фураж” АД. Посочили
сме доказателства относно правоприемството. Доказателствата са приложени с
отговора на исковата молба. Възразяваме и срещу твърдението на ищеца за липса
на доказателства за влизане в сила на постановеното решение между същите страни
и за същия спор. Колегата е представил същото решение, вписано в Агенция по
вписванията. Поддържаме представеното от нас писмено становище. Нямаме други
възражения по доклада.
Адв. Кръстев: Поддържаме искането за
разпит на свидетели. Свидетелите са Юлиян Михалев Станев и Петър С. Чифудов.
Съдът
пристъпва към доклад на делото:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищцовата страна твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от ПИ с
пллощ 16437 кв.м., идентификатор 20482.304.214, находящ се в гр. Девня, кв.
„Река Девня“, ул. „Мадара“ №14, както и на общо 7 бр. сгради в същия ПИ.
Твърди, че процесния имот първоначално е бил собственост на Държавата,
предоставен за стопанисване на ДТП „Промишлени стоки“ гр. Варна, което с
Решение №14 от 07.11.1990 г. на Министъра на търговията и услугите е
преобразувано в три държавни фирми, едната от които – ДП „Търговска база –
Варна“, преобразувана със Заповед №РД-20-35 от 26.02.1993 г. на Министъра на
търговията и услугите в „Търговска база – Варна“ ЕООД, е поела активите и
пасивите на ДТП „Промишлени стоки“ като в последствие със Заповед №РД-18-204 от
22.04.1997 г. на Министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество
капитала на „Търговска база – Варна“ ЕООД е бил увеличен. Твърди също, че с
договор от 28.10.1998 г. за приватизационна продажба на дружествени дялове,
Държавата е продала 70 на сто от дружествените дяловете на „Търговска база –
Варна-97“ АД и след тази продажба „Търговска база – Варна“ ЕООД било
преобразувано в „Търговска база – Варна“ ООД със съдружници Държавата и
„Тъговска база – Варна-97“ АД, а в последствие, с договор за приватизационна
продажба от 31.05.2004 г., Държавата е продала останалите 30 на сто от дяловете
в дружеството на Д.Н. Попниктоков, ЕГН **********. Твърди също, че по-късно
съдружникът „Търговска база – Варна-97“ АД е продало дяловете си на „Динипо“
ЕООД и наименованието на фирмата било променено от „Търговска база – Варна“ ООД
на „Търговска база“ ООД, в което настоящи съдружници са Д.Н. Попниктоков с 30
на сто дружествен дял и „Динипо“ ЕООД със 70 на сто дружествен дял. Ищцовата
страна твърди, че собственик на останалата 1/2 идеална част от процесния
недвижим имот е ответника „Булмикс Интернешънъл“ АД и че в кадастралната карта
целия недвижим имот е отразен като собственост на ответника, въпреки че той
притежва само половината идеална част. Моли съда, да постанови решение, с което да преме за установено, че ответникът
„Булмикс Интернешънъл“ АД не е собственик на 1/2 идеална част от процесния
недвижим имот.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. Ответното дружество оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Твърди, че спора между страните относно правото на собственост върху процесния
недвижим имот е разрешен с влязъл в сила съдебен акт – Решение от 10.01.2002
г., в сила от 09.02.2002 г. по гр. дело №970/2001 г. на АпС Варна, с което
спрямо праводателя на ищцовата страна „Търговска база – Варна“ ЕООД е прието за
установено, че праводателя на ответната страна „Тополи фураж“ АД, е собственик
на процесния недвижим имот. Изтъква също, че по същия спор между страните има и
влязло в сила Решение от 08.10.2004 г. на ВКС по гр. дело №1480/2003 г. в
производство по чл.231, ал.1, б.“а“ ГПК, с което е оставена без уважение като
неоснователна молбата на „Търговска база“ ООД за отмяна на влязлото в сила
Решение от 10.01.2002 г. по гр. дело №970/2001 г. на АпС Варна. Ответната
страна твърди, че по Протокол от 31.01.1961 г. е проведена процедура по
одворяване с целия процесен имот на ДПЗХ „Благой Касабов“ гр. Варна, чийто
правоприемник съобразно Решение по ф. д. №7572/1991 г. на ОС Варна е „Тополи“
ЕООД (като правоприемник на ДФ „Зърнено-фуражен комбинат“ гр. Варна). Твърди,
че с АДС №614 от 07.12.1994 г. целият процесен имот е вписан като собственост
на „Тополи“ ЕООД с посочено в т.1 придобивно основание именно Протокол от
31.08.1961 г. на комисия по одворяване със земя от ДПФ, както и че на
30.12.1996 г. съгласно чл.1, ал.1 от ПМС №201 от 25.10.1993 г., стойността на
същия терен включена в капитала на „Тополи фураж“ ЕАД, преобразувано в
последствие в „Тополи фураж“ АД, а с Решение №3 от 02.05.2007 г. по 8528/2006
г. на СГС, преобразувано чрез вливане в „Агро Мел БГ“ АД, преименувано от
30.07.2009 г. на „Булмикс Интернешънъл“ АД. Ответната страна твърди също, че с
договор за покупко-продажба на основни средства от 22.07.1987 г., ЗФК „Благой
Касабов“ гр. Варна е продало на ДФ „Търговска база“ гр. Варна свои основни
средства, сгради и съоръжения, но никъде в договора не е отразено да се
прехвърля и право върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, нито пък
ЗФК „Благой Касабов“ е имал право на подобно разпореждане. Ответната страна
твърди, че АДС №326 от 08.09.1997 г., съобразно който процесния имот е включен
в капитала на „Търговска база“ ЕООД на основание Заповед №РД-18-204 от
22.04.1997 г. на Министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество,
е незаконосъобразен с аргумент, че при открита процедура по приватизация за двете
дружества, е приложима разпоредбата на чл.17а ЗППДОП, съобразно която с акта за
преобразуване на държавни и общински предприятия в еднолични търговски
дружества, в собственост на съответните дружесва преминава предоставеното за
стопанисване или управление държавно имущество на техните праводатели, каквото
за ответната страна представлява процесния имот, с който е бил одворен през
1961 г. нейният праводател ДПЗХ „Благой Касабов“, докато за ищцовата страна
относно процесния имот такива основания не са налице. Ответната страна изтъква
също, че АДС №326 от 08.09.1997 г. е незеконосъобразен и поради факта, че е
съставен след влизане в сила от 01.06.1996 г. на ЗДС, в чл.2, ал.4 от който е
изрично посочено, че не са държавна собственост имотите на търговските дружества,
дори и ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях
имущество. С отговора на исковата молба ответната страна отправя и възражение
за изтекла в нейна полза абсолютна придобивана давност за периода от датата на
постановяване на съдебното решение на ОС Варна, с което е вписано включването
на процесния имот в капитала на „Тополи фураж“ АД – 05.05.1997 г. до 05.06.2015
г., през който период ответната страна твърди, че явно, непрекъснато и
необезспокоявано е упражнявала фактическа власт с намерение за своене спрямо
процесния имот.
По
доказателствата:
Съдът намира представените
документи за допустими и относими към предмета на доказване, поради което
следва да бъдат допуснати до приемане.
Относно доказателствената
тежест:
Всяка от страните следва да
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея
факти. При
наведените фактически твърдения по предявения отрицателен установителен иск,
ответната страна следва да установи чрез пълно и главно доказване твърдените
придобивни основания относно процесния недвижим имот – първоначално
предоставяне за стопанисване и управление на държавно имущество и последващо
придобиване чрез приватизационна процедура, както и упражнявано непрекъснато и
необезспокоявано придобивно давностно владение, а също и качеството на
правоприемник на съответните твърдени праводатели. Ответната страна следа да установи обстоятелства, изключващи или погасяващи твърдените от ответника
придобивни основания.
На основание чл.140, ал.3 ГПК
страните следва да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора чрез
постигане на спогодба, като се укаже, че това ще доведе до незабавно
приключване на спора и до редуциране на разноските в производството.
На основание чл.146, ал.2 ГПК
съдът намира, че не са налице обстоятелства, за които страните да не сочат
доказателства.
Адв. Кръстев: Нямаме възражения по
изготвения доклад. Молим съдът да се произнесе по отправеното от нас възражение
за недопустимост на иска. Съдебното решение за преобразуване чрез вливане в „Агро
Мел БГ” на СГС е от 02.05.2007 г. „Булмикс Интернешънъл” АД към този момент е
бил с друго фирмено наименование, „Агро Мел БГ” АД на 30.07.2009 г. е
преименувано на „Булмикс Интернешънъл” АД. Имаме приложено удостоверение от Търговски
регистър.
Адв. Ж.: Собствеността се твърди като
тяхна на ищцовата страна на това основание, отрицателния иск те го заявяват.
Представям списък на разноските. Доказателствата за извършеното плащане са в
кориците на делото.
Съдът, предвид отправеното възражение за
недопустимост на предявения иск, като констатира, че предмета на настоящото
производство е идентичен с този по представените Решение от
10.01.2002 г. по гр. дело №970/2001 г. на АпС Варна, с което спрямо
праводателя на ищцовата страна „Търговска база – Варна“ ЕООД е прието за
установено, че праводателя на ответната страна „Тополи фураж“ АД, е собственик
на процесния недвижим имот,
и Решение от 08.10.2004 г. на ВКС по гр. дело №1480/2003 г. в производство
по чл.231, ал.1, б.“а“ ГПК, с което е оставена без уважение като неоснователна
молбата на „Търговска база“ ООД за отмяна на влязлото в сила Решение от
10.01.2002 г. по гр. дело №970/2001 г. на АпС Варна, намира, че е налице визираното в чл.299 ГПК основание за непререшаемост на спора между страните, което е и отрицателна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, при чието наличие
образуваното от ищцовата страна производство се явява недопустимо и съобразно
чл.130 ГПК същото следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1171/2017 г.
по опис на РС Девня, на основание чл.130, вр. чл.299 ал.1 и ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
ОС Варна в едноседмичен срок, за ответника – от днес, а за ищцовата страна – от
получаване на съобщението.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.48 часа.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: