Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Козлодуй, 19.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Козлодуйският районен съд, пети
състав, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жаклин Димитрова
при
Мартин Марков и в присъствието на прокурора ……………………………., като разгледа
докладваното от съдията Димитрова АНД № 270 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалва
се Наказателно постановление № 18-0288-000068/06.03.2018г. на Венелин
Вълчев-началник група към ОДМВР ВРАЦА, РУ гр.Козлодуй, с което П.И.П. с ЕГН-**********,***, е
санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 179, ал. 2, ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т.2, б. б ЗДвП; 3.) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,00 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за
отмяна на издаденото наказателно постановление поради неговата
незаконосъобразност, като се излагат и доводи по същество, в насока не
представяне доказателства относно авторството на нарушението в лицето на жалбоподателя, както и не извършване проверка на случая и
установяване на автора на нарушението, както и всички други обстоятелства
определящи наличието на твърдените в НП нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателя се
представлява от адв.Д.Х., който поддържа жалбата.В
пледоарията си адв.Х. релевира
факти основаващи искането за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна
– началник група към ОДМВР ВРАЦА, РУ гр.Козлодуй редовно призована, не изпраща
представител и не представя становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 17.02.2018г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д бл.№0361027 от
19.02.2018г. против жалбоподателя,
за това, че на 17.02.2018г. около 19:30 часа в
с.Бутан, ул. „Петър Костов” управлява лек
автомобил Шевролед Авео рег.№СА 8433 НС собственост
на ОБЩИНСКА БАНКА АДкато: 1. Поради движение с несъобразена скорост с пътните
условия губи контрол над автомобила и се блъска в метална ограда, от което
настъпва ПТП с материални щети по автомобила.
2. Като участник в ПТП напуска местопроизшествието без да уведоми
съответната служба за контрол на МВР, 3. Не представя к.т. към СУМПС, с което е
нарушил чл.20, ал.2 от , чл.123, ал.1, т.2, б.”б”
и чл. 100, ал. 1, т.1 ЗДвП. В законоустановения три дневен срок пред
контролните органи не са били представени писмени възражения относно съставения
АУАН от страна на жалбоподателя. На основание
констатациите в АУАН е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
НП е връчено на жалбоподателя на 03.07.2018г. Поради не съгласие с посоченото
като нарушения от ЗДвП и наложените административни
наказания в срок пред РС гр.Козлодуй е обжалвано
издаденото НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/ срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се
произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено
като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84
от ЗАНН, настоящият състав на Козлодуйският
районен съд намира, че атакуваното наказателно постановление е
съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални
правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с
установената в чл.189, ал.2 от доказателствена
сила.
Съдът
намира, че от представените по делото доказателства не се установява по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от жалбоподателя нарушения, като ответника не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът
намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното
ПТП.От приетите по делото доказателства се установява, че АУАН е съставен от
полицейски служител М., два дни – 19.02.2018г. след съобщение за ПТП който не е
очевидец, а вписания като свидетел по акта Л.-също е полицейски служител, и не
свидел очевидец, а е пристигнал с актосъставителят. Съгласно разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде
съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци
/които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата,
когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.
40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя и
свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало
да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е
следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При
така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява
съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание
за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Освен изложеното, по линия на служебния контрол съдът установи,
че не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, които норми
определят, че АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено и точните законни разпоредби. Не са спазени и
изискванията на административно наказателния процес, касаещи изпълнение от
наказващия орган на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които норми
определят, че НП съдържа като задължителен законов реквизит описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, вкл. и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. В настоящия случай нарушена е и
разпоредбата на чл.42, т.9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните
адреси, на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. С
оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са
настъпили, обаче не е ясно какви. Вписването в акта, че от деянието се
претърпени имуществени вреди, не санира допуснатото
нарушение по чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се
надлежно изложени в описателната част на акта. С
неизясняването на тези съществени факти, които да се
установят по един законов ред от контролните органи и да се подкрепят със
съответните за това доказателства, се е стигнало до необоснованост на
издадените административни актове, което съставлява нарушение на изискванията
на посочените по – горе задължителни законови разпоредби, касаещи изискването
за форма. Неспазването на тези
изисквания е довело до съществено ограничаване на правото на защита на
нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител, как е
установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и
от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно –
наказателна отговорност.
По отношение на вмененото нарушение по пункт 1
от НП, свързано с изгубването на контрол върху превозното средство, поради
движение с несъобразена скорост от страна на жалбоподателя, което според
административните органи се явява причина за възникналото ПТП, следва да се
отбележи, че актосъставителят не е изпълнил вмененото му в разпоредбата на чл.
42, т. 4 ЗАНН задължение да даде описание на твърдяното нарушение и да очертае
обстоятелствата, при които същото е извършено. Визираният порок е опитано да
бъде отстранен от наказващия орган в атакувания санкционен акт, с което е
опитано да бъде спазен нормативният регламент на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
който поставя идентични изисквания, досежно минималното изискуемо съдържание на
наказателното постановление, обуславящо неговата законосъобразност от формална
страна. Очертаният подход на
административните органи е незаконосъобразен, тъй като отнема възможността на
привлеченото към отговорност лице да разбере фактическите параметри на
вмененото му административно нарушение, респективно да организира адекватно и
пълноценно гарантираното му от закона право на защита.
За настоящия съдебен състав, а навярно и за самия въззивник, механизмът
на възникналата конфликтна пътна ситуация в АУАН остава неясен и енигматичен.В
словесното описание на възведеното с акта „административно обвинение“ е
посоченото единствено, че поради „движение с несъобразена скорост е загубил
контрол над автомобила, напуска пътното платно“.В случая обаче липсват факти,
които да подкрепят съжденията на актосъставителя, поради което този извод се
явява изграден априори и е явно необоснован. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
съдържа задължение за водачите на МПС при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Касае се за определено действие на водача поради различни външни
и вътрешни фактори, които обаче задължително следва да бъдат конкретизирани по
надлежния ред както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП. Ето защо в тази част наказателното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно поради допуснатите съществени процесуални нарушения при
словесното описание на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП в АУАН, които
обезпредметяват обсъждането на въпроса дали произшествието е причинено виновно
от жалбоподателя.
Относно
второто и трето възведени „административни обвинения“ по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
"б" ЗДвП, тази разпоредба предвижда задължение водачът на ППС, който
е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при него има пострадали
хора, да остане на мястото и да изчака пристигането на компетентни органи на
МВР.В случая се касае за хипотеза при която са причинени само имуществени
вреди, но не и такава, в която има пострадали хора.
По
делото е доказано по категоричен и безспорен начин, се установи, че на дата 19.02.2018
г.-когато е съставен АУАН и два дни след ПТП-то жалбоподателят не е носил в
себе си к. т. към СУМПС, тъй като не е управлявал МПС. Разпоредбата на чл. 100,
ал.1, т.1 ЗДвП повелява, че водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него, легално определени на "водач" се съдържа в § 6, т.25
от ДП на ЗДвП видно от където е, че "водач е лице, което управлява пътно
превозно средство". Безспорно към момента на съставяне на АУАН не е имал
това качество, а към момента на ПТП този въпрос не е изследван, съответно е
доказателствено необезпечен по делото.Констатираните противоречия и алогичност
в доказателствената съвкупност относно възведено третото „административно
обвинение“ по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП мотивира съда да приеме, че събраните
доказателства по делото не могат да послужат като сигурна основа за формиране
релевантни фактически изводи в настоящото производство, в подкрепа на
посоченото а АУАН и съответно в НП, касателно последното претендирано
административно нарушение.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0288-000068/06.03.2018г. на
Венелин Вълчев-началник група към ОДМВР ВРАЦА, РУ гр.Козлодуй, с което П.И.П. с ЕГН-**********,***, е
санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 179, ал. 2, ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т.2, б. б ЗДвП; 3.) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,00 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 ЗДвП
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Враца
по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: