Присъда по дело №646/2019 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ ПО Присъда от 26.10.2020 г. по НОХД №646/2019 година по описа на РС Ловеч

VІІІ  - ми наказателен състав

 

Срещу подсъдимия Н.И.Д. от гр. Троян било предявено обвинение за престъпление по връзка с чл.343, ал.1, б."б", предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.З във вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.47, чл.116, чл.119, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 25.05.2018 г. около 13.40 часа в гр. Ловеч, на пешеходна пътека, преди кръстовището на бул. "България" и ул. "Тодор Каблешков", с посока на движение по бул. "България" към гр. Троян, при управление на собствения си лек автомобил марка „П." с рег. № ОВ **** ВН, нарушил правилата за движение: по чл.47 от ЗДвП, като водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, в случая пешеходците; чл.116 от Закона за движение по пътищата „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…” не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката П.И.П. ЕГН-********** ***  по чл.119, ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" - не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка П.И.П. ЕГН-********** *** доизчакал да приключи преминаването си по пешеходната пътека, като намали скоростта или спре управляваното МПС и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходката П.И.П. ЕГН-********** *** по смисъла на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК - обезобразяване на лицето и други части на тялото - главата, без засягане на сетивен орган, причинено от обширна разкъсно - контузна рана тип „скалп", разположена по предната повърхност на главата и челото, обезобразяването на лицето се изразява в груб цикатрикс, траен явно видим белег, пресичащ челото и водещ до трайна съществена промяна на вида на лицето, който няма да се заличи от само себе си.

За пострадалата П.И.П., р.пр., в разпоредително заседание се е явил повереник – адв. К. от ВтАК, който в съдебно заседание не е предявил гр. иск за имуществени или неимуществени вреди, а е направил искане пострадалата П. да бъде конституирана само като ЧО в процеса. Съдът  е уважил така направеното искане, като е конституирал като частен обвинител в процеса пострадалата П.И.П. с адв. К. от ВтАК.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е внесено с обвинителния акт. Излага, че  безспорно от всички събрани доказателства, както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие, безспорно се установявала фактическата обстановка описана в обвинителният акт. Сочи, че гласните доказателства безспорно сочели на това, че деянието е  извършено на 25.05.2018 год. около 13.40 часа в гр. Ловеч, както и че същото е извършено на пешеходна пътека. Сочи, че нарушението, което е допуснал подс. Д. е такова по чл. 47 от ЗДвП, като събраните по делото доказателства безспорно сочели на това, че приближавайки се към кръстовище не е се е движил с такава скорост позволяваща му при необходимост да спре и да пропусне участниците в движението, в случая пострадалата П., като в случая бил налице поставен и предупредителен знак А18, който му е указвал, че се приближава към пешеходна пътека. Сочи, че в конкретния случай в един предходен момент видимостта му към пешеходната пътека действително е била ограничена от бял микробус, който е излизал от затворената улица в близост до хранителен магазин „Кокиче“ и който имал намерение да направи ляв завой, за да се включи в движението по бул. “България“ посока гр. Левски, но че това обстоятелство не извинявало подс. Д. и не го освобождавало от задължението му да наблюдава цялото пътно платно и да намали скоростта си или да спре.  Считам, че тройната съдебно автотехническа експертиза подробно и обстойно е изяснила механизма за настъпване на ПТП-то, мястото на удара и скоростта на движение, както на автомобила управляван от Д., така и на пешеходката П., като заключението на вещите лица категорично сочело, че подс. Д. е имал техническа възможност когато пред него се е открила пряка видимост към пешеходката да я възприеме и да предприеме спиране с максимална ефективност, за да спре преди мястото на удара и предотврати настъпване на ПТП. Сочи, че заключението било категорично и в това, че пострадалата П. не е попадала в опасната зона на управлявания от Д. автомобил, и че подсъдимия бил реагирал закъснително със задействане  на спирачната система, като преди това не намалил скоростта си на движение, съобразявайки се с конкретната пътна обстановка, като според в.л. същия е следвало да намали скоростта си под 50 км/ч преди кръстовището с ул. „Тодор Каблешков“. Сочи за неоснователно и възражението, че подс. Д. преди кръстовището е променил лентата, в която се е движил, като  застанал в лявата такава, като излага, че такава промяна на посоката на движение не били констатирали нито вещите лица от автотехническата експертиза, нито се установявала от приложения запис от камерата, приобщен като доказателство по делото, а в тази връзка били и свидетелските показания.  Сочи, че подсъдимият е допуснал нарушение и на чл.119 от ЗДвП, тъй като приближавайки се към пешеходна пътека е следвало освен да съобрази скоростта си на движение от момента в който е възприел пешеходката П., че преминава по пешеходната пътека е бил длъжен да пропусне същата като намали скоростта си и спре. Счита, че подс. Д. виновно е  нарушил и нормата на чл.116 от ЗДвП, която го задължавала като водач на ППС да е внимателен и предпазлив към пешеходците. Сочи, че с допуснатите нарушения на ЗДвП подс. Д. по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пострадалата Полира П. по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като в тази насока  били заключенията и на двете съдебно-медицински експертизи. Предлага за престъплението извършено от подс. Д. да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, което наказание на осн. чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години, като на основание чл. 343г от НК във вр. с чл. 37, ал.1, т.7  от НК бъде лишен и от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС.

Повереникът на частния обвинител - адв. К. излага, че се придържа към казаното от представителя на прокуратурата, както и че обвинението било доказано както от обективна, така и от субективна страна, като в хода на съдебното производство били събрани всички доказателства и бил изчерпан всичкия доказателствен материал за установяване на вината на подсъдимия. Сочи, че от заключението на тройната автотехническа експертиза по категоричен начин, ставало ясно, че от техническа гледна точка подсъдимия като водач на МПС-то закъснял със своята реакция за задействане на спирачната система поради което допуснал възникването на ПТП. Сочи, че водача е следвало да се движи във всеки един момент с такава скорост, която да му позволи при възникване на опасност своевременно да може да реагира и да спре, като в случая той е имал техническа възможност да възприеме пешеходката и да предприеме аварийно спиране. Моли съда да признае подс. Д. за виновен в обвинението за което е предаден на съд, като му наложи наказание към минималното, предвидено от закона, а именно една година лишаване от свобода изпълнението на което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с оглед липсата на предходни осъждания. Моли подсъдимия да бъде лишен и от право да управлява МПС в рамките на между осем месеца и  една година. Моли съда да им присъди направените разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Подсъдимият Н.И.Д. в съдебно заседание се е явявал лично и с адв. А. от ЛАК. Подсъдимия дава подробни обяснения по обвинението, основно твърдейки, че движейки се по булеварда, бус, който излизал направил опит да му пресече пътя без да го изчака, като той в този момент се движел в лявата лента защото дясната била заета от спрели автомобили, като инцидента станал много внезапно, като не можел да прецени къде точно бил станал инцидента. Сочи, че веднага след инцидента отишъл при пострадалата и я попитал „как е,  боли ли я  нещо“ при което тя му казала „..не..”, като си били извадила телефона и набирала номер. Сочи, че той също извадил своя телефон за да се обади на тел. 112, когато от някъде чул „ние се обадихме на тел.112, няма защо да звъните…”  и той не звъннал. Сочи, че бил през цялото време при пострадалата, като само в окосмена част на главата и видял травма, а когато дошла линейка и помогнал да седне на носилката, като помогнал да я качат и в линейката. Сочи, че го задържали до около 17 часа, за да приключат с огледите след което го освободили, като му казал, че потърпевшата имала охлузна рана в окосмената част на главата.  Сочи, че преди ПТП се е движел с нормалната разрешена под 50 км/ч., както и че на следващия ден, след инцидента,  звънял в отделението, в което била настанена пострадалата, но последната отказала да разговаря с него. Оспорва наличието на посочената от обвинението телесна повреда на пострадалата, като сочи, и че не било имало момент, в който пострадалата да е била в безсъзнание или неадекватна. Сочи, че към момента на настъпване на ПТП нямало свидетели. В своя защита моли съда да не му отнема СУМПС, тъй като баща му бил на 88 години и живеел сам, като той му носел всеки ден хляб. Оспорва заключението на СМЕ спрямо пострадалата, като излага, че на последната не било причинено посоченото от в.л. увреждане. Защитникът му адв. А. излага, че депозираното с обвинителният акт обвинение и това поддържано в с.з. от прокурора, били различни тези. Оспорва заключението на в.л. в частта, в която в.л. по повторната АТЕ са посочили, че белият бус не е имал отношение към инцидента тъй като нямало съприкосновение между него и автомобила, като твърди, че белият бус има отношение, тъй като при започване на пресичането пешеходеца не бил имал видимост към пътя, а в този момент и подсъдимият нямал видимост към пешеходеца, което произтичало от виновното поведение на водача на белия бус. Сочи, че ако не е бил белият бус и пешеходеца и водача на автомобила са щели да имат визуален контакт по между си и вероятно ПТП-то не е щяло да настъпи. Сочи, че новата съдебна практика приемала, че предимството на пешеходеца не е безусловно, и че той може да пресича едва след като се убеди, че не попада в опасната зона на автомобила, от което следвало извод съобразно заключението на вещите лица, че в случая пешеходеца също не бил съобразил своите задължения при започване на пресичането. По отношение на механизма на ПТП-то, излага, че заключението на изготвената на ДП АТЕ безспорно установявала, че пешеходеца е попадал в опасната зона на автомобила, което било посочено и в обв. акт, а с оглед заключението на тройната АТЕ  се установявало, че пешеходеца не е попадал в опасната зона, а прокурорът въпреки това не бил направил искане за изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи, че в.л. по тройната АТЕ били посочили, че времето е еднаква величина за всички, но в същото време били направили изчисления по сложни системи, формули и работи за отчитане на въпросната скорост като взели различни показатели за автомобила и за пешеходеца, участници в ПТП, предвид на което при заместване на изходните данни, които били приели се получавали различни изчисления. Излага, че последните не си били свършили кадърно работата, и че заключението им било тенденциозно. Сочи, че съда и защитата били обвързани само на база описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, за да се произнесе съдът дали е налице извършено деяние. Сочи, че били изградили защитата си върху това, че автомобила е бил в невъзможност да спре тъй като пешеходеца е попадал в опасната му зона, което било посочено и в обвинителния акт, и че било безспорно обстоятелството, че е имало съприкосновение между автомобила и пешеходеца, но не било установено по безспорен начин дали водача е можел да предотврати произшествието. Оспорва и заключението на двете СМЕ, за които твърди, че не са съобразени с приложената по делото медицинска документация  и данните за състоянието на пострадалата след инцидента, за получените от нея травми, за проведеното и лечение и телесната повреда, която последната е получила в следствие на инцидента. В тази връзка твърди за безспорно установено, че пострадалата е имала прическа с подстриган бретон, която не била във връзка с белега от инцидента, а много отпреди да настъпи той, както и че било възможно белега да е бил получен при друг инцидент и тя да го е прикривала с въпросния бретон. Сочи, че на  следващо място вещите лица - медици, които били и колеги на пострадалата, давали критерии за средна телесна повреда тип обезобразяване без накърняване на сетивен орган и на функцията на конкретния крайник, а щом не бил накърнен сетивен орган или не е нарушена функцията на крайника, нямало място за каквито и да е било медицински критерии за наличие на обезобразяване. С оглед на гореизложеното, счита, че на първо място вина за настъпилото ПТП има ли подсъдимия, водача на белият бус и пешеходеца включително. На второ място сочи, че причинените телесни увреждания не обуславят характера на средна телесна повреда, тъй като изменението не било толкова съществено, че да доведе до обективно погрозняване, до значително изменение във външния вид и да обуславя средна телесна повреда. Сочи, че на база всички тези доказателства установяването на една осъдителна присъда дори и в минималния размер щяла са е несравнимо тежка за деянието, което било вменено във вина на подзащитният му. Моли съда, ако все пак счете, че подсъдимия е виновен на база на всички противоречи доказателства по делото да му определи наказание в най-минималния размер, тъй като до този момент същия не бил осъждан, бил правоспособен водач поведе от 15 години, но до момента не били констатирани извършено от него нарушения. Моли съда да отчете и обстоятелството, че към настоящия момент същия работи в с. Белиш а живее в гр. Троян, което разстояние било 15 км едно от друго, като на последния се налагало всеки ден да пътува до работата си за която цел ползвал личния си автомобил, тъй като нямало градски транспорт. При съобразяване на тези обстоятелства моли съда да постанови присъда и да определи наказание в най - минималния размер, включително и отнемане на СУМПС, ако счетете, че има основание за това.  

От събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, от показанията на разпитаните свидетели Г.Д., В.К., Г.В., А.Д., В.Г., П.П., К. М., от приобщените по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на св. В.К., от приобщените по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. Г.В.,  от приобщените по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на св. А.Д.,  от приобщените по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. В.Г., от приобщените по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.4 от НПК показания на св. Х.А., заключенията по изслушаните и приети по делото видео техническа и допълнителна видеотехническа експертиза с в.л. Е., автотехническа експертиза с в.л. В.А., тройна автотехническа експертиза с в.л. инж. С.Ш., инж. В.И., инж. Н.К., СМЕ с в.л. доц. Д-р Л., доц. Д-р М.и д-р Д., СМЕ с в.л. д-р Л., д-р А. и д-р Г., от обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Н.И.Д. ***, женен, с основно образование, не бил осъждан за престъпления от общ характер. Същият притежавал СУМПС от 1988 г. за категория В и от 1989 г. за категория А, като последното му издадено СУМПС било с №********* издадено на 22.02.2010  г. и валидно до 16.02.2020 г. По отношение на подс. Д. не са съставяни АУАН и издавани НП видно от справката за нарушител /водач, приложена по ДП, като по отношение на последния са налице фиш №А/1659272/01.05.2011 г. за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП – платен и Фиш № В/662086/02.06.2012 г. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП – който не бил платен.

Видно от приложената по делото справка от регионална база – КАТ Ловеч, подс. Д. е собственик на лек автомобил марка „П.", светло сив металик, с рег. № ОВ **** ВН.

Свидетелят В.В.К. ***, същият работел като стоковед и снабдител във фирма „М.д." ООД, като зареждал магазини за хранителни стоки, в това число и на територията на гр. Ловеч. Същият управлявал бял микробус, с който разкарвал стоки за магазините.

Пострадалата П.И.П., конституирана като ЧО в процеса живеела в гр. Ловеч. Същата работела в ***** гр. Ловеч като л.

На 25.05.2018 г. около 13.30 - 13.40 часа подс. Д. управлявал собствения си лек автомобил марка „П.", светло сив металик, с рег. № ОВ **** ВН, в гр. Ловеч, движейки се в посока гр. Троян по бул. "България", в гр. Ловеч.

По същото време ЧО П.П. ***, връщайки се от пазар в магазин „Лидъл" в гр. Ловеч, минала в дясно, покрай намиращия се хранителен магазин „Кокиче" и стигайки до намиращия се в близост „Тото" пункт се насочила към пешеходната пътека, от десния тротоар /в посока към гр. Троян/, за да пресече бул. "България" и да продължи по ул. "Т. Каблешков", към Кооперативния пазар. Преди да започне пресичането на пешеходната пътека, П. се спряла, огледала се, в ляво и дясно, и започнала пресичането. В този момент косо разположен спрямо надлъжната ос на бул. „България“ в близост се намирал спрял бял бус, който ограничавал видимостта на П. поставяйки я в невъзможност да възприеме приближаващия се към пешеходната пътека л.а. „П.", светло сив металик, с рег. № ОВ **** ВН, който в това време се движел в посока към гр. Троян със скорост от 51,12 км.ч. Към момента, в който пешеходката П.И.П. отдясно на ляво за л.а. „П.“ започнала пресичането си по бул. "България", върху пешеходната пътека, челната част на л.а. "П." се намирал на разстояние 64,18 м. от мястото на удара, като водача на процесния автомобил също нямал техническа възможност да възприеме започващата да пресича пешеходка. Пряката видимост за водача на  л.а. „П.“ се открила в момента, когато същия се намирал на 50,52 м от мястото на удара, като в същия момент се открила и видимостта на пешеходката към процесното МПС. Пешеходката в последващия момент продължила движението си още 1,48 сек. след което се установила в покой върху пешеходната пътека, а водача на л.а. „П.“ продължил движението си, като едва 1,2 сек. преди удара предприел спиране, реализирайки с поведението си закъснително движение на МПС. Л.а. „П.“ движейки се закъснително се приближил към странична лява част на пешеходката, в следствие на което  последвал удар между челната част на автомобила в областта на облицовката на предната броня и левия крак на пешеходката. С това настъпил първоначалния контакт между тях. От посоченото начало на удара върху крайниците на пешеходката възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ по посока на движение на автомобила, от което настъпило съответно телесно увреждане. В същото време започнало и изместване на същите крайници по посока на движение на автомобила-избиване на опорите под масовия център на тялото. С това започнало пропадане на горната част на тялото на пешеходката към предния капак с едновременно въртене през масовия център. От продължаващото движение на автомобила напред, неговата предната му част навлязла под тялото на пешеходката, като последвал удар между тялото на пешеходката и предното обзорно стъкло на автомобила. На това място била осъществена най-голямата част от удара, тъй като ударния импулс към този момент минал в близост до масовия център от тялото на пешеходката. В резултат на съответните въздействия настъпили телесни увреждания и деформации на автомобила в тази област. В следствие това тялото на пешеходката придобило скорост, а следствие на реализираното спиране от автомобила същото паднало напред по посоката на придобитата скорост на платното за движение. След падането на пешеходката върху асфалтовата настилка, същата се преобърнала няколко пъти, като след известно триене тялото и се установило в покой на мястото, на което било намерено.  

Очевидец на настъпилото пътно транспортно произшествие бил свидетеля В.В.К. /водача на белия бус/, който около 13.40 ч. заредил намиращия се в дясно /в посока гр. Троян/ хранителен магазин „Кокиче" на бул. "България", до кръстовището с ул."Т. Каблешков", която била без изход /в посока м. "Лидъл"/. В момента, в който пострадалата П. започнала пресичането на пешеходната пътека, св. К. *** в южната част на пътното платно, където била начертана стоп линия с широчина 50 см., отстояща на 4,75 м от пътното платно на бул. "България", където чакал да се включи в движението. Спирането му на това място технически възпрепятствало възможността на П. да възприеме автомобилите, движещи се по бул. "България" на достатъчно голямо отстояние от кръстовището, в този момент водача на л.а. „П.“ също нямал техническа възможност да възприеме пешеходката. Видимостта на водача на л.а. „П.“ към пешеходката и тази на нея към него се открила в момента, в който пешеходката била вече изминала 1,48 м върху пешеходната пътека, а челната част на процесния л.а. Пежо се намирал на 50,52 от мястото на удара. Св. К. *** идва лек автомобил марка „Пежо" светло сив металик, след който нямало други автомобили. Идващият автомобил се движел в лявата лента на пътното платно, в посока гр. Троян. Свидетелят К. изчакал преминаването на л.а. „Пежо", ката поглеждайки на дясно видял в същия момент П. да пресича пешеходната пътека, на бул. "България", от посока на магазина, който същия тъкмо бил заредил, в посока към пазара. Когато пешеходката, стигнала почти до средата на пътеката, св. К. погледнал отново на ляво като в този момент чул - първо звук от удар, след това нещо като „туп", при което погледнал отново към пешеходната пътека и видял, че лекия автомобил „Пежо" бил вече ударил пешеходката. Св. К. не видял самия удар, но видял как пострадалата се търкаля и накрая застава на земята, по очи на асфалта, както и спирането на л.а. малко след пешеходната пътека. Св. К. видял и как веднага след това към пострадалата се стекли хора, за да и помогнат.

Малко преди настъпване на ПТП-то свидетеля А.П.Д. ***, която водела към пазара и си купувал кафе от един кафе автомат, когато чул звук от удар. Изтичал бързо към бул. "България", където видял сиво „Пежо", спряло след пешеходната пътека в посока гр. Троян, което било със счупено предно панорамно стъкло. На около 3 метра, на земята пред спрелия автомобил св. Д. видял лежаща на земята жена, а около нея разпилени хранителни продукти. По лицето и главата на жената имало много кръв, а около нея се били струпали хора да й помагат. Свидетелят Д. предположил, че именно спрелия автомобил Пежо бил ударил падналата жена, като шофьора му, мъж - облечен с работен гащеризон, бил коленичил до пострадалата жена, видимо много притеснен и викал „какво направих". Свидетелят Д. незабавно подал сигнал за ПТП на телефон 112.

Свидетелка на настъпилото ПТП и възприетия удар, станала и свидетелката Х.В.А., която посочила, че се движила бавно по десния тротоар, в посока гр. Плевен, когато намирайки се на около 10 метра от пешеходната пътека, видяла, според показанията и ниска, пълна жена, която носела чанти с продукти. Същата посочила, че тази жена се намирала на отсрещния тротоар, и според думите и тръгнала „внезапно" да пресича бул. "България". Според показанията и пешеходката била възприела движещия се по бул. "България" в посока гр. Троян лек автомобил, управляван от подс. Д., като отново според показанията на тази свидетелка л.а. първо спрял преди пешеходната пътека и след това тъкмо потеглял, когато пострадалата жена започнала да пресича, на около 4-5 метра от пешеходната пътека, в следствие на което и удара настъпил след пешеходната пътека.

В хода на проведеното разследване били разпитани в качеството на свидетели и Г.В., В.Г. и К.М., които не са свидетели очевидци на ПТП, и според показанията им не са възприели самия удар, а са пристигнали на мястото в последствие мястото, като същите свидетелства за мястото на което е бил спрян автомобила управляван от подс. Д. и за месторазположението и позицията на тялото, на земята, на ЧО П..

В хода на разследването били изискани справки и скици от Община Ловеч – в това число скица на участъка от пътя, където възникнало, с приложена схема извадка от План схема от транспортно комуникационната мрежа и генерирания план по организация на движението на гр. Ловеч за кръстовището между ул. "Т. Каблешков" и бул. "България", от които се установява, че в този участък максимално допустимата скорост за движение на МПС - та е 50 км/ч, местоположението на пешеходната пътека, която е съответно обозначена с пътни знаци, с ясно видима маркировка.

Изискани били и приложени справка от НИХМ, филиал Плевен, хидрометеорологична обсерватория Ловеч, видно от която на 25.05.2018 г. около 13.40 часа времето е било с ниска, средна и висока облачност, но с много добра видимост, слаб вятър, без регистрирани валежи.

В хода на разследването бил разпитан и св. Г.П.Д., който посетил мястото на ПТП и съставил констативния протокол за същото от показанията на когото се установява, че на място изпробвал подс. Д. като водач на л.а. "П." с рег. № ОВ **** ВН, с техническо средство за алкохол, като пробата му била отрицателна.

В хода на разследването била изискана и приложена по делото цялата медицинска документация от проведеното лечение на пострадалата св. П.П. *** и от амбулаторни прегледи.

В хода на ДП била назначена и реализирана комплексна съдебно медицинска експертиза, както и повторна тройна съдебно медицинска експертиза, възложена на вещи лица от ВМА София, като изводите и заключенията на вещите лица от първоначалната и повторната експертизи, за вида и характера на телесните повреди, получени в резултат на настъпилото ПТП на пострадалата св. П.П. изцяло съвпадат. Видно от заключенията и на двете експертизи, в резултат на ПТП на пострадалата П. са били причинени: Политравма. Контузия на главата; сътресение на мозъка; разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на главата, тип „Скалп"; контузия на шийни прешлени, на лява лопатка, на дясна раменна става; охлузни рани в областта на дясна раменна става; контузия на гръден кош, счупване на 4-то ребро в дясно и др. разкъсно контузии рани и охлузвания. Получените травматични увреждания в съвкупност и поотделно са причинили на св. П. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно разкъсно контузната рана на главата, тип „скалп" и двете заключения са категорични, че остатъчния белег, който е постоянен за цял живот, водещ до съществена трайна промяна на външния вид на пострадалата П., като при извършените прегледи са установили, че в областта на тази рана има наличие на груб цикатрикс, който е видим, пресича челото, че същия е траен и няма да се заличи от само себе си, в резултат на което са приели, че на П.П. е причинено обезобразяване на лицето, без засягане на сетивен орган, което по своя характер представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.

В района на произшествието били установени камери за видео наблюдение, монтирани на бул. "България", на бл. "Амбарица", като хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 25.05.2018 г. лицето Димитър Петров Магеранов предал записите от тези камери. За изследване на предадените записи била назначена съдебно видеотехническа експертиза, в хода на която, при преглед на записите, кадри от същите били онагледени с фото албум към заключението. Видно от заключението и фотоалбума към него, по безспорен начин се установява, че св. П.П. *** по пешеходната пътека и удара е настъпил именно на пешеходната пътека.

По делото била назначена в хода на ДП и съдебно автотехническа експертиза, вещото лице по която посочило, че пострадала П. пресичала по пешеходната пътека. Вещото лице определило, че мястото на удара е в дясното платно за движение в посока гр. Троян, в лавата му лента, като мястото на удара е на самата пешеходна пътека, по която е преминавала св. П.. Мястото на удара по автомобила е в предната му броня, преден капак- тялото на пострадалата е качено върху капака, а удара в тялото на пострадалата пешеходка е най-ясно изразено, удар в дясно коляно, ляв лакът, главата й се е ударила в средата на челното стъкло, което се е счупило. Травмата на десен лакът е получена вероятно при падането й върху асфалта. Определена е скоростта на движение на лекия автомобил управляван от подс. Д. - 51 км./ч., в мястото на удара изходната скорост на автомобила след удара е равна на 47,16 км/ч. Вещото лице определило средната скорост на движение на автомобила при удара - 51,2 км/ч. при която скорост опасната зона за спиране е изчислена на 31.00 метра. Според заключението на вещото лице разстоянието, на което е бил автомобила на Д., когато пешеходката е започнала да пресича пътното платно по пешеходната пътека, от дясна на ляво, както е определен механизма на ПТП –то, когато пешеходката е направила първата си крачка по пешеходната пътека върху пътното платно, автомобилът в този момент - предния му край се е намирал на около 23 метра преди мястото на удара, като в този случай пешеходката попада в опасната зона за спиране на автомобила. При движение на автомобила със скорост V50 км/ч - опасната зона за спиране е 30 метра, т.е. отново ще настъпи удар на пешеходката. Установена е скоростта на движение на пешеходката П., която при бърз ход е =6,8 км/ч. Според заключението на вещото лице настъпването на ПТП-то е могло да бъде предотвратено, ако водачът – подс. Д. се е движил с безопасна скорост от 35 км/ч. и е предприел спиране на разстояние = 23 метра, т.е. когато пешеходката е започнала пресичане на пътното платно и е направила първата си крачка върху пешеходната пътека. Като механизъм на пътното транспортно произшествие вещото лице е определило, с оглед всички доказателства по делото, следния механизъм: Пешеходката П. се е движела по десния тротоар, от магазин Лидл, достигнала е до началото на пешеходната пътека, спряла е, огледала се е на ляво и дясно и е предприел пресичана на бул. "България" по пешеходната пътека. Когато П. е започнала пресичането на ПП, тя не е възприела л.а. "Пежо", управляван от подс. Д.. Подс. Д. като водач не е предприел своевременно намаляване на скоростта си на движение преди пешеходната пътека и съответно спиране, достигайки до мястото на удара, средата на пешеходната пътека, където се е намирала пешеходката св. П.. Последвал е удар на пешеходката в лявата й страна, тялото й е качено на предния капак на автомобила, носено е около 13 метра, след което тялото е изпаднало в ляво от автомобила, като се е плъзнало по асфалта още около 8 метра и П. се е установила по очи на асфалта. Ударът между пешеходката и автомобила е протекъл в две фази. Първата е свързана с контакт между челната част на лекия автомобил - предна броня в средата, преден капак с лава странична част на тялото, ляво коляно, като тялото на пострадалата е паднало назад към автомобила. Към момента на този контакт, ударната сила действала под масовия център на тялото и същото се е завъртяло по посока обратна на часовниковата стрелка, с това е започнало падането на горната част на тялото, към предното панорамно стъкло, с едновременно въртене през масовия център. В същото време движещият се автомобил навлиза под тялото на П., което се плъзга към челното стъкло. Тялото и главата на св. П. достигат до челното стъкло на автомобила и последва удар в същото. След падане на тялото на пострадалата върху предния капак, тялото й е придобило скоростта на движение на автомобила. След контакта на тялото на П. в тази зона е започнала втората фаза на удара. На това място е била осъществена голяма част от удара, тъй като ударния импулс към този момент минавал в близост до масовия център на пострадалата. След закъснялото движение на автомобила е последвал летеж на тялото на П. напред върху асфалта. Тялото се е плъзгало около 8 метра. С установяване на тялото на пострадалата върху асфалта и автомобила в покой произшествието е завършило. Според вещото лице при удара автомобилът управляван от подс. Д. е бил технически изправен и не е в причинна връзка с настъпването на ПТП-то. На автомобила са причинени щети в размер на 411,50 лева.

В хода на съдебното следствие е допуснато назначаването на допълнителна видеотехническа експертиза от заключението на която се установява, че л.а. участник в ПТП е заснет във лявата лента на движение, движещ се направо без да извършва маневри на пътното платно. Буса е ограничавал видимостта на водача на МПС към началото на пешеходната пътека с посока на движение към гр. Троян, до определен момент от неговото движение, който може да бъде определен чрез следствен експеримент. Буса не ограничава видимостта пред водача на МПС, към цялата лява лента на платното за движение посока гр. Троян. От видеозаписа не може да се установи и в каква степен буса е ограничавал видимостта на пешеходеца, към лява и дясна лента на платното за движение от посока гр. Плевен,  като това обстоятелство може да се установи чрез следствен експеримент.  Белият бус спира на „Стоп линията“ за 4 секунди. След това продължава движението си напред, като навлиза с предната си част във дясната лента за движение посока гр. Троян и отново спира.

В хода на съдебното следствие е допуснато назначаването и на тройна автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че Произшествието се състои в удар между лек автомобил и пешеходката П.И.П., което е станало по следния механизъм: На 25.05.2018г., около 09,20 ч., в гр. Ловеч на бул. България" водача Н.И.Д. на лек автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН се е движил в посока към гр. Троян със скорост У_уд = 14,2 м/сек = 51,12км/час. Към момента, в който челната част на автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН е била на разстояние 8_0ТСп = 64,18 м. от мястото на удара, пешеходката П.И.П. отдясно на ляво за МПС е започнал да пресича бул. "България" със скорост У„ = 0,95 м/сек = 3,42 км/час, върху пешеходната пътека, като нейната траектория е отстоявала на 4,45 м от приетия при огледа ориентир (2,95 м от северния край на пешеходната пътека по посока на извършения оглед на ПТП). Към този момент водача на процесния автомобил и пешеходката не са имали техническа възможност да възприемат взаимно. Към момента, в който пешеходката се е намирала в позиция № 5 в приложение № 1 (на 3,7 секунди преди мястото на удара), а автомобила в позиция № 15 (на 50,52 м от мястото на удара) се е открила пряка видимост за водача на Пежо към пешеходната и на пешеходката към МПС. Така движейки се транслационно един към друг пешеходката и автомобила попадат във възприятието на монтираната камера с позиция № 14 в приложение № 1 (снимка №1). Към този момент пешеходката се е намирала на разстояние 1,4 м от мястото на удара (позиция № 4 в приложение № 1), а автомобила на 29,22 м. Пешеходката в последващия момент изминава 8„1 = 1,4 м, за време Т„1 = 1,48 сек. и се установява в покой върху пешеходната пътека, а водача на Пежо 1,2 сек. преди удара предприема спиране, като непосредствено преди контакта с тялото на пострадалата реализира закъснително движение на МПС. Така автомобил Пежо движейки се закъснително се е приближил към странична лява част на пешеходката, с което е последвал удар между челната част на автомобила в областта на облицовка предна броня и ляв крак на пешеходката.. С това е настъпил първоначалния контакт между тях, който от техническа гледна точка представлява началото на удара. От посоченото начало на удара върху крайниците на пешеходката е възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ по посока на движение на автомобила. От това е настъпило съответно телесно увреждане, но и изместване на същите крайници по посока на движение на автомобила-избиване на опорите под масовия център на тялото. С това е започнало пропадане на горната част от тялото на пешеходката към предния капак с едновременно въртене през масовия център. В същото време от продължаващото движение на автомобила напред, неговата предна част е навлязла под тялото на пешеходката. Последвал е удар между тялото на пешеходката в предното обзорно стъкло. На това място е осъществена най-голямата част от удара, тъй като ударния импулс към този момент минава в близост до масовия център от тялото на пешеходката. В резултат на съответните въздействия са настъпили телесни увреждания и деформации на автомобила в тази област. От последното място, тялото на пешеходката е придобило скорост, а следствие на реализираното спиране, се е отделило от автомобила и паднало напред по посоката на придобитата скорост на платното за движение. След падането на пешеходката върху асфалтовата настилка, същото се е преобръщало и след известно триене се е установил в покой на мястото, на което е намерено петното с червена течност (позиция № 10 в приложение № 1 , на 24,4 м. от Ор№1 ). В същото време автомобила е продължил закъснителното движение и се е установил в състояние на покой в позиция № 7 в приложение № 1 на заключението. С установяване на пострадалата и автомобила в състояние на покой върху настилката, произшествието е приключило. Мястото на първоначален контакт между челната част на процесния автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН и страничната лява част на пешеходката, отразено като вертикална проекция върху пътното платно е върху пешеходната пътека в лявата пътна лента на бул. "България". В надлъжно направление мястото на първоначален контакт при удара е на 8_уд._Надл ⁼ 4,45 м южно от приетия при огледа ориентир. В напречно направление, мястото на удара е на 8_уд._Напр ⁼ 4,2 - 4,4 м в ляво от десния край на асфалтовата настилка на бул. "България" по посока на огледа на ПТП. Положението на пешеходката и процесния автомобил в мястото на първоначален контакт е отразено с позиции № 2 и № 3 в приложение № 1 от заключението. Скоростта на процесният автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН непосредствено преди и към момента на първоначален контакт при удара на пешеходката е У_уд = 14,2 м/сек = 51,12км/час. Водачът на процесният автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН
е имал техническа възможност при реалната скорост У_уд = 14,2 м/сек =
51,12км/час на движение към момента, в който се е открила пряка
видимост към пешеходката да е възприеме като посока направление и
местонахождение върху пътното платно да предприеме спиране с
максимална ефективност и спре преди мястото на удара и предотврати
ПТП. Към момента, в който водача на Пежо е имал пряка видимост към пешеходката (позиция 15 в приложение №1), челната част на МПС е отстоявала на разстояние не по-малко от 50,52 м от мястото на удара, а пешеходката е била на разстояние 2,82 м от мястото на удара и върху пешеходната пътека (в позиция № 5 в приложение №1 от заключението). Отстоянието на МПС към този момент е с много по-голяма числена стойност от дължината на "опасната зона" на автомобила, водачът на Пежо е допуснал закъснение при използването на спирачната система на МПС не по-малко от 2,5 сек. и сам се е поставил в невъзможността да предотврати ПТП, закъснявайки с действията си за спиране към момента, в който е имал възможността да възприеме пешеходката върху пътна настилка и пешеходната пътека. Пострадалата пешеходка не попада в "опасна зона" на процесния автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН. Скоростта на движение на пешеходката към момента на пресичане на пътното платно е У_п = 0,95 м/сек = 3,42 км/час. Влиянието на масата на процесния автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН с разлика от 70 кг. влияе незначително върху скоростта към момента на удара с пешеходката. Аналитичните изчисления показват, че скоростта на автомобила при различните маси с разлика от 70 кг. се променя незначително в стотните след десетичната запетая (4 стотни от един км.) на числената стойност на скоростта. Водачът на автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН е имал техническа възможност да възприеме пешеходката върху пътното платно и пешеходната пътека към момента, в който пострадалата е била на разстояние 2,82 от мястото на удара или на 1,48 м от западния тротоар. Водачът на автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН е допуснал закъснение при използването на спирачната система на МПС, не по-малко от 2,5 сек към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме пешеходката върху пътното платно и пешеходната пътека. Водачът на автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН не е намалил скоростта на движение на управляваното от него МПС под 50 км/час преди кръстовището с ул. "Т. Каблешков". При реализирано своевременно спиране ( без закъснение) с действие от водача на автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН върху спирачния педал и система към момента, в който се е открила пряка видимост към пешеходката, произшествието е предотвратимо от негова страна. Положението на белия бус в областта на кръстовището към момента на ПТП е ограничавало видимостта за водача и пострадалата пешеходка от момента на стъпване на последната върху пешеходната пътека до момента на откриване на пряка видимост между тях. Това е момента, в който пешеходката е изминала 1,48 м върху пешеходната пътека, а челната част на Пежо се е намирала на 50,52 от мястото на удара. Белият бус частично е ограничавал движението на пешеходка от момента на стъпването и върху пешеходната пътека от западния тротоар до момента на откриване на пряка видимост между водача на МПС и пострадалата. На ул. "Т. Каблешков" в южната част на пътното платно е начертана стоп линия с широчина 50 см., която отстои на 4,75 м от пътното платно на бул. "България". При реализирано спиране от страна на водача на белия бус пред тази стоп линия, не е технически възможно възприемане на автомобили, движещи се по бул. "България" на достатъчно голямо отстояние от кръстовището. Моментът, в който водача на лек автомобил. "П." с рег. № ОВ **** ВН, движещ се в посока към гр. Троян е имал възможност да възприеме преминаващия пешеходец-пострадалата П.И.П. е отразен с позиции № 5 и № 15 в приложение № 1 от заключението. Към момента на стъпване на пешеходката върху пешеходната пътека, пострадалата не е имала възможността да възприеме автомобил Пежо. Водачът на автомобил. "П." с рег. № ОВ **** ВН, движещ се в посока към гр. Троян към момента на стъпване на пешеходката върху пешеходната пътека не е имал възможността да възприеме пострадалата, пешеходката. Пешеходката П.И.П. е имала възможността при откриване на пряка видимост към автомобил Пежо (позиция № 5 в приложение № 1 и към момента на навлизане на Пежо в кръстовището (позиция № 4 в приложение №1) да преустанови движението, да остане в покой, извън коридора на движение на МПС, с което би предотвратила ПТП. Към момента, в който пешеходката е била видима за водача на процесния автомобил, тя е била на пешеходната пътека и челната част на автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН е бил на 50,52 м от мястото на удара. Отстоянието на автомобил Пежо до мястото на удара към момента на стъпване на пешеходката върху пешеходната пътека е по-голямо от опасната зона при движение на МПС със скорост 50 км/час?

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият Н.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б."б", предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 във вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.47, чл.116, чл.119, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 25.05.2018 г. около 13.40 часа в гр. Ловеч, на пешеходна пътека, преди кръстовището на бул. "България" и ул. "Тодор Каблешков", с посока на движение по бул. "България" към гр. Троян, при управление на собствения си лек автомобил марка „П." с рег. № ОВ **** ВН, нарушил правилата за движение: по чл.47 от ЗДвП, като водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, в случая пешеходците; чл.116 от Закона за движение по пътищата „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…” не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката П.И.П. ЕГН-********** ***  по чл.119, ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" - не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка П.И.П. ЕГН-********** *** до изчакал да приключи преминаването си по пешеходната пътека, като намали скоростта или спре управляваното МПС и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходката П.И.П. ЕГН-********** *** по смисъла на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК - обезобразяване на лицето и други части на тялото - главата, без засягане на сетивен орган, причинено от обширна разкъсно - контузна рана тип „скалп", разположена по предната повърхност на главата и челото, обезобразяването на лицето се изразява в груб цикатрикс, траен явно видим белег, пресичащ челото и водещ до трайна съществена промяна на вида на лицето, който няма да се заличи от само себе си.

Настоящата инстанция намира, че от събраните на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на в.л. по реализираните в хода на ДП и съдебното следствие експертизи, по безспорен начин е установено, че подсъдимия е автор на деянието за което е признат за виновен.

От обективна страна безспорно се установи, че подс. Д. е прекият извършител на деянието, тъй като при управление  на МПС – П." с рег. № ОВ **** ВН на 25.05.2018 г. около 13.40 часа в гр.Ловеч, на пешеходна пътека, преди кръстовището на бул. "България" и ул. "Тодор Каблешков", с посока на движение по бул. "България" към гр. Троян, нарушавайки чл.47 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка П.И.П. ЕГН-********** *** доизчакал да приключи преминаването си по пешеходната пътека, и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК - обезобразяване на лицето и други части на тялото - главата, без засягане на сетивен орган, причинено от обширна разкъсно - контузна рана тип „скалп", разположена по предната повърхност на главата и челото, обезобразяването на лицето се изразява в груб цикатрикс, траен явно видим белег, пресичащ челото и водещ до трайна съществена промяна на вида на лицето, който няма да се заличи от само себе си. За тези изводи съдът се позовава на първо място на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, с изключение на показанията на св. Х.А. /приобщени по реда на чл.281, ал5 във вр. с ал.1, т.4 от НПК/, на останалите приобщени по реда на чл.281 от НПК свидетелски показания от ДП, както и на констатациите на изготвените тройна съдебно - автотехническа експертиза, двете изготвени по делото тройни СМЕ,  видеотехническата и допълнителната видеотехническа експертизи, които приема за компетентни, безпристрастни, убедителни и научно обосновани. Същите са изготвени изцяло и само въз основа на обективни данни и находки, както от съставения непосредствено след произшествието Протокол за оглед на ПТП, с албум към него, амбулаторен лист, записа съдържащ се на приобщения по делото един брой DVD – R диск. Всички тези находки са обективни и конкретни, поради което съдът ги приема за единствено верни и точно отразяващи фактическата обстановка на произшествието. Съдът намира, че всички цитирани по – горе изготвени заключения са пълни и почиват на професионалния опит и теоретическите познания на изготвилите ги в.л.

От субективна страна Д. е действал непредпазливо, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Допуснатите от него нарушения на правилата за движение са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие и произтичащите от него общественоопасни последици.

От заключението на назначената в хода на съдебното следствие тройна съдебно - автотехническа експертиза се установява движението на процесния л.а. и движението на пешеходката, между които е настъпило ПТП - то, положението на „белия бус“, в областта на кръстовището и обстоятелството, колко, как и до кой момент е ограничавал видимостта на водача на процесния л.а. и пострадалата пешеходка един към друг, обстоятелството, че ПТП е било извършено на пешеходна пътека, п.з. регулиращи движението в този участък от пътя и непосредствено преди него, механизма на деянието, мястото на настъпване на удара между двата л.а. и пострадалата, както и че основна причина за настъпилото ПТП е поведението на подсъдимия, който като водач на процесното МПС въпреки, че е възприел пешеходката на пешеходната пътека е допуснал закъснение при използването на спирачната система не по-малко от 2,5 сек. в следствие на което сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, закъснявайки с действията си за спиране към момента, в който е имал възможността да възприеме пешеходката върху пътна настилка и пешеходната пътека. От заключението на тройната автотехническа експертиза и от разпита на вещите лица в с.з. се установява, че след направените от тях изчисления са категорични, че  към момента на стъпването на пешеходката върху асфалтовата настилка и пешеходната  пътека, подсъдимият поради присъствието на белия бус, в областта на кръстовището, не е имал техническа възможност да възприеме пешеходката, но че е възприел последната на по-късен етап, когато пешеходка е била изминала разстояние от 1.48 м. върху пешеходната пътека, като в този момент процесният автомобил се е намирал на разстояние от 52.50 м. от мястото на удара. И трите в.л. са категорични, че подсъдимият е имал техническа възможност да спре автомобил, и да предотврати произшествието, но поради закъснение от негова страна и несвоевременно натискане на спирачния педал и система сам се е поставил в положение на неизбежен удар. И трите в.л. са категорични и относно това, че пострадалата пешеходка не е попадала в „Опасната зона“ на процесния л.а. В.л. са определили и мястото на първоначален контакт между челната част на процесния автомобил и страничната лява част на пешеходката, като са посочили, че това е станало върху пешеходната пътека в лявата пътна лента на бул. "България", както и че скоростта на процесният автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН непосредствено преди и към момента на първоначален контакт при удара на пешеходката е 51,12 км/час. От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява и че в този участък от пътя максимално допустимата скорост за движение на МПС - та е 50 км/ч, установява се местоположението на пешеходната пътека, и обстоятелството, че последната е била обозначена с пътни знаци, с ясно видима маркировка. При тези обстоятелства, по един безспорен начин се налага извода, че от страна на подсъдимия е допуснато нарушение на правилата за движение,  съдържащи се в чл.47 от ЗДвП, като водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, не се е движил с такава скорост позволяваща му при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, в случая пешеходците; чл.116 от Закона за движение по пътищата, тъй като доказателствата сочат на това че не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката П. и  по чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка П., не я е изчакал да приключи преминаването си по пешеходната пътека, като намали скоростта или спре управляваното МПС, като именно това несъобразяване от страна на подсъдимия с цитираните разпоредби е станало причина за настъпване на ПТП.

Съдът не споделя направеното възражение от адв. А., че въпреки наличието на тройна АТЕ, която установявала различни от констатациите по изготвената на ДП АТЕ и върху която прокурора бил изградил обстоятелствената част на обвинителния акт не направил искане за изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът намира, че НПК видно от разпоредбата на чл.287 от НПК, която разпоредба именно урежда изменението на обвинението, не предвижда възможност да се измени обстоятелствената част на обв. акт, а възможност да се повдигне ново обвинение, когато в хода на съдебното следствие се установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по – тежко наказуема престъпление, каквито предпоставки и обстоятелство в настоящето производство не се установиха.  Съдът намира, че при изготвяне на обвинителния акт не  е нарушен чл.246, ал.2 от НПК. Последния от своя страна определя фактическите рамки, в които протича съдебното производство, като сред обстоятелствата, подлежащи на задължително отразяване в обстоятелствената част на обвинителния акт, са фактическите данни, от които се извеждат съставомерните признаци на всяко конкретно престъпление, вменено на обвиняемия, като задължително следва да се опишат начина и механизма на осъществяване на престъплението /изпълнителното деяние/, посочват се и се анализират доказателствените материали, от които се установяват признаците на отделните деяния, излагат се и аргументи за наличието на всеки обективен и субективен признак на съответното престъпление, за което обвиняемият е привлечен да отговаря. Всички тези обстоятелства в случая са на лице. Нещо повече представителят на обвинението е спазил и изискването на процесуалния закон за посочване на престъплението и начина му на извършване в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изложил достатъчно фактически данни, от които да се направи положителен извод за съставомерно поведение на обвиняемия, при това съгласно конкретни наказателноправни норми от Особената част на НК. Според Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за съдилищата, "главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита". В случая съдът не констатира липса на изложени в обвинителния акт факти от категорията на обуславящите съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него или тяхното фрагментно маркиране, както и липса на съображения в полза наличието на всички обективни и субективни елементи от посочения в акта престъпен състав или състави, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на цитираното по - горе тълкувателно решение, защото при всяко положение именно това води до ограничаване на правата на страните в съдебното производство. Не на последно място, както е посочено и по - горе с обвинителния акт прокурорът определя фактическите рамки, в които протича съдебното производство, но същите подлежат на проверка и доказване в хода на съдебното следствие. Не на последно място, внесения обв. акт не е доказателство по смисъла на НПК, следователно няма каквато и да е доказателствена стойност и всичко отразено в него подлежи на доказване. 

Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимия Д., изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той в най-голяма степен е заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността.

С оглед на това уточнение предвид естеството на обясненията на подсъдимия, съдът прецени, че принципно на тези обяснения не следва да се даде вяра в по-голямата им част, а в останалата им част същите биха могли да бъдат кредитирани, но само частично и само по отношение на точно определени факти и обстоятелства и само доколкото те са непротиворечиви и не противоречащи на останалия доказателствен материал и доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната истина по делото. Следва да се има предвид и това, че в много голяма степен преценката на тези обяснения е в зависимост от преценката на останалите доказателствени материали.

Съдът намира, че принципно няма пречка да се даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, съдържаща твърдения относно това, че е управлявал многократно собствения си л.а. „П.“; че с управлявания от него автомобил се е връщал от риболов, че е пътувал за гр. Троян, както и че след ПТП е направил всички зависещо от него да укаже помощ на пострадалата П.. В тази им част твърденията на подсъдимия се подкрепят от останалите доказателствени материали вкл. и писмени такива, както и заключенията на част от експертизите, поради което на същите следва да се даде вяра.

В останалата им част обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират, тъй като освен, че представляват негова защитна теза, целяща оневиняването му, те противоречат на останалите доказателствени материали, които съдът кредитира и които ще бъдат коментирани по-нататък.

По повод на горното, съдът счита, че не следва да се дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която се съдържат твърдения относно скоростта, с която е управлявал автомобила непосредствено преди произшествието, обстоятелството скривал ли е видимостта му    , намиращият се в близост бял бус, и до кой момент, в коя лента за движение се е намирал, както и относно получените от пострадалата телесни увреждания в следствие на ПТП. Според подсъдимия, управляваният от него автомобил преди кръстовището променил лентата, в която се е движил, като  застанал в лявата такава. В тази им част твърденията на подсъдимия се опровергават от наличните по делото доказателствени материали, чрез които се установява по несъмнен и категоричен начин, че такава промяна на посоката на движение не е имало. В тази връзка са заключението на вещите лица изготвили тройната  автотехническата експертиза, приложения запис от камерата, приобщен като доказателство по делото, заключението на ВТЕ и допълнителната ВТЕ. В тази връзка са и свидетелските показания на св. К..

По сходен начин следва да се преценяват и твърденията на подсъдимия, че не е имал видимост към пешеходната пътека до настъпването на ПТП, тъй като видимостта му е била ограничена от намиращият се в близост бял бус, управляван от св. К., т.е. същите не следва да се кредитират, тъй като противоречат на заключението на назначената в хода на съдебното производство тройна автотехнически експертизи. Според това заключение към момента на стъпването на пешеходката върху асфалтовата настилка и пешеходната  пътека, подсъдимият поради присъствието на белия бус, в областта на кръстовището, не е имал техническа възможност да възприеме пешеходката, но е възприел последната на по-късен етап, когато пешеходка е била изминала разстояние от 1.48 м. върху пешеходната пътека, като в този момент процесният автомобил се е намирал на разстояние от 52.50 м. от мястото на удара. Според заключението подсъдимият е имал техническа възможност да спре автомобил, и да предотврати произшествието, но поради закъснение от негова страна и несвоевременно натискане на спирачния педал и система сам се е поставил в положение на неизбежен удар.  

Не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия в частта им относно съдържащите се в тях твърдения, че пострадалата П. не е получила телесното увреждане сочено от обвинението. Тези негови твърдение категорично се опровергават от заключенията на в.л. по назначените в хода на досъдебното производство две тройни СМЕ, от които се установява, че в резултат на ПТП на пострадалата П. са били причинени: Политравма. Контузия на главата; сътресение на мозъка; разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на главата, тип „Скалп"; контузия на шийни прешлени, на лява лопатка, на дясна раменна става; охлузни рани в областта на дясна раменна става; контузия на гръден кош, счупване на 4-то ребро в дясно и др. разкъсно контузии рани и охлузвания. Получените травматични увреждания в съвкупност и поотделно са причинили на св. П. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно разкъсно контузната рана на главата, тип „скалп" и двете заключения са категорични, че остатъчния белег, който е постоянен за цял живот, водещ до съществена трайна промяна на външния вид на пострадалата П., като при извършените прегледи са установили, че в областта на тази рана има наличие на груб цикатрикс, който е видим, пресича челото, че същия е траен и няма да се заличи от само себе си, в резултат на което са приели, че на П.П. е причинено обезобразяване на лицето, без засягане на сетивен орган, което по своя характер представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. В тази  връзка са и показанията на св. П., които съдът кредитира, тъй като се подкрепят от останалия доказателствен материал /освен от обясненията на подсъдимия в частта им, на които съдът не даде вяра/ и са действително последователни и непротиворечиви, а и съответстват на личните наблюдения на съдът, който сам се убеди в наличието на остатъчен белег в областта на главата на свидетелката, който пресича челото.  Съдът кредитира показанията на св. П., доколкото същите по същество не намират опровержение в събраните по делото доказателства, напротив – срещат потвърждение. Въпреки че по отношение на тази свидетелка е налице хипотетична заинтересованост, като пострадала от престъплението, съдът не отчете такова проявление в случая, доколкото показанията на тази свидетелка намират категорично потвърждение в заключението на приетите по делото две тройни СМЕ и приложената медицинска документация. В тази връзка съдът не приема възражението на защитата на подсъдимия, че  приложената по делото медицинска документация категорично опровергавала, в следствие от ПТП на пострадалата да е било причинено увреждането – обезобразяване, тъй като за За изясняване на обстоятелствата какъв е видът и характерът на уврежданията (охлузвания, кръвонасядания, рани, разкъсване, размачкване, натъртване на тъкани и органи, общо сътресение, изкълчвания, счупвания, изгаряне и т.н. ); каква е локализацията на телесните увреждания; какъв е механизмът на причиняване на телесните увреждания допринасят изготвените по делото две тройни съдебно медицински експертизи. Съдът дава вяра на тези експертни заключения, като намира същите за обективни, всестранни, незаинтересовани, отговарящи на поставените въпроси, компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото и след извършен преглед на пострадалата. Същите допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото, подлежащи на установяване, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът обсъди, прецени и анализира показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да се обособят в различни групи от гледна точка на обстоятелствата, които се изясняват чрез тях т.е. с оглед на относимостта им към предмета на доказване. Същевременно показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат преценявани от гледна точна на достоверност и с оглед както на съдържанието им, така и на съпоставянето им с останалите доказателствени материали т.е. същите не биха могли и не следва да се преценяват еднозначно.

Съдът намира, че не следва да се преценяват еднозначно показанията на свид. К., който на практика е единствения очевидец на произшествието. Показанията на този свидетел са подробни, но не са съвсем последователни и непротиворечиви, а и в известна степен т.е. по отношение на определени обстоятелства противоречат на останалия доказателствен материал.

В частта им, в която е налице противоречие с други кредитирани от съда доказателствени материали, на показанията на свид. К. не следва да се дава вяра. Става въпрос основно и преди всичко за твърденията на този свидетел, че по никакъв начин, и в никой момент не е ограничавал видимостта на л.а. „П.“ и на пешеходката П. един към друг. В тази част показанията на този свидетел се опровергават от заключението на в.л. по назначената в хода на съдебното следствие тройна АТЕ, заключението на ВТЕ и допълнителната ВТЕ, както и на приложения по делото запис от видео наблюдение, от камери монтирани на бул. "България", на бл. "Амбарица".  В останалата им част показанията на свид. К. следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от останалия доказателствен материал /освен от обясненията на подсъдимия в частта им, на които съдът не даде вяра/ и са действително последователни и непротиворечиви.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свид. А.П.Д.,***, която водела към пазара и си купувал кафе от един кафе автомат, когато чул звук от удар. Изтичал бързо към бул. "България", където видял сиво „Пежо", спряло след пешеходната пътека в посока гр. Троян, което било със счупено предно панорамно стъкло. На около 3 метра, на земята пред спрелия автомобил св. Д. видял лежаща на земята жена, а около нея разпилени хранителни продукти. По лицето и главата на жената имало много кръв, а около нея се били струпали хора да й помагат. Свидетелят Д. предположил, че именно спрелия автомобил Пежо бил ударил падналата жена, като шофьора му, мъж - облечен с работен гащеризон, бил коленичил до пострадалата жена, видимо много притеснен и викал „какво направих". Свидетелят Д. незабавно подал сигнал за ПТП на телефон 112.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите Г.П.Д. и Г.Б.В., В.И.Г. и К.М.М., които не са свидетели очевидци на ПТП, и според показанията им не са възприели самия удар, а са пристигнали на мястото в последствие мястото. Техните показания са сравнително подробни и последователни, не са противоречиви и противоречащи на останалия доказателствен материал по делото, който съда кредитира. Чрез тях се изясняват важни обстоятелства, свързани със мястото на което е бил спрян автомобила управляван от подс. Д. и за месторазположението и позицията на тялото, на земята на пострадалата П. на самото местопроизшествие. Чрез показанията на св. Д. се установява и обстоятелството, че подсъдимият е бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен.

Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на свид. Х.В.А., в частта, в която сочи, че пострадалата П. се намирала на отсрещния на нея тротоар, от където тръгнала „внезапно" да пресича бул. "България", както и че движещия се по бул. "България" в посока гр. Троян лек автомобил, управляван от подс. Д., първо спрял преди пешеходната пътека и след това тъкмо потеглял, когато пострадалата жена започнала да пресича, на около 4-5 метра от пешеходната пътека, в следствие на което и удара настъпил след пешеходната пътека, тъй като в тази част показанията и противоречат на всички събрани по делото гласни доказателства, писмени доказателства и доказателствени средства, както и на заключението на в.л. на всички назначени по делото в хода на ДП и съдебното следствие експертизи. 

По отношение на заключенията на назначените както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие експертизи, преценката на съда следва да зависи от това какви обстоятелства се изясняват чрез тях и по какъв начин, както и доколко са обосновани и не противоречат на останалия доказателствен материал.

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията по назначените в хода на досъдебното производство съдебно медицински експертизи и ВТЕ.  Същите са изготвени от компетентни вещи лица, чиято добросъвестност и професионална компетентност не се поставят под съмнение. Заключенията им са достатъчно пълни и ясни, обосновани е и няма причини за съмнение в правилността им. Чрез тези заключения се установява по предвидения в закона ред вида и характера на телесните повреди на пострадалата П., както и местоположението на процесния л.а., пострадалата и белия бус преди ПТП и след него.

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица съдебни лекари по изготвените от тях две тройни съдебно-медицински експертизи, тъй като същите са подробни, обосновани, пълни и ясни и липсват основания за съмнение относно правилността им. Изготвени са от компетентни вещи лица и са относими към предмета на доказване, доколкото чрез тях се установяват важни обстоятелства – получените от пострадалата увреждания в резултат на произшествието, механизма на тяхното причиняване и характера на телесните повреди. Наведените възражения на защитата на подсъдимия по отношение на заключенията по двете тройни съдебно-медицинските експертизи бяха обсъдени и отхвърлени като неоснователни, като мотиви за това са изложени  по – горе. В тези заключения много подробно са описани констатираните увреждания на пострадалата, изяснен е съвсем ясно и конкретно механизма на причиняването им, по несъмнен начин са установени и посочени причините за настъпването на съответните телесни увреждания и наличието на пряка и непосредствена връзка между причинените от ПТП увреждания /посочено е, че всички констатирани увреждания са от ПТП/.

Съдът намира, че заключението на единичната автотехническа експертиза, възложена и изготвена в хода на досъдебното производство не следва да бъде кредитирано само в частта му, в която това заключение се различава от заключението на тройната допълнителна тройна автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, а последното следва да бъде кредитирано напълно /с една уговорка касаеща посочения час на настъпване на ПТП/.

Действително са налице някои различия между единичната експертиза и тройната експертиза, причините за които в хода на съдебното следствия бяха изяснени и се свеждат до следното:

При първоначалната единична АТЕ в.л. е определило че л.а. управляван от подс. Д. се е движил с 51 км./ч., както и че в мястото на удара изходната скорост на автомобила след удара е равна на 47,16 км/ч. В. л. е определило и средната скорост на движение на автомобила при удара - 51,2 км/ч. като е заключило, че при тази скорост опасната зона за спиране е изчислена на 31.00 метра, както и че разстоянието, на което е бил предния край на автомобила на подс. Д., когато пешеходката е започнала да пресича пътното платно от дясна на ляво, е около 23 метра преди мястото на удара, като според в.л. в този случай пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на автомобила. Според това заключение настъпването на ПТП-то е могло да бъде предотвратено, ако водачът – подс. Д. се е движил с безопасна скорост от 35 км/ч. и е предприел спиране на разстояние = 23 метра, т.е. когато пешеходката е започнала пресичане на пътното платно и е направила първата си крачка върху пешеходната пътека. Като механизъм на пътното транспортно произшествие вещото лице е определило, следния механизъм: Пешеходката П. се е движела по десния тротоар, от магазин Лидъл, достигнала е до началото на пешеходната пътека, спряла е, огледала се е на ляво и дясно и е предприел пресичана на бул. "България" по пешеходната пътека. Когато П. е започнала пресичането на ППС, тя не е възприела л.а. "Пежо", управляван от подс. Д.. Подс. Д. като водач не е предприел своевременно намаляване на скоростта си на движение преди пешеходната пътека и съответно спиране, достигайки до мястото на удара, средата на пешеходната пътека, където се е намирала пешеходката св. П., в следствие на което е последвал удар на пешеходката в лявата й страна, като тялото й е било качено на предния капак на автомобила, носено е около 13 метра, след което тялото е изпаднало в ляво от автомобила, плъзнало се е по асфалта още около 8 метра и П. се е установила по очи на асфалта.

Заключението по тройната автотехнически експертиза следва да се кредитира изцяло /с направената вече уговорка относно часа на настъпването на ПТП, тъй като е подробно, обосновано, ясно и пълно, като липсват основания за съмнение по отношение на правилността му. В изготвянето му са участвали изключително компетентни вещи лица.  Тези вещи лица /и особено маг. инж. И./ отговориха подробно, изчерпателно, пълно, компетентно и убедително на всички поставени им въпроси. Заключението по тази експертиза /с допълненията и уточненията направени при разпита на вещите лица в с.з./ допринасят за изясняването на решаващи за изхода на делото обстоятелства от предмета на доказване – скоростта на движение на автомобила, опасната му зона за спиране, мястото на удара и въобще цялостния механизъм на възникване, протичане и приключване на произшествието. Същевременно, заключението на тройната автотехническа експертиза в много голяма степен допринася за преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия, както и частично показанията на свид. К., също по отношение на скоростта на движение на автомобила и обстоятелството, колко и дой кой момент видимостта му е била ограничена от спрения в близост до местопроизшествието бял бус.  Тези твърдения съдът прие за недостоверни.

Заключението на тройната автотехническата експертиза допринася и за преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия, че до момента на настъпването на ПТП не е имал видимост към пешеходката, тъй като същата е била ограничена от намиращия се в близост бял бус. Съдът вече прецени като недостоверни тези твърдения на подсъдимия /а следователно и за недостоверна тезата на защитата за причините за възникване на ПТП/, доколкото вещите лица са категорични, че към момента на стъпването на пешеходката върху асфалтовата настилка и пешеходната  пътека, подсъдимият поради присъствието на белия бус, в областта на кръстовището, не е имал техническа възможност да възприеме пешеходката, но че е възприел последната на по-късен етап, когато пешеходка е била изминала разстояние от 1.48 м. върху пешеходната пътека, като в този момент процесният автомобил се е намирал на разстояние от 52.50 м. от мястото на удара. И трите в.л. са категорични, че подсъдимият е имал техническа възможност да спре автомобил, и да предотврати произшествието, но поради закъснение от негова страна и несвоевременно натискане на спирачния педал и система сам се е поставил в положение на неизбежен удар. И трите в.л. са категорични и относно това, че пострадалата пешеходка не е попадала в „Опасната зона“ на процесния л.а. В.л. са определили и мястото на първоначален контакт между челната част на процесния автомобил и страничната лява част на пешеходката, като са посочили, че това е станало върху пешеходната пътека в лявата пътна лента на бул. "България", както и че скоростта на процесният автомобил "П." с рег. № ОВ **** ВН непосредствено преди и към момента на първоначален контакт при удара на пешеходката е 51,12 км/час.

Неоснователни са възраженията на защитата, които са по съществото на заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертизи и касаят използваните методики и коефициенти при извършването на съответните изследвания и изчисления. Наред с това се оспорват и някои от изходните  данни за тези изследвания и изчисления. Тези възражения не намират упора в заключението на тройната АТЕ. По време на разпита им в с.з. вещите лица /и особено маг. инж. И./ отговориха изчерпателно и аргументирано на абсолютно всички многобройни въпроси на защитата вкл. и на възраженията им за използваните стойности на коефициентите и самите използвани коефициенти.

Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие  както с общите изисквания на чл.127 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия. Освен това, тези доказателствени материали  не се оспорват от страните.

При така направения анализ на доказателствените материали събрани в хода на проведеното съдебно следствие настоящият съд направи извода, че по несъмнен и безспорен начин е доказано, че  подсъдимият Д. е управлявал лекия автомобил „П.” по време на катастрофата, допуснал е нарушения на правилата за движение като приближавайки кръстовище, не се е движил с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, в случая пешеходците; не е бил внимателен и предпазлив към пострадалата П., като не я пропуснал да премине по пешеходната пътека и с това е станал причина за възникване на ПТП довело до причиняване на средна телесна повреда на пострадалата П..

Като причини и условия за извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия незачитане на основни правила за движение.

При определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и на неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

Същевременно съдът прецени, че подсъдимият с оглед на възрастта си и стажа си като водач, както и поради факта, че като водач на МПС досега не е  бил наказван по административен ред за нарушения на правилата за движение, поради което не разкрива някаква по-висока от обикновената и типичната /доколкото въобще може да се използват такива определения в такива случаи/ степен на обществена опасност.

Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени сериозността на допуснатите нарушения на правилата за движение и особено на нарушението по чл.119, ал. 1 от ЗДвП последиците от престъплението, изразяващи се в причиняване на средна телесна повреда на пострадалата.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало, липсата на наложени наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение, който е до момента е бил примерен водач.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Д., съдът като взе предвид обществената опасност на дееца и деянието, чистото съдебното минало, направеното самопризнание,  процесуалното му поведение, семейното му и имуществено положение, както и начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, поради което го осъди на основание чл.343, ал.1, б."б", предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.З във вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.47, чл.116, чл.119, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК  на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.

            Тъй като подс. Д. не е осъждан на наказание лишаване от свобода, и с оглед данните по делото, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъденият не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от 8 / осем/ месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС като съобрази всички обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните за личността на подс. Д. и приложената справка за нарушител/водач. Преценката на всичко това наложи извода за необходимост от прилагане на посочената по - горе санкция, с оглед постигане на съответствие с извършеното, както и за успешното реализиране на целите на наказанието.

            Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. Д. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. Д.  определеното по - горе наказание.

            При този изход на процеса, съдът осъди подс. Д. да заплати на ЧО П. сумата  от 1000,00 лева, представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

При този изход на процеса, съдът осъди подс. Д. *** сумата от 3158,52 лева, представляваща разноски за вещи лица и назначени в хода на съдебното следствие експертизи.

При този изход на процеса, съдът осъди подс. Д. да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 1739,35 лв., представляваща разноски за изготвени в хода на ДП експертизи.

Съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: