№ 1089
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20221100901778 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „М.Д.-БГ“ ЕООД, представлявано от адв. Г.П.С., срещу
отказ № 20220919121123/19.09.2022 г. Оспорва се установеното изискване за форма на
протокол от общо събрание на дружество с ограничена отговорност в сила от 03.01.2017 г.
да касае предходно развило се отношение. Сочи се също така учредителният акт да
предвижда обикновена писмена форма, изключващо възприетата от длъжностното лице по
регистрацията законоустановена форма. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде указано
на Агенция по вписванията да впише заявеното обстоятелство.
Агенция по вписванията писмено излага съображения за неоснователност на жалбата,
възпроизвеждайки съображенията на длъжностното лице по регистрацията, мотивиращи
постановения отказ. Претендира и разноски.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на
обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима.
Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
Регистърното производство е инициирано от жалбоподателя с искане да бъде вписана
промяна в управителя на „М.Д.-БГ“ ЕООД.
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация приема, че
1
нормата на чл. 137, ал.4 от ТЗ предписва нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно, на протокол, обективиращ решение по. 1, т. 5,
предложение първо, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. Като с
редакция в ДВ, бр. 105 от 2016 г. обявява за нищожни решения на общото събрание, приети
в нарушение на ал. 4. Прието е, че учредителният акт не е променен съобразно новата
редакция на чл. 137, ал. 4 от ТЗ, поради което представеното нотариално удостоверено на
12.02.2013 г. решение на едноличния собственик на капитала, не може да удостовери
валидното възникване на заявената за вписване промяна. Позовавайки се на чл.141 ал.1 от
ТЗ длъжностното лице стига до извод, че едноличният собственик на капитала следва да има
доверие в управителя, а в случая са изминали почти 10 години от взетото решение за
назначаване на управителя от 12.02.2013 г.
Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава
обществения интерес от достоверност на нормативно утвърдени обстоятелства, относими
към организационния статус на търговец, но подлежащи на огласяване. В тази насока
законът очертава и правилата, посредством които длъжностното лице дължи да се извърши
възложената му оценка. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да се
увери в съществуването на заявените за вписване обстоятелства от приложените към
заявлението документи.. Регистърното производство е охранително по своя характер,
поради което и длъжностното лице по регистрацията дължи да зачете като меродавно
произтичащото от документите съдържание.
Решението на едноличния собственик е частен диспозитивен документ.
Представеният документ към заявлението сочи да е взето решение от лице, вписано в
търговския регистър като едноличен търговец на капитала. Съдържанието на взетото
решение потвърждава заявеното за вписване обстоятелство. Специалният закон не
регламентира собствени правила за оценка на визираните източници на информация –
документи, поради което и по силата на чл. 530 вр. чл. 540 вр. чл. 178 ал. 1 ГПК меродавни
за формата на документа са правилата, действали към датата на съставянето му. Както
документът, така и официалното изявление, произтичащо от нотариалното удостоверяване,
определят документа като създаден на 12.02.2013 г. Тази дата предхожда въведената през
2016 г. специална форма за действителност на решението, касаещо избор на управител на
дружество с ограничена отговорност. Следователно това изискване не може да бъде
отнесено към представения със заявлението документ.
Без значение за регистърното производство остава отстоянието във времето между
датата на съставяне на документа и датата на представянето му. Дължимото съдействие в
охранителното производство ангажира длъжностното лице да се ограничи до преценка на
документите от външна страна. Законът определя като подлежаща на огласяване
назначаването на управител на дружество с ограничена отговорност – чл. 119 ал. 3 вр. ал. 1
т. 2 ЗТ. С настъпването на този факт възниква и подлежащото на вписване обстоятелство.
Съдържанието на представения документ не внася съмнение, че едноличният собственик на
2
капитала е освободил вписания в търговския регистър управител Д.С.Ч.Ш. и избрал за
управител Н. С.О.. Длъжностното лице не разполага с правомощие да обследва вътрешните
отношения между едноличния собственик на капитала и избрания управител, а още по-
малко – да предполага загубено доверие. Актуалността на документално удостоверено
обстоятелство придобива меродавност при спор, какъвто обаче регистърната администрация
не е легитимирана да инициира. Ето защо изложените съображения в подкрепа на отказа не
намират опора в закона. При така достигнатия извод безпредметно остава обсъждането дали
клауза в устава, предхождаща нормативната промяна, обуславя допустимото от закона
отклонение от правилото.
Към заявлението са представени и изискуемите от закона съпътстващи го документи.
От съдържанието на приложените декларации се налага извод да са подписани с електронен
подпис. В регистърното производство не са констатирани проблеми досежно формата на
тези необходими за регистърното производство документи. Длъжностното лице по
регистрацията не констатира проблеми досежно формата на тези необходими за
регистърното производство документи. Формата на приобщения към електронното досие
документ не позволява непосредствената му проверка в настоящото производство. В
контекста на принципите на чл. 2а т. 2 и т. 4 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 5 ал. 2 ЗЕУ настоящият
състав приема авторът на тези документи да е надлежно идентифициран от
административния орган. При тези обстоятелства настоящият състав приема за налични
предпоставките за вписване на заявеното обстоятелство.
По разноските
Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК не свързва отговорността за юрисконсултско
възнаграждение не с осъществено процесуално представителство, а с ангажирана
отговорност за разноски на насрещната в производството страна при спор за материално
право. Агенция по вписванията няма качеството страна в очертания спор. Освен това
разноски не й се следват и с оглед изхода от провокирания от отказаното съдействие спор С
оглед нормата на чл. 81 ГПК този извод следва да бъде изрично огласен с диспозитива на
съдебния акт.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20220919121123/19.09.2022 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията – търговски регистър.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише обстоятелствата, заявени със
заявление вх. обстоятелства по заявление № 20220919121123.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция за вписванията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
3
Решението не подлежи на обжалване
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър
за изпълнение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4