№ 14497
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110121698 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу срещу В. А. М. и К. А. М.
за заплащане в условията на разделна отговорност на сумата от 0,68 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 26.04.2023 г . до окончателното изплащане на вземането при квоти, както следва:
За В. А. М. с ЕГН: ********** - 1/2 от целия дълг, а именно 0,34 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 26.04.2023 г . до окончателното изплащане на вземането;
За К. А. М. с ЕГН: ********** - 1/2 от целия дълг, а именно 0,34 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 26.04.2023 г . до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния
имот с аб. № ******* находящ се в АДРЕС, било налице облигационно отношение, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура,
за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че
1
ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
Представя като писмени доказателства - нотариален акт за замяна на недвижим имот,
съдебно решение на СРС от 14.06.2019 г., удостоверение за наследници на И. В. И.,
нотариален акт за продажба на недвижим имот от 2000 г., заявление-декларация за
откриване на партида, съобщение към фактури 3 бр., извлечение от сметки за процесния
период, протокол от Общо събрание на собственипите на етажната собственост за избор на
фирма за дялово разпределение и списък етажни собственици, договор между СЕС и фирма
ДРУЖЕСТВО за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
договор между ДРУЖЕСТВО и ДРУЖЕСТВО и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ДРУЖЕСТВО.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника - К. А. М., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Навежда твърдения, че приложеното Решение № 141575 от 14.06.2019 г., постановено по
гр.д. №14858/00 г. по описа на СРС, 48 с-в., не е влязло в сила, а е обезсилено с Определение
от 02.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3396/20 г. по описа на СГС, III-Б с-в. Навежда
възражение за погасяването им с 3-годишна погасителна давност - както на главницата, така
и на лихвите. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди направените
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника - В. А. М..
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния
топлоснабден имот.
2
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите
си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са
длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т.
1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.
29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема
за установено, че ответниците не притежават право на собственост върху процесния
недвижим имот. По делото не са представени, респективно приобщени преки
доказателства относно правнорелеватния факт, че ответниците притежават право на
собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. При анализ на веригата от
косвени доказателства също не може да се направи категоричен и безпротиворечив извод
за субектна на правото на собственост.
3
Приложеното от ищеца доказателство за собствеността, а именно невлязло в сила
Решение № 141575 от 14.06.2019 г., постановено по гр.д. №14858/00 г. по описа на СРС, 48
с-в., е обезсилено с Определение от 02.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3396/20 г. по
описа на СГС, III-Б с-в. Следователно процесните искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отговорността за разноски:
Право на съдебни разноски има ответника К. М., който е представил доказателства за
сторени такива в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, срещу В. А. М., ЕГН
**********, осъдителни искове с с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 0,34 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, аб. № ******* за периода
м.01.2020 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.04.2023 г . до окончателното
изплащане на вземането,
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, срещу К. А. М., ЕГН
**********, осъдителни искове с с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 0,34 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, аб. № ******* за периода
м.01.2020 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.04.2023 г . до окончателното
изплащане на вземането,
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, да
заплати на К. А. М., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното и заповедното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4