Решение по дело №298/2020 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

  гр. София, 21.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДОРА М.

                                               ЧЛЕНОВЕ:  1. ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                      2.  РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело № 298 по описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

 

Образувано е по въззивна жалба от Н. *** срещу решение № 299/23.12.2019 г., постановено по гр.д. № 833/2015 г. на РС- Ихтиман, с което е възложен в общ дял на Н.П.М. с ЕГН: **********, Н.П.М. с ЕГН: ********** и В.П.М. с ЕГН: **********, УПИ …-…, в кв. … а по плана на гр. И. с площ от 354 кв.м. при граници по скица проект от две страни улици, УПИ …-…, УПИ …-…,  а в дял на Н.Г.П. е възложен УПИ …-…, в кв. …. по плана на гр. И. с площ от 354 кв.м. при граници по скица проект от две страни улици, УПИ ..-…, УПИ .-…. Н.Г.П. е осъдена да заплати на В.П.М. сумата от 345,00 разноски в производството и в полза на РС-Ихтиман държавна такса в размер на 849,60 лева

Излага съображения, че постановеното решение от РС-Ихтиман е незаконосъобразно, тъй като не била призована и не е участвала в повечето съдебни заседания. Отделно от това сочи, че имотът е придобила през 1999 г. по време на брака й с Г. К.П., който не е участвал като страна в делото. Съдът и вещото лице не се е съобразил с това, че жалбоподателката и съпругът й са собственици на цялата плевня, която заема цялата площ от северозападната част на имота. През 2004 г. започнали процедура по разделяне на имота, като депозирали в Община И. документи, които били подписани и от съпруга й. Моли за отмяна на решението като нищожно и делото върнато на РС-Ихтиман, евентуално да бъде отменено и извършена нова делба върху имота и сградите в него.

         Препис от въззивната жалба е бил връчен на насрещните страни в производството – Н.П.М., Н.П.М. и В.П.М., които в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не изразяват становище.

         В съдебно заседание въззивника Н.Г.П. не се явява и не се представлява, а останалите страни Н.П.М., Н.П.М. и В.П.М. се представляват от адв. Ч. и изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.

         Подадената въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд –Ихтиман решение, поради което същата е процесуално допустима.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

С решение № 115 от 25.07.2016 г., постановено по гр. д. № 833/2015 г., поправено с решение № 149 от 21.08.2017 г. на РС-Ихтиман, е допуснато извършването на съдебна делба между Н.П.М. с ЕГН: **********, Н.П.М. с ЕГН: **********, В.П.М. с ЕГН: ********** и Н.Г.П. с ЕГН: ********** НА ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ ..-…, с площ от 708 кв.м., при граници по скица: от юг и югоизток-улица с о.т. …-…, от североизток – УПИ .-…, от северозапад –улица с о.т. …-…, от североизток – УПИ …-…,  с квоти между съделителите както следва: 4/12 (1/3) ид.ч. за Н.П.М. с ЕГН: **********, по 1/12 ид.ч. за Н.П.М. с ЕГН: ********** и В.П.М. с ЕГН: ********** и 6/12 (1/2) ид.ч. за Н.Г.П.. Решението е влязло в сила.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че допуснатия по делба УПИ е поделяем. Съобразно изготвената скица проект е обособен имот с проектен номер УПИ ..-…, който е с площ от 354 кв.м. и лице откъм улица 14,84 метра. Другият имот с проектен номер УПИ …-… е с площ също от 354 кв.м. и с лице от 15,53 метра и в него е построена едноетажна постройка, която се ползва за жилище от Н.П..

От представената заповед № …/…………. г. на Кмета на Община И. за имот УПИ ..-…, кв. … по плана на гр. И. е било разрешено да бъде изготвен проект за разделянето му на два нови урегулирани поземлени имота и проектът да се внесе в общинския експертен съвет за разглеждане.

През въззивната инстанция е прието удостоверение за граждански брак от 07.12.1975 г. на община И., от което се установява, че на 07.12.1975 г. е сключен граждански брак между Г. К. П. и Н.Г.П..

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № …., дело № … от ………….. г., на нотариус С. В. се установява, че Н.Г.П. е закупила на 23.07.1999 г., ½ ид.ч. от процесния имот, предмет на делбата.

С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният съд намира от правна страна следното:

Делбеното производство е особено исково производство, което протича в две фази - по допускане и по извършване на делбата. Първата фаза приключва с решение, с което съдът се произнася между кои лица, кои имоти и при какви квоти ще се делят - чл. 344, ал.1 ГПК. При извършването на делбата съдът е длъжен да се подчини на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и да я извърши между посочените лица, на посочените имоти и при посочените квоти. Неучастието на съсобственик, установено от съда по време на втората фаза на делбата, не може да бъде поправено чрез допускане на нова делба по същото дело. Правото да се иска признаване на делбата за нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН и/или извършване на нова делба принадлежи на участниците в съсобствеността - на лишения от участие съсобственик и на всеки друг съсобственик. Реализирането на това право се извършва в нов процес с участие на всички носители на правото на собственост. Ето защо, въззивният съд не може да признае делбата за нищожна и следва да разгледа по същество жалбата.

         Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан съгл. чл. 348 от ГПК.Основен принцип при извършване на съдебната делба е при възможност всеки от съделителите да получи дял в натура – чл. 69, ал.2 ЗН.

         В случая тегленето на жребий се оказва невъзможно, с оглед броя на имотите и съделителите, няма и направени искания за възлагане по чл. 349, ал.1 ГПК. Делбата следва да се извърши чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК.

         Съделителите Н.М., Н.М. и В.М. са изразили желание да получат в общ дял частта от имота, в която има построена сграда, която не е предмет на делбата, като в този смисъл следва да им се възложи УПИ ..-…, в кв. …. по плана на гр. И. с площ от 354 кв.м. при граници по скица проект от две страни улици, УПИ …-…, УПИ …-…. На съделителката Н.Г.П. следва да се възложи УПИ …-…, в кв. …. по плана на гр. И. с площ от 354 кв.м. при граници по скица проект от две страни улици, УПИ ..-…, УПИ .-….

Стойността на дяловете е равна, съобразно заключението на вещото лице –обща стойност на имота 42 480 лева /по 21240 лв./, поради което съделителите не си дължат уравняване на дяловете.

Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което решението следва да се потвърди.

Разноски за въззивното производство страните не претендират.

         Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА решение № 299/23.12.2019 г., постановено по гр.д. № 833/2015 г. по описа на РС- Ихтиман.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.