Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА
СПАСОВА
при секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1533 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 208 КЗ
/отм./ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.06.2015
г. между „П.Л.БГ“ ЕООД и ответника ЗАД „А.“ АД са налице отношения по повод
сключен договор за имуществено застраховане, обективиран в Комбинирана
застрахователна полица № ********** за застраховка Каско и Злополука за срок на
валидност 5 години от 22.06.2015 г. до 21.06.2020 г. По силата на сключения
договор и срещу платена премия, застрахователят се е задължил да носи рисковете
по клауза „П-Пълно каско“ по смисъла на Общите условия по отношение на
собствения на застрахованото лице лек автомобил: марка Мерцедес, с рег. № *******.
За първата година от действието на полицата страните са приели
застрахователната сума на МПС в размер на 170 000 евро, като се отчели, че
същото е в ново състояние и това е стойността на придобиване на вещта. Посочва,
че процесното МПС е отдадено за ползване при условията на лизинг на И.Е. Н.,
действащ като ЕТ „Т. 91 – И. Н.“. Твърди, че на 04.08.2015 г. около 19:00 часа
автомобилът е оставен за обслужване в автомивка „Вектор“, находяща се в гр.
София, ж.к. Студентски град, ул. „Акад********сина на ползвателя И.Е. Н. – И.И.
Н.. МПС е оставено на служител на автомивката, ведно с ключ от него и
регистрационен талон /част ІІ/, като е следвало да остане в автомивката, за да
бъде обслужено в следващите дни. След края на работния ден, около 20:30 ч., МПС
е оставено да нощува в една от клетките на автомивката, а ключът и
регистрационният талон са прибрани от управителя в метален, заключващ се шкаф
/каса/ в офиса на автомивката. В периода между 20:40 ч. на 05.08.2015 г. и 8:00
ч. на 06.08.2015 г. неизвестен извършител противозаконно е отнел гореописания
автомобил от владението на собственика му без негово съгласие. Това се е
случило след като в късните часове на 05.08.2015 г. неустановен извършител
първо е взломил вратата на офис-помещение към автомивката като е счупен
заключващият механизъм, разбита е касата и са взети оставените там документи и
ключ от процесното МПС. Посредством ключа автомобилът е приведен в движение и
отнет от законния му собственик и ползвател. В деня на установяване на кражбата
06.08.2015 г. са уведомени органите на МВР, като автомобилът е обявен за
общодържавно издирване и по случая е образувано ДП № 3382 ЗМК 2156/2015 г. по
описа на СДВР, 7-РПУ, пр. пр. № 30875/2015 г. по описа на СРП. Посочва, че
извършителят не е разкрит. С постановление от 16.02.2016 г. производството по
пр. пр. № 30875/2015 г. по описа на СРП е спряно поради неразкриване на
извършителя. Във връзка с кражбата на автомобила е уведомен и застрахователят
ЗАД „А.“ АД, пред когото е заведена преписка по щета № 10015030125163/2015 г.
Посочва, че след представяне на всички изискани от ответника документи, вместо
да определи и изплати застрахователно обезщетение в рамките на уговорената
застрахователна /лимитна/ стойност от 170 000 евро, застрахователят е
уведомил собственика и ползвателя на МПС с писмо от 20.11.2015 г., че не са
налице основания за заплащане на обезщетение. В изричния отказ са изложени
мотиви за липсата на застрахователно покритие в хипотезата на кражба на цялото
МПС, в случай, че в автомобила или извън него без необходимия контрол са
оставени регистрационни документи за МПС, като в случая се сочи, че
свидетелството за регистрация, част ІІ било оставено в МПС. Според
застрахователя тази хипотеза представлява неизпълнение на договорно задължение
на застрахованото лице /т. 50.9 и т. 50.4 от общите условия/, което било
значително с оглед интереса на застрахователя, а именно при напускане на МПС в
същото да не се оставят регистрационни документи. Счита, че постановеният от
застрахователя отказ е неоснователен и незаконосъобразен. Оспорва, че е налице неизпълнение
на задължения по смисъла на т. 50.4 от
общите условия на застраховката. От една страна са взети мерки за адекватното
съхраняване на документите, а от друга страна, сама по себе си липсата на
свидетелство за регистрация, част ІІ по никакъв начин не се намира в
причинно-следствена връзка с настъпване на събитието, нито е способствало или
увеличило риска от настъпването му. Възразява, че разпоредбата в общите
условия, на която се е позовал ответника и която изключва отговорността му при
непредставяне на свидетелство за регистрация, част ІІ е нищожна поради
противоречие с императивните разпоредби на Кодекса за застраховане – чл. 207
във вр. с чл. 211, т. 2 КЗ /отм./. Посочва, че с договор за цесия от 05.04.2016
г. собственикът на автомобила „П.Л.БГ“ ЕООД е прехвърлило всички свои вземания
срещу застрахователя, произтичаща от процесната застрахователна полица и
настъпилото застрахователно събитие. Цесионер по договора е ползвателят на
автомобила ЕТ „Т. 91 - И. Н.“. С
уведомление от 05.04.2016 г. цедентът е съобщил на длъжника за прехвърлянето на
спорното вземане. С нов договор за цесия от 31.05.2017 г. едноличният търговец
му прехвърлил всички свои права, произтичащи от горецитираната застрахователна
полица и ликвидационна преписка по щета. С уведомление от 26.04.2018 г. съобщил
на ответника за прехвърляне на спорното вземане. Ето защо счита, че е
легитимиран да търси осъждане на застрахователя в своя полза за изплащане на
следващото се по полицата застрахователно обезщетение. Предвид изложеното иска
да се постанови решение, с което да се осъди ЗАД „А.“ АД да заплати на „Р.П.Б.“
ЕООД сумата 170 000 евро, представляваща застрахователно обезщетение по
процесната щета, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане и сумата 44 027 евро, представляваща законна лихва
за забавено плащане върху исковата сума за периода от 20.11.2015 г. /датата на
изричния отказ/ до 08.06.2018 г. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът заявява,
че поддържа изцяло изложените в исковата молба фактически и правни изводи
относно настъпилото събитие и характера му на покрит от полицата риск. Оспорва
като неоснователни наведените от ответника възражения за липса на настъпило
застрахователно събитие от съответния тип, а именно кражба на цялото МПС, както
и правоизключващото възражение за осъществена хипотеза на изключен риск по т.
14.5, т. 16.14.1 и т. 16.14.3 от Общите условия на полицата. Поддържа
твърденията си за това, че загубата на актива се съизмерва с посочената и
приета от двете страни застрахователна сума от 170 000 евро. Счита, че му се дължи лихва за забава в
претендирания размер и валута.
Ответникът оспорва исковете както
по основание, така и по размер. Оспорва твърдения факт за настъпила кражба и
счита, че такава не е била осъществена. Оспорва, че не е налице покрит
застрахователен риск. Посочва, че събитието е изключен риск по т. 14.5 от
Общите условия на застраховката, тъй като застрахованият не е осъществил
контрол и е допуснал загубване на фактическата власт върху контактен ключ от
автомобила и свидетелството му за регистрация, част ІІ. Автомобилът доброволно
е бил предоставен на напълно непознато трето лице, като представляващият
застрахования е напуснал автомобила, без да вземе със себе си ключа и
документите за него. Твърди, че е налице и изключен риск по т. 16.14.1 от
Общите условия, тъй като представител на застрахования не е осъществил контрол
и е допуснал загубване на фактическата власт върху контактния ключ на
автомобила и свидетелството за регистрация, част ІІ, чрез които би могло да
бъде осъществено противозаконно отнемане на същия и безпрепятственото
придвижване на автомобила по пътната мрежа. Твърди, че събитието е изключен
риск и по смисъла на т. 16.14.3 от Общите условия. Посочва, че от приложените
писмени доказателства е видно, че малкият талон е останал в автомобила, а не,
както се сочи в исковата молба, в сейф
на автомивката, а ключът е предаден на напълно непознато за застрахования трето
лице – служител на автомивка. Оспорва дължимостта на застрахователното
обезщетение, като твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 211, т. 1 КЗ
/отм./ - неизпълнение на множество задължения по застрахователния договор,
които са значителни с оглед интереса на застрахователя. При условията на
евентуалност твърди, че неизпълнението на задълженията на ищеца е от естество
да обуслови редукция на претендираното застрахователно обезщетение с не
по-малко от 90 % от размера на претендираната главница. Оспорва размера на
главницата, както и иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва по основание и
размер. Твърди, че мораторната лихва не може да се претендира в чужда валута.
Претендира разноски. С отговор на допълнителната искова молба ответникът
заявява, че поддържа депозирания отговор на исковата молба и посочените в същия
възражения, твърдения, оспорвания и искания.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.06.2015 г. между „П.Л.БГ“
ЕООД като собственик и ЗАД „А.“ АД като застраховател е сключена комбинирана
застрахователна полица № ********** за лек автомобил Мерцедес, с датата на
първа регистрация 22.06.2015 г., със срок на покритието от 22.06.2015 г. до
21.06.2020 г., като за първата година застрахователната сума е 170 000
евро, по рискове – Клауза „П“ – Пълно каско.
Приети са по делото като
доказателство Общи условия за застраховка на моторни превозни средства
/„Каско”/. По т. 11.1. и т. 11.2. се покрива кражба на цяло МПС и грабеж на
цяло МПС. В т. 16.14.1. е предвидено, че претенция по рискове в клауза „К4 не
се покриват от действия, извършени със знанието и съдействието на застрахования
или от трето ползващо се лице. Съгласно т. 16.14.3. по тези Общи условия не се
покрива претенцията изброена в клауза „К”, когато ключовете за МПС и/или
дистанционното управление на сигнално-охранителна система и/или свидетелство за
регистрация на МПС – част І и/или част ІІ и/или документите а собственост на
МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол. В т. 50.4. е
посочено, че застрахованият е длъжен при напускане на МПС да не оставя
ключовете /контактни и/или за заключване/, дистанционното управление на
алармата, и/или свидетелство за регистрация на МПС – част І и/или част ІІ,
и/или документ за собственост и винаги да го заключва и да включва
сигнално-охранителната система на автомобила. В т. 50.9. е предвидено, че при
неспазване на което и да е било задължение на застрахования по настоящата
точка, застрахователят може да намали или откаже изцяло плащане на
застрахователно обезщетение.
Представен е протокол за оглед
от 22.06.2015 г., съставен от ответника, за процесния лек автомобил, с който е
констатирано, че няма повреди и липси при извършения оглед и че маркировката
важи за 5 години.
Видно е, че на 22.06.2015 г. е
издадено свидетелство за регистрация част І за лекия автомобил – Мерцедес, с
рег. № ******* с посочен собственик „П.Л.БГ“ ЕООД.
С писмо от 06.08.2015 г.
разследващ полицай при СДВР, 07 РУ е уведомил СРП за започнало на 06.08.2015 г.
досъдебно производство 3382 ЗМК – 2156/15 г. срещу неизвестен извършител, за
това, че за времето от около 20:40 ч. на 05.08.2015 г. до около 08:00 ч. на
06.08.2015 г. в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. „Акад********автомивка
„Вектор“, неизвестен извършител чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот – взломяване вратата на складово помещение на автомивка
„Вектор“ противозаконно е отнел чуждо МПС лек автомобил марка Мерцедес, с рег.
№ *******, от владението на И.И. Н., без негово съгласие с намерение да го
ползва и е разрушил прегради здраво направени за защита на имот – взломяване
вратата на складово помещение на автомивка „Вектор“.
С постановление от 16.02.2016
г. на прокурор при СРП е спряно наказателното производство по досъдебно
производство № 3382 ЗМК – 2156/2015 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. №
30875/2015 г. по описа на Софийска районна прокуратура, срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 НК,
поради неразкриване на извършителя.
Установява се, че до ответника
е подадено заявление за противозаконно отнемане на автомобил на 06.08.2015 г.,
сведение от същата дата от И.И. Н., като при застрахователя е образувана
преписка по щета.
С писмо от 20.11.2015 г. ЗАД „А.“
АД е уведомило „П.Л.БГ“ ЕООД, с копие до ЕТ „Т. 91-И. Н.“ и „П.И.Б.БГ“ ЕООД, за
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната
при ответника щета за процесния лек автомобил. Прието, че застрахователят не
дължи обезщетение на основание т. 50.9 във вр. с т. 50.4 от общите условия на
застраховката, поради неизпълнение на задължението на застрахования по време на
действие на застраховката при напускане на МПС да не оставя свидетелство за
регистрация на МПС част ІІ. Посочено е, че е налице неизпълнение на задължение
на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя и
поради това е изрично предвидено в общите условия, като основание за отказ от
изплащане изцяло на застрахователно обезщетение.
Установява се, че с договор за
цесия, сключен на 05.04.2016 г. „П.Л.БГ“ ЕООД, като прехвърлител прехвърля на
основание чл. 99 ЗЗД на ЕТ „Т. 91-И. Н.“ като поемател изцяло всички свои
права, породени от застрахователна щета № 10015030125163/2015 по застрахователна
полица № ********** за лек автомобил с рег. № *******, сключена със
застраховател ЗАД „А.“ АД. С договора прехвърлителят се задължава да уведоми
ответника за сключването на договора за цесия. Видно е, че на 05.04.2016 г. ЗАД
„А.“ АД е уведомено за сключения договор за цесия.
Установява се, че с договор за
цесия от 31.05.2017 г., с нотариална заверка на подписите, ЕТ „Т. 91-И. Н.“
прехвърля на „Р.П.Б.“ ЕООД изцяло вземането си, което има към ЗАД „А.“ АД за
изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета. С писмо с вх. №
1-5173 от 26.04.2018 г. ответникът е уведомен за прехвърленото вземане.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че мораторната лихва върху
главница от 170 000 евро, за периода от 20.11.2015 г. до 08.06.2018 г. е в
размер на 44 023,67 евро.
От приетата единична
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на
товарен автомобил Мерцедес С63 АМГ, 4 Матик, определена към датата на
противозаконно отнемане 06.08.2015 г. е 297 580 лева с ДДС.
По искане на ищеца е изслушана
тройна съдебно-автотехническа експертиза, от която се установява, че
действителната стойност на процесния лек автомобил Мерцедес към датата на
настъпване на произшествието, като се вземе предвид придобивната стойност,
възлиза на 166 081 евро или 324 825 лева.
При разпита свидетелят Г.С.Ц.заявява,
че автомивка „Вектор“ се намира в Студентски град срещу входовете на
дискотеките и тя е собственост на бившата му жена. Той помагал в бизнеса с
автомивката за период от четири години, включително през 2015 г., след което
била отдадена под наем. Знае за кражбата на автомобил от автомивката през 2015
г., тъй като това била единствената кражба оттам. Било лятото. Обадила му се
служителка от автомивката, която му казала, че когато отишла да отвори кафето видяла,
че всичко е разбито – задните врати, които са две за складовото помещение и за
заведението били разбити, камерите били на земята и бил разбит шкафът, в който
държат документи на клиенти, които са оставили колите за пране, както и
оборотът от вечерта. Посочва, че автомивката е с четири клетки, като има две
клетки за самостоятелно обслужване и две клетки са за миене с работници. След
кражбата веднага сигнализирали на полицията. Към 8:30 ч. бил в автомивката и
видял, че всичко е разбито. Установили първо, че липсва оборота на заведението
от предния ден, а впоследствие видели, че липсват ключовете от колата и
документите на И., който е собственикът на лекия автомобил Мерцедес АМГ.
Автомобилът бил оставен от И. за пране, миене и стелка един, два дни по-рано.
Заявява, че клиентите остават автомобила на момчето, което ще извърши цялата
услуга по почистването. Момчето дава документите на него и той ги заключва в
шкафа с оборота. Посочва, че за процесния автомобил вечерта заключил в шкафа
всички документи – малък талон и ключове. На сутринта този шкаф бил разбит и
всичко било разпиляно. Бил изкъртен целият. Посочва, че цялата автомивка има
видео наблюдение. Документите, които прибират са зелени талони, сини талони за
прегледи и малък талон на колата. Те са им необходими, ако дойдат на проверка
за установяване на кой е колата.
При разпита свидетелят И.И. Н.
сочи, че му е известен процесният автомобил, който бил закупен на лизинг от
фирма на баща му и той го управлявал. Знае за кражбата, която е от лятото на
2015 г. Оставил следобед автомобила за основно почистване на автомивка в кв.
Студентски град. Собственикът на автомивката му бил познат. Оставил колата,
документите за нея и си тръгнал. На следващия ден не си взел колата, тъй като
не била изсъхнала и я оставил да пренощува още една вечер. На сутринта му се
обадили от автомивката, за да му кажат, че автомобилът е откраднат. С
автомобила оставил цяло тефтерче, в което са всички документи – талон,
гражданска, преглед. Ползвал много пъти услугите на автомивката и с други
негови автомобили. Знае, че когато преспива автомобила, прибират ключовете и
документите вътре и след това той ги взима от офиса.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск
по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, в процеса следва да се
установи съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между застрахователя и увредения, прехвърляне на правата на ищеца от
застрахования, настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който
застрахователят покрива, настъпването на щети по застрахованото имущество,
които да са в причинна връзка със събитието.
Страните не спорят, а това се
доказа и от ангажираните по делото доказателства, че между „П.Л.БГ“ ЕООД и ЗАД
„А.“ АД е сключен на 22.06.2015 г. валиден договор за имуществено застраховане
при клауза „Каско“ за процесния лек автомобил Мерцедес, с рег. № *******, със
срок на застрахователно покритие от 22.06.2015 г. до 21.06.2020 г. Спазена е
формата за действителност на договора, съгласно правилото на чл. 184, ал. 1 и
ал. 3 от КЗ /отм./. Установява се, че към датата на сключване на застраховката
на автомобила е извършен оглед, заснемане и пасивно маркиране.
Съдът намира за установено от
събраните писмени доказателства – документите по застрахователната преписка и
данните от образуваното и спряно досъдебно производство и изслушаните
свидетелски показания на свидетеля Г.Ц., че на 06.08.2015 г., в срока на действие
на застрахователния договор, е настъпило застрахователно събитие – кражба на
цялото МПС, което представлява покрит риск, съгласно т. 11.1. от Общите
условия.
Неоснователни са възраженията
на ответника, че не дължи плащане на застрахователно обезщетение, поради
наличие на обстоятелства, изключващи носеното на риска.
Обемът на застрахователна
отговорност при имущественото застраховане, към което принадлежи и
застраховката "Каско на МПС", се определя от закона - чл. 183, ал. 1 КЗ /отм./, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при
наличие на предпоставките по чл. 186, ал. 1 КЗ /отм./ и от общите условия /ОУ/
на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното
правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на
отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото
имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност,
но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 211 КЗ /отм./. В чл.
211 КЗ /отм./ е закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят
може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното
обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично две от
допустимите основания за отказ - умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застрахования или от трето ползващо се лице /т. 1/ и неизпълнение на
задължения на застрахования по застрахователния договор, което е значително с
оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор /т. 2/.
В конкретния случай в Общите условия,
на които ответникът се позовава, страните са уговорили, че застрахователят не
дължи плащане по риска „Кражба“, от действия, извършени със знанието и
съдействието на застрахования или от трето ползващо се лице /т. 16.14.1./ и
когато ключовете за МПС и/или свидетелството за регистрация на МПС – част І
и/или част ІІ са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол /т.
16.14.3./. Не се доказа по делото ищецът или трето ползващо се лице да е
извършило действия, с които да е улеснило извършената кражба. Съдът кредитира
събраните свидетелски показания при разпита на св. Ц. и св. Н., които са
логични, последователни и взаимно допълващи се, от които се установи по делото,
че поради местодомуване на автомобила на автомивката, ползвателят е оставил
ключовете и документите, необходими при евентуална проверка. Документите за
автомобила са били съхранявани в каса, която е била взломена преди извършване
на кражбата. В подкрепа на това са и събраните данни при разследването, като
видно и от постановлението за спиране на досъдебното производство, че има
влизане с взлом в офиса на автомивката. Следователно ползвателят на автомобила е
проявил грижа, като не е оставил ключа или свидетелството в автомобила без
необходимия контрол, а същите са били съхранявани извън него в затворена каса. Ето
защо и с оглед на така събраните данни не може да се приеме, че е осъществена
хипотезите на изключен риск по смисъла на т. 16.4.1. и т. 16.4.3. от общите
условия към застраховката.
Настоящият съдебен състав счита, че
при конкретните обстоятелства не може да се приеме за основателно възражението
на ответника, че е налице неизпълнение на задължения, които са съществени за
застрахователния риск по смисъла на чл. 207, ал. 1 и чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ и
които могат да обосноват отказ от изплащане на обезщетение или намаляване на
същото на основание чл. 211, ал. 2 КЗ /отм./ или по чл. 207, ал. 2 КЗ /отм./.
От доказателствата по делото се установи, че ползвателят е проявил дължимата
грижа и оставяйки автомобилът в автомивката, се е уверил, че ключът и
документите ще бъдат съхранявани извън него в обезопасено място. Предвид изложеното не се доказа да е налице
неизпълнение на договорно задължение по т. 50.4. от общите условия, което
правило задължава застрахованите лица да не оставят в МПС при напускането му
ключове и/или регистрационни документи от същото. Отделно от това не се
установи по делото и причинно-следствена връзка между твърдяното от ответника
неизпълнение на задължението и настъпването на събитието. Наличието на причинна
връзка е предпоставка за възникването и упражняването на правото на
застрахователя да откаже плащане, съгласно задължителната съдебна практика на
ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 15/12.04.2012 г. по т.д. № 454/2011 г. на ВКС,
ІІ Т.О., решение № 185/05.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г. на ВКС, І Т.О.,
решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение №
74/13.07.2016 г. по т.д. № 3786/2014 г. на ВКС, І Т.О. и др. В конкретния
случай такава пряка причинно-следствена връзка между поведение на ползващия
автомобила и настъпването на вредоносното събитие липсва.
След като не е налице
неизпълнение на съществено задължение, в причинна връзка, с което да е
настъпило процесното събитие и същевременно са предприети действия по съхраняване
на ключа и документите извън автомобила, застрахователят няма право да откаже
или да намали дължимото обезщетение.
Предвид изложеното съдът намира,
че отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение във връзка
с настъпилия риск по време на действие на застрахователния договор е
неоснователен и следва да се отмени.
От приетите доказателства
безспорно се доказа, че с договор за цесия от 05.04.2016 г. застрахованият „П.Л.БГ“ ЕООД
е прехвърлил на ЕТ „Т. 91-И. Н.“ изцяло всички свои права, породени от
застрахователна щета № 10015030125163/2015 по застрахователна полица №
********** за лек автомобил с рег. № *******, сключена със застраховател ЗАД „А.“
АД, за което прехвърляне застрахователят е надлежно уведомен. Впоследствие с
договор за цесия от 31.05.2017 г., с нотариална заверка на подписите, ЕТ „Т.
91-И. Н.“ е прехвърлил на „Р.П.Б.“ ЕООД изцяло вземането си, което има към ЗАД
„А.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета, като с
писмо с вх. № 1-5173 от 26.04.2018 г. ответникът е уведомен за прехвърленото
вземане. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът се явява легитимирано лице
да търси от свое име заплащане на дължимото от ЗАД „А.“ АД за процесното
събитие застрахователно обезщетение от настъпилия покрит риск.
Застрахователното обезщетение при
вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер
вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на
договорната максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
уреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ обезщетението
трябва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Съдът кредитира заключението на тройната
съдебно-автотехническа експертиза, което е подписано без особено мнение и от
вещото лице, изготвило единичната експертиза и което е изготвено на база
събраните данни за наличие на сключен на 22.06.2015 г. договор за
покупко-продажба за лекия автомобил за сумата 170 000 евро. От приетото
заключение се установява, че действителната стойност на процесния автомобил Мерцедес,
с рег. № *******, към датата на застрахователното събитие 06.08.2015 г. възлиза
на 166 081 евро. Ето защо искът следва да уважи до този размер, като за
разликата до пълния предявен размер от 170 000 евро се отхвърли като
неоснователен. Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху
уважения размер на дължимото обезщетение от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед уважаването на
главния иск до горепосочения размер, подлежи на разглеждане и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ
/отм./, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде
по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 206, ал. 1 или ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 207, ал. 3 КЗ
/отм./. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за забава от по-късен
момент, спрямо горепосочения, поради което претенцията му е основателна за
целия период от 20.11.2015 г. до 08.06.2018 г., но до размера 43 008,64
евро, изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор. За
разликата до пълния предявен размер от 44 027 евро подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските: Двете
страни заявяват искане за присъждане на разноски. От страна на ищеца са
доказани разноски в общ размер на 27 444,02 лева, от които 16 744,02
лева за държавна такса, 1 200 лева за депозити за вещи лица и 9 500 лева за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото са
проведени две съдебни заседания, извършени са процесуални действия по събиране
на доказателства чрез разпит на свидетели и изслушване на три експертизи; от друга
страна претендираният хонорар е в по-нисък размер от този, определен като
минимален по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който възлиза на 9 708,88 лева. Ето защо съдът намира, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде
намалявано. При съобразяване уважените размери на исковете на ищеца се дължат
разноски в размер на 26 849,40 лева. От страна на ответника са извършени
разноски в размер на 450 лева за юрисконсултско възнаграждение. С оглед
отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на 9,75
лева. При извършена от съда компенсация на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 26 839,65 лева.
Така мотивиран Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„А.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ул. „************, да заплати
на „Р.П.Б.“ ЕООД, с ЕИК:********, с адрес: ***, на основание чл. 208 КЗ
/отм./ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 166 081 евро /сто
шестдесет и шест хиляди и осемдесет и едно евро/, представляваща
обезщетение за настъпило застрахователно събитие на 06.08.2015 г. кражба на лек
автомобил Мерцедес, цвят: черен, с рег. № *******, застрахован от ответника по
имуществена застраховка „Каско“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба 19.07.2018 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над присъдения размер от 166 081 евро до пълния предявен размер от 170 000
евро, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД
„А.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ул. „************, да заплати
на „Р.П.Б.“ ЕООД, с ЕИК:********, с адрес: ***, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сума в размер на 43 008,64 евро /четиридесет и три хиляди и осем
евро и шестдесет и четири евроцента/, представляваща законна лихва за
забава върху уважения размер за периода от 20.11.2015 г. до 08.06.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за забава над присъдения
размер от 43 008,64 евро до пълния предявен размер от 44 027 евро,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „А.“ АД да заплати на „Р.П.Б.“ ЕООД сума
в размер на 26 839,65 лева /двадесет и шест хиляди осемстотин тридесет
и девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляващи направени по
делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: