Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.12.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното
от съдия Магделинова гр.дело №6543/2017год. и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът "Б.Д." ЕАД излага в исковата молба, че на 19.04.2016г. с ответника е сключен договор за кредит
за текущо потребление, съгласно който е предоставена сума в размер на 40
000лева срещу задължението за връщането й на 120 месечни вноски, ведно с лихва
от 7,7% на годишна база или 0,02% на ден. Годишния процент на разходите по
кредита е в размер на 8,23%. Договореният размер на обезщетението за забава е
лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно. Банката изпълнила задълженията си
по договора и отпуснала сумата по кредита, като ответника се задължил да върне
заетата сума в уговорения срок. Въпреки това било спряно плащането на
задълженията по договора, като не е платена сума в размер на 6 212,57лева, с
падежни дати 05.06.2016г. -05.05.2017г. Поради неплащане на посочените вноски, ищецът упражнява правото
си с исковата молба да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание
чл.20.1 от приложимите към договора ОУ и чл.432 от ТЗ, считано от датата на
получаване на препис от решението.
Предвид изложеното ищецът предявява искове за
постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати сумата
от 39566,84лева главница, ведно със законната лихва от 28.05.2017г. до
окончателното плащане; 3961,26лева договорна лихва за периода от 05.06.2016г.
до 25.05.2017г., 145,56лева обезщетение за забава за периода от 13.06.2016г. до
25.05.2017г., ведно със законната лихва върху тях от датата на исковата молба
до окончателното има плащане. Претендира
направените разноски.
Ответникът М.Г., гражданин на Република Естония, родена
на ***г., е представила писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на
исковете. Оспорва да е усвоен кредита, размерът на исковата претенция поради
неправилно изчисляване, началната дата на претенцията за мораторна лихва, както
и кредитът да е обявен за предсрочно изискуем, тъй като съгласно чл.432, ал.2
от ТЗ банката е длъжна да даде достатъчен срок за доброволно плащане. Счита, че
при връчено с исковата молба изявление за предсрочна изискуемост на вземането
обезщетение за забава се дължи върху цялото вземане от датата на исковата
молба.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията
на ответника, изложени в писмения отговор.
В допълнителен писмен отговор, подаден от назначения от
съда особен представител, е направено
изявление, че поддържа изложеното в писмения отговор.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен неоспорен от ответника договор за кредит за текущо потребление от
19.04.2016г., по силата на който е договорено предоставяне на сума в размер на
40 000лева на ответницата, със срок за издължаване 120 месеца, усвоим
еднократно в 30 дневен срок по посочена разплащателна
сметка. Догорено е погасяване на кредита на месечни вноски, съобразно с
приложение №1, съдържащо погасителен план, неразделна част от договора.
Предвидено е олихвяване на кредита с променлив лихвен процент от 0,7% годишно
или 0.02% на ден. Предвидено е, че ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица и
извлечение от тарифата за лихвите, таксите и комисионните са неразделна част от договора.
В чл.20.1, т.1 от ОУ
са регламентирани условията, при които кредиторът може да направи
кредита предсрочно изискуем при неплащане в срок на уговорените погашения по
лихва и/или главница.
Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, по която е
направено следното заключение:
-По данни от разплащателна сметка с титуляр
ответницата на 19.04.2016г. по същата е
постъпила сумата от 40 000лева, от което е направен извод, че отпуснатия кредит
е усвоен.
-Неплатения остатък от кредита към датата на исковата
молба е в размер на 39 566,84лева, като е отчетено извършено частично плащане в
размер на 433,16лева;
-неплатената възнаградителна лихва е в размер на
3961,20лева за перидоа от 05.06.2016г. до 26.05.2017г.
-неплатената наказателна лихва е в размер на 138,03лева
за периода от 03.07.2016г. до 26.05.2017г.
Към датата на настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита -01.03.2019г. са определени следните задължения:
-39566,84лева главница,
-13 132,14лева неплатена възнаградителна лихва за периода
от 05.07.2016г. до 28.02.2019г.;
-неплатена санкционна лихва от 861,06лева за периода от
05.07.2016г. до 28.02.2019г.
На въпрос трети вещото лице отговаря, че заявената в
исковата молба договорна лихва е изчислена върху неплатения остатък за
главницата, който включва и просрочените вноски за главница, когато не е
заплатена дължимата месечна вноска на съответния падеж.
По въпрос 4 е
даден отговор, че обезщетение за забава в размер на 10% годишно представлява
лихвена надбавка за забава, като този процент се начислява само върху неплатените
и просрочени вноски за главница от датата на падежа до плащане на вноската.
В исковата молба
се съдържа изявление от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, което е връчено лично на ответницата на 01.03.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 430, ал.1 и 2
от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва
по кредита, уговорена с банката.
В тежест на ищеца е да
докаже възникване в полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на
сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание, предоставяне
на паричната сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита. С оглед приетото от фактическа страна, по
делото се установява, че на 19.04.2016г.
е сключен договорът за кредит, посочен в исковата молба, по който е
предоставена ответницата сумата от 40 000лева, която е постъпила по
разплащателната й сметка на същата дата, според заключението на вещото лице по
ССЕ, което съдът кредитира, като обективно и обосновано.
От изложеното следва, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит. Установено
е, че банката е изпълнила задължението си и кредитът е усвоен, след което е
възникнало задължението за ответника да върне предоставената сума, съобразно
договореното. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че е налице
неплащане на дължимите по договора вноски в периода от 05.06.2016г. до
05.05.2017г., което е дало основание на банката да поиска обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, като изявлението е обективирано в исковата молба. Към
датата на подаването й-26.05.2017г. са били налице предпоставките, регламентирани
в чл. 20.1, т.1 от общите условия на
банката, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост е
форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва
вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. В
този смисъл е т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
По делото е установено, че
ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е
отправил едностранното изявление до кредитополучателя в този смисъл в исковата
молба, по която е образувано делото, връчена на ответника на 01.03.2019г.
В решение № 139/05.11.2014
г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о. е посочено, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в
исковата молба по чл. 422 ГПК може
да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на
длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната
изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. Прилагайки
посочената задължителна практика към установените по делото обстоятелства
следва да се направи извод, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е
настъпила на 01.03.2019г.
Относно правните
последици на настъпилата след подаване
на исковата молба предсрочна изискуемост следва да се вземе предвид изложеното
в мотивите към т.2.1 от тълкувателно
решение№ 8/02 април 2019г. на ОСГТКВКС, в които е предвидено, че решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е
то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение
за спорното право, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК.
В настоящото производство
се установява, че процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем с
получаване на исковата молба от ответника на 01.03.2019г., като към тази дата
са били налице обективните предпоставки за предсрочна изискуемост, посочени в
сключения между страните договор, поради което следва да се вземе предвид този настъпил след подаване на
исковата молба факт.
В т.1 от същото
тълкувателно решение е прието, че е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. От изложеното следва да се направи извод,
че при обявена след датата на исковата молба предсрочна изискуемост следва да
се присъди главницата, дължима към тази дата, възнаградителна лихва и лихва за
забава, с падеж до датата на исковата молба. В този смисъл са и указанията в т.2 от тълкувателно решение №3 от 27.03.2019г. по
тълк.дело №3/2017г. на ВКС, ОСГТК, в която е предвидено, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. От диспозитива и мотивите
към точка 2 от тълкувателното решение следва, че до датата на обявяване
на предсрочната изискуемост
кредитополучателят дължи изпълнение на задълженията си по договора за
кредит, включително и да плаща договорна лихва, в уговорените размери, и лихва
за забава.
От заключението на вещото
лице по ССЕ се установява, че неплатената главница към датата на исковата молба
и настъпване на предсрочната изискуемост е в идентичен размер от 39 566,84лева.
Прието е, че към датата на исковата молба неплатената възнаградителна лихва е в
общ размер от 3961,20лева за периода 05.07.2016г. до 26.05.2017г., неплатената лихва за забава за периода от
05.07.2016г. до 26.05.2017г. е в размер на 138,03лева, за които суми исковете следва да бъдат
уважени и да се отхвърли иска за присъждане на лихва за забава до пълния
предявен размер от 138,03лева и 145,56лева.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски, съобразно с
уважената част от исковете, но поради незначителната част, в която са отхвърлени
за 7,53лева, следва да се присъдят разоски
в пълния претендиран размер от 4046,12лева.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Г., гражданин на Република Естония, родена на ***г., персонален
код *******, с международен паспорт №*******, издаден на *******., с адрес
посочен в писмения отговор гр.София, ул."*******, да заплати на "Б.Д."ЕАД
с ЕИК******* на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД сумата от 39 566,84лева
главница, ведно със законната лихва от 26.05.2017г. до окончателното плащане,
3961,26лева договорна лихва за периода от 05.06.2016г. до 25.05.2017г.,
138,03лева обезщетение за забава за периода от 13.06.2016г. до 25.05.2017г.,
като отхвърля иска за заплащане на лихва за забава до пълния предявен размер от
138,03лева до 145,56лева, както и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК направените
разноски в размер на 4046,12лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: