Решение по дело №1225/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „ Революшън Естейт Изток“ ООД, гр.В., ул.“***“ № ** ет.* офис * против ЗППАМ № 101-ФК/ 15.05.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“ Фискален контрол, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисван от същото търговски обект: агенция за недвижими имоти, находящ се в гр. Варна, ул.“Г***“ № ** и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. В жалбата се подържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при неправилно прилагане на материалния закон; позовава се на решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г. Моли съда да уважи жалбата и отмени процесната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител и в депозирани писмени бележки оспорва жалбата, като неоснователна. Изложени са съображения за законосъобразност на оспорената заповед, по мотивите изложени в нея. Претендира се присъждане на разноски по делото – ю.к.възнаграждение. Прави искане при уважаване на жалбата да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2023г. органи на приходната администрация при ЦУ на НАП, ТД „ФК“ извършили проверка на търговски обект – агенция за недвижими имоти, находящ се в гр. Варна, ул.“Г***“ № ** , стопанисван от „ Революшън Естейт Изток“ ООД. При проверката е установено, че на 01.04.2023г.е сключен договор за посредничество с наемател между лицето В. Р. С. и дружеството за посредничество при наемане на недвижим имот с ориентировъчна наемна цена 1000лв. На 01.04.2023г. е платена в брой от В. С. сума в размер на 500лв., но за извършеното плащане не е издаден фискален касов бон.

Резултатът от проверката е обективиран в Протокол № 0064836/09.05.2023г., в който е посочено, че за извършеното плащане на сумата от 500лв. не е издаден касов бон.

Процесната заповед е издадена въз основа резултатите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че нарушението изпълнява състава на чл.25 ал.1, вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, поради което са налице основания за налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.

В заповедта са изложени мотиви, че срокът на запечатване в конкретния случай е определен съобразно значимостта на охраняваните обществени отношения, като са взети предвид: 1.вида и тежестта на нарушението – неиздаване на ФКБ и стойността на нерегистрираната продабжа – 20лв.; 2.последиците от нарушението – неправилно определяне на дължимите данъци и щета за бюджета; Посочено е, че срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и осигуряване на възможност да се създаде необходимата за това организация. Както и че целта на мярката е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП. С преписката е представен и АУАН № F706329/17.05.2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорената принудителна административна мярка. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и представените Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма, поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до нейната нищожност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Въз основа на АУАН е издадено НП № 709533- F706329/27.06.2023г., с което на „ Революшън Естейт Изток“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Формата на заповедите за налагане на ПАМ като процесната е уредена в чл.186 ал.3 от ЗДДС – изисква се наличието на мотивирана писмена заповед. От обективното съдържание на обжалвания административен акт се установява формално спазване на разписаната в закона форма. Същият съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК. Макар и съдържаща законово изискуемите реквизити и фактите, доказващи извършено нарушение, заповедта не съдържа необходимите релевантни мотиви за определяне продължителността на срока. Изложените такива са бланкетни, присъстващи във всяка една издадена на това основание заповед на настоящия ответник, и по своята същност, обосноваващи принципните основания за налагане на ПАМ, а не нейната продължителност. Предвид състезателния характер на производството, в тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде обжалвания административен акт, включително и тези факти, които са отчетени при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта. Такива актът не съдържа, като органът е изложил общи положения и теоретични постановки, лишени от каквато и да било конкретика и обвързаност с установената фактология. В случая по никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са приети за релевантни при определяне на срока и каква е тяхната тежест. Липсата на мотиви в тази част опорочава формата на акта и представлява самостоятелно отменително основание по чл.146 т.2 от АПК.

Доводи за допуснати конкретни нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, по смисъла на чл.146 т.3 от АПК, годни да доведат до отмяна на акта като незаконосъобразен, не се съдържат в жалбата, а и такива не се констатират в хода на съдебния контрол за законосъобразност по реда на чл.168 от АПК. Оспорването от жалбоподателя на установената фактическа обстановка не е придружено с релевирането и доказването на конкретни незаконосъобразни действията на контролните органи при осъществяване на проверката, а със субективен прочит на фактите по делото и декларативни твърдения, които не кореспондират с приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението, са документирани по надлежния ред – с Протокол № 0064836/09.05.2023г., съставен в присъствието на едноличния търговец, като в протокола са посочени извършените действия, както и проверените и анализирани документи, и събраните при проверката доказателства. Посоченият ПИП е съставен на основание чл.50 и чл.110 ал.4 от ДОПК от органи по приходите. Същият има обвързващата материална доказателствена сила пред съда, съгласно чл.50 ал.1 от ДОПК.

На следващо място, настоящият състав намира, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него легитимна цел – отменителни основания по чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Мярката е постановена при неправилно отчетен баланса между личните и обществени интереси и при неспазване на принципите по чл.6 от АПК, включително поради причиняването на вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Налице е и явно несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенскине услуги.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

За неизпълнение на горепосочените задължения разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – "запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН F697641/25.02.2023г., с който е констатирано нарушение на чл.25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., вр. чл.118 от ЗДДС а именно: неиздаване на фискална касова бележка.

В хипотезата на чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС, мярката "запечатване на търговски обект" има превантивно действие, а именно - да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Според чл.22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, които са израз на административна държавна принуда, налагащи във всеки конкретен случай мярката да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото задължение произтича от изискването на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК.

В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови извършеното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Лишена от своите функции по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения, наложената мярка се превръща в наказателноправна санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват, и които не кореспондират с целта на закона. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея за немалкия период от 5 дни, респективно - постъпването на данъци за фиска. Това явно не съответства на предвидените в чл.22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл.6 от АПК принцип за съразмерност. Съдът намира за необходимо да отбележи, че преустановяването на дейността на търговския обект води до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания, от една страна, а от друга, лишава потребителите от предоставяните в този обект стоки и услуги. Така се засягат не само права на данъчнозадълженото лице, но и фискалния интерес от извършване на регистрирани продажби, в резултат на които да бъдат генерирани данъчни приходи, а косвено се засягат и трети лица. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие, освен несъразмерно спрямо своите косвени отрицателни последици за търговеца, е иманентно присъщо на санкционната система, а не на административната принуда.

По делото се установява, че за установеното нарушение е проведено административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, приключило с издаденото НП № 709533-F706329/27.06.2023г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС. Спрямо същото дружество е приложена и процесната ПАМ – "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъп до него" за срок от 10 - дни, на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС. Както административното наказание, така и ПАМ се отнасят за едно и също деяние (бездействие), а именно – неиздаване от търговеца на съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС /касов бон/. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН - с оглед препращането по чл.193 ал.1 от ЗДДС и по АПК - предвид нормата на чл.186 ал.4 от ЗДДС. Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и при налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки със санкционен характер.

Според постоянната практика на СЕС, административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно - на правото на Съюза по смисъла на чл.51 пар.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът non bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице / Решение по дело С 117/20/ на СЕС, т. 24).

В тази насока са и постановките на решение от 04.05.2003г. по дело С-97/21г. Съдът на ЕС е приел че чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отдени и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на извършеното нарушение. За да достигне до този извод, СЕС е приел, че в случая за тежестта на имуществената санкция свидетелства, както възможността размерът й за първо нарушение да бъде от 500лв. и да достигне 2000лв., така и съотношението между неплатения ДДС и наложената санкция. Приел е, че разглежданите в главното производство мерки /като процесната/ трябва да се квалифицират като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право гарантирано в чл. 50 от Хартата. Кумулирането на двете мерки в чл.185 и чл.186 от ЗДДС е автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС, данъчния орган е длъжен систематично да прилага и едната и другата от тези мерки, следователно разглежданата национална правна уредба не съдържа необходимата рамка, за да се гарантира зачитане на основното съдържание на правото предвидено в чл. 50 от Хартата.

С оглед изложеното, съдът намира, че налагането на процесната ПАМ е в разрез и с изискването на закона за съразмерност и с неговата цел. Стига се до засягане на правната сфера на адресата в степен по – голяма от най – необходимото за целта, за която актът се издава, и по същество мярката има санкционен характер. Предвид проведеното и приключило с налагане на санкция административнонаказателно производство, със запечатването на търговския обект за срок от 10 дни, реално се постига ефекта на двойно санкциониране, автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското дружество, което не се позволява от закона, горецитираните норми от най – висш порядък на правото на ЕС и цитираната практика на СЕС.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие на целта на закона, с оглед на което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Въпреки изхода на спора жалбоподателят не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗППАМ № 101-ФК/ 15.05.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“ Фискален контрол, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на „ Революшън Естейт Изток“ ООД, гр.В., ул.“***“ № ** ет.* офис * е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисван от същото търговски обект: агенция за недвижими имоти, находящ се в гр. Варна, ул.“Г***“ № ** и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: