Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София 29.11.2019 г.
Софийски
градски съд – наказателно отделение, ХІІ-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
при секретаря Стефка Александрова и с участието на прокурор
Арменова, като разгледа докладваното от съдия Захариева ВНОХД № 3053 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда
от 17.04.2019 г. постановена по НОХД № 9498/2018 г. Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 110-ти състав е признал подсъдимия К. К.Л. за виновен в
това, че на 26.07.2017г., за времето от 14.30 часа до около 15.05 часа, в гр.
София, в съблекалня на плувен басейн на Оздравителен център на болница
„Лозенец“, находящ се на ул. *****, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот /счупване на заключващ механизъм на вратата на
шкафче № 25 и на вратата на шкафче №26/, противозаконно отнел чужди движими
вещи, а именно : парична сума в размер на 155 лева от владението на собственика
И.Г.К.и 1 бр. контактен ключ за запалване на лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А4“ с рег. №*******, на стойност 100 лева, от владението на собственика С.А.М.,
или всички вещи на обща стойност 255 лева, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, поради
което и на основание чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр.
с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а,
чл. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, във вр. с чл. 42а от НК му
наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки : задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, при периодичност на явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице –
два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от една година; включване в курсове за професионална квалификация, програми за
обществено въздействие за срок от една година;
Със същата присъда подсъдимият К. К.Л. е признат за виновен в това, че на
26.07.2017г., около 15.20 часа, в гр. София, от паркинг на Оздравителен център
на болница „Лозенец“, находящ се на ул. *****, противозаконно отнел чуждо МПС,
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. №*******, на стойност към датата
на извършване на деянието в размер на 6175,00 лева /шест хиляди сто седемдесет
и пет лева/, от владението на собственика С.А.М., без негово съгласие с
намерение да го ползва, като отнемането
е извършено при условията на чл. 195, ал.1, т. 4 от НК, чрез използване на
техническо средство – контактен ключ за автомобила, като е последвала повреда
на превозното средство – преден огънат капак, преден огънат калник, счупена
предна броня, пукнат преден ляв фар и деформирана решетка, след като
впоследствие лицето е катастрофирало с него и му е причинило щети, възлизащи
съгласно съдебно-оценителна експертиза в размер на 870 /осемстотин и
седемдесет/ лева, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на деянието си и да ръководи постъпките си, поради което и на
основание чл.346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4,
във вр. с чл. 346, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. с чл.
373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, чл. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“, във вр. с чл. 42а от НК съдът му наложил наказание „пробация“, със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от една година, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;
включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено
въздействие за срок от една година;
С присъдата на основание чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът е определил едно общо най – тежко наказание на подсъдимия К.К.Л., а
именно „пробация“, със следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година, при периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице“ – два пъти
седмично,
„задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година,
„включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие“ за срок от една
година.
Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е
осъдил подсъдимия К.К.Л. да заплати по сметка на СДВР, разноските направени в
досъдебната фаза на процеса в размер на 317,98 (триста и седемнадесет лева и
деветдесет и осем стотинки) лева.
Срещу
съдебния акт, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от служебния
защитник на подсъдимия – адвокат М.Н., в която се твърди, че наложеното
наказание е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, тъй като не са отчетени множеството смекчаващи отговорността
на подсъдимия Л. обстоятелства в тяхната съвкупност. Като резултат, това е
довело да определяне на прекомерно тежки наказания, респ. несправедливо, прекомерно
тежко общо наказание. След запознаване с мотивите към съдебния акт, е постъпило и
допълнително изложение към въззивната жалба, в което защитата излага своите съображения
за прекомерност на определените наказания, като се настоява, че справедливата
продължителност на определените пробационни мерки по отношение на подсъдимия,
изисква срок от шест месеца. С тези аргументи се прави искане, въззивната
инстанция да измени обжалваната присъда и на основание чл. 334, т. 3 от НПК да
намали наложените на подсъдимия наказания, съответно да намали срока на
определеното общо най – тежко наказание на шест месеца.
В жалбата не се прави искане за събиране на
доказателства от въззивната инстанция.
В срока по чл.324, ал.1 НПК е постъпила
молба от адв. Н., с която оттегля депозираната въззивна жалба, но подсъдимият Л.
и майка му Е.Л.не поддържат молбата за оттегляне, като желаят делото да бъде
гледано на друга дата с цел организиране защитата на подсъдимия.
В
разпоредително заседание на 22.07.2019 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането
на други доказателства.
В хода на съдебните прения пред въззивната
инстанция, защитникът на подсъдимия – адв.С. поддържа депозираната жалба.
Счита, че по отношение на подзащитния му са налице предпоставките за прилагане
на процедурата по чл. 78а от НК с налагане на санкция „под надзора на инспектор
при ДПС“, тъй като същият е непълнолетен и неосъждан. В тази връзка коментира,
че характеристиките, представени от инспектор при ДПС са без мотиви и
представляват просто една статистика, а изготвената СПЕ е формална и
схематична, и идва единствено да прецени дали същият страда от заболявания,
които могат да нарушат неговата психика. Смята, че тъкмо инспектор при ДПС може
да окаже необходимото въздействие на подсъдимия, който с негово съдействие и с
това на семейството му ще постигне промяна в начина му на живот. Намира, че
така наложеното наказание „пробация“ е
тежко и ще се отрази отрицателно на бъдещето на подс. Л., докато предложената
санкция би способствала в посока неговото поправяне.
Представителят
на Софийска градска прокуратура намира атакуваната присъда за правилна и
обоснована, а вида и размера на наложеното наказание за законосъобразни. Счита,
че исканото наказание не би изиграло поправителна и превъзпитателна роля, както
по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото, каквито са целите на наказанието. Изтъква, че от наличните по
делото справки, социален доклад и експертиза се установява, че това не е
първата проява на подсъдимия. Отбелязва и дързостта, с която са извършени
престъпленията. В тази връзка, излага хронологията на инкриминираните събития,
обхващаща запалването на процесния автомобил, причиненото ПТП, бягството на
подсъдимия след извършването му, възможността от предизвикване на ново ПТП и то
с полицейски автомобил, което според държавния обвинител навежда на една
престъпна упоритост, демонстрирана от непълнолетния подсъдим, който разбира
свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. В
заключение пледира за потвърждаване на присъдата в нейната цялост, като
правилна и законосъобразна.
Адвокат С., при упражняване правото
си на реплика по чл.295 ал.1 от НПК, определя изтъкнатите от прокуратурата
действия като типичен пример за едно детско, недорасло поведение от страна на
подсъдимия, който чрез стореното е искал да впечатли приятелите си.
Подсъдимият Л. в правото си на лична защита и
последна дума изразява съжаление за стореното.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустимa.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Спорът пред настоящата инстанция не е фокусиран върху
фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си
да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да
разгледа всички въпроси отнесени до правилността на присъдата.
Първоинстанционното
производство е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет
и седем от НПК. Така с оглед на заявеното от подсъдимия Л. и неговия защитник –
адв. Н. желание, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие
по чл. 371, т. 2 от НПК. Предвид естеството на процедурата в нейната разновидност
по чл. 371, т. 2 от НПК и съгласно т.8.2 от ТР №1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд
следва да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено
съдебно следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на
подсъдимия се явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Това е необходимо, защото проверката по същество е допустима
само при липсата на съществени процесуални нарушения в обсъжданата насока. В
случая от протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се
установява, че законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК са били спазени. На подсъдимият са били
разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и последиците от направеното
самопризнание, като е бил представляван от упълномощен защитник. След
разясняване на правата на подсъдимия, същият е признал всички факти описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Районният съд е приел, че самопризнанието на
подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и
с протоколно определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че няма да
събира доказателства за признатите факти, които са изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и ще се ползва самопризнанието на подсъдимия при
постановяване на своя съдебен акт.
При извършването на пълна служебна проверка
въззивният съд намери, че предходната инстанция е провела законосъобразно и
правилно процедурата, предвидена в НПК, без да допусне съществени процесуални
нарушения. Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се
подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им, обсъдени, предвид изискванията на гл.27
от НПК в мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен състав не намира
основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, поради което и доколкото
въззивната инстанция напълно се солидаризира с тях, не счита за нужно да я
преповтаря.
Въззивната съдебна инстанция не може
да не се съгласи и с извода на районния съд, че доказателствата по делото
изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в каквато насока СРС е
направил съответен на арг. от чл.305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.3 от НПК доказателствен анализ.
В конкретния случай, изградената
фактическа картина правилно е прието от СРС, че се подкрепя от направеното от
подсъдимия самопризнание,
както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, от чието съдържание се установява времето и мястото на
извършване на престъпленията, както и съществени за съставомерността им факти
като начинът на отнемане на вещите, видът и стойността им.
Добра доказателствена основа в подкрепа на обвинението имат
и правилно кредитираните от първостепенния съд писмени доказателства
от досъдебното производство - протоколите за оглед на
местопроизшествие, протоколи за обиск и
изземване, справка характеристика от инспектор ДПС при 06 РУ-СДВР, писмените
доказателства - относно собствеността на инкриминирания лек автомобил; справка за съдимост, изготвен социален доклад
от Д“СП“ към АСП-Красно село, поради което и настоящата инстанция, подобно на СРС
дава пълна вяра на обективираните в тях факти.
Извън изброените
по-горе писмени доказателства и доказателствени средства, въззивната инстанция
намира за резонно да изключи от доказателствените си изводи протокола за обиск
и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 26.07.2017 г.
/л.19 от ДП/, в който е отразено, че при обиска на подсъдимия Л.
не са намерени вещи, предмети и книжа от значение за разследването, като
настоящият състав го счете за несвързан и излизащ извън предмета на доказване
по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносим.
Съдът от първата инстанция резонно се е доверил на заключенията на
вещите лица по назначените: съдебно-оценителна експертиза, комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза и дактилоскопична експертиза. Цитираните изследвания правилно са оценени, като пълни,
достоверни и изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
необходимата прецизност на поставените въпроси.
Констатация за
необремененото съдебно минало на подсъдимия Л. към датата на
деянието, съдът вярно е направил въз основа на приложената по делото справка за
съдимост.
Всички
доказателства кредитирани, и от първоинстанционния съд, и от настоящия състав,
по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъпленията и напълно подкрепят
направеното самопризнание
При описаните факти районният съд е направил
верни правни изводи за квалификацията от обективна и субективна страна
на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК.
В този смисъл анализът на доказателствените
материали, както поотделно, така и в тяхното единство води до безспорен и
несъмнен извод за това, че от обективна страна подсъдимият К.Л., като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, на
26.07.2017 г., за времето от 14.30 часа до 15.05
часа, в гр. София, в съблекалня на плувен басейн на Оздравителен център на
болница „Лозенец“, находящ се на ул. ***** е отнел чужди движими вещи - парична
сума в размер на 155 лева и 1 бр. контактен ключ за запалване на лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. №******* на стойност 100 лева, от владението на
И.Г.К.и С.А.М., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Непосредтвен обект на това престъпление са обществените
отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост или правото на владение или държане върху движими вещи.
Безспорно, предмет на престъплението, са чужди движими вещи
по смисъла на заложеното от законодателя определение в чл. 110 от ЗС, за
отнемането, на които подс. Л. не е получил съгласие или разрешение. Налице е прекъсване на
фактическата власт, упражнявана от пострадалите И.Г.К.и
С.А.М. върху инкриминираните вещи, като подс. Л. е действал със
съзнание, че тези вещи са чужди и отнема фактическата власт на техния владелец,
като противозаконно е установил своя такава върху предмета на престъплението, с
присъщото за този вид деяния, присвоително намерение.
Същевременно, деянието е достигнало до фаза на
довършено престъпление, по арг. от ППВС 6/1971г. - противоправното отнемане
следва да се счита за завършено, когато деецът прекъсне досегашното владение
върху вещта и установи свое владение, без да е необходимо да е установено
дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се разпореди
със същата, като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й.
Рационално първоинстанционният
съд е преценил, че подсъдимият е реализирал и квалифициращите обстоятелства по
чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като, за да си осигури достъп до
инкриминираните вещи, подс. Л. е нарушил целостта на заключващите механизми на
вратите на шкафчета, съответно с № 25 (ползвано от пострадалия И.Г.К.) и № 26 (
ползвано от пострадалия С.А.М.), т.е въздействал е отрицателно върху
структурата на преграда, предназначена да ограничава достъпа на трети лица до
вещта, така че тази преграда е станала негодна да служи съобразно основното си
предназначение.
От субективна страна, контролираната
инстанция правилно е приела, че инкриминираното престъпление е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Действията на подс. Л. са извършени в
последователност, която несъмнено доказва, че в съзнанието му се е формирала
представата, че отнема движими вещи, които не са негова собственост, че липсва
съгласие на
техния собственик за това отнемане и въпреки това, по неправомерен начин е
прекъснал чуждата фактическа власт, установявайки свое владение върху тях, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени на защита на имот.
Въззивната инстанция се съгласява и
с изводите на СРС, че подсъдимият К.Л. като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е осъществил
от обективна страна и второто му вменено от прокуратурата престъпление – по чл.
346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, във р. с ал.1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4
от НК, тъй като от събрания по делото доказателствен материал и самопризнанието
му е доказано, че на 26.07.2017г., около 15.20 часа, в
гр. София, от паркинг на Оздравителен център на болница „Лозенец“, находящ се
на ул. „*****, противозаконно отнел чуждо МПС, лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“ с рег. №*******, на стойност към датата на извършване на деянието в
размер на 6175,00 лева /шест хиляди сто седемдесет и пет лева/, от владението
на собственика С.А.М., без негово съгласие с намерение да го ползва.
Непосредственият
обект на цитираната престъпна деятелност е комплексен –това са както обществените
отношения осигуряващи пътната безопасност, чието накърняване води до увреждане
на имуществените и неимуществените интереси на неограничен кръг от хора, така и
обществените отношения уреждащи вещното право на ползване на моторните превозни
средства.
Изпълнителното деяние на престъпното отнемане
на МПС се състои в прекратяване на чуждата фактическа власт върху предмета на
престъплението и установяване на фактическа власт върху него от страна на
дееца, като в процесния случай е осъществено чрез проникване в автомобила,
задействане на двигателя, напускане на паркинга, на който е бил оставен и
придвижването му в посока, неизвестна на неговия собственик. По този начин,
подс. Л. е отнел чуждо моторно превозна средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. №*******, на
стойност 6175,00 лева, от владението на С.А.М., без негово съгласие,
обективирайки намерението си противозаконно да
го ползва.
Наличието
на квалифициращите обстоятелства на чл. 346, ал. 2. т. 1, пр. 1и т. 3, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 4 от НПК се доказва по безспорен начин с установените
обстоятелства, касателно последвалата повреда на процесния лек автомобил, в
резултат на предизвиканото от подс. Л. ПТП, изразяваща се в преден огънат
капак, преден огънат калник, счупена предна броня, пукнат преден ляв фар и
деформирана решетка, като причинените щети възлизат на обща стойност 870.00
лева. Безспорно противозаконното отнемане е осъществено при условията на чл.
195, ал. 1, т. 4 от НК, а именно чрез използване на техническо средство,
каквото се явява контактния ключ на автомобила, с който е приведен в движение.
Правилно, първостепенният съд е посочил, че от
субективна страна подсъдимият е действал виновно при форма на вина пряк умисъл,
като е съзнавал, че с отнетия контактен ключ ще задейства двигателя на лекия
автомобил, предвиждал е, че ще приведе автомобила в движение и пряко е целял
неговото ползване, без съгласието на собственика му. Разпоредбата на чл.346 НК
е тангираща в изключителна степен с кражба, предмет на която е МПС. За пълнота
може да се маркира, че според константната съдебна практика на върховните съдии
разграничителния критерий между двете престъпления е в субективната страна на
деянието. При кражбата с установяването на фактическата власт у извършителя е
наличен умисъл за разпоредителни действия. Към момента на противозакнното
отнемане на МПС намерението на извършителя е да ползва вещта, а не да се
разпорежда с нея. В конкретния случай от доказателствените находки по делото
правилно СРС е посочил, че подсъдимият Лазоров е искал просто да се повози с
процесния автомобил, заедно със своя приятел.
По
отношение на наложеното от първоинстанционния съд наказание и
възраженията, обективирани във въззивната жалба, в тази връзка настоящият
съдебен състав намира следното:
Въззивният съд обсъди внимателно оплакванията
за незаконосъобразност и несправедливост на присъдата в частта й относно
наложените наказания и прецени исканията на подсъдимия и защитника за прилагане
на чл.78а от НК за неоснователни.
Действително, разпоредбата на чл.
78а, ал. 6 от НК предвижда, че когато са налице предпоставките на ал. 1 на
същата разпоредба и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го
освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание
обществено порицание или възпитателна мярка. Първата предвидена в закона
предпоставка за приложението на чл. 78а от НК изисква при наличието на умишлено
престъпление, какъвто е настоящият случай, предвиденото за него наказание
„лишаване от свобода“ да бъде със срок до три години или пък да се предвижда
друго по – леко наказание. За инкриминираното, спрямо под. Л. престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една до десет години, съответно същото по вид и размер
наказание е предвидено и за престъплението по чл. 346, ал. 2, т.
1, пр. 1 и т. 3, във р. с ал.1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.
Следователно не е налице първата задължителна предпоставка за прилагане на чл.
78а от НК. Това преди всичко е така, защото законът не предвижда спрямо
непълнолетните извършители на престъпления първо да се извърши задължителната
редукция на наказанието по чл. 63, ал. 1 от НК и едва тогава да се извърши
преценката за наличието на обстоятелствата по чл. 78а, ал. 1, б „а“ от НК
досежно размера на предвиденото наказание за конкретно извършеното
престъпление.
Настоящият
съдебен състав, приема изцяло аргументация на контролирания съд досежно
обстоятелствата, че въпреки непълнолетната си възраст, подс. Л. е можел да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
както и че същият не е действал поради лекомислие или увлечение, поради което е
изключил приложението на чл. 61 от НК, съобразявайки експертното заключението
на СППЕ.
Първоинстанционният съд е приел, че за всяко
от извършените от подсъдимия деяния, следва да бъде определено наказание при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК и след редукцията, предвидена за непълнолетните дейци в чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК, а именно „пробация“, включваща освен двете задължителни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, така и мярката
включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие
за срок от една година.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност, правилно контролираният съд на
първо място е счел, че доколкото подсъдимият е непълнолетен към момента на
извършване на деянието (с навършени 14 години), приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 63 от НК. Правилно съдът е заменил по реда на
посочената разпоредба, предвиденото в състава на всяко едно
от извършените престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК и чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, във р. с ал.1, във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една до десет години, с наказанието „лишаване от свобода‘ до три години.
Коментирайки обстоятелствата,
значими за размера на всяко от наказанията, първоинстепенният съд е отчел като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: чистото му съдебно
минало, доброто му процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина в хода на досъдебната фаза, изразеното съжаление, частичното
възстановяване на причинените от престъплението по чл. 346 от НК съставомерни
имуществени вреди, както и обстоятелството, че продължава образованието си,
макар и във вечерна форма на обучение. Като отегчаващи вината обстоятелства,
контролираният съд е отчел лошите характеристични данни за личността на
подсъдимия, съгласно данните от изготвения социален доклад от АСП и изготвената
КСППЕ.
В
този аспект, районната инстанция акуратно е съобразила обстоятелствата от
първата група в положителен за подсъдимия аспект, противно на доводите
застъпени във въззивната жалба, като е отчела превеса им и тяхната
многобройност, с оглед на което законосъобразно е приложила разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като по – благоприятна за подсъдимото лице,
както изисква чл. 58а, ал. 4 от НК. Обосновано, съдът е преценил, че наказание
„пробация“ за всяко от инкриминираните деяния, в срок от една година със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител, така и мярката включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие, напълно съответства
на извършеното и неговата обществена опасност.
Адекватно
и на основание чл.23, ал.1 от НК е определено и едно общо най-тежко наказание
на подсъдимия К.Л., а именно „пробация“,
със следните пробационни мерки:
-
„задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година, при периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице“ – два пъти
седмично,
-
„задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година,
-
„включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие“ за срок от една
година.
Контролираният съд е аргументирал решението си, че именно в този обем, „пробацията“ ще
окаже в достатъчна степен вляние върху подсъдимия и ще съдейства за неговото
поправяне. Възраженията в тази насока, че процесното наказание ще се отрази
негативно на бъдещето на подсъдимия са изцяло лишени от основание и не държат
сметка за обстоятелството, че в случая не става въпрос за инцидентна проява в
живота на Л., видно от наличната по делото справка, изготвена от инспектор при
ДПС, която противно на твърденята на защитника не представлява просто една стастика,
а отразява действителните криминални нагласи на все още непълнолетния подсъдим,
стратирали още през 2015 г., с наличие на фактори, катализиращи противоправно
поведение, но и с потенциал за преодоляване на това поведение. За същия е
налице потребност от комепетентна корекционна дейност, каквато може да бъде
извършена именно от специалисти – пробационни служители. По изложените
съображения, въззивният съдебен състав не намира основания за ревизиране
на изводите на СРС, в частта относно наложеното наказание, като на свой ред
счита, че в своята съвкупност и за срок
от една година, посочените пробационни мерки биха постигнали един успешен
превъзпитателен процес, включващ и изграждане на професионални умения и трудови
навици на непълнолетния подсъдим.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК,
подсъдимият законосъобразно е осъден да заплати направените по делото разноски.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с
оглед изложените съображения, постанови своето решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 17.04.2019г. , постановена по НОХД № 9498/2018г. по описа на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 110 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.