№ 145
гр. Провадия, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223130101601 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от М. Ю. А., ЕГН ********** с адрес с.
******* срещу С. А. Ю., ЕГН ********** и А. М. Ю., ЕГН **********, двамата с адрес с.
*******, обективно съединени искове в евентуалност с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 5
ЗЗД и чл. 29 ЗЗД, както следва: за прогласяване нищожност до размера от 2/3ид.ч. на
договор за покупко- продажба на недвижим имот представляващ УПИ III-130, кв. 61 по КРП
на с. ******* одобрен със заповед № *********г., находящ се в с. ******* при граници на
имота: улица, УПИ IV-130, УПИ I-129, УПИ II-129, с площ от 1070кв.м., ведно с
построените в него едноетажна жилищна сграда с площ от 112кв.м., лятна кухня с площ от
49кв.м. и навес с оградни стени с площ от 108кв.м., който договор е обективиран в НА № 42,
том I, рег. № 429 дело № 40/2021г. на нотариус рег. № 773 на НК от 12.03.2021г., като
привиден и прикриващ договор за дарение, а в евентуалност иск с правно основание за
унищожаване на същия договор до размера от 2/3ид.ч. поради умишленото въвеждане в
заблуждение на ищеца от ответницата С. Ю. относно характера на изповядваната сделка, а
именно, че срещу прехвърлянето на имота, ответницата поема задължение за гледането и
издръжката на него и съпругата му.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Със съпругата си Х. А. са придобили по време на брака си собствеността върху
УПИ III-130, кв. 61 по КРП на с. *******, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна
кухня и навес. В началото на 2021г. предвид влошеното здравословно състояние на
съпругата му, снаха му- ответницата Ю. започнала да го убеждава да му прехвърли имота,
срещу което тя ще ги гледа, както и че ще му брои пари за имота. В него момент бил
объркан, тъй като се грижел за болната си съпруга и се съгласил. Твърди, че така
сключеният договор е привиден, като прикриващ договор за дарение. Твърди, че страните не
1
са имА. воля за възникване последиците на покупко- продажба. Купувачите не са имА.
намерение за плащане на продажната цена, а са целяли прикриване на договор за дарение.
Доказателство за това бил фактът, че цената никога не е платена.
На следващо място, твърди, че болестното му състояние предполагащо нужда от
грижи, напредналата му възраст и това, че се е грижил за съпругата си, която била на легло,
са му попречили да направи ясна преценка относно случващото се, от което му състояние
ответницата се възползвала убеждавайки го да сключат сделката. Получил увереност от нея,
че тя ще се грижи за него и съпругата му, както и че ще му плати сумата пари посочена в
договора за покриване разходите по лечение на съпругата си.
Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника С. Ю.. Исковата
молба се сочи да е нередовна.
Срещу основателността на претенциите се излагат следните съображения: Оспорва
договорът да страда от сочените пороци. Твърди, че продажната цена е била платена от нея
на продавачите.
Потвърждава, че съпругата на ищеца Х. А. е била лежащо болна през последните
4години от живота си. Починала е около година след изповядване на сделката. Предвид
здравословното й състояние, ответницата е полагала грижи за нея и я е обслужвала
физически. През 2021г. здравето й се влошило и били нужни средства за лечението й. По
този повод ищецът и съпругата му предложили на ответницата и съпруга й, да купят имота,
за да си платят лечението. Двамата се съгласили. Договорили продажна цена от 3000лева,
която сума ответницата взела на заем от работодателя на сина им Д.А.. След като взели
парите и ги дА. на ищеца и съпругата му, отишли до кметството, където свекърва й
направила пълномощно на съпруга си за разпореждане с имота. Твърди, че винаги са се
разбирА. с родителите на съпруга й. Изтъква като причина за завеждане на настоящото дело,
факта че другият им син се прибрал от чужбина и тъй като е нямало къде да живее е
започнал да убеждава баща си за разваляне на продажбата.
Искането е за отхвърляне на претенциите. Претендира присъждане на сторените по
делото съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника А. Ю.ов.
В открито съдебно исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните
представители на страните. В предоставения срок, ответната страна ангажира писмена
защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата
на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени главен иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 5
ЗЗД и в евентуалност иск с правно основание чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД.
Основателността на заявените претенции, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване да
установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: че факта на
сключване на атакуваната сделка и нА.чието на въведените пороци, а именно, че волята на
страните не е такава, каквато е отразена в договора, а е била да сключат договор за дарение,
както и че са били нА.це изискванията за сключване на прикритото съглашение; факта, че
ответницата умишлено е формирала и поддържала у него невярната представа мотивирала
го да сключи сделката, че срещу прехвърляне на имота поема задължение да издържа него и
съпругата му, че ще им плати продажната цена, както и че ответницата е знаела, че ищецът
сключва договора, мотивиран единствено от така формираното заблуждение. Ответникът Ю.
дължи доказване на своите правоизключващи възражения и в частност, че сключеният
2
договор е действителен, а при сключването му продавачът е формирал вА.дна воля за
сключване на договор именно за покупко- продажба.
От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се
установява следното:
С договор за покупко- продажба обективиран в НА № 42/12.03.2021г. ищецът и
съпругата му Х. А. са се разпоредили с правото на собственост върху притежаван от тях
имот представляващ УПИ III-130 в с. *******, с площ от 1070кв.м., ведно с построените в
него едноетажна жилищна сграда с площ от 112кв.м., лятна кухня с площ от 49кв.м. и навес
с оградни стени с площ от 108кв.м. в полза на ответницата С. Ю. по време на брака й с А.
Ю.. Уговорена е продажна цена в размер на 3000лева, която купувачите са заявили, че им е
платена от купувача изцяло и в брой в деня на подписване на договора.
На 06.04.2021г., Х. А. е починала и е била наследена от ищеца- съпруг и двамата си
сина- А. Ю.- ответник и СА. Ю..
Понастоящем ищецът атакува действителността на сделката до размера на
притежаваните от него права, вкл. по наследство от починалата си съпруга, а именно
2/3ид.ч. / чл. 21 СК и чл. 9 ЗН/.
За доказване твърдяните пороци в така сключената от ищеца сделка, респ. тяхното
опровергаване, по делото страните са ангажирА. гласни доказателства, от които се
установяват следните релевантни за спора факти:
Св. А.А. е племенница на ищеца и през септември 2023г. се прибрала в България. От
чичо си знае, че А. и С. са го завели при нотариус да им дари къщата, те да се грижат за него
и жена му, а след смъртта им къщата да остане за тях. В него момент жена му била много
болна, а той изморен от грижите за нея. Затова и бил заблуден, а и нотариусът не му бил
прочел, че къщата се продава. Едва след като подписА. договора му казА., че къщата е вече
тяхна, на което той се учудил и на негов въпрос дА. ще ги гледат, му казА., че ще ги гледат.
След това го накарА. да изтегли и кредит, за да направят ремонт в къщата, а скоро след това
го и принудили да напусне къщата, защото го заплашвА., че ще го убият. Не бил вземал
пари от продажбата на къщата.
Св. СА. Ю. е син на ищеца и брат на ответника. Разказва, че не е знаел за
прехвърлянето на къщата на родителите му. Разбрал няколко дни по- късно, както и за това,
че баща му е теглил кредит и е дал парите на брат му и жена му. Преди 3години е имало
уговорка брат му и жена му да се грижат за родителите му. Свидетелят работел в чужбина,
но се връщал всеки месец и давал на С. по 200-300лева за майка си. Не знае какво са се
уговаряли брат му и баща му за къщата, но 2-3дни след сделката разбрал, че баща му им е
дал къщата, защото те щели да го гледат и да му дадат пари. Пари обаче не бил вземал, а и
го изгонили и сега той живеел при него.
Св. Д.А. познава страните от дълги години. С. работела преди години при него, но
напуснала, за да се грижи за свекърва си. Повече от пет години се грижила за нея и му
споделяла, че има много разходи за нея. По него време другият син на Х. и М. живеел в
Гърция и се върнал при смъртта на майка си. Свидетелят й дал в заем 3000лева, за да купи
къщата. Тя го помолила да й ги даде в заем, точно преди сделката. Казала му, че ще й
прехвърлят къщата, но искА. да им плати и 3000лева. Пратила сина си и на него свидетелят
дал парите. Постепенно после му върнала парите. Отношенията между М. и А. се влошили,
след като другият син на М. се прибрал и започнал да търси дял от къщата.
Св. М. М. е син на ответниците, внук на ищеца. Разказва, че той е взел 3000лева от
Д. в заем и ги е дал на майка си, а тя пред очите му ги е дала на баба му. Дядо му също бил
там. В него момент баба му била болна и за нея се грижела майка му. Идеята да се продаде
къщата била на баба му, а на разговори за уговаряне на тази цена не е присъствал.
По главния иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 5 ЗЗД.
3
Нормата предвижда, че е нищожен договорът, който е привиден. Правната теория и
практиката на ВКС, дефинира като симулативен онзи договор, от който страните, които са
го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо
от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква
друга сделка /относителна симулация/. За да е нА.це обаче симулация, нужно е по безспорен
начин да се установи, че страните по договора не са имА. воля да бъдат обвързани от него, а
са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не
са желаели. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е
абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна.
В случая ищецът е оспорвал сделката като симулативна и прикриваща дарение.
Това предполага доказване, от една страна желание за сключване на сделката ставаща
достояние на трети лица при спазване на предписаната форма- в случая покупко- продажба,
а от друга страна постигнато между страните съгласие, че действителната им воля е
различна от външно изявената, а именно за сключване на договор за дарение. Първо, видно
от съдържанието на самия нотариален акт, обективиращ сделката, страните са договорили
продажна цена в размер на 3000лв., която при това е вписано да е била заплатена на
продавачите в брой при подписване на договора. Изявленията на страните по договорите
относно заплащането на продажната цена не са част от диспозитивната, разпоредителна част
на сделката, а са свидетелстващи такива за знание. Поради това и в тази му част договорът
има характер на частен свидетелстващ документ и тези изявления на страните могат да са
само верни или неверни. Опровергаването им обаче е недопустимо да се извършва чрез
свидетелски показания, доколкото е нА.це забраната на чл. 165, ал. 2 ГПК. На същото
основание недопустимо е установяване твърдения за симулация във волеизявлението чрез
свидетелски показания. Доказването е възможно чрез документ, т.нар. обратно писмо,
правещ го пълно, при което свидетелски показания не е нужно да се събират, или чрез т.нар.
начало на писмено доказателство, т.е документ, в който са обективирани изявления на
другата страна създаващи индиция да е възможно сделката да е симулативна и
обосноваващи преодоляване забраната на чл. 165, ал. 2 ГПК. В случая такива документи по
делото няма. Нещо повече, самите твърдения на ищеца /изложени в о.с.з/ относно характера
на престацията, която е очаквал да получи, а именно грижи и издръжка за себе си и
съпругата си, а и на пари / показанията на св. Ю./ изключват безвъзмездният характер на
твърдяната като прикрита сделка. Същото се установява и от ангажираните от него гласни
доказателства- показанията на свидетелите А. и Ю., макар и в тази им част те реално да
пресъздават знание за факти, получено от казано им от ищеца, а не от лични възприятия. За
пълнота, това че цената не е платена, което в случая не се и установява, може да е индиция
за симулативност, но не може само по себе си да я доказва и да служи като довод
обосноваващ привидност на сделката като симулативна и прикриваща дарение. Може да
сочи и на неизпълнение на задълженията на приобретателите - ответниците в настоящия
процес, но неизпълнението на облигационното задължение за заплащане на цената при
продажбата не е основание за нищожност на договора, а е основание да се иска разваляне на
договора по съдебен ред /чл. 87, а. 3 ЗЗД/. И последно, въпросът за плащане на цената не е
релевантен за настоящия спор, защото от значение е доказване намерението и уговорка за
безвъзмездност, а не изпълнението на поетото задължение, уговорено с изявлението на
страните при сключването му. В заключение претенцията е неоснователна.
По заявения в евнтуалност иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД
Тук ищецът е твърдял, че ответницата се е възползвала от напреднала му възраст,
здравословното му състояние предполагащо нужда от грижи и състоянието му да полага
грижи за болнолежащата си съпруга, убеждавайки го да сключат сделката създавайки у него
увереност, че тя ще се грижи за него и съпругата му, както и че ще му плати сумата пари
посочена в договора, с която сума следва да покрива разходи по лечение на съпругата си.
4
Фактическият състав на измамата по чл. 29, ал. 1 ЗЗД изисква: 1. сключена сделка, 2.
едната страна по нея да е била в заблуждение, както относно характера на сделката и /или/
относно последиците от нея; 3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата
страна и 4. сделката да е сключена поради заблуждението.
Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключване
на сделката е направено под действието на неверни представи, които другата страна е
предизвикала умишлено у волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема, за да
се предизвикат или засилят мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на
опороченото волеизявление. Затова без значение за действителността на сделката е грешката
в съображенията, мотивите на страната, подбудили я, за да вземе решение към сключване на
сделката, след като те не за резултат на умишлено заблуждаващи действия.
Сключването на сделката е безспорно установено.
АнА.зът на ангажираните доказателства обаче не може да обоснове извод за
доказаност на твърдяното поведение от страна на ответницата, че е умишлено въвела ищеца
в заблуждение, че извършените от него прехвърляния на имуществени права ще са такива
срещу поето от нея задължение да го гледа в бъдеще, както по един алеаторен договор, тъй
че да се стигне да прогласяване на тяхната унищожаемост на соченото основание.
Показанията на свидетелите А. и Ю. изобщо не установяват факти относно поведение на
ответницата насочено към убеждаване ищеца да сключи сделката, т.е сочещи за съдържание на
преддоговорни отношения между страните. Казаното от свидетелите е първо за факти, предадени
им от ответника - че не бил прочетен договора от нотариуса, че не получил продажната цена, че си
мислел, че дарява имота за след смъртта си и второ, за действия на ответницата след сключване на
сделката, а не предхождащо я. Действия/изявления на страна по сделката, следващи сключването
й, в частност действията на ответниците предизвикА. ищеца да напусне имота или сключи договор
за кредит, не може да я опорочат.
Така, че от гласните доказателства не може да се изведе извод, нито за мотивационни
действия на ответницата, още по- малко за това те да са извършвани умишлено.
После, особеното състояние на ищеца предвид неговата възраст и положение на
полагани грижи за болнолежащата му съпруга, са от значение за спора, но ангажираните
доказателства не може да обосноват категоричен извод ищецът поради това да е бил тогава
лесно податлив на манипулация и внушения. Данни в показанията на свидетелите ищецът да
е действал неразумно няма. От тях се установява, че с ответниците са живели години в общо
домакинство, а ответницата е помагала в грижите за съпругата му Х. /така св. А., М., а и св.
Ю., който говори за уговорка отпреди години брат му и жена му да се грижат за родителите
му/. Субективните му очаквания, че след сключване на сделката ще получи бъдещи грижи и
парични средства, за което говори св. А. /едва след, а не преди, сключване на сделката,
когато бил разбрал, че е продал имота, на негов въпрос към ответницата дА. ще ги гледа, му
отговорили утвърдително/ без доказателства те да са предизвикани от действия/изявления на
ответницата, не може да обосноват сочения порок.
В заключение претенцията е неоснователна.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се
претендират в настоящото производство 800лева адв. възнаграждение, срещу размера на
което е направено възражение за прекомерност. При съобразяване задължителното за
настоящия съд тълкуване дадено в решение по дело С-438/2022 на СЕС от 25.01.2024г.,
възможно е намаляване на претендирания адвокатски хонорар и при определянето му съдът
не е обвързан от минималните размери посочени в Наредба № 1/2004г., поради
противоречието й с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС. Основен принцип на
европейското право е, че при възникване на конфликт между аспект на правото на ЕС и на
националното право в държава- членка на ЕС, надделява правото на ЕС и то има предимство
5
пред противоречащото му национално право, респ. националният съд може да откаже да
приложи национална норма. Съобразявайки горното и конкретиката на делото, настоящият
състав преценява, че има основание адв. възнаграждение да бъде редуцирано. В случая,
предприетите от процесуалния представител на ответника действия са били по изготвяне на
отговор на искова молба, с който писмени доказателства не са ангажирани. Спорът е
разгледан в едно открито съдебно заседание, в което са събрани гласни доказателства.
Спорът не може да се определи и като такъв с фактическа и правна сложност.
Съобразявайки тези обстоятелства, съдът преценява, че адв. възнаграждение следва да се
редуцира до размера от 500лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Ю. А., ЕГН ********** с адрес с. ******* срещу С. А.
Ю., ЕГН ********** и А. М. Ю., ЕГН **********, двамата с адрес с. *******, както следва:
за прогласяване нищожност до размера от 2/3ид.ч. на договор за покупко- продажба на
недвижим имот представляващ УПИ III-130, кв. 61 по КРП на с. ******* одобрен със
заповед № *********г., находящ се в с. ******* при граници на имота: улица, УПИ IV-130,
УПИ I-129, УПИ II-129, с площ от 1070кв.м., ведно с построените в него едноетажна
жилищна сграда с площ от 112кв.м., лятна кухня с площ от 49кв.м. и навес с оградни стени с
площ от 108кв.м., който договор е обективиран в НА № 42, том I, рег. № 429 дело №
40/12.03.2021г. на нотариус рег. № 773 на НК, като привиден и прикриващ договор за
дарение, а в евентуалност за унищожаване на същия договор до размера от 2/3ид.ч. поради
умишленото въвеждане в заблуждение на ищеца от ответницата С. Ю. относно характера на
изповядваната сделка, а именно, че срещу прехвърлянето на имота, ответницата поема
задължение за гледането и издръжката на него и съпругата му, на основание чл. 26, ал.2, пр.
5 ЗЗД и чл. 27 вр. чл. 29, aл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Ю. А., ЕГН ********** с адрес с. ******* ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Ю.,
ЕГН ********** с адрес с. ******* сумата от 500лева представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6