Р Е Ш Е Н И Е
№ 380
05.07.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №85 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е
по жалба от „Константин 07“ ООД, със седалище и адрес на управление ГР.П.,
РАЙОН „ЗАПАДЕН“, УЛ.„С.“ №****, представлявано от управителя Г. К. С., с
посочен по делото съдебен адрес:***, адв.Н.К., против Заповед №553/31.12.2020 г.,
издадена от Кмет на Община Ивайловград.
В жалбата се твърди,
че процесната заповед била трета поред, издадена от Кмета на Община Ивайловград,
за навлизане на изградени в ПИ 1126, кв.22 по плана на Ивайловград навес и
ограда в съседния ПИ 1106, кв.22. Заповед №155 от 04.05.2017 г. на Кмета на
Община Ивайловград, с адресати „Константин 07“ ООД и ЕТ „К. С.“, била отменена
с влязло в сила Решение №197 от 22.03.2018 г. по адм.дело №594/2018 г. на
Административен съд – Хасково. Заповед №604 от 31.12.2018 г. на Кмета на Община
Ивайловград, с която било наредено на „Константин 07“ ООД ограда, навлизаща в
ПИ 1106, кв.22 по плана на Ивайловград, да бъде премахната като незаконен
строеж, била отменена изцяло, по жалба срещу нея, с влязло в сила Решение №780
от 04.11.2019 г. по адм.дело №259/2019 г. на Административен съд – Хасково. Ето
защо сега обжалваната Заповед №553 от 31.12.2020 г. на Кмета на Община
Ивайловград била издадена в противоречие на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК
и се явявала нищожна. Кметът на Община Ивайловград не зачел силата на влязлото
в сила съдебно решение при пълна идентичност на страните в производството и
предмета на оспорване. Обжалваната заповед била и незаконосъобразна, предвид
противоречието ѝ със закона. Не били изяснени и съответно ясно посочени
фактическите основания за издаване на заповедта. Не било онагледено по
съответния начин и не можело да се прецени дали се касае за частично, или
изцяло навлизане на изградената ограда в съседния имот. Предвид основанието, на
което била издадена заповедта, не ставало ясно по коя от предвидените хипотези
било квалифицирано нарушението.
Претендира се
обжалваната заповед да бъде обявена за нищожна, поради противоречие с чл.177,
ал.2 от АПК, или да бъде отменена като незаконосъобразна, поради противоречие
със закона.
Ответникът, Кмет
на Община Ивайловград, в писмен отговор и чрез процесуален представител по
делото, заема становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед
№483/24.11.2020 г. на Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с жалба с вх.№ИГ-24-01-427/11.09.2020 г. до РДНСК – Хасково,
е назначена комисия, със задача да извърши проверка на място и по документи на
Навес (склад за бира), построен в поземлен имот 1126, за който е отреден
УПИ-1126, 1134, в съсобственост с поземлен имот 1134, част от който навес
попада в поземлен имот 1106, за който е отреден УПИ-1106 от кв.22 по ПУП на
гр.Ивайловград; Да се извърши проверка и на източната ограда на ПИ-1104, за
който е отреден УПИ IX-1104,
1125, в съсобственост с поземлен имот 1125; източната ограда на ПИ-1125, за
който е отреден УПИ IX-1104, 1125, в съсобственост с поземлен имот 1104 и
източната ограда на ПИ-1126, за който е отреден УПИ-1126, 1134, в съсобственост
с поземлен имот 1134 от кв.22, които огради граничат с ПИ-1106, за който е
отреден УПИ-1106 от кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград. Указано е какви действия
следва да бъдат предприети при констатиране на извършено незаконно строителство
и е определен срок за проверката.
На 26.11.2020 г. от
комисията е извършена проверка на място и по документи, като за направените
констатации е съставен Констативен протокол от същата дата.
На 02.12.2020 г. от
служители от Общинска администрация гр.Ивайловград е залепено съобщение - покана за
съставяне на констативен акт за незаконно строителство до г-н Г. С. – управител
на „Константин-07“ ООД, на обекти: – „Навес с дървена покривна конструкция“,
изграден в поземлен имот 1126 от кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград, собственост на
„Константин-07“ ООД; – „Ограда, построена съгласно разрешение за строеж
№13/14.06.2007 г.“ за УПИ IX-1104, 1125
от кв.22, собственост на „Константин-07“ ООД; – „Ограда, построена съгласно
разрешение за строеж №22/13.08.2008 г.“ за поземлен имот 1126 от кв.22,
собственост на „Константин-07“ ООД, видно от съставения констативен протокол от
същата дата.
Съгласно
Констативен акт №3, на 03.12.2020 г., работна група в състав от трима
специалисти в Дирекция УТЕС към Община Ивайловград, в отсъствието на Г. К. С. –
управител на „Константин-07“ ООД, е извършила проверка на обект: 1. „Ограда“,
построена съгласно разрешение за строеж №13/14.06.2007 г. и 2. „Ограда“,
построена съгласно разрешение за строеж №22/13.08.2008 г.
В Констативния
акт е посочено, че имотът е собственост на: УПИ IX-1104, 1125 и ПИ 1126 от кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград
са собственост на „Константин-07“ ООД, съгласно Нотариален акт №58, том I, дело №87/14.04.2008 г., Нотариален акт №11, том I, дело №13/10.02.2005 г., Нотариален акт №95, том I, дело №105/13.06.2005 г. и Дружествен договор,
приет на 17.09.2007 г. и допълнен с решение на Общо Събрание от 31.10.2013 г.
Поземлен имот 1106, за който е отреден УПИ II-1106 от кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград, е
собственост: 18/30 идеални части на „Мак 92“ ЕООД, съгласно Нотариален акт №66,
том 4, дело №326/06.12.2016 г. и Нотариален акт №67, том 4, дело
№327/06.12.2016 г., собственост на „Константин-07“ ООД, съгласно Нотариален акт
№36, том I, дело №34/27.05.2019 г., Нотариален
акт №182, том I, дело №140/14.08.2019 г., Нотариален
акт №52, том I, дело №47/11.12.2019 г. и
собственост на наследниците на М. Г., съгласно разписен лист към ПУП на гр.Ивайловград.
Отразено е, че строежът е собственост на: „Ограда“, построена съгласно
Разрешение за строеж №13/14.06.2007 г. за УПИ IX-1104, 1125 от кв.22 е собственост на
„Константин-07“ ООД, съгласно Нотариален акт №11, том I, дело №13/10.02.2005 г., Нотариален акт №95, том I, дело №105/13.06.2005 г. и Дружествен договор,
приет на 17.09.2007 г. и допълнен с решение на Общо събрание от 31.10.2013 г.;
„Ограда“, построена съгласно разрешение за строеж №22/13.08.2008 г. за поземлен
имот 1126 от кв.22 е собственост на „Константин-07“ ООД, съгласно Нотариален
акт №58, том I, дело №87/14.04.2008 г.
В Констативния акт е отразено, че Ограда, построена
съгласно Разрешение за строеж №13/14.06.2007 г. за УПИ IX-1104, 1125 от кв.22 е в отклонение спрямо
регулационната линия към УПИ II-1106
и навлиза в същото както следва: в северната част – 0,86 м.; в южната част –
4,08 м. Оградата е изпълнена от плътна стоманобетонна част с височина до 0,60
м. над средно прилежащия терен и ажурна част с височина до 1,60 м., изградена
от метални колове с мрежа.
Отразено е също, че Ограда, построена съгласно
Разрешение за строеж №22/13.08.2008 г. за поземлен имот 1126 от кв.22 е в
отклонение спрямо регулационната линия и имотната граница към УПИ II-1106 и навлиза в същото, както следва: в северната
част – 4,08 м.; в южната част – 0,37 м. Оградата е изпълнена от плътна
стоманобетонна част с височина до 0,60 м. над средно прилежащия терен и ажурна
част с височина до 1,60 м., изградена от метални колове с мрежа.
За така описаните строежи е посочено, че са VI категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и
Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Отразено е, че Ограда, построена съгласно разрешение за строеж №13/14.06.2007 г.
за УПИ IX-1104, 1125 от кв.22, е в
отклонение спрямо регулационната линия към УПИ II-1106 и навлиза в същото. Ограда, построена
съгласно разрешение за строеж №22/13.08.2008 г. за поземлен имот 1126 от кв.22
е в отклонение спрямо регулационната линия и имотната граница към УПИ II-1106 и навлиза в същото. Посочено е, че и двата
обекта не отговарят на изискванията на чл.48, ал.3 и 4 от ЗУТ. Посочено е, че
са нарушени следните разпоредби – чл.225, ал.2, т.1 – т.3 от ЗУТ.
Изготвено е писмо изх.№30-00-710/07.12.2020 г. на
Кмета на Община Ивайловград, с което управителят на „Константин-07“ ООД се
уведомява за съставените Констативен акт №2/03.12.2020 г. и Констативен акт
№3/03.12.2020 г. и за възможността да подаде възражения в 14-дневен срок от
получаването им. По делото е представена и
разписка, видно от която представляващият дружеството срещу подпис е получил Констативен
акт №2/03.12.2020 г. на дата 10.12.2020 г.
Под вх.№30-00-710/1/17.12.2020 г. е регистрирано
постъпилото в Община Ивайловград Възражение, подадено от „Константин 07“ ООД,
гр.П., срещу Констативен акт №2 и Констативен акт №3, съставени на 03.12.2020 г.
В същото е посочено, че двата акта касаят строителство на ограда и навес в
собствения на дружеството имот – УПИ 126 по плана на Ивайловград, като същите
били трети по ред, касаещи един и същ предмет, и възпроизвеждащи едни и същи
констатации. Посочено е, че предишните две заповеди за премахване на навес и
ограда са били отменени от Административен съд – Хасково по адм.дело №549/2017
г. и адм.дело №259/2019 г., като по второто дело съдът приел, че навлизане в
съседен имот при строителството на проверените навес и ограда няма.
С процесната Заповед №553/31.12.2020 г., издадена
от Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.225,
ал.2, т.3 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати строежи: Ограда, построена
съгласно Разрешение за строеж №13/14.06.2007 г. за УПИ IX-1104, 1125 от кв.22, в частта, в която е в
отклонение спрямо регулационната линия към УПИ II-1106 и навлиза в същото, а именно: в северната
част – 0,86 м.; в южната част – 4,08 м. и Ограда, построена съгласно Разрешение
за строеж №22/13.08.2008 г. за поземлен имот 1126 от кв.22, в частта, в която е
в отклонение спрямо регулационната линия и имотната граница към УПИ II-1106 и навлиза в същото, а именно: в северната
част – 4,08 м.; в южната част – 0,37 м.
С писмо изх.№30-00-2/05.01.2021 г. на Община
Ивайловград заповедта е съобщена на „Константин-07“ ООД, гр.П. (и на адрес в гр.Ивайловград),
като писмото е получено на 07.01.2021 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 6570 0021XU T
(съответно Известие за доставяне ИД PS 6570 0021XW V).
Жалбата срещу заповедта е подадена на 15.01.2021 г.,
чрез Община Ивайловград, където е заведена с вх.№30-00-14 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния
срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна
страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Кмет на Община Ивайловград, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, според която разпоредба кметът на общината издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя,
че Заповед №553 от 31.12.2020 г. на Кмета на
Община Ивайловград се явява нищожна, тъй като била издадена в противоречие на
разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, и доколкото две предходни издадени от
Кмета на Община Ивайловград заповеди за премахване на същия строеж били
отменени с влезли в сила решения на Административен съд – Хасково.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. За да е налице тази хипотеза, оспорваният административен акт, за който се иска обявяване на нищожност съгласно цитираната норма, следва да е повторно издаден акт от административния орган, със същото съдържание като вече отменения, т.е. да е налице предходен административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения, на същите фактически основания. В конкретния случай тези изисквания не са налице. Видно от представеното по делото влязло в сила на 21.11.2019 г. Решение №780/04.11.2019 г. по адм.дело №259/2019 г. на Административен съд – Хасково, предмет на обжалване по това дело е била Заповед №604/31.12.2018 г. на Кмета на Община Ивайловград, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 – т.3 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи: „Навес с дървена покривна конструкция“ и „Част от „Ограда“ (на изток) с дължина – 55,90 м. и височина на плътната част средно – 0,60/0,25 м.“ С цитираното съдебно решение заповедта е отменена, като от изложените в същото мотиви е видно установеното от съда – че при издаване на заповедта административният орган не е спазил общите правила по чл.35 и чл.36, във вр. с чл.9, ал.2 от АПК и е постановил оспорения акт, без да събере доказателства и да установи дали единият обект е строеж, или е преместваем, както и дали обектите, предмет на заповедта, са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Видно е, че Заповед №604/31.12.2018 г. на Кмета на Община Ивайловград е била отменена на процесуално основание, без спорът да е решен по същество, а освен това същата няма за предмет два отделни строежа „Ограда“, каквито са посочени в процесната заповед. Видно е, че в случая спорът законен или не е статута на строежите, предмет на обжалваната по настоящото дело заповед, не е бил разрешен с влязлото в сила Решение №780 от 04.11.2019 г. по адм.дело №259/2019 г. на Административен съд – Хасково (съответно и с предхождащото го по време Решение №197 от 22.03.2018 г. по адм.дело №549/2017 г. на същия съд). Доколкото разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК касае не всички съдебни решения, а само тези, с които материалноправният спор е решен по същество, то издаването на процесната заповед за премахването на части от два строежа – ограда, не е в противоречие с влязло в сила съдебно решение, съответно заповедта не е нищожна на твърдяното в жалбата основание. Освен това заповедта е издадена валидно, в писмена форма и подписана от издателя си.
Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ и установеното, че двата обекта не отговарят на изискванията на чл.48, ал.3 и ал.4 от ЗУТ.
В чл.225, ал.2 от ЗУТ са предвидени в 6 точки хипотезите, в които строеж, или част от него е незаконен. Съответно според т.1 строеж, или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; според т.2 – когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, а според т.3 – когато се извършва „при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4“.
В другите визирани в заповедта норми – на чл.48, ал.3 и ал.4 от ЗУТ е предвидено следното: (ал.3) Оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Когато оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Допустимо е оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя; (ал.4) При липса на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя.
От фактическа страна в заповедта е посочено, че е безспорно установено следното нарушение:
– Оградата, построена съгласно разрешение за строеж №13/14.06.2007 г., е в отклонение спрямо издаденото строително разрешение и регулационната линия към УПИ II-1106 и навлиза в същото;
– Оградата, построена съгласно разрешение за строеж №22/13.08.2008 г., е в отклонение спрямо издаденото строително разрешение, регулационната линия и имотната граница към УПИ II-1106 и навлиза в същото.
Така въведените в заповедта фактически и правни основания правят неясна волята на административния орган и препятстват възможността да се установи кое е конкретното основание, на което двата строежа са приети за незаконни.
Фактическото обстоятелство, че оградите са в отклонение от регулационна линия, сочат на възможна хипотеза по чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, каквато не е конкретизирана от административния орган. Последният нито в заповедта, нито в подготвящите издаването ѝ документи е установил и изложил данни кой е действащият устройствен план, какви са неговите предвиждания, и в коя конкретна своя част двата строежа, представляващи огради, са в несъответствие с тях. Липсата на подробно описание на строежите, с посочване на техните размери, както и липсата на скица, конкретизираща констатираното на място, прави невъзможно и установяването на точното местоположение на двата строежа спрямо действащия подробен устройствен план.
Тук е мястото да се посочи, че формулираният в заповедта диспозитив също е неясен. Първата ограда е разпоредено да се премахне „в частта, в която е в отклонение спрямо регулационната линия към УПИ II-1106 и навлиза в същото, а именно в северната част – 0,86 м.; в южната част – 4,08 м.“ Втората ограда също е разпоредено да се премахне частично, „в частта, в която е в отклонение спрямо регулационната линия и имотната граница към УПИ II-1106 и навлиза в същото, а именно: в северната част – 4,08 м.; в южната част – 0,37 м.“ Описани по този начин, частите от двете огради не могат да бъдат идентифицирани за премахване. От представената по делото скица, озаглавена „Съпоставка на вече изпълнения навес, спрямо петното за поставяне, определено във визата за проектиране“, може да се види, че с цифрите 0,86; 4,08 и 0,37 са означени отстояния от граница, а не части от строеж, които да бъдат идентифицирани за частично премахване. Възражението в жалбата, че не може да се прецени дали се касае за цялостно, или за частично премахване, се споделя от настоящия съдебен състав.
И двата строежа са посочени като такива, изградени въз основа на конкретно разрешение за строеж, като разрешенията за строеж са представени по делото и няма данни същите да са били обжалвани.
Видно от представеното Разрешение за строеж №13/14.06.2007 г., издадено от Главен архитект на Община Ивайловград, с него се разрешава на ЕТ „К. С.“, със седалище и адрес на управление: гр.Х., бул.„Р.“ №***, представлявано от К. Г. С. – управител, в качеството си на възложител, да извърши строителство за обект: „Ограда с масивно тяло с височина до 0.60 м., средно над терена и метална мрежа с височина до 1.60 м, на УПИ IX-1104, 1125, кв.22“, находящ се в УПИ IX-1104; 1125 от кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград.
С Разрешение за строеж №22/13.08.2008 г., издадено от Главен архитект на Община Ивайловград, се разрешава на „Константин-07“ ООД, с адрес гр.И., ул.„П.“ №***, представлявано от К. Г. С. – управител, в качеството си на възложител, да извърши строителство за обект: „Ограда с масивно тяло с височина до 0.60 м., средно над терена и ажурна част с височина до 1.60 м.“, находящ се в ПИ (поз. имот) 1126, кв.22, попадащ в УПИ I-1126; 1134, кв.22 по ПУП на гр.Ивайловград.
Посоченото в заповедта, по отношение и на двете огради, че са в отклонение „спрямо издаденото строително разрешение“, не е въздигнато от закона в обстоятелство, квалифициращо строежа като незаконен. За да бъде надлежно мотивирано, че един строеж е незаконен на основание чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, като извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, то следва изрично да бъде посочено в какво се изразява това отклонение. Очевидно нормата на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ е бланкетна, същата препраща към хипотезите, предвидени в чл.154, ал.2, т.1, т.2, т.3, или т.4 от ЗУТ, което означава, че във всеки отделен случай за административния орган е налице задължение да посочи изрично в коя от няколкото алтернативни хипотези попада строежът и въз основа на какви конкретни безспорни установявания. В настоящия случай това не е направено. От тук следва, че административният орган не е мотивирал надлежно своя акт, с което е накърнил правото на защита на неговия адресат. Констатираната неяснота на мотивите представлява самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като препятства съдебния контрол за материалната му законосъобразност, която следва да обхване преценката налице ли са установените от административния орган факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно дали въз основа на тях се следват разпоредените правни последици.
Императивно разпоредбите
на чл.35 и ал.36 от АПК вменяват задължения за административния орган също така
да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като събере служебно
относимите доказателства. При издаване на оспорената заповед са допуснати
нарушения на чл.35 от АПК, като административният орган не е изпълнил
задължението си да установи всички релевантни към упражненото правомощие обстоятелства, включително от гледна точка наличието на конкретни факти, които да бъдат подведени
под хипотезата на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, на която се позовава. Още повече, че след като за пореден път е образувано производство по
премахване на строежите,
административният орган е следвало да съобрази и преодолее установените с двете предходни отменителни съдебни решения недостатъци на съответните издадени заповеди за премахване. В случая по делото не се доказаха от административния орган твърдени в заповедта
факти, сочещи на незаконен
статут на двата разрешени строежа, по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, поради което
обжалваната заповед е постановена и при неправилно приложение на материалния закон.
Като немотивирана,
издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и материално
незаконосъобразна, заповедта следва да бъде отменена.
При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя се дължат своевременно поисканите и направени по делото разноски, в размер на 350 лева, от които 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 15.01.2021 г. и 50 лв. внесена държавна такса.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №553/31.12.2020 г. на Кмета на Община
Ивайловград.
ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на „Константин 07“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ГР.П., РАЙОН „ЗАПАДЕН“, УЛ.„С.“ №****, разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: