Р Е Ш Е Н И Е
№260003/9.7.2021г.
гр. д.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публичнo заседание, проведено на девети юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при секретаря Искра Василева, като разгледа докладваното от съдията НОХД №383/2014 г. по описа на ДРС, за
да се произнесе, взе пред
вид
следното:
Производството е с правно основание чл. 409
ал. 1 от ГПК и
е образувано по молба на Д.А.С., ЕГН: **********
с искане за издаване на дубликат от изпълнителен лист, издаден по настоящото
дело за сумата от 30 000 лева. В молбата се твърди, че
първоначално издадения изпълнителен лист е изгубен.
Препис от молбата е изпратен на назначен от съда особен представител на
ответника, който в писмено становище твърди, че молбата е неоснователна и моли
дубликат на издадения по делото изпълнителен лист да не бъде издаван. Позовава
се и прави възражение за изтекла погасителна давност на дълга по изпълнителния
лист, като твърди, че петгодишния давностен срок за
погасяване на вземането е изтекъл на 15.10.2015 г.
В с.з. молителят лично и чрез надлежно упълномощени
проц. представители – адвокати поддържа молбата и искането за издаване на
дубликат на издадения по настоящото НОХД №383/2014 г. по описа на РС – д.
изпълнителен лист.
В с.з. особения представител на ответника заявява, че
искането следва да се уважи.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства,
поотделно и
в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С присъда № 34/15.10.2015 г., постановена по НОХД №
383/2014 г. по описа на РС – д., потвърдена с Решение № 45/18.02.2016 г. на
Окръжен съд – в. И.В.И., ЕГН: ********** е осъден да заплати на Д.Х.С., ЕГН: ЕГН ********** и на Д.А.С., ЕГН **********, сума в размер
на от по
30 000 лева за всеки един
от тях, ведно
със законната лихва, считано от 18.05.2011 г. като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деяние по чл. 122 ал. 1 от НК.
Със същата присъда И.В.И., ЕГН: ********** е осъден да заплати на Д.А.С. ЕГН:********** и сумата от 550 лева,
представляваща направени от него разноски по делото в качеството му на частния
обвинител и граждански ищец.
Видно от отбелязването върху присъдата, на 14.07.2016
г. срещу лицето И.И. е издаден изп. лист в полза на Д.А.С. за сумата от
30 550 лв.
На 20.07.2016 г. изпълнителен лист №163/14.07.2016 г.
е получен лично от молителя С. ***.
По делото няма доказателства дължимите суми по така издадените срещу
подсъдимия изпълнителни листи да са заплащани от длъжника по него към настоящия
момент.
Видно от представената справка, издадена от ЧСИ Даниела П. - Янкова е, че след извършена проверка в регистъра на
длъжниците към Камарата на ЧСИ се е установило наличието на едно изпълнително
дело с длъжник настоящия ответник с предмет публично държавно вземане,
каквото вземането на молителя не е. Други изпълнителни дела с длъжник ответника
И.В.И. не са били образувани.
Предвид така установеното съдът
намира молбата за основателна.
За да бъде издаден дубликат на изпълнителен лист, чл. 409 ал. 1 от ГПК изисква да бъде установено,
че първообразният изпълнителен лист е изгубен или унищожен.
В Решение № 134 от 17.03.11
г. по гр. д. № 1713/2010
г., IV г.о. на ВКС, Решение № 263 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 1138/2011 г., г. к.,
I г. о. на ВКС е прието, че в производството по чл. 409 от ГПК молителят следва да докаже
твърденията си, че първообразният изпълнителен лист е изгубен или унищожен.
Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия,
както и че в продължителен период от време по
този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено
или погасено по друг начин,
това е достатъчно, за да се
приемат за доказани твърденията на молителя, че
изпълнителният лист е изгубен.
От ангажираните писмени доказателства се
установява, че срещу длъжникът И. И. няма образувани изпълнителни производства
за вземането по издадените по делото изп. листи в полза на частни лица, в това
число и въз основа на изп. лист, издаден в полза на Д. С..
Направени са възражения от процесуалния представител на ответника
по молбата за погасяване по давност на вземанията на молителя, по които съдът следва да се произнесе.
Погасителната давност за вземането на молителя,
произтичащо от непозволено увреждане е петгодишна и започва да тече от
откриването на извършителя съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите. Съгласно чл. 115 от ЗЗД давността спира да тече докато трае производството по установяване изпълняемостта на вземането – в случая настоящото наказателно производство, в хода
на което е допуснат за съвместно разглеждане гражданския иск на молителя за
претендираното обезщетение за причинени му неимуществени вреди. Съгласно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД нова петгодишна давност за изпълнение започва да тече от влизане на решението / в случая присъдата/.
В съответствие с чл. 116 б.“б“, чл. 115 б.“ж“ и чл. 117 ал. 1 от ЗЗД на 18.02.2016 г., когато
е влязла в сила присъдата по
настоящото дело за присъденото на молителя
Д. С. вземане за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и 550 лева за разноски е започнал
да тече нов петгодишен давностен срок. В съответствие с чл. 116 б. “в“ от
ЗЗД този срок се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Подаването на молбата за издаване
на дубликат на изпълнителен лист прекъсва погасителната
давността, на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, а на основание
чл. 115 ал. 1 б. „ж“ от ЗЗД, докато трае особения исков
процес по чл. 409 от ГПК давността спира да тече, тъй
като със самото искане за
издаване на дубликат на вече
издадения изпълнителен лист, молителят търси начин да
защити своето право на вземане
срещу длъжника.
В настоящия казус започналия да тече на 18.02.2016 г. нов
петгодишен давностен срок за погасяване на вземането на молителя е прекъснат с
подаването на молбата по чл. 409 от ГПК, което е станало на 16.11.2020 г. Към
момента на подаването на молбата давностния срок не е бил изтекъл, а докато
трае настоящото производство давност не тече. Доколкото вземането произтича от
непозволено увреждане неприложим е и регламентирания в чл. 112 ал. 1 от ЗЗД
десетгодишен давностен срок за погасяване на парични вземания срещу физически
лица, съгласно ал. 2 т. 2 на същата законова разпоредба.
С оглед гореизложеното и доколкото по настоящото дело
безспорно се установява, че издадения изпълнителен лист в полза на молителя е
изгубен и същият не е използван, то молбата за издаване на дубликат от същия
следва да се уважи.
Доколкото делото е решено в полза на лице освободено
от заплащането на такси и разноски по делото, то възнаграждението на особения
представител на ответника, назначен на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК следва да
се заплати от бюджета на съда. С оглед изхода на делото и на основание чл. 77
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС изплатената
от бюджета на съда сума за възнаграждение на особения му представител в размера
на 500 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 409 ал. 1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ дубликат от издадения
изпълнителен лист по настоящото НОХД №383/2014 г. по описа на РС –д. на
14.07.2016 г. в полза на Д.А.С., ЕГН: **********.
ДА СЕ УТОЧНИ в издадения дубликат, че за сумата от
30 000 лева е издаден изпълнителен лист срещу същото лице в полза на
солидарния кредитор Д.Х.С., ЕГН: **********, съгласно осъдителното решение по
делото.
ОСЪЖДА в. И.В.И., ЕГН: ********** с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – д.
сумата от 500 лева /петстотин лв.,
00 ст./, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
назначения му особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – в. в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: