О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София,30.07.2020
г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на тридесети юли
През две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с. ЛЮБОМИР
ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия Маркова ч.гр.д. № 6199 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и
следв. ГПК вр. с чл. 32 а, ал.4 от Правилника за вписванията /ПВ/.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „Б.“ ООД срещу определение № 526 от 12. 05.2020 г., постановено от съдия по
вписванията при Служба по вписванията, гр.София-П.П., с което е отказано
заличаване на вписване на договорна ипотека, учредена с нот.акт № 25, рег.№
2844, дело № 390 от 07.12.2005 г. на Нотариус И.Р., рег.№ 051 на НК.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното
определение, с което се отказва заличаване на вписване договорна ипотека. Счита, че не следва да представя указаните от
съдията по вписванията преписи, защото в случая се касаело до заличаване, а не
до вписване. Затова и правилата на чл.4 от ПВ и чл.8, ал.2 ПВ не били
приложими. Заличаването на ипотека по реда на чл.19, ал.2 ПВ се явявало
самостоятелно производство и не можели да се прилагат общите правила. В този
смисъл било определение № 158 от 03.08.2017 г. на ВКС, Първо ГО по ч.гр.д.№
1857 по описа за 2017 г. Хипотезата на чл.19, ал.2 ПВ предвиждала, че молителя
следва да представи влязло в сила и вписано в книгите за вписванията
постановление за възлагане на недвижимия имот и удостоверение, издадено от
съдебни изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния
кредитор по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД. При граматическото тълкуване на правната
норма като се имало предвид, че е използвано единствено число, се достигало до
извода, че документите се представят в един екземпляр. Към молбата били
представени всички необходими документи съобразно правилото на чл.570 ГПК вр. с
чл.8 от ПВ, а именно –оригинал на удостоверение на синдика на „Нов дом С.“ по
чл.19, ал.2,изр.2 от ПВ и два преписа на посочения оригинал, заверени от
адвокат по реда на чл.32 от Закона за адвокатурата и официално заверени преписи
на постановлението за възлажане от 20.11.2019 г., заверени също от адвокат по
реда на чл.32 Закона за адвокатурата. Счита,
че адвоката има право да заверява преписи от документи, които са му
предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси
на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред
всички органи тези документи имали силата на официално заверени документи. Към
жалбата представя изрична декларация на адв.С.С., който на основание чл.32 от
Закона за адвокатурата, бил извършил заверката на преписите. Счита, че същите
са допустими на основание чл.538, ал.2 ГПК. Следвало да се има предвид, че
нормата на чл.540 ГПК препращала към чл.183 ГПК, която допускала страната да
представи заверени от самата нея, копия. Затова отказът бил неправилен.
Изпълнено било изискването на чл.175, ал.1 ЗЗД, тъй като молителят бил купувач
на ипотекирания имот, който бил придобил въз основа на публична продан.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да
укаже на съдията по вписванията да извърши исканото заличаване на договорната
ипотека, съобразно заявление с вх.№ 22987/12.
05.2020 г. Разноски не се претендират.
По допустимостта на
частната жалба:
За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на16. 06.2020 г.
Частната жалба е подадена на 24. 06.2020 г., т.е. в срока по чл.32 а, ал.4
ПВ. Същата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от
надлежна страна.
Следователно частната жалба е
допустима.
За да постанови определение в обжалвания смисъл, съдията по вписванията е
констатирал, че към преписката не са представени оригинал и официално заверен
препис или два официално заверени преписа на влязло в сила и вписано в книгите
за вписвания постановление за възлагане на имота, издадено от съда по
несъстоятелността и удостоверение, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие
с ипотекарния кредитор по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД, издадено от синдика, който
е провел публичната продан. Съдията по вписванията се е аргументирал с нормата
на чл.171 л, ал.4 ТЗ, „Осребряване на имущество“, съгласно която продажбата,
извършена по този ред, имала последици на продажба по принудително изпълнение
по реда на ГПК. Представените 2 бр. преписи на документи със заявлението, били
заверени от адвокат, т.е. не били изпълнени изискванията на чл.8, ал.2 ПВ за
представяне на втори нот.заверен препис на удостоверението.
По
основателността на частната жалба:
Разпоредбата на чл. 179 ЗЗД сочи, че вписването на ипотеката се заличава въз основа на
съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена
форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение.
Заличаването става по молба, към която се прилага актът за съгласието или
препис от влязлото в законна сила решение. То се извършва чрез отбелязване в
партидата на ипотекирания имот.
Заличаването погасява ипотеката.
Съгласно нормата на чл. 19, ал.2 от ПВ заличаване на ипотека върху недвижим имот, продаден
на публична продан, се извършва по молба на купувача на недвижимия имот. Към
молбата за заличаване на ипотеката купувачът представя влязло в сила и вписано
в книгите за вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и
удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел
ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД.
Съдът намира, че правилно съдията по вписванията се е аргументирал с
нормата на чл.171 л, ал.4 ТЗ доколкото в случая молителят, жалбоподател, се
легитимира с постановление по чл.717 з от ТЗ, постановено на 20.11.2019 г. от
СГС, ТО по т.д. № 1822 по описа за 2012 г.
Неоснователен е довода на жалбоподателя, че правилата на чл.4 и чл.8 от ПВ
са неприложими, тъй като се касаело до заличаване, а не до вписване; в случая
се касае до вписване на заличаване.
В разпоредбата на чл. 8, ал.2 от ПВ е посочено, че за вписване на нотариалните актове по чл. 4, буква
"а" се представят два еднакви първообраза от тях. За вписване на всички други актове по чл.
4 се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два
такива преписа, ако не може да се представи оригиналът - съответно два
нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и
права върху недвижим имот. Когато вписването се извършва по молба на нотариус,
се представят три еднакви екземпляра, съответно три преписа.
Заличаването се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт, като се
посочи документът, на основание на който то става, и времето, когато е
направено. Отбелязването се подписва от съдията по вписванията-ал.3 на чл.19 от ПВ.
Техническото действие по заличаване на ипотеката се извършва отстрани на
вписания акт, като се посочва документа, на чието основание е извършено
заличаването и времето, когато е направено (датата). Заличаването следва да се
отбележи и по партидата на собственика на имота.
Това означава, че са необходими най-малко два екземпляра – оригинал и
официално заверен препис или два официално заверени преписа.
Дори разпоредбата на чл.570 ГПК на която се позовава жалбоподателя,
предл.последно сочи, че при заличаване се
представят два или повече екземпляра.
В конкретния случай не се спори от молителя, жалбоподател пред настоящата
инстанция, че със заявлението са били представени 2 броя преписи, които са
заверени от адвокат. Нито удостоверението с посочен издател синдика на „Нов
дом-С.“ ЕООД, нито постановлението от 20.11.2019 г. на СГС, ТО, по т.д.№ 1822
по описа за 2012 г. , постановено в производство по чл.717 з от ТЗ, са надлежно
удостоверени по предвидения в чл.8, ал.2 ПВ начин, съответно оригинал и официално заверен препис от него или два такива
преписа, т.е. два официално
заверени преписа.
Настоящият състав приема, че заверката сторена от адвокат, както е в случая,
не изпълнява изискванията на чл.8, ал.2 ПВ.
Позоваването на жалбоподателя на нормата на чл.183 ГПК не потвърждава
тезата му, а точно обратното. Същата разпоредба разграничава „заверен от
страната препис“ от „официално заверен препис“.
Аргумент, оборващ, тезата на жалбоподателя, че адвокатът може „официално“
да удостоверява преписи от документи се съдържа и в нормата на чл.179 ГПК. Такова разграничение е направено и в РЕШЕНИЕ № 225 ОТ 07.01.2019 Г. ПО ГР. Д. №
567/2018 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, където е прието, че, когато се касае за заверен по
реда на чл. 32 ЗА /а не по реда на чл. 591 ГПК/ документ - тогава
заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл. 32
ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно единствено ако между
страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир
/реш. №.173/03.05.12 по г.д. №.668/11, IV ГО/. При положение, че производството по ПВ е едностранно, а не спорно, то
тезата на жалбоподателя се явява несъстоятелна и несъответна на изискванията на
чл.8, ал.2.
Следва да се има предвид и, че по реда на чл.32
от Закона за адвокатурата е заверено и постановлението на съда от 20.11.2019 г.
по чл.717 з от ТЗ.
Неоснователен е и довода, че тъй като ЗЗД в
чл.175,ал.2 бил употребил единствено число, то това означавало, че преписи не
се представят. Нормата на чл.175, ал.2 ЗЗД е обща, а конкретните правила се
уреждат в Правилника за вписванията.
Цитираното от жалбоподателя определение № 158 от 03.08.2017 г. на ВКС,
Първо ГО по ч.гр.д.№ 1857 по описа за 2017 г. касае произнасяне по случая
свързан с приложението на чл.12 КМЧП и това кой нотариус е бил компетентен да
завери документи – български или австрийски.
Налага се извод, че обжалвания отказ на съдията по вписванията е правилен,
поради което частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение-потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски не се следват, а и такива не са
претендирани.
Водим от горното,
Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 526 от 12. 05.2020 г., постановено от съдия по
вписванията при Служба по вписванията, гр.София-П.П., с което е отказано
заличаване на вписване на договорна ипотека, учредена с нот.акт № 25, рег.№
2844, дело № 390 от 07.12.2005 г. на Нотариус И.Р., рег.№ 051 на НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-седмичен
срок от съобщаването на същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: