№ 166
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Анна Кофинова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100600304 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 27.11.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 4295/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 132-ри състав, подсъдимият В. Н. С. е
признат за виновен в това, че на 12.09.2019 г. в гр. София, в градинката на пл.
„Възраждане“, отнел чужди движими вещи – един брой мобилен телефон марка
„Huawei“, модел „Y6“, на стойност 255,55 (двеста петдесет и пет лева и петдесет и пет
стотинки) лева и парична сума в размер на 60 (шестдесет) лева, или всички движими
вещи на обща стойност 315,55 (триста и петнадесет лева и петдесет и пет стотинки), от
владението на Х.М.Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като поставил Х. в
беззащитно състояние – напръскал го с лютив спрей в очите, бръкнал в предния ляв
джоб на панталоните му и взел сумата от 60 (шестдесет) лева, след което бръкнал в
задния джоб на панталоните му и взел мобилния му телефон, поради което и на
основание чл. 198, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три години. Изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три
години.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода
е приспаднато времето, през което подс. С. е бил задържан за срок от 24 часа по реда на
ЗМВР.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. В. С. е осъден да заплати направените
по делото разноски на досъдебното производство в размер на 234,42 (двеста тридесет и
четири лева и четиридесет и две стотинки) лева в полза на СДВР, направените съдебни
разноски в размер на 50 (петдесет) лева по сметка на СРС, както и по 5 (пет) лева за
1
служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния
защитник на подс. В. С., с която се оспорва правилността на съдебния акт. Прави се
искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В допълнение към жалбата защитата
излага конкретни доводи в насока, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно
доказателствата по делото, вкл. показанията на св. Х., поради което е достигнал до
грешни фактически и правни изводи.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. В. С. прави искане за отмяна
на първоинстанционната присъда и постановяване на нова оправдателна спрямо
подсъдимото лице. Посочва, че липсват доказателства подсъдимият да е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа, че атакуваният
съдебен акт е обоснован и законосъобразен, поради което иска неговото
потвърждаване. Посочва, че първоинстанционният съд е извършил правилен анализ на
събраните по делото доказателства и счита наложеното на подсъдимия наказание за
справедливо.
В своя защита подс. В. С. посочва, че не е извършил престъплението, в което е
обвинен, а в последната си дума посочва, че няма какво да допълни.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени
доказателствени източници и след техния анализ е приел следното.
Подсъдимият В. Н. С. е роден на ********** г. в Беларус, беларусин, без
гражданство, със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България,
неосъждан, със средно образование.
На 12.09.2019 г. около 03:00 ч. св. Х. Х. минавал по бул. „Х. Ботев” в гр. София,
като преди това употребил голямо количество алкохол. В района на Министерство на
земеделието срещнал подс. В. С., който бил облечен като жена, носел руса перука и
предлагал сексуални услуги на мъже срещу пари. Двамата се заговорили и св. Х.
предложил на подсъдимия да пият заедно водка. От денонощен магазин св. Х. купил
водка и сок и около 03:30 ч. двамата с подсъдимия отишли в градинката на площад
„Възраждане”. Там седнали на пейка и започнали да консумират закупения от св. Х.
алкохол.
Около 04:30 ч. подс. В. С. станал, отишъл зад пейката и напръскал с лютив
спрей св. Х. Х. в очите. Св. Х. изпитал болка и паднал на земята. Тогава подсъдимият
бръкнал в предния ляв джоб на панталоните му и взел паричната сума в размер на 60
(шестдесет) лева. После бръкнал в задния джоб на панталоните на пострадалия и взел
мобилния му телефон марка „Huawei“, модел „Y6“, на стойност 255,55 (двеста
петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки) лева. След това подсъдимият се
отдалечил в посока бул. „Александър Стамболийски” и отишъл пред Министерството
на земеделието, а св. Х. останал да лежи в градинката.
На следващия ден св. Х. Х. подал сигнал за случилото се в 03 РУ – СДВР.
Въззивната инстанция счита, че първостепенният съд правилно е установил
спорните по делото факти, поради което не намира основания за коригирането им.
Първият съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени източници,
като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал
2
изчерпателен отговор защо кредитира едни от тях, а други – не.
Първоинстанционният съд правилно е поставил в основата на фактическите си
изводи показанията на пострадалия Х. Х. относно времето, мястото, механизма на
осъществяване на изпълнителното деяние от страна на подс. В. Санчевиц и вещите –
предмет на деянието. По делото не са събрани доказателства, които да поставят под
съмнение неговата добросъвестност и обективност. Напротив, изложеното от
пострадалия намира опора в показанията на свидетелите Р.Б., С.И. и отчасти в
обясненията на подс. В. Санчевиц, както и заключенията на изготвените по делото
видеотехническа и съдебно-техническа експертизи.
По отношение на времето на извършване на деянието СРС правилно е
приобщил показанията на свидетелите Х., Б. и И. от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, респ. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК, и е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, която с
точност установява времето на отделните събития, тъй като вещото лице е изследвало
записи от видеокамери, на които е било посочено точното време на заснемане.
На първо място, показанията на свидетелите Х. Х. и Р.Б. и обясненията на подс.
В. С. са еднопосочни по отношение на обстоятелството, че подсъдимият и св. Х. се
срещнали на инкриминираната дата, като подсъдимия е бил облечен като жена и е
предлагал сексуални услуги на мъже срещу заплащане.
По отношение на извършеното от св. Х. в хода на досъдебното производство
разпознаване от 17.09.2019 г. въззивният съд намира, че макар при провеждане на
действието по разследването да са допуснати нарушения на процесуалните правила,
свързани с лицата, които са били представени за разпознаване, тъй като същите не са
били сходни по външност и възраст, то св. Х. е бил категоричен относно личността на
своя нападател, което е обективирано в заявеното в съставения протокол за
разпознаване. От показанията на поемните лица, присъствали на разпознаването –
свидетелите Т. Г. и Д. И., се установява, че тогава са видели подсъдимия зад стъкло, а
св. И. посочва, че подсъдимият е държал номер, и разпознава подписа си в протокола
за разпознаване за поемно лице № 1. В тази връзка настоящият съдебен състав отчете,
че самият подсъдим не отрича, че е бил на процесните време и място със св. Х..
Напротив, в обясненията си потвърждава, че на инкриминираната дата се е срещнал
със свидетеля.
На следващо място, въззивният съд даде вяра на изложеното от св. Х. Х. и по
отношение на това, че двамата с подсъдимия отишли до магазин, от който Х. купил
водка, тъй като се потвърждава както от показанията на св. С.И.а, така и от
обясненията на подсъдимото лице.
По-нататък, от показанията на св. Х. се изяснява, че двамата с подсъдимия
седнали да пият водката на пейка в градинката на площад „Възраждане“, което намира
подкрепа както в обясненията на подсъдимия, така и в заключенията на
видеотехническата и съдебно-техническата експертизи. Въззивният съд кредитира
експертните заключения като обективни и компетентно изготвени, като не установи
необходимост същите да бъдат коригирани или допълвани и не намира основание да се
съмнява в професионалната подготовка или добросъвестността на изготвилите ги
експерти. Вещите лица са изследвали записите от видеокамери в района, в близост до
пл. „Възраждане“. Въпреки че експертите са констатирали, че не може да бъде
извършена лицева идентификация на наблюдаваните на записите две лица, от
кредитираните гласни доказателствени средства се изяснява, че това са именно
подсъдимия и св. Х.. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
изяснява, че между 03:30 и 03:31 часа св. Х. и подсъдимия са пресекли кръстовището
на бул. „Х. Ботев“ с бул. „Александър Стамболийски“, движейки с посока бул.
3
„Сливница“.
При преценката на показанията на св. Х. в частта относно напръскването му с
лютив спрей в очите и отнемането на инкриминираните вещи от страна на подсъдимия,
правилно първата инстанция е отчела обстоятелството, че той се явява единствен
установен очевидец на деянието спрямо него, както и изминалия дълъг период от
време между разпита му пред органа на досъдебното производство и пред съда, при
което е логично избледняването на спомена за определени обстоятелства. Св. Х.
неизменно посочва подсъдимия като извършител на престъпното посегателство спрямо
него, като в съдебната фаза излага идентични, макар и не толкова детайлни факти, за
упражнената принуда и отнетите вещи и потвърждава истинността на заявеното в по-
ранен етап. Първоинстанционният съд правилно е преодолял непълнотите и
неточностите в изложеното от св. Х. в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, като е приобщил показанията му от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърденията на пострадалия се
подкрепят от показанията на св. С.И.а в частта, че именно по този повод полицейски
служители са посетили магазина, от който Х. е купил водката, и са изискали записи от
видеокамерите. От показанията на св. Р.Б., приобщени от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, се потвърждава, че е видял св. Х.
да лежи на земята в градинката, викайки за помощ, а когато св. Б. се приближил до
него, Х. му казал, че подсъдимият го е напръскал в очите със спрей и му е взел
телефона.
Поради изложените съображения, въззивният съд, подобно на
първоинстанционния, не кредитира обясненията на подс. В. С. в частта, че не е
напръскал св. Х. и не му е взимал телефона, а си е тръгнал и го е оставил сам да пие
водка, като ги прие за негова защитна позиция.
Правилно първият съд се е доверил и на заключението на изготвената в
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, отчитайки, че същата е
приета без възражения и е дала пълен и компетентен отговор на поставената задача
относно стойността на инкриминираните вещи. Минималната работна заплата към
инкриминираната дата е в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на
чл. 305, ал. 3 от НПК, без да е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното
убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да
бъде променяно или замествано.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
правилно е заключил от правна страна, че подс. В. С. е осъществил състава на
престъплението по чл. 198, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че подс. С. на инкриминираните време и място отнел чужди
движими вещи – един брой мобилен телефон марка „Huawei“, модел „Y6“, на стойност
255,55 (двеста петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки) лева и парична сума в
размер на 60 (шестдесет) лева, или всички движими вещи на обща стойност 315,55
(триста и петнадесет лева и петдесет и пет стотинки), от владението на св. Х. Х., с
намерение противозаконно да ги присвои, като поставил Х. в беззащитно състояние –
напръскал го с лютив спрей в очите, бръкнал в предния ляв джоб на панталоните му и
взел сумата от 60 (шестдесет) лева, след което бръкнал в задния джоб на панталоните
му и взел мобилния му телефон.
Настоящият съдебен състав намира за законосъобразни изводите на районния
съд за субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което не
4
констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
На следващо място, въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
Както е посочил СРС, за престъплението по чл. 198, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години.
При определяне на наказанието СРС правилно е отчел като смекчаващи
отговорността на подс. В. С. обстоятелства чистото му съдебно миналия и
продължителността на наказателното производство, а като отегчаващи – използването
на лютив спрей, което е причинило болка на св. Х.. Споделя се становището на СРС, че
не са налице предпоставки за приложение на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващите
отговорността обстоятелства не са многобройни или изключителни, като най-лекото
предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко за подс. С.. Първостепенният
съд е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което въззивният
съдебен състав намира за адекватно, с оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите,
предвидени в чл. 36 от НК.
Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е
отложено за срок от три години, поради наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1
от НК, а именно: размерът на наказанието лишаване от свобода е до три години,
подсъдимият е неосъждан и не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно,
тъй като и прилагането на института на условното осъждане без социална изолация ще
е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимия, като го
мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще
престъпления с оглед възможността за последващо изпълнение на наказанието.
С оглед изхода на делото правилно районният съд е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
подсъдимия, както и с оставяне на приобщените по делото два броя компактдиска по
делото.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.11.2023 г., постановена по н.о.х.д. №
4295/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 132-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6