ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№517
гр. Хасково, 04.07.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито съдебно заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костова ч.адм.д.
№520 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 147, ал. 3 и чл. 153 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба от „Антон БГ - 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Й.А.Г., срещу Решение №181/28.04.2022г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив, с което е
оставена без разглеждане жалбата, подадена от „Антон БГ - 2012“ ЕООД, против Ревизионен
акт № Р-16002621002018-091-001/25.10.2021г., издаден от органи по приходите в
ТД на НАП – Пловдив и производството е прекратено.
В
жалбата се излагат съображения, че неправилно от административния орган е
прието, че е налице просрочие на подадената жалба срещу цитирания ревизионен
акт. Посочва се, че ревизионният акт не е връчен на дружеството жалбоподател по
съответния разписан в закона ред, като е изпратен на адрес – в случая
електронен, какъвто не е изрично деклариран от дружеството с подписана от
представляващия същото декларация пред орган по приходите за целите на
извършваната ревизия. Отделно от това електронният адрес, на който се е
извършвала кореспонденцията в хода на ревизионното производство не бил на лице,
което изрично да е упълномощено от представляващия дружеството да получава
книжа и най- вече актове, с които се създават задължения. Поради това
оспорващият счита, че не може да се приеме, че ревизионният акт е редовно
връчен на посочената в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив
дата – 25.10.2021г., съответно и от тази дата да е започнал да тече срокът му
за обжалване. Моли се за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката
на административния орган за произнасяне по същество на жалбата.
Ответникът
по жалбата – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Пловдив, чрез старши юрисконсулт П.Я., в депозирано по делото молба посочва,
че подадената жалба е неоснователна. Сочи, че в административната преписка се
съдържа заверено копие на декларация, подадена от Й.Г.- управител на „Антон БГ“
ЕООД, видно от която същият е декларирал имейл адрес за връзка с НАП -***************@***.** и телефон. На така посочения имейл са връчвани всички документи,
касаещи ревизионното производство. Нещо повече, във връзка с Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължени лица № Р-
16002621002018-040-001/19.04.2021г., изпратен на посочения имейл адрес, е
получен отговор, представляващ обяснения и документи по отправеното искане.
Това според пълномощника на ответника водело до обоснования извод, че
ревизираното лице не просто е било уведомявано редовно за всички процесуални
действия в хода на производството, но и е представяло отговори по исканията на
органите по приходите.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните в настоящото
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
След
извършена данъчна ревизия на „Антон БГ -2012“ ЕООД, * с обхват
Корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2020г. и Данък върху
добавената стойност за периода от 22.01.2019г. до 31.12.2020г., възложена със
ЗВР № Р- 16002621002018-020-001/07.04.2021г. и изменена със ЗИЗВР №
Р-16002621002018-020-002/09.07.2021г. и ЗИЗВР №
Р-16002621002018-020-003/04.08.2021г., срещу данъчно-задълженото лице е издаден
Ревизионен акт № Р-16002621002018-091-001/25.10.2021г. Този ревизионен акт е
изпратен на електронен адрес: ***************@***.** и отбелязан като връчен електронно на 25.10.2021г.
На 04.04.2022г.
ревизираното лице е депозирало срещу ревизионния акт жалба вх. №
5961/04.04.2022г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора.
С
Решение № 181 от 28.04.2022г. директорът на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив, е оставил без разглеждане жалбата
срещу ревизионния акт, като е приел, че същата е процесуално недопустима за
разглеждане по същество като просрочена, тъй като ревизионният акт е връчен на дружеството
жалбоподател на декларирания в хода на ревизионното производство чрез
представена изрична писмена декларация от представляващия дружеството имейл
адрес: ***************@***.** на дата 25.10.2021г., при спазване условията на чл.30, ал.6 от ДОПК.
Съответно, срокът за обжалване на ревизионния акт, предвиден в чл.152, ал.1 от ДОПК, е започнал да тече от деня, следващ връчването, а именно от 26.10.2021г.
и е изтекъл на 08.11.2021г. / понеделник – работен ден/. Жалбата против акта е
подадена в деловодството на ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора, с вх. №
5961/04.04.2022г. след изтичане на 14-дневния преклузивен срок.
Решението
предмет на разглеждане в настоящото производство е връчено на дружеството
жалбоподател на адреса по чл.8 от ДОПК – гр. Харманли, ул.“Преслав“ № 64 на
дата 23.05.2022г., видно от приложеното по делото ИД PS 6320 003 GWQ X, а жалбата срещу него е депозирана в ТД на НАП – Пловдив на
26.05.2022г.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена при наличие на правен интерес и в предвидения процесуален срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Между
страните по делото не е налице спор относно гореизложените обстоятелства,
свързани с инициирането и провеждането на ревизионното производство спрямо
частния жалбоподател и хронологията на извършените от ревизиращия орган и от
данъчнозадълженото лице правни и фактически действия. Спорът е по отношение
редовността на връчването на ревизионния акт на данъчнозадълженото лице по реда
на чл. 30, ал. 6 от ДОПК.
Съгласно
чл. 152, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва по административен
ред изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. По
силата на чл.33 от ДОПК всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа,
издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на
тези, свързани с реализиране на административнонаказателна отговорност, се
връчват по реда и в сроковете, посочени в глава VI от ДОПК – „Съобщения“.
Следователно, за връчването на ревизионните актове изцяло приложими са
правилата на глава VI ДОПК – „Съобщения“.
Според
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ДОПК, връчването на съобщенията в
административното производство се извършва на адреса на кореспонденция на
субекта, който, от своя страна, съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК може да бъде
посоченият от лицето пред органите по приходите електронен адрес за получаване
на съобщенията. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК предвижда възможност за
връчване с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен
подпис на органа по приходите. В този случай връчването се удостоверява по реда
на чл. 30, ал. 6 от ДОПК, според който електронното съобщение се смята за
връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно
електронно съобщение, чрез активиране на електронна препратка или чрез
изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация.
Общото
правило на чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК визира като адрес за кореспонденция за
юридическите лица, какъвто се явява частният жалбоподател, адресът на
управление, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за
кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на
управление. В чл. 28, ал. 2 от ДОПК е предвидено отклонение, предоставено по
избор на задълженото лице, според което всяко лице има право да посочи пред
органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Законовите
изисквания са връчването да се извърши на изрично деклариран от ревизираното
лице е-mail адрес.
Съдът
намира, че това не е сторено в конкретния случай, доколкото „посочването“ на
адрес за кореспонденция по чл. 28, ал. 2 от ДОПК, е извлечено по подразбиране
от органа по приходите. В тази връзка не би могло да се приеме, че при подадено заявление за ползване на електронни
услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код за достъп до
информация, подаване на искания за издаване на документи от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на хартиен
носител и за подаване на декларации, документи или данни посоченият, вписаният в това заявление електронен адрес за кореспонденция с НАП е
равнозначен на електронен адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК. Още повече,
че в самото заявление изрично е отбелязано, че посоченият електронен адрес, се отнасят до ползването на
електронни услуги, а връчването на ЗВР, инициираща ревизионно производство, както и
всички други издадени в хода на ревизионното производство актове в никакъв случай не може да се квалифицира като
електронна услуга, предоставяна от НАП. Не би могъл да се приеме и за
надлежно посочен адрес за кореспонденция
по чл. 28, ал. 2 от ДОПК и този съдържащ се в представената от управителя на
ревизираното дружество декларация, тъй като от изявлението направено в същата
не става ясно, дали посочения електронен адрес е предоставен именно за целите
на ревизионното производство.
Разпоредбите
на глава шеста от ДОПК, предназначени да регулират връчването на съобщения като
процесуални норми, които целят да гарантират правото на всяко лице за участие в
производствата по ДОПК, не могат да бъдат тълкувани разширително. Още по-малко
това е възможно в хипотезата на електронния адрес, по отношение на който
законовата регламентация е специална, уредена като право на избор на лицето.
Обстоятелството, че този електронен адрес фигурира по друга причина в
информационната система на НАП, не прави този адрес електронен адрес за
кореспонденция с ревизираното лице по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК.
Поради
изложеното, следва да се приеме, че с изпращането на съобщението на електронен
адрес ***************@***.** и
активирането на електронната препратка или изтеглянето му от информационната
система на компетентната администрация, оспореният ревизионен акт не е надлежно
връчен на дружеството жалбоподател по реда на чл. 30, ал. 6, вр. чл. 28, ал. 2
от ДОПК.
При
липсата на ангажирани доказателства, че актът е връчен на адресата по някой от
другите законоустановени способи за връчване, следва да се приеме, че
дружеството жалбоподател не е било своевременно и надлежно уведомена за
издадения ревизионен акт.
При
това положение и доколкото в тежест на ответника е да установи съществуването
на фактическите основания за издаване на оспореното решение, а именно редовното
връчване на ревизионния акт на посочената от него дата, недоказването на тези
обстоятелства води до извод за основателност на частната жалба. Оспорваният акт
на директора на „ОДОП“ - Пловдив следва бъде отменен, а жалбата срещу
ревизионния акт да бъде върната за разглеждането й по същество.
Ето защо, на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК и чл. 88, ал. 3 от АПК
във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение
№181/28.04.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив.
ВРЪЩА на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив жалбата,
подадена от „Антон БГ-2012“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Й.А.Г., срещу Ревизионен акт №
Р-16002621002018-091-001/25.10.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на
НАП – Пловдив, за продължаване на административнопроизводствените действия по
разглеждането й.
Определението е окончателно е не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ: